Кой е най-добрия европейски баскетболист за всички времена ?

[Drunken_Master]

Ако беше тенис, щях да се съглася.
По тази логика, Пол Гасол има 3 Европейски титли, една световна, 2 финала на Олимпиади и още 2 финала на Европейски .....
Баскета е отборен спорт!

За мен мерилото е НБА - 82 мача на сезон + плейофи. За 5 години в НБА, дори не е поканен веднъж на мач на звездите (колкото и субективно да е това).

А то пък твоята логика е страхотна..."Идеален отбор" ? И кое му е "идеалното",при положение,че гласуват сульо и пульо...Той Коби миналата година беше в "идеалният отбор"...Игра през сезона 30 мача на 30% от възможностите си...
Изключително мерило...

[Red_Neck]

Ако беше тенис, щях да се съглася.
По тази логика, Пол Гасол има 3 Европейски титли, една световна, 2 финала на Олимпиади и още 2 финала на Европейски .....
Баскета е отборен спорт!

За мен мерилото е НБА - 82 мача на сезон + плейофи. За 5 години в НБА, дори не е поканен веднъж на мач на звездите (колкото и субективно да е това).

А то пък твоята логика е страхотна..."Идеален отбор" ? И кое му е "идеалното",при положение,че гласуват сульо и пульо...Той Коби миналата година беше в "идеалният отбор"...Игра през сезона 30 мача на 30% от възможностите си...
Изключително мерило...

Колега, слагаш ми думи в устата ..... Казах, че Дирк е европейският баскетболист, получил най-голямо признание в НБА и че всичко останало е субективно ... нищо повече

Едит: ... и това, че Кобе е харесван и на 30% говори за ПРИЗНАНИЕ от страна на феновете. Признание, което той си е заслужил през годините.
.... подобно на Дирк

[sin4ec]

Ако беше тенис, щях да се съглася.
По тази логика, Пол Гасол има 3 Европейски титли, една световна, 2 финала на Олимпиади и още 2 финала на Европейски .....
Баскета е отборен спорт!

За мен мерилото е НБА - 82 мача на сезон + плейофи. За 5 години в НБА, дори не е поканен веднъж на мач на звездите (колкото и субективно да е това).

И ти си субективен. Отборен спорт, ама не съвсем. Да се върнем към легендарните финали Юта-Чикаго. Юта играеше красив и отборен баскетбол-радост за окото. Срещу тях имаше един играч и няколко негови подгласника. Тръгне ли му играта-няма спиране и Чикаго бие. Не му ли тръгне-мяу. Тоя 120-130 см отскок от място ги нямаше за нищо, че и отскача назад...заеби!

[Red_Neck]

Синчец, много ясно, че съм субективен ..... Всички сме
За мен най-големият Евро-големец си остава Арвидас. На 36-37 години с Портланд докараха Шак и Кобе до седми мач за титлата на Запад .... Няма такъв център-шахматист ...... имах чувството, че има очи и на задника

[валкареджио]

Имал съм удоволствието да гледам на живо Дражен Петрович,Владе Дивац,Ариан Комазец,Тони Кукоч,Арвидас Сабонис,Марчульонис и много други млади тогава баскетболисти на младежките турнири ”Старт” в Димитровград .

[Pichichi]

Сабонис беше уникален играч и е истина че в НБА отиде на възраст и пак се справяше повече от добре. Само какви 3-ки мяташе гледаш и невярваш
и с/у него примерно Шакил е 7/8 от 20 от фаула! Шарунас Марчульонис също много голям, забравихме наистина и него да споменем.

[Drunken_Master]

и това, че Кобе е харесван и на 30% говори за ПРИЗНАНИЕ от страна на феновете. Признание, което той си е заслужил през годините.
.... подобно на Дирк

Признание ? Говори единствено,че подобно гласуване е на "фенска основа"...Друго не говори...Тим Дънкан беше по-предният сезон...

[1982]

Деян Бодирога също може да намери място в класацията, въпреки че никога не е играл в НБА.

Между другото, като го спомена, малцина знаят, че Деян Бодирога и Дражен Петрович са втори или трети братовчеди, не знам там как се падаше ..... да, Бодирога е сърбин, а Дражен хърватин .... ама полухърватин .... на Дражен баща му е сърбин, от Херцеговина, а майка му е хърватка. Малко известен факт, понеже той винаги е демонстрирал хърватско самосъзнание. Което се дължи на това, че той все пак е роден и израсъл в Хърватска, в Шибеник.

[1982]

Дражен Петрович. Всички от посочените са велики баскетболисти, но в Дражен имаше нещо повече, някаква магия, което го отличава от останалите. Може да ме обвините в конщунство, но навремето можеше да се сравнява с Негово Въздушно превъзходителство. Огромно разочарование за всички баскет-фенове бе, че не можахме по-дълго време да се насладим на двубоите между тях.

Потвърждавам. Мен за баскетбола ме плениха двама играчи - Майкъл Джордан и Дражен Петрович. И в двамата имаше магия, която не съм виждал в никого другиго. Трудно е да се обясни на по-младите, които не са ги гледали, за тях Джордан и Петрович са просто някакви статистики .... да, велика статистика, но все пак - статистика. Дори и на запис да гледаш тяхни мачове, не е същото, няма как да усетиш тръпката, която изживяхме ние, тези, които бяхме свидетели на техните кариери.

[1982]

За мен Петрович е силно надценен (отчасти заради трагичната му смърт).
В Баскета статистиката казва много.
За 5 години в НБА, Петрович не успява да се наложи в първите 3 (под 12 т/м) и реално има 2 силни сезона.
)

НБА тогава и НБА сега са съвсем различни светове.

В края на 80-те и началото на 90-те, в НБА почти нямаше чужденци, особено бели. НБА беше един затворен за останалия баскетбол свят. Дори и тези, които отиваха там, бяха пренебрегвани и гледани като втора ръка играчи. Дражен, Владе Дивац, Детлеф Шремпф и т.н. бяха страхотни играчи, но трябваше със зъби и нокти да се борят срещу предразсъдъците и пренебрежението, Дражен избяга точно заради това от Портланд, щото не му се даваше достатъчно игрово време, нищо че беше суперзвездата на европейския баскетбол. Отиде в слабака Нетс само защото там му обещаха, че ще играе повече.

В днешни времена е 300 пъти по-лесно да пробиеш в НБА, пълно е с чужденци, няма вече предразсъдъци и пренебрежение, почти във всеки отбор има минимум 1 неамериканец. Тъй, че моите уважения към Дирк, Пау, Тони Паркър и сие, но те минаха по една утъпкана вече пътека ..... утъпкана точно от Дражен, Владе, Детлеф и сие.