Един българин по стъпките на Веласко
Публикувано: 06 апр 2009 15:55
Един българин по стъпките на Веласко
6 април 2009 | 13:46
От: Цветан Баяслиев, пратеник на Sportline.bg в Прага, Чехия
--------------------------------------------------------------------------------
размер на шрифта: a a a | разпечатай
Прага. Само за година и половина един български работохолик покори последователно Италия и Европа. С изключителните си резултати Радостин Стойчев пое по стъпките на вероятно най-успешния треньор в историята на волейбола - Хулио Веласко. Впрочем аржентинският специалист е сред ревностните фенове на бившия разпределител. Двамата са близки приятели и често се виждат или говорят по телефона. А признание с марката "Веласко" няма нужда от допълнителна тежест.
С присъщата си методичност и педантичност Радо преследва целите си, без да обръща внимание на негативизма. А парадоксът е, че от България към него прехвърча доста негативизъм. Спомнете си недоверието, когато Стойчев се зае с наглед обречения проект "Тренто". Или за постоянните подмятания, че треньорът си има ракета-носител в кариерата и тя се казва Матей Казийски.
Всички това обаче остава за дребните душици, за които чуждият успех винаги е трън в петата. Повечето италианци са ревностни католици и хората в Тренто не правят изключение. Може би затова те търсят божествени знаци в бума на местния волейболен отбор. Канонизираха Казийски като Свети Матей, а Радо е местният Иисус. Да, точно така го наричат съучениците на сина му Кристиан. А децата имат сетива за тези неща.
6 април 2009 | 13:46
От: Цветан Баяслиев, пратеник на Sportline.bg в Прага, Чехия
--------------------------------------------------------------------------------
размер на шрифта: a a a | разпечатай
Прага. Само за година и половина един български работохолик покори последователно Италия и Европа. С изключителните си резултати Радостин Стойчев пое по стъпките на вероятно най-успешния треньор в историята на волейбола - Хулио Веласко. Впрочем аржентинският специалист е сред ревностните фенове на бившия разпределител. Двамата са близки приятели и често се виждат или говорят по телефона. А признание с марката "Веласко" няма нужда от допълнителна тежест.
С присъщата си методичност и педантичност Радо преследва целите си, без да обръща внимание на негативизма. А парадоксът е, че от България към него прехвърча доста негативизъм. Спомнете си недоверието, когато Стойчев се зае с наглед обречения проект "Тренто". Или за постоянните подмятания, че треньорът си има ракета-носител в кариерата и тя се казва Матей Казийски.
Всички това обаче остава за дребните душици, за които чуждият успех винаги е трън в петата. Повечето италианци са ревностни католици и хората в Тренто не правят изключение. Може би затова те търсят божествени знаци в бума на местния волейболен отбор. Канонизираха Казийски като Свети Матей, а Радо е местният Иисус. Да, точно така го наричат съучениците на сина му Кристиан. А децата имат сетива за тези неща.
