Кой е най-добрият наш треньор и баскетболист ?

[plmar]

Какво мислите за треньор като Росен Барчовски ?

Чорбаджията направи Арената, Росен направи Рилецо това което са днес. И много добър, и много почтен! Явно не само е слушал майка си и баща си.

[peliforewer]

Георги Христов Сапуна бащата на футболиста Мариян Христов ли е?

Да, може би най-големия баскетболист раждал се в Ботевград.

Не може без Венци Славов, мир на праха му, играча с най-феноменалното пласиране под коша който аз съм гледал на живо. Не може и без Данчо Колев, да вкарваше сравнително малко, но нямаше как да му се отнеме топката, камоли да подаде неточно! Все пак те имат по три титли и купи, а Белята(по известния прякор на Георги Христов в Ботевград) по една и от двете. Което ни най- малко не го прави по- слаб от първите двама, просто не съм го гледал на живо! Факт е обаче, че е избиран в идеалната петица на Европейско първенство! А днес си мечтаем за едното класиране...пак факт.

Объркването наистина направи темата интересна!

Малко история- през 1973г. Георги Христов е в сборния отбор на Европа за мачове срещу САЩ по случай 40 год на ФИБА! В групата са братя Белови, Крешемир Чосич, Никола Плечаш, Уейн Брабендър......

Довери се на историята,гледал съм споменатите от теб много добри баскетболисти,но съм гледал и Христов на живо и бях впечатлен, супер баскетболист.Имам приятел който е играл доста мачове срещу Балкан и Георги Христов и ще го помоля като професионалист да ми каже неговото мнение за Христов и интересни случки от срещите между двамата,доколкото е ставало въпрос досега знам че и двамата са били капитани на отборите си,кибретлии и пердета.

[Onq]

Няма най-добър, но има най-добра школа. Черно море си е номер едно в България в баскета, както Пирин във футбола. Ако ги нямаше тези две школи...

[Alex]

Като човек, който абсолютно не се интересува от баскетбол, благодаря за темата и за недоразумението в заглавието... никога не съм подозирал ,че сме имали такива успехи в баскетбола.

[Captain Stottlemeyer]

Атанас Голомеев:
Роден е през 1947 г. в София. Играе в ЦСКА като войник, в канадския университет "Макгийл", "Академик"-София (1969-1974), "Левски" (1974-1981), в турския "Адана" (1981-1983). Печели 8 титли (по четири с "Академик" и "Левски") и 4 купи с "Левски". Участва на 5 европейски първенства, два пъти е реализатор №1 - през 1973 и 1975 година. Четири пъти е избиран в символичната петица на европейските финали. През 1991 г. е избран в Топ 50 на най-добрите баскетболисти в света за всички времена. Като треньор става шампион с "Левски" през 1986 г.

[Captain Stottlemeyer]

Мадлена Станева:
Мадлена Станева започва кариерата си с екипа на "Дунав". Именитата ни баскетболистка е родена на 1 юни 1963 г. в Русе. На 18 години преминава в „Левски-Спартак“. Със „сините“ печели КЕШ през 1984 г., става 6 пъти шампионка на България, 6 пъти вдига купата. От 1989 г. кариерата й продължава във Франция. Два пъти европейска вицешампионка от Евро '83 в Будапеща и Евро ’85 във Виченца, има и бронз от Евро '89 във Варна, както и пето място на олимпиадата в Сеул '88. Играе на три световни първенства: Сао Паулу '83 (6-о място), Минск '86 (7-о място), Куала Лумпур '90 (8-о място).

[Captain Stottlemeyer]

Ваня Войнова:
Родена е на 27 декември, 1934 г. в София. С отбора на БК "Славия" печели Купата на Европейските шампиони през 1959 и 1963 г. Носителка е на 12 последователни републикански титли (1953-1965 г.)
Участва на три световни първенства по баскетбол, като през 1959 г. в Москва българският отбор печели сребърните медали, а Войнова е обявена за най-добър център. През 1964 г. в Перу завоюват бронзови медали.
Определена е за баскетболистка №1 на Европа през 1958 г. когато българките печелят златен медал на европейското първенство в Лодз (Полша). Тя е и сребърна медалистка от европейския шампионат през 1962 г. в Мюлуз.
Тя е първият спортист отличен с наградата Спортист на годината на България през 1958 г.
Завършва земния си път на 9 март, 1993 г.
През 2001 г. Войнова е приета посмъртно за почетен член на „Залата на славата“ в Ноксвил, Тенеси, САЩ.

