Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
честно казано е много странно как пък нито 1 от големите звезди на янките не реши да играе, но те си знаят 
така че се радвам, че единия го няма, а другия направи много слаб турнир. Сърбите са по-силни без Йокич защото играят без напрежение и очакванияralka_levskarka написа:Голяма радост. Човек ще си помисли, че вкарват на Тер Щеген заеби.. След няколко месеца Вила да не се чудят откъде им е дошло
Buck32 написа:ReBorn1982 написа:Това не е обвинение към ЛеБрон, не знам защо скачаш веднага на амбразурата. Просто е в изброения списък, затова коментирам. Смисълът на поста не е плюене, а че и с такива звезди вече няма гаранция, че САЩ ще мачкат. Дори 2008-а, когато бяха събрали каймака, Испания беше близо да ги бие на финала.
Тук малко прекаляваме. Не мисля, че някой в този форум може да ме обвини в пристрастие към Леброн, но очевидно има разлика да го включиш като напълно изграден играч (даже и попрезрял) и турнирите, на които е играл като 20-21 годишен, при това без да е минал през НКАА. То си е негово решение, но няма как да не се отрази на развитието му. 2004 и 2006, ако се бяха отнесли толкова сериозно, колкото 2008 и бяха събрали в отборите Дънкан, Коби и пр., вероятно сега нямаше да го говорим това. Все едно де, тогава го взеха субвагинално и си платиха. Сега, поне за олимпиадите изглежда са по-сериозни. А съберат ли наистина най-добрите, все още е много трудно отделна друга страна да ги победи.
Drunken_Master написа:Добре, де... Дайте да поразсъждаваме малко. Една олимпийска титла, апетитна хапка ли е за една суперзвезда в НБА? Не е ли по-добре Коби/Леброн/Тим Дънкън/Алън Айвърсън да си почиват през лятото, понеже сезона им ще е дълъг, а искат да дадат най-доброто от себе си там?
Blue_Girl написа:Аз мисля, когато се налага
ReBorn1982 написа:Айде, айде .... 1984-а един, даже без един мач да има в НБА още, изведе САЩ до олимпийското злато.
ReBorn1982 написа:СССР на Евробаскет 1983 е едва 3-ти, а шампионът Италия и вицешампионът Испания участват на игрите 1984, както и Югославия. Така че титлата си е баш срещу елита на Европа.
Сравнението го направих заради оправданието с "рууки"-то.
ReBorn1982 написа:СССР на Евробаскет 1983 е едва 3-ти, а шампионът Италия и вицешампионът Испания участват на игрите 1984, както и Югославия. Така че титлата си е баш срещу елита на Европа.
Сравнението го направих заради оправданието с "рууки"-то.
Drunken_Master написа:Без съмнение Олимпийските игри в Сеул през 1988 година са върхът на българския спорт. Да, като място в класирането по медали Москва'80 е по-добре, но Игрите през 1980 година са доста по-различни от тези 8 години по-късно. Сигурно знаете, но все пак да го кажем – цели 66 държави бойкотират по политически причини Олимпийските игри в Москва, в т.ч. САЩ, Западна Германия, Турция, Израел и др. В Сеул на сцената са всички големи, без изключение. През 1988 година за първи път в състезанията участват професионални спортисти, което логично води до по-високо ниво в надпреварите от различните дисциплини и спортове. Освен това златото за България в Южна Корея е повече спрямо това в СССР – 10 срещу 8 в полза на 1988-а.
Да не забравяме и отнетите титли на тежкоатлетите Митко Гръблев и Ангел Генчев – Чушката. Известно е, че легендарният Иван Абаджиев тръгва към Сеул за 7 златни медала. Дали някой в задкулисието обаче не е начертал друг план и дали в положителните проби за фуросемид няма намеса на външни сили, за което говори в мемоарите си Иван Славков, остава неясно.
Сега изглежда нереално, когато погледнем класирането по медали от Сеул'88. България заема седмо място с общо 35 медала. Ако добави отличията на Гръблев и Генчев, се нареждаме на четвърто място! СССР, Източна Германия, САЩ и… България. А зад нас: Южна Корея, ФРГ, Унгария, Румъния, Франция, Италия, Китай, Великобритания, Япония, Австралия, Югославия, Канада, Бразилия, Испания и т.н. Според стария лаф от края на 80-те години само школата на ЦСКА има повече медали в Сеул от Франция. Наистина утопично от камбанарията на съвремието.
