Рафаел Надал
Публикувано: 01 апр 2008 13:51
Рафаел Надал
Рафаел Надал Парера (на испански Rafael Nadal Parera) е испански тенисист, роден на 3 юни 1986 г. в Манакор, град разположен на остров Майорка. Има три поредни титли от Ролан Гарос. С отбора на Испания печели Купа Дейвис
през 2004 г. Държи рекорда за най-много поредни победи при мъжете на
една настилка - 81 победи на клей, постигнати между април 2005-а и май
2007-а. Носител е на две награди на АТП
- за новак на годината (2003) и тенисист с най-голям напредък (2005),
както и Спортна награда Лауреус за новак на годината (2006). Рафаел
влиза в топ 50 на света още на шестнадесет години, а две години
по-късно вече е в подножието на върха, достигайки второто място.
Семейство и ранни години
Семейство и ранни години
Бащата на Надал, Себастиан е собственик на ресторант и има
стъкларски бизнес, а майка му Ана Мария е домакиня. Рафа има по-малка
сестра, Мария Изабел. Има и двама известни чичовци: Мигел Анхел Надал, бивш футболист на Барселона, Майорка и националния отбор на Испания, и Тони Надал, бивш тенисист, който в момента е треньор на Рафаел.
Тони запалва Рафа по тениса когато той е едва тригодишен. Той е и
човекът, който го научава да играе с лявата ръка, въпреки че не е
левичар. Първоначално Рафаел е раздвоен между тениса и футбола, но
окончателно решава да прави кариера в тениса, когато дванадесетгодишен
печели Европейското първенство за деца до 12 год.
На четиринадесет години побеждава не кого да е, а Пат Кеш, шампион от Уимбълдън. Кеш отива в Майорка, за да играе демонстративен мач с Борис Бекер, но германецът е принуден да се откаже поради контузия и е заменен от Надал.
Кариера
2002 - 2004
През 2002 г. Надал участва на първия си турнир от АТП Тур в Майорка и печели първия си мач там - срещу парагваеца Рамон Делгадо. Така той става едва деветият тенисист, който печели среща от турнир на АТП преди да навърши 16 год.[1] Рафа печели шест Фючърс турнира в родината си, като постига 20 поредни победи, а балансът му от този вид турнири е 37 победи и 3 загуби.
През 2003 г. Надал започва да се налага сред елита на световния тенис. Печели два Чалънджър турнира и играе финал на още четири. Дебютира в турнир от сериите Мастърс в Монте Карло, където стига до трети кръг, а след месец повтаря класирането си и в Хамбург. Пропуска Ролан Гарос поради контузия в десния лакът. За сметка на това дебютира в турнир от Големия шлем на Уимбълдън, при това с победа срещу Марио Анчич.
Стигайки до трети кръг, седемнадесетгодишният Надал става най-младият
тенисист, стигнал дотамслед шестнадесетгодишния Борис Бекер през 1984-а.[2] На турнира в Умаг за първи път играе полуфинал на турнир от висока категория, но губи от своя идол и добър приятел Карлос Моя.
Моя, който също е роден на остров Майорка и тренира заедно с Надал,
неведнъж е заявявал, че не е виждал друг испански тенисист на възрастта
на Надал, който е толкова добър. На същия турнир печели първата си
титла на двойки.
В началото 2004-а Надал играе финал в Окланд. В Ещорил
през месец април получава контузия в левия глезен и се завръща на
кортовете чак след три месеца. Скоро след това печели турнира в Сопот. Рафа изиграва много важна роля в отбора на Испания при спечелването на Купа Дейвис, надделявайки над играчи като Радек Щепанек, Арно Клеман, а на финала и над Анди Родик.
С тази си победа над американеца се превръща в най-младия тенисист от
държава, взела Купа Дейвис през съответната година, спечелил мач на
сингъл във финал на турнира.[3]
2005
Открито първенство на САЩ 2006
През 2005-а Надал окончателно се етаблира сред най-добрите тенисисти
в света. Испанската сензация печели цели 11 турнира, с което счупва
рекорда на Матс Виландер
за най-много титли, спечелени от тийнейджър за един сезон (9 през
1983-а). Завършва годината на второ място в ранглистата, нещо, което
тийнейджър прави за първи път след Борис Бекер през 1986 г., и става
първият испанец в историята на толкова предна позиция в крайното
класиране за годината.