[Captain Stottlemeyer]

Цвятко Барчовски:
Роден е на 28 март, 1934 г. В своята кариера минава през отборите на ЦДНА и Славия. В състава на олимпийския отбор на България стига до 5-то място на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 година. През 1957 г. на световните студенски игри в Париж е в отбора ни, спечелил златните медали, а в София на европейско първенство с негово участие националния отбор на България по баскетбол взима сребърните медали. През 1961 г. в Белград отново на европейско първенство взема и бронзов медал като капитан на отбора, а в решителния двубой с Франция е оставен от треньора Темков да изпълнява и неговата функция. Дълги го­дини е капитан на националния тим.[1] През 1953 г. става шампион на България в състава на „Ударник“ (по-късно „Славия“). Тези успехи му отреждат място и в идеалния отбор на България за периода 1950 – 1959 г. в анкетата по повод 80-годишнината на баскетбола в България.[2]

[Captain Stottlemeyer]

Иван Гълъбов:
След ерата на Димитър Митев, в която той извежда женския ни национален отбор до европейската титла, мнозина са скептично настроени, че ще се намери достоен негов заместник. Специалистът постига уникални успехи и е логично след това да има спад. Поколенията се сменят, идват нови момичета, както и нов треньор. Млад и амбициран да продължи по пътя, по който бе поел предшественика му. Иван Гълъбов не само го прави, но в един момент дори задминава това, което по времето на Митев се е смятало за непосилно. Гълъба се превръща в синоним на женския ни баскетбол. Постиженията му го правят най-успешният треньор в историята и макар България да не може да стигне до върха на Европа за втори път, прави нещо повече – изкачва се до подножието на Олимп с второто си място от олимпийските игри в Москва!
На практика Гълъбов е не само най-успешният, но и треньорът водил националките ни на най-много европейски първенства – цели 8. Ако не са здравословните проблеми, които започват да го тормозят когато достига 50-годишна възраст, то специалистът спокойно можеше да закръгли това число на 10! Среброто от олимпиадата пък не остава само. България печели още един медал от най-престижното спортно състезание – бронз, който е постигнат 4 години по-рано в Монреал. Постиженията му се дължат най-вече на факта, че той никога не спира да търси собственото си развитие. Известен е с това, че има отлични организаторски възможности, постоянно се усъвършенства и не робува на собственото си его, а работи в екип както с момичетата, така и с помощниците си.
В рамките на 6 години Гълъба изкачва България от 7-о до второто място в Европа, печелейки сребърните медали на шампионата във Варна. Решителният сблъсък за отличието е с Чехословакия. Нашите стигат до доста труден успех с 60-55 благодарение на чудесната игра на Пенка Стоянова и Пенка Методиева. На полувремето лъвиците ни губят с 28-32, но след почивката те успяват най-вече тактически да надиграят съперника и да си осигурят среброто.
През 76-а е и дебютът ни на олимпийски игри. При това какъв дебют. България стига до първите си медали при първото си участие. Факт е, че по това време на шампионата има само 6 отбора. Да се наредиш трети обаче не става никак лесно. Нашите се борят за тази позиция отново с Чехословакия, а в битката се включва и коравия тим на Япония. В крайна сметка лъвиците бият и двата отбора, като в първия случай това става с една точка и нов обрат от 33-36 на полувремето, до 67-66. Азиатките пък опъват здраво нервите на нашите, но и те прекланят глави след 66-63. Българките губят единствено от световната сила СССР и от тепърва набиращия популярност тим на САЩ.
Следва неочакван спад на Евробаскет 78 в Познан, преди да дойде и най-големият връх в историята на родния баскетбол. Второ участие на олимпийски игри и втори медали. Този път с още по-благороден отенък – сребро. През 80-а студената война е в разгара си. Американците отказват участие в Москва и това отваря страхотна възможност пред момичетата на Иван Гълъбов. И треньорският гений на специалиста се възползва по най-добрия начин от нея. За всички е ясно, че СССР е непобедим. Не само че са най-добри, но са и домакини. За това всички усилия се насочват към сблъсъка, който ще определи съперника на Сборная на финала, а именно двубоят с Югославия. Сръбкините превъзхождат нашите в ръстово съотношение. Те притискат отбора ни в подкошието и в резултат най-високите ни баскетболистки горят бързо за по 5 лични нарушения. Така те не могат да помогнат, а единствена от високите ни момичета в един момент остава Пенка Стоянова. Тогава на преден план излиза и геният на Гълъбов. Той издърпва Пенка от подкошието и когато отборът играе в защита, тя е изтеглена напред, за да се предпази от фаулове. Резултатът е красноречив – победа с 81:79, а Стоянова завършва с 24 точки. Успехът праща момичетата ни на финал срещу домакините от СССР, който логично е загубен със 73:104. Невероятното постижение обаче вече е факт. България печели сребърните медали от олимпийските игри – събитие, което и до днес си остава ненадминато в родната история на баскетбола и превръща Иван Гълъбов в най-успешният треньор за всички времена.
Три години по-късно Гълъба изпява своята лебедова песен начело на националките на голям форум. Той достига до поредния си финал, като този път това се случва на европейското първенство в Унгария. България достига безпроблемно до полуфиналите, където съперник е отново Югославия. Този път обаче високите сръбкини нямат никакъв шанс, а нашите печелят със 72:62, след което на финал естествено се изправят срещу СССР и губят със 70:91, макар на полувремето да изостават само с 5 точки при 36:41. Това е и последният път, когато Гълъбов е хвърлян във въздуха от радост. За съжаление голямото му сърце за баскетбола не издържа и на 9 май 1985 година той напусна този свят. А само след 4 години можеше да навърши 81 години...

http://bgbasket.com/new.php?id=29309

[plmar]

Капитане , за написаното, аз лично, шапка ти свалям! Няма смисъл да се надяваме че някоя днешна звезда ще прочете и осмисли това! Браво! Направи, ако можеш, подобна извадка за Арто Арабаджан.