
Напълно разбираемо, светът беше футбол тази пролет. Меси, Робен, Мюлер, уругвайският сетер, обратите, продълженията, дузпите, инфарктните моменти… Станахме свидетели на много красота през изминалите месеци по терените на Бразилия. В една зашеметяваща футболна мелница от емоции, контрастни впечатления и задушаващо количество информация като че ли не беше възможно да се изплъзне от вниманието ни нещо изумително, трудно описуемо и рядко… Нещо с историческо значение в света на спорта и може би отвъд него. Всъщност може би беше...

В еуфорията на Мондиала повечето хора като че ли не забелязаха, че най-изумителната игра тази година се проведе не на трева, а между двата коша по паркетите на Националната баскетболна асоциация в изпълнение на много, много особения отбор нa Сан Антонио Спърс”. Силите и въображението на списанието “Спортс Илюстрейтед” стигнаха само колкото да нарече шокиращото им превъзходство с една-единствена дума на корицата си: “Шедьовър!”. Един от победените им съперници - Крис Бош, пък заяви непосредствено след последния мач, че това е най-добрата игра, която е виждал през живота си! Много са специалистите и анализаторите тук, които твърдят, че сме станали свидетели на историческо явление, което би могло да промени посоката на движение и развитие на този красив спорт. В еуфорията на Мондиала повечето хора като че ли не забелязаха, че най-изумителната игра тази година се проведе не на трева, а между двата коша по паркетите на Националната баскетболна асоциация в изпълнение на много, много особения отбор нa Сан Антонио Спърс”. Силите и въображението на списанието “Спортс Илюстрейтед” стигнаха само колкото да нарече шокиращото им превъзходство с една-единствена дума на корицата си: “Шедьовър!”. Един от победените им съперници - Крис Бош, пък заяви непосредствено след последния мач, че това е най-добрата игра, която е виждал през живота си! Много са специалистите и анализаторите тук, които твърдят, че сме станали свидетели на историческо явление, което би могло да промени посоката на движение и развитие на този красив спорт.

Толкова много феноменален баскетбол съм гледал през живота си: лабиринтните нападателни пиеси на „Бостън” от 80-те с Лари Бърд в изпълнение на поне пет главни роли, магьосничествата на „Лейкърс”, изплетени от неотразимия вълшебник Меджик Джонсън, династията на Негово Превъзходителство Майкъл Джордан, господството на Шак и Кобе и т.н., и т.н. Но никога, НИКОГА не съм виждал нещо, подобно на хипнотичния, ритмичен танц, на който бе поканена баскетболната игра от непретенциозния на пръв поглед отбор на „Сан Антонио” тази година. Това, което се случваше пред очите ни, беше…зашеметяващо! НБА е лига, чиито бизнесмодели са изградени около лесно продаваеми свръхатлети като Леброн, Дюрант, Хауард и т.н. Но вече повече от 15 години „Сан Антонио” прави изключително успешни опити да разгради същите тези модели на съставните им части. Суперзвездата на отбора е… самият отбор!!!

Няма мегаломани, няма примадони, няма индивидуалисти на игрището и скандалджии извън него. Резултатът от тази клинична деконструкция на баскетболния култ към личността е… хегемония. А играта? Играта е опияняваща. Баскетболистите на „Сан Антонио” се движат в странен, почти нереален унисон, разтваряйки пространства в противниковата защита със загадъчна лекота. В играта им има всичко, което можем да си представим, и дори няколко от нещата, които не можем – кръстосани пресичания, двойни и тройни заслони, демонични комбинации, шокираща смяна на позициите и какво ли още не. Топката прелита с категорично свистене като лястовица от играч на играч, без да докосва земята. Между баскетболистите сякаш се появяват и изчезват ритмични интервали. Игрището се превръща в кръстословица от заслони и контразаслони и никой освен „Сан Антонио” няма химикалка. Противникът е омаломощен и объркан. Ако можете да погледнете игрището директно отгоре, сигурно ще видите как методичната морфология на постепенното нападение кара отбора да се отваря и затваря като огромна орхидея.

Треньорът на „Сан Антонио” Грег Попович е една от най-странните птици в историята на американския спорт. Половин сърбин, половин хърватин, лингвист, интелектуалец, възпитаник на военновъздушната академия, баскетболен енциклопедист, педагог, лидер и най-вече изумителен треньор.

именно той е геният, отговорен за поразителните успехи на отбора на „Сан Антонио”, за неговата единствената по рода си архитектура. Тук я наричат просто “системата”. Казват, че тя е толкова ефикасна, толкова устойчива и непоклатима поради една-единствена причина – в нея има всичко… Какво точно е превърнало „Сан Антонио” в най-постоянния отбор през последните 15 години? Какво всъщност е системата? Отговорът е сложен, разбира се, но ако мога някак си да го опростя, поглеждайки чисто механично на нещата, бих казал, че в основата ѝ е вярата на Попович, че за да действа перфектно, едно устройство не трябва да бъде натъпкано с най-скъпите части, а само с тези, които си пасват идеално и са му най-необходими. Изглежда елементарно, но за да бъде осъществена тази стратегия в лига, движена от суперзвезди, е необходимо да си напълно освободен от каквито и да било предразсъдъци. Трябва да изчистиш съзнанието си и да композираш смело, без да се съобразяваш с мнението на другите. [youtube]https://www.youtube.com/watch?v=T3y7cWmoBCI[/youtube] Прочети цялата статия :
http://www.sportal.bg/news.php?news=503651