Уви, господа, иска ми се да сме водеща сила в този спорт и работя вече толкова дълго в тази насока, ала неграмотни и нехаещи управници осуетяват всичките ми опити да осъществя нещо в тази насока от доста време насам. Далеч по-изгодно за тях е да поддържат на системи българския футбол, за да могат да прилагат нечестните си хазартни практики.
Впрочем, бях обещал да ви предоставя три физкултурни публикации, като до последно се колебаех, дали все пак да представя третата, защото не бях в състояние да мисля за спортно ходене в последните два дни. Въпреки това, ще ви представя кратък пасаж от моето ръководство, който е свързан с физкултурни елементи като тренировъчни упражнения и режими, както и с правилния мотивационен подход за изграждането на шампионски дух и висше спортно майсторство у человека. Заради големия обем на тази глава от ръководството, реших да разчупя сериозния воал на теорията и да представя едно малко интервю с Айкуд Попов, шесткратен първенец на област Смолян за осемдесет и трета и еднократен държавен такъв за седемдесет и девета.
[center]
Публикация Трета[/center]
[center]
Айкуд Попов за тренировъчния режим и спортния устрем: От обикновен человек до национален шампион[/center]
[center]

[/center]
И: - Айкуд, вие сте абсолютен рекордьор по титли за вашия китен регион, както и сте стигали до върха на държавния ни ешалон по спортно ходене. Спират ли ви често хората по улиците на Смолянско?
А.П: - Ами случва се понякога, но не бих казал, че е всеки ден. Аз съм нормален физкултурник и персона, а и преди всичко - професионалист.
И: - Взимайки впредвид отличията ви и факта, че сте най-младият първенец в историята на смолянски регион, сигурно спазвате строг хранителен и тренировъчен режим.
А.П: - Вашите наблюдения са проницателни, както винаги. Да, от ранна детска възраст аз спазвам подобни режими, като използвах елементи от подготовката на леките атлети, гимнастиците, както и някои особености в двигателната техника на нестинарите. Това бе някъде през шестнадесетата ми година, иначе преди това баща ми съблюдаваше за честотата на моите тренировъчни и хранителни практики. Той бе строг понякога и отнасях малко пердах, ала ми помагаше много.
И: - Бихте ли ни разкрил как протича един ваш тренировъчен ден, непосредствено преди надпревара?
А.П: - Мога да ви дам даже пресен случай като пример. Преди месец бяхме на летен подготвителен лагер с отбор "Устово - Септември" в село Давидково. Бяхме с няколко другаря в къщурка в северния край на селото. Сутрин ставахме с петлите и моментално поемахме с патешко ходене към река Глогино. Там взимахме по един чифт менци, като пълнехме левите с речна вода, а десните с баластра и ги пренасяхме до връх Свобода чрез подскоци. Беше тежко, ала на върха ни чакаше нашият наставник, другарят Яким Срацимиров с тава ошав и няколко купи ашуре, както си му е редът. След като се заредим ударно с дажбите, ходеме на зиг-заг обратно до селото. По това време вече ставаше късен обяд. Там следваше кратка дрямка, която продължаваше около час. После ставахме моментално и тръгвахме пак с патешко ходене към Глогино. Менците ни чакаха отново, за да ги напълним с речна вода и баластра, като този път баластрата сипвахме от ляво. След това изкачвахме отново връх Свобода, където ни чакаше нашия наставник, другарят Яким Срацимиров. Този път, естествено, в тавата се мъдреха два - три речни сома, а и имаше тенджера с картофено пюре и хрян (за жлъчката). Пътят до долу взимахме със спортно ходене, а при влизане в селото се отправяхме в двора на къщата, където се умивахме с едно канче и лягахме малко след залез слънце. Това се повтаряше цяла седмица.
И: - Какво ви мотивира да станете толкова завършен атлет?
А.П: Донякъде баща ми, както и музиката на Георги Минчев и творчеството на Леда Милева, които ме накараха да повярвам в себе си.
И: Благодаря ви за полезното интервю и ви пожелавам още много бъдещи успехи.
Толстолоб, на теб съм роб.