СРЯДА, 05.00ч. - АКО ИСКАМЕ УСПЕХ, ВСИЧКИ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА
Публикувано: 19 авг 2008 11:50
Още в края на 19-ти век чешкият историк Константин Иречек е казал, че ако в България някога се роди гений, то това ще бъде геният на завистта. Не знам дали от завист заради големите успехи на волейболистите ни, или от типично български песимизъм и нихилизъм, но от вчера, след като се разбра, че съперник в четвъртфиналите ще ни бъде отборът на Русия, родните спортни сайтове и форуми започнаха да преливат от мнения как в сряда руснаците щели да ни „разчекнат”, „разпънат”, „смажат”, „разбият” и какви ли не още глаголи с подобно значение.
Но това просто няма как да се случи. Дали ще продължим по пътя към медалите – това не мога да кажа, но съм категоричен, че Русия не може да ни „разбие”, по простата причина, че двата отбора са адски равностойни. Ако някой от тях надделява на теория, то това безспорно сме ние, като се има предвид и натрупаният в последните години опит, и индивидуалните качества на играчите ни, и играта ни, и допълнителната мотивация, която оказват язвителните изказвания на треньора им Алекно.
Всъщност мога да кажа дали ще продължим или не. Ако в сряда сутрин цялата страна се обедини пред телевизорите, съм убеден, че ще победим. „Съединението прави силата”, „Сговорна дружина планина повдига”. Но ако отново сме разкъсвани от противоречия, от завист и злорадство, от песимизъм и нихилизъм, от байганювщина, със сигурност няма да успеем. В такъв случай просто няма да го заслужаваме ...
Но това просто няма как да се случи. Дали ще продължим по пътя към медалите – това не мога да кажа, но съм категоричен, че Русия не може да ни „разбие”, по простата причина, че двата отбора са адски равностойни. Ако някой от тях надделява на теория, то това безспорно сме ние, като се има предвид и натрупаният в последните години опит, и индивидуалните качества на играчите ни, и играта ни, и допълнителната мотивация, която оказват язвителните изказвания на треньора им Алекно.
Всъщност мога да кажа дали ще продължим или не. Ако в сряда сутрин цялата страна се обедини пред телевизорите, съм убеден, че ще победим. „Съединението прави силата”, „Сговорна дружина планина повдига”. Но ако отново сме разкъсвани от противоречия, от завист и злорадство, от песимизъм и нихилизъм, от байганювщина, със сигурност няма да успеем. В такъв случай просто няма да го заслужаваме ...