Рафа започва годината с четвърти кръг на Откритото първенство на Австралия. Следват титли в Салвадор и Акапулко. На първия си финал на турнир от сериите Мастърс Надал е на две точки от трисетова победа над Роджър Федерер, но в крайна сметка губи с 2:3 сета. Следват обаче четири поредни титли от Монте Карло, Барселона, Рим и Ролан Гарос, като Рафаел постига 24 поредни победи, с което подобрява рекорда на Андре Агаси
от 1988 г. за най-много поредни победи, постигнати от тийнейджър през
"ерата на откритите първенства". С първата му победа в Монте Карло
започва серията му от 81 поредни победи на клей. На финала в Рим
надделява над Гилермо Кория
в мач, продължил 5 часа и 14 минути - това е най-дългият финал в ерата
на откритите първенства. След тази среща вече е в топ 5 на света.
На Уимбълдън Надал преживява разочарование, след като е елиминиран във втория кръг от неизвестния представител на Люксембург Жил Мюлер. Следват три поредни титли от турнирите в Бастад, Щутгарт и Канада Мастърс.
След победата в немския град Надал се изкачва на второ място в
световната ранглиста, ставайки третият най-млад тенисист (19 години, 1
месец и 22 дни), стигнал до тази позиция след Борис Бекер (18 години, 9 месеца и 17 дни) и Бьорн Борг (18 години, 10 месеца и 2 дни).
На Откритото първенство на САЩ Надал стига до третия кръг. След това печели турнира в Пекин и Мастърса в Мадрид. Контузия в лявото стъпало го възпрепятства да вземе участие в Тенис Мастърс Къп.
Равносметката на Надал в края на годината е впечатляваща. 11 титли,
от които 4 на турнири от сериите Мастърс - също толкова колкото има и
номер едно в света Федерер. Победите на Надал са 79, а тези на Федерер
- 81.
Рафаел Надал Парера (на испански Rafael Nadal Parera) е испански тенисист, роден на 3 юни 1986 г. в Манакор, град разположен на остров Майорка. Има три поредни титли от Ролан Гарос. С отбора на Испания печели Купа Дейвис
през 2004 г. Държи рекорда за най-много поредни победи при мъжете на
една настилка - 81 победи на клей, постигнати между април 2005-а и май
2007-а. Носител е на две награди на АТП
- за новак на годината (2003) и тенисист с най-голям напредък (2005),
както и Спортна награда Лауреус за новак на годината (2006). Рафаел
влиза в топ 50 на света още на шестнадесет години, а две години
по-късно вече е в подножието на върха, достигайки второто място.
Семейство и ранни години
Семейство и ранни години
Бащата на Надал, Себастиан е собственик на ресторант и има
стъкларски бизнес, а майка му Ана Мария е домакиня. Рафа има по-малка
сестра, Мария Изабел. Има и двама известни чичовци: Мигел Анхел Надал, бивш футболист на Барселона, Майорка и националния отбор на Испания, и Тони Надал, бивш тенисист, който в момента е треньор на Рафаел.
Тони запалва Рафа по тениса когато той е едва тригодишен. Той е и
човекът, който го научава да играе с лявата ръка, въпреки че не е
левичар. Първоначално Рафаел е раздвоен между тениса и футбола, но
окончателно решава да прави кариера в тениса, когато дванадесетгодишен
печели Европейското първенство за деца до 12 год.
На четиринадесет години побеждава не кого да е, а Пат Кеш, шампион от Уимбълдън. Кеш отива в Майорка, за да играе демонстративен мач с Борис Бекер, но германецът е принуден да се откаже поради контузия и е заменен от Надал.
Кариера
2002 - 2004
През 2002 г. Надал участва на първия си турнир от АТП Тур в Майорка и печели първия си мач там - срещу парагваеца Рамон Делгадо. Така той става едва деветият тенисист, който печели среща от турнир на АТП преди да навърши 16 год.[1] Рафа печели шест Фючърс турнира в родината си, като постига 20 поредни победи, а балансът му от този вид турнири е 37 победи и 3 загуби.
