forum.gong.bg

Н 87г. почина първият ни медалист от Олимпийски игри боксьорът Борис Георгиев - Моката. През 1952г. на игрите в Хелзинки Моката печели бронзов медал. Състезател на ЦСКА, от 1950 до 1957г е републикански шампион. У нас има само 2 загуби от 289 мача и никога не е бил нокаутиран.
Светла му памет!

бог да го прости

Лека му пръст, не знаех, че е бил още жив до вчера. Медиите ни занимават с разни 20-годишни звезди, които се борят за 20-то място на олимпиадите, а от истинските не се интересуват.

Лека му пръст и дълбок поклон. Ето част от едно разтърсващо интервю на легендарния боксьор (годината е 2005):
"Аз съм самоук боксьор. Ставах в четири заранта. Разнасях ореховките и баклавите от фурната на вуйчо. Продавах вестници и кафета по хановете. После отивах на училище с обща тетрадка по всичко и един молив. Нямах учебници.
Следобед аргатувах на полето. Спях в яслите на конете. Но завърших гимназия и имах сили да спортувам!
Започнах с футбола. Но ритнитопката не ми хареса. Там едни тичат, а други чакат на готово. После станах колоездач и тенисист. Но не можех да си купя екипировка и спрях. Прочетах статия за бокса. По илюстрациите се готвех сам. На 17 години влязах в боксовия салон на бай Драго Часовникаря, за да го питам как се бие кроше. Той не ми поиска пари и останах. Влязох във военното артилерийско училище в София и ме взеха в ЦСКА..."
"...Не разбрах, че печеля медал. Ръководителите ни също не знаеха регламента. Затова дойдох с костюм да гледам финала. Изведнъж казаха да се явя на награждаването. Насила ме качиха на стълбичката. Аз се дърпах, понеже не бях по екип и се срамувах. Насила ме избутаха на стълбичката. Оттам видях да се вее българското знаме и се разплаках. За бронза не ми дадоха пари, кола или жилище. Не ме приеха тогавашните ръководители на държавата Вълко Червенков и Антон Югов. Дори шефът на БОК ген. Стойчев не дойде да ме поздрави в Хелзинки!
Върнахме се с влак през СССР. Шеф на бокса тогава беше писателят Павел Вежинов. В Москва той накара посрещачите от посолството да ми подарят един несесер за бръснене. Това ми беше премията! По-късно на конгрес на БСФС ми връчиха сребърен орден на труда..."

http://www.blitz.bg/article/489

Поклон пред паметта на един от многото ни големи спортисти

Captain Stottlemeyer написа:Лека му пръст и дълбок поклон. Ето част от едно разтърсващо интервю на легендарния боксьор (годината е 2005):
"Аз съм самоук боксьор. Ставах в четири заранта. Разнасях ореховките и баклавите от фурната на вуйчо. Продавах вестници и кафета по хановете. После отивах на училище с обща тетрадка по всичко и един молив. Нямах учебници.
Следобед аргатувах на полето. Спях в яслите на конете. Но завърших гимназия и имах сили да спортувам!
Започнах с футбола. Но ритнитопката не ми хареса. Там едни тичат, а други чакат на готово. После станах колоездач и тенисист. Но не можех да си купя екипировка и спрях. Прочетах статия за бокса. По илюстрациите се готвех сам. На 17 години влязах в боксовия салон на бай Драго Часовникаря, за да го питам как се бие кроше. Той не ми поиска пари и останах. Влязох във военното артилерийско училище в София и ме взеха в ЦСКА..."
"...Не разбрах, че печеля медал. Ръководителите ни също не знаеха регламента. Затова дойдох с костюм да гледам финала. Изведнъж казаха да се явя на награждаването. Насила ме качиха на стълбичката. Аз се дърпах, понеже не бях по екип и се срамувах. Насила ме избутаха на стълбичката. Оттам видях да се вее българското знаме и се разплаках. За бронза не ми дадоха пари, кола или жилище. Не ме приеха тогавашните ръководители на държавата Вълко Червенков и Антон Югов. Дори шефът на БОК ген. Стойчев не дойде да ме поздрави в Хелзинки!
Върнахме се с влак през СССР. Шеф на бокса тогава беше писателят Павел Вежинов. В Москва той накара посрещачите от посолството да ми подарят един несесер за бръснене. Това ми беше премията! По-късно на конгрес на БСФС ми връчиха сребърен орден на труда..."

http://www.blitz.bg/article/489

;(
ПОЧИВАЙ В МИР ШАМПИОНЕ !!!

djd написа:Н 87г. почина първият ни медалист от Олимпийски игри боксьорът Борис Георгиев - Моката. През 1952г. на игрите в Хелзинки Моката печели бронзов медал. Състезател на ЦСКА, от 1950 до 1957г е републикански шампион. У нас има само 2 загуби от 289 мача и никога не е бил нокаутиран.
Светла му памет!

Определено е бил страхотен боксьор, жалко, че тогава спорта не е бил толкова комерсиален и бокса не му е помогнал особено в живота. Не разрах какво значи - у нас има 2 загуби, но нявсякъде пише, че никога не е изпадал в нокдаун и е бил най-добрия боксьор в страната за времето си. Жалко, че губи едното си око млад и прекратява кариерата си преждевременно. Удрят го лошо в окото на турнир още първия мач. И вместо да се откаже, побеждава и продължава турнира. До края на турнира получава още няколко удара в същото око и след турнира ослепява с него.
Добър и народен човек е бил.
Вечна му светла памет.

Дълбок поклон и Бог да го прости!

Да почива в мир, БОЕЦ!