Безумие ли е Държавата да финансира 110 спорта?
Публикувано: 31 май 2010 14:13
Дай пари за мико кунг фу винг чу
Държавата финансира 110 спорта, няма ли да спре това безумие
Без съмнение мико кунг фу винг чу е спорт. И 20-те човека, които го практикуват, са постигнали хармония между духа и тялото или са някъде в подножието.
Не е ясно обаче защо с кунг фу, кунг му и кунг сю се занимава държавата, а и всички ние, чиито данъци отиват за какво ли не, включително за развиването на 17 вида източни бойни изкуства. Струва ли ви се нормално?
Проблемът, разбира се, не е нито в източните спортове, нито във френската петанка. Проблемът е в българския спорт, който бере душа и няма отговор на основните въпроси: какъв е и какъв иска да бъде.
В първите години на прехода карахме по инерция. После инерцията се изгуби и останаха само спомените. За скоковете на Стефка Костадинова, за бързите крачки на Йорданка Донкова, за тушовете на Вальо Йорданов и за крошетата на Ивайло Маринов.
Силни времена за спорта, но много далечни. И завинаги отминали. Сега светът е друг. Спортистите не са танковете на системата, а спортните битки не приличат на позволена война. Политиката и идеологията отстъпиха на големите пари. Размерът има все по-голямо значение и всичко взе да си идва на мястото. България обаче не си харесва мястото. Бият ни, където ни хванат и на каквото си поискат. Футболистите трагични, атлетите сънуват място във финал, гимнастиката е пред закриване, плуване отдавна няма...
На хората не им харесва, но не питат защо стана така. Те тъгуват по коняка "Слънчев бряг", по русенското варено и по 10-те златни медала на олимпиадата Сеул '88. И в мислите си все по-често се връщат към миналото. Към онази част от историята, която не може да служи за мярка, защото принадлежи към друга епоха, с други закони и друга логика. Ако искаме силен спорт, трябва да забравим Москва '80, Сеул '88, Барселона '92...
И да извадим голямата ножица. Към днешна дата държавата финансира 110 спорта, в това число 8 фондации, които се прекръстиха на асоциации по прозаична причина - не искат да дават, тъй като предпочитат да взимат. В края на 90-те години спортовете на държавна издръжка бяха 52. Как за 10-15 години станаха 110, по дяволите? И по каква причина?
Богатите държави финансират само спортове с национално значение. Ние, защото сме цъфнали и вързали, изсипваме пари на всеки, който облече анцуг. Същевременно световният шампион по бокс Детелин Далаклиев вече девет месеца чака премията за титлата, а Мария Гроздева печели световни купи с чужди патрони.
Прекалено сме бедни, за да сме толкова глупави. Ако безумието не си тръгне скоро, спортът може да си отиде завинаги.
Катерина Манолова
Държавата финансира 110 спорта, няма ли да спре това безумие
Без съмнение мико кунг фу винг чу е спорт. И 20-те човека, които го практикуват, са постигнали хармония между духа и тялото или са някъде в подножието.
Не е ясно обаче защо с кунг фу, кунг му и кунг сю се занимава държавата, а и всички ние, чиито данъци отиват за какво ли не, включително за развиването на 17 вида източни бойни изкуства. Струва ли ви се нормално?
Проблемът, разбира се, не е нито в източните спортове, нито във френската петанка. Проблемът е в българския спорт, който бере душа и няма отговор на основните въпроси: какъв е и какъв иска да бъде.
В първите години на прехода карахме по инерция. После инерцията се изгуби и останаха само спомените. За скоковете на Стефка Костадинова, за бързите крачки на Йорданка Донкова, за тушовете на Вальо Йорданов и за крошетата на Ивайло Маринов.
Силни времена за спорта, но много далечни. И завинаги отминали. Сега светът е друг. Спортистите не са танковете на системата, а спортните битки не приличат на позволена война. Политиката и идеологията отстъпиха на големите пари. Размерът има все по-голямо значение и всичко взе да си идва на мястото. България обаче не си харесва мястото. Бият ни, където ни хванат и на каквото си поискат. Футболистите трагични, атлетите сънуват място във финал, гимнастиката е пред закриване, плуване отдавна няма...
На хората не им харесва, но не питат защо стана така. Те тъгуват по коняка "Слънчев бряг", по русенското варено и по 10-те златни медала на олимпиадата Сеул '88. И в мислите си все по-често се връщат към миналото. Към онази част от историята, която не може да служи за мярка, защото принадлежи към друга епоха, с други закони и друга логика. Ако искаме силен спорт, трябва да забравим Москва '80, Сеул '88, Барселона '92...
И да извадим голямата ножица. Към днешна дата държавата финансира 110 спорта, в това число 8 фондации, които се прекръстиха на асоциации по прозаична причина - не искат да дават, тъй като предпочитат да взимат. В края на 90-те години спортовете на държавна издръжка бяха 52. Как за 10-15 години станаха 110, по дяволите? И по каква причина?
Богатите държави финансират само спортове с национално значение. Ние, защото сме цъфнали и вързали, изсипваме пари на всеки, който облече анцуг. Същевременно световният шампион по бокс Детелин Далаклиев вече девет месеца чака премията за титлата, а Мария Гроздева печели световни купи с чужди патрони.
Прекалено сме бедни, за да сме толкова глупави. Ако безумието не си тръгне скоро, спортът може да си отиде завинаги.
Катерина Манолова
