До вчера в ЦСКА, от утре – големец в Кения
Публикувано: 21 мар 2011 17:48
За 4 години в България сърцето на волейболиста Филип Мейо порасна
Голям Фил, благодарим ти за всичко”. Ако четиригодишният престой на волейболиста Филип Мейо в ЦСКА трябва да бъде разказан с едно изречение, едва ли има по-подходящо от това. То стои на стената във Фейсбук под новината, че кенийският нападател напуска червените в края на сезона.
Повечето чужди спортисти минават незабелязано през нашите отбори, взимат един чувал пари, а после до края на живота си не искат да си спомнят за българския период.
Филип Мейо е друг случай. Той обича България. И България обича него. Любовната история между тъмнокожия кениец от племето калинджин и червените фенове е красива, необяснима и няма да приключи с изтичането на неговия договор с ЦСКА. “Мои фенове, фенове на ЦСКА и на волейбола! Аз ви харесвам и обичам всички вас. Благодаря за подкрепата”, е написал Фил до своите приятели в социалната мрежа. Това са думи от сърцето, в които няма капка пиар.
Когато пристига в София през 2007 г., Мейо е уплашен и му е студено. “Особено вечер зъбите ми тракаха”, разказва 197-сантиметровият терминатор. Озовава се тук благодарение на едно приятелство. Капитанът на националния отбор Владимир Николов се засича с Мейо в Японската лига, препоръчва го на треньора на ЦСКА Сашо Попов и така кльощавият, но много атлетичен кениец пристига в залата на 4-и километър.
Той е шокиран, хората в ЦСКА – не по-малко
Филип има необичайна за волейболист структура – изключително дълги крайници, огромни длани и крехко тяло, върху което сякаш е забодена глава на карфица. Когато скочи, Мейо забравя да падне, но технически е скаран с повечето елементи. За тактика и дума не може да става. Момчето обаче е добро. Даже много добро. Гледа в очите Сашо Попов, разбира се с всички в отбора и лека-полека започва да се отпуска. Нещата си идват на мястото, когато с първата заплата си купува няколко дебели пуловера. Не се разделя с тях дори в летните вечери.
Тихият убиец на мрежата обаче се ражда по-късно, със завръщането в отбора на бившия национален разпределител Николай Василев. Той развива напълно таланта на Фил. А колко е напреднал Мейо за трите години в ЦСКА, се видя в мачовете от Шампионската лига тази и миналата година.
Но всяка хубава история си има край. Парите в ЦСКА са на привършване, а черният бомбардир иска да поиграе на голямата сцена още няколко години. Покрай кубинския си колега и приятел Ясер Портуондо, с когото стават много близки в ЦСКА, Мейо се запознава с един от най- добрите италиански мениджъри Еугенио Голиани. Той движи делата на Пламен Константинов, Владо Николов, Евгени Иванов-Пушката... Захванал се е да помогне и на Филип Мейо.
Където и да го отведе съдбата обаче, един ден Фил ще се върне в Кения. Мечтата му е да помогне на своята родина. Как може да стане това? Според Мейо само чрез политиката.
Личната му амбиция е да се кандидатира за президент на своята страна. Един от четиримата му братя е военен. С него често коментират политическата ситуация в Кения, където има 42 племена и това прави живота още по-сложен.
“Моята родина много ми липсва и един ден ще се върна. Като деца се събирахме на групи и ходехме на лов за диви животни. Това са най-щастливите ми дни”, категоричен е Мейо.
Където и да го отнесе вятърът, феновете на ЦСКА ще си спомнят за него с добро. А в голямото сърце на Големия Фил винаги ще има запазено място за България.
[offtopic]Довиждане,Майо ! Ще те помним винаги !
УСПЕХ ![/offtopic]
Голям Фил, благодарим ти за всичко”. Ако четиригодишният престой на волейболиста Филип Мейо в ЦСКА трябва да бъде разказан с едно изречение, едва ли има по-подходящо от това. То стои на стената във Фейсбук под новината, че кенийският нападател напуска червените в края на сезона.
Повечето чужди спортисти минават незабелязано през нашите отбори, взимат един чувал пари, а после до края на живота си не искат да си спомнят за българския период.
Филип Мейо е друг случай. Той обича България. И България обича него. Любовната история между тъмнокожия кениец от племето калинджин и червените фенове е красива, необяснима и няма да приключи с изтичането на неговия договор с ЦСКА. “Мои фенове, фенове на ЦСКА и на волейбола! Аз ви харесвам и обичам всички вас. Благодаря за подкрепата”, е написал Фил до своите приятели в социалната мрежа. Това са думи от сърцето, в които няма капка пиар.
Когато пристига в София през 2007 г., Мейо е уплашен и му е студено. “Особено вечер зъбите ми тракаха”, разказва 197-сантиметровият терминатор. Озовава се тук благодарение на едно приятелство. Капитанът на националния отбор Владимир Николов се засича с Мейо в Японската лига, препоръчва го на треньора на ЦСКА Сашо Попов и така кльощавият, но много атлетичен кениец пристига в залата на 4-и километър.
Той е шокиран, хората в ЦСКА – не по-малко
Филип има необичайна за волейболист структура – изключително дълги крайници, огромни длани и крехко тяло, върху което сякаш е забодена глава на карфица. Когато скочи, Мейо забравя да падне, но технически е скаран с повечето елементи. За тактика и дума не може да става. Момчето обаче е добро. Даже много добро. Гледа в очите Сашо Попов, разбира се с всички в отбора и лека-полека започва да се отпуска. Нещата си идват на мястото, когато с първата заплата си купува няколко дебели пуловера. Не се разделя с тях дори в летните вечери.
Тихият убиец на мрежата обаче се ражда по-късно, със завръщането в отбора на бившия национален разпределител Николай Василев. Той развива напълно таланта на Фил. А колко е напреднал Мейо за трите години в ЦСКА, се видя в мачовете от Шампионската лига тази и миналата година.
Но всяка хубава история си има край. Парите в ЦСКА са на привършване, а черният бомбардир иска да поиграе на голямата сцена още няколко години. Покрай кубинския си колега и приятел Ясер Портуондо, с когото стават много близки в ЦСКА, Мейо се запознава с един от най- добрите италиански мениджъри Еугенио Голиани. Той движи делата на Пламен Константинов, Владо Николов, Евгени Иванов-Пушката... Захванал се е да помогне и на Филип Мейо.
Където и да го отведе съдбата обаче, един ден Фил ще се върне в Кения. Мечтата му е да помогне на своята родина. Как може да стане това? Според Мейо само чрез политиката.
Личната му амбиция е да се кандидатира за президент на своята страна. Един от четиримата му братя е военен. С него често коментират политическата ситуация в Кения, където има 42 племена и това прави живота още по-сложен.
“Моята родина много ми липсва и един ден ще се върна. Като деца се събирахме на групи и ходехме на лов за диви животни. Това са най-щастливите ми дни”, категоричен е Мейо.
Където и да го отнесе вятърът, феновете на ЦСКА ще си спомнят за него с добро. А в голямото сърце на Големия Фил винаги ще има запазено място за България.
[offtopic]Довиждане,Майо ! Ще те помним винаги !
УСПЕХ ![/offtopic]