Много емоции снощи ... След мача бях толкова развълнуван, че не можех да си намеря място ... Сълзите напираха в очите ми. Сълзи на радост, разбира се.
Не се бях чувствал така от онова велико и незабравимо футболно лято на вече далечната 1994-та.
Виждам, че не само аз съм бил така.
Вчера момчетата на Радо Стойчев доказаха, че са големи мъже и истински българи. Раздадоха се докрай ! Горяха и страдаха в мача. Личеше по лицата им.
Франция има равностойни волейболисти за два отбора, а ние бяхме осакатени от инженерчето и едва скърпихме за един.
На всичко отгоре играхме и срещу съдиите, които някак странно точно в този мач ни рязаха, както никога досега. Може и параноично да ви звучи, но по едно време взех да се питам дали змията Лазаров не е отишъл в чужбина точно, за да използва връзките си и да закопае отбора чез съдиите.
Днес трябва да узаконим, това което ни принадлежи. Ако не бяха мръсните игри на Данчо Лазаров и Любо Ганев, квотата щеше да е наша още след миналите квалификации. Доказахме го с победата над Германия в Германия след това.
Днес бием Египет и печелим квотата за Олимпиада 2012 в Лондон.
Аз не искам да гледам България без Радо Стойчев, Матей Казийски, Цецо Соколов ...
А, вие ? ...
Ако трябва война ще направим, но те трябва да останат !