През 2003 г. Надал започва да се налага сред елита на световния тенис. Печели два Чалънджър турнира и играе финал на още четири. Дебютира в турнир от сериите Мастърс в Монте Карло, където стига до трети кръг, а след месец повтаря класирането си и в Хамбург. Пропуска Ролан Гарос поради контузия в десния лакът. За сметка на това дебютира в турнир от Големия шлем на Уимбълдън, при това с победа срещу Марио Анчич.
Стигайки до трети кръг, седемнадесетгодишният Надал става най-младият
тенисист, стигнал дотамслед шестнадесетгодишния Борис Бекер през 1984-а.[2] На турнира в Умаг за първи път играе полуфинал на турнир от висока категория, но губи от своя идол и добър приятел Карлос Моя.
Моя, който също е роден на остров Майорка и тренира заедно с Надал,
неведнъж е заявявал, че не е виждал друг испански тенисист на възрастта
на Надал, който е толкова добър. На същия турнир печели първата си
титла на двойки.
В началото 2004-а Надал играе финал в Окланд. В Ещорил
през месец април получава контузия в левия глезен и се завръща на
кортовете чак след три месеца. Скоро след това печели турнира в Сопот. Рафа изиграва много важна роля в отбора на Испания при спечелването на Купа Дейвис, надделявайки над играчи като Радек Щепанек, Арно Клеман, а на финала и над Анди Родик.
С тази си победа над американеца се превръща в най-младия тенисист от
държава, взела Купа Дейвис през съответната година, спечелил мач на
сингъл във финал на турнира.[3]
2005
Открито първенство на САЩ 2006
През 2005-а Надал окончателно се етаблира сред най-добрите тенисисти
в света. Испанската сензация печели цели 11 турнира, с което счупва
рекорда на Матс Виландер
за най-много титли, спечелени от тийнейджър за един сезон (9 през
1983-а). Завършва годината на второ място в ранглистата, нещо, което
тийнейджър прави за първи път след Борис Бекер през 1986 г., и става
първият испанец в историята на толкова предна позиция в крайното
класиране за годината.
Рафа започва годината с четвърти кръг на Откритото първенство на Австралия. Следват титли в Салвадор и Акапулко. На първия си финал на турнир от сериите Мастърс Надал е на две точки от трисетова победа над Роджър Федерер, но в крайна сметка губи с 2:3 сета. Следват обаче четири поредни титли от Монте Карло, Барселона, Рим и Ролан Гарос, като Рафаел постига 24 поредни победи, с което подобрява рекорда на Андре Агаси
от 1988 г. за най-много поредни победи, постигнати от тийнейджър през
"ерата на откритите първенства". С първата му победа в Монте Карло
започва серията му от 81 поредни победи на клей. На финала в Рим
надделява над Гилермо Кория
в мач, продължил 5 часа и 14 минути - това е най-дългият финал в ерата
на откритите първенства. След тази среща вече е в топ 5 на света.
На Уимбълдън Надал преживява разочарование, след като е елиминиран във втория кръг от неизвестния представител на Люксембург Жил Мюлер. Следват три поредни титли от турнирите в Бастад, Щутгарт и Канада Мастърс.
След победата в немския град Надал се изкачва на второ място в
световната ранглиста, ставайки третият най-млад тенисист (19 години, 1
месец и 22 дни), стигнал до тази позиция след Борис Бекер (18 години, 9 месеца и 17 дни) и Бьорн Борг (18 години, 10 месеца и 2 дни).
На Откритото първенство на САЩ Надал стига до третия кръг. След това печели турнира в Пекин и Мастърса в Мадрид. Контузия в лявото стъпало го възпрепятства да вземе участие в Тенис Мастърс Къп.
Равносметката на Надал в края на годината е впечатляваща. 11 титли,
от които 4 на турнири от сериите Мастърс - също толкова колкото има и
номер едно в света Федерер. Победите на Надал са 79, а тези на Федерер
- 81.
)