Да се пренесем за малко на "Олимпийския стадион" при тигърчето Ходори. В тройния скок знаменитият Христо Марков отнася конкуренцията си от СССР и печели първото място с олимпийски рекорд. По-късно Боровския, както го наричат, ще каже за своя шампионски миг: "Просто си скачах, състезание като състезание" – злато №1.
На пистата представителките на ГДР и ФРГ Глория Зийберт и Клаудия Закиевич дишат прахта на едно българско момиче. Голямата Йорданка Донкова отнася двете германки и още пет състезателки на 100 метра с препятствия, а гласът на Григор Христов ехти по Българска телевизия – злато №2.
На боксовия ринг също не минава без български триумф. Варненският герой Ивайло Маринов хвърля шампионски бой по американеца Майкъл Карбахал – Каменните ръце. "Нито за миг не съм се съмнявал, че ще победя", споделя Маринов. Няколко години след това сълзите му от почетната стълбичка влизат в клип за величието на родния спорт на фона на Blaze Of Glory на Бон Джоуви – злато №3.
На гребния канал също се вее българският трибагреник. Чаровната Ваня Гешева отнася всичката конкуренция на 500 метра кану-каяк. Преди шампионската гонка тя намира златна монета край канала, което изглежда е поличба преди успеха. И до днес Гешева е единствената в българския спорт с пълен комплект медали от Олимпийски игри – злато №4.
Състезанията по спортна гимнастика в Сеул минават при небивала равностойност. Любомир Герасков изиграва съчетанието на живота си на кон с гривни и печели първото място. Съперничеството в залата наистина е огромно и тийнейджърът от София поделя златния медал с Билозерчев от СССР и Боркай от Унгария – злато №5.
На стрелбището в Южна Корея със златни букви в историята на българския спорт се записва Таню Киряков. Прочутият русенец се хвърля в свирепа битка за златния медал с американеца Ерик Булюнг. Двамата правят олимпийски рекорд, но с 9,9 т. в решаващия миг Киряков триумфира. Впоследствие "сеулският" анцуг на българина добива статут на негов талисман – злато №6.
Български олимпийски рекорд пада и в басейна в Сеул. Легендарната Таня Богомилова става единствената ни олимпийска шампионка в плуването. Прекрасната "Златна рибка" на България вдига на крака зрителите след фантастичен финал на 200 метра бруст. Паметен за всички остава и коментарът на Никола Ексеров по телевизията. Втора зад удивителната звезда на ЦСКА остава друга наша плувкиня – Антоанета Френкева. Това е Денят за българското плуване – злато №7 !
През 1988 година дуелът във вдигането на тежести се води между България и СССР. В категория до 75 кг титлата е спечелена от Борислав Гидиков. За беда, скъсано сухожилие на китката прекратява рано-рано кариерата на шампиона – злато №8. Шест сполучливи опита носят златен медал и за друго страшилище в щангите – Севдалин Маринов. След първото му място в категория до 52 кг гръмва прословутият допинг-скандал и участието на отбора на Старшията на Игрите е прекратено – злато №9
На тепиха също звучи "Мила Родино". Големият Атанас Комшев отнася Хари Коскела от Финландия във финала при класическата борба. Това е върхът в кариерата на блестящия борец, фенка на когото е известната тенисистка Габриела Сабатини. Уви, славният българин намира смъртта си в автомобилна катастрофа през 1994 година – злато №10.
Със златото в Сеул'88 се разминават редица други именити родни състезатели: Стефка Костадинова, Весела Лечева, Адриана Дунавска, Стоян Балов и др. Плеядите от велики български спортисти през 80-те години води до безпрецедентното избиране на по двама победители в анкетата за "Спортист на годината" – от 1986 до 1989 година, включително. След Олимпийските игри в Сеул българските спортни журналисти имат тежка задача, защото трябва да избират най-добрите измежду най-добрите. Наградите отиват при Таня Богомилова и Христо Марков. Дори и сега, над 30 години по-късно, колосалните успехи от Сеул тежат страшно много и заслужават аплодисменти. Разбира се, важният въпрос е какво се случва с българския спорт в следващите години и как 35-те медала от Сеул'88 се трансформират в едва един сребърен и два бронзови на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година.
ivan56 написа:Когато се говори за Украйна удобно винаги се слага период около 17-18 в украинци по тези места е имало още от 10 в. Историята им е доста сходна с нашата дълги периоди са били под шапката на някой но това не значи че няма такава държава
Drunken_Master написа:1982, Кристияно е прав... Мисля, че през 1988-ма започва да се допускат професионалисти.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта
