CTAHKO написа:petko.h.markov написа:CTAHKO написа:Кашчей написа:CTAHKO написа:petko.h.markov написа:Не коментирам данните посочени от теб,защото не ми се рови сега.Но това ,което е в Китай е всичко друго,но не и социализъм.И ние и те го разбирахме еднакво,
но те разбраха,че този обществено-икономически строй няма никакво бъдеще.За да държат нещата в свои ръце,те се принудиха да направят тези промени.Това е
завъртане на социализма към капитализма,а не обратното.Това показва само едно-социализма е измишльотина,никъде не реализирана.
Какво са били принудени, тяхната реформа е направена още през 1979-та година

И то от същата тази партия, която управлява и днес. Започва да дава резултат през 90-те години на миналия век. Несериозно е да твърдиш, че при едно и също управление, тогава са били социализъм, пък сега не са

Както писах в един от предните си постове, ние също бяхме тръгнали по същите стъпки, само че някъде около 1985 - 1986-та година. Петко, стига си писал наизуст

Постановление 56 беше това, от 1985-а. Докъде щеше да се развие, и дали щеше да обхване и производството, а не само търговия и услуги-няма как да разберем вече.
То имаше и 35-то. Пак за частна инициатива

Но това говори само за едно-социализма е невъзможен.
Ами както виждаш, възможен е и Китай го доказват

Виетнам също

Там пък цялата им комунистическа върхушка са български възпитаници

10% ръст на година, никак не е зле, как мислиш

Тук някъде е моментът, в който социалистите изпадат тотално в паника и отказват да приемат реалността. С пяна на уста, най-смелите от тях посочват, че успехът, макар и да не се дължи на държавни фирми в стратегически отрасли, идва от мъдрото държавно планиране, стриктно регулиран бизнес и пълен контрол на държавата над банките и финансирането. За техен краен ужас, фактите посочват именно обратното.
Първо, моторът на китайския икономически растеж, т.н. свободни икономически зони, са едни от местата с най-свободни от държавна намеса икономически условия – китайската държава е отстъпила почти тотално от тези зони, оставяйки на местните и чужди инвеститори до голяма степен да развиват какъвто желаят бизнес и по какъвто искат начин. Второ, твърдата китайска намеса във финансовия сектор е безспорна, но по-внимателно вглеждане в информацията разкрива интересна картина. Бурно развиващият се китайски дребен и среден бизнес не се финансира от големите държавни банки – под 4% от нужния му капитал идва от тях. Малките и средни частни банки се развиват добре, но са все още твърде слаби. Или поне законно-съществуващите такива. Под повърхността на китайските официални статистики съществува колосален и тотално нерегулиран (буквално незаконен) частен финансов сектор. Според проучване на самата китайска централна банка, над 89% от населението на Уенжоу и над 57% от фирмите се финансират от този сектор, който е почти огледално отражение на американската финансова система по време на своя най-либерален период. Основата на тези финанси е свободата – малки и средни инвеститори се сдружават, когато предприемачите им предложат възможности за финансиране, и събират нужните капитали с мълниеносна скорост, освободени от бюрокрация и регулация. Трето, държавните регуалции в Китай са много по-малко, отколкото повечето хора си мислят, дори извън свободните икономически зони. Ако вземем индекса за икономическа свобода, факторът, който дърпа Китай надолу, е лошата защита на частната собственост. Китайският пазар на труда, обаче, е по-свободен от френския, а свободата от директна фискална намеса е дори по-голяма от тази в Съединените Американски Щати днес (невероятно, но факт).
Китайското икономическо чудо е (може би) най-добрият пример в модерната история на света за провала на комунизма и възхода на капитализма. Само за 35 години, Китай се превръща от човеконенавистна и комунистическа икономика, която се влачи зад средните нива на растеж за световната икономика и съседа си, в прогресивна капиталистическа икономика, прогресивно увеличаваща икономическата си свобода, бидейки не само световен лидер, но и глобален двигател на икономически растеж. Всъщност, прогресът на частната инициатива и нарастващо свободния капитализъм в Китай е толкова бърз и впечатляващ, че през последните няколко години там се заражда поговорката „guo jin min tui“ или „държавата настъпва, частникът отстъпва“. В западния свят виждаме огромните държавни инфраструктурни проекти и институционализиране на системи (като пенсионна) в Китай като нещо полезно, но местните предприемачи, де факто, ги възприемат като заплаха за техния потаен, често незаконен, но гигантски по размер все по-свободен капитализъм.
Колкото и странно да звучи за десните и смразяващо-страховито за левите, фактите и статистиките показват безспорно, че Китай е както най-недооцененият и неразбраният, така и най-категоричният пример за тоталната доминация на свободния капитализъм над социализма.