За да го има Лео Меси!
Публикувано: 05 дек 2011 20:17
С наближаването на най-светлите празници през годината всеки анализатор дъвче злобно химикала си и търси най-актуалното и запомнящото се, което да характеризира в пълна степен изминалия период. Между медийните карамболи с номинирането на един министър-председател за "Футболист на годината" и новините около кончината на две от големите имена, маркиращи епохи във великата игра ми се ще отново да обърнем взор към онова нереално, извънземно и какво ли не още същество, доказало с изявите си на зеления терен, че обикновения зрител все още не е видял всички тайни при боравенето с коженото кълбо, както и, че не е присъствал никога на лекции с основна тема "Как да сложа топката в раница и да я пусна зад противниковата голлиния".
Далеч съм от мисълта да правя кой знае какви задълбочени анализи на игровото поведение на аржентинската мегазвезда Лео Меси, нито да да се включа яростно в общия хор на ежедневни словославения- провокирани къде от недостатъчна футболна компетентност, къде от сляпо фенско залитане към силните на деня. Няма спор, това е човекът-оркестър за големите неща, правени от каталунската селекция и съм убеден, че едно дълго негово отсъствие от терените/ недай боже да се случва/ би поставило в патова ситуация Пеп Гуардиола,а оттам и постамента върху който се гради феномена "Барса" не само би се разклатил, но и навярно би рухнал с пълна сила.
С тези мои разсъждения със сигурност ще предизвикам попържните на широка част от феновете на горепосочения отбор, но нека си кажем нещата право в очите. Еретично ще бъде да се усъмня и грам във възможностите на "Малкия Мук", но също отговорно мога да заявя, че същият си е най-обикновен човек от плът и кръв и има своите дефекти. Евалла за непринуденото му поведение и радостта, която изпитва от играта. Но нека признаем- и той се подлъгва по симулативните шменти-капели на своите съотборници и понякога неволно участва в груби погазвания на футболното законодателство. И това от солидарност с бразилски ментета като Дани Алвеш- деен провокатор и проводник на мръсни номера, уязвяващи по-принцип феърплей тимове. И Лео усети същността на поговорката "Мама носи, татко меси." / в случая " Бусака носи, Лео меси."/, докосна се до мекото на белия хляб и перманентните падания с умоляващ взор към главния му станаха патент. Извън футбола и той сигурно в неделя сутрин коси райграса пред дома си, изхвърля кофите за смет и отпива чаша бира след тежък физически труд.
И точно тук е разковничето на всичко казано по-горе. Ще дам пример с Мондиала през 82-ра година в Испания. Сещам се за едно култово хард- чалга изпълнение със следния текст: "Паоло Роси, Паоло Роси с номер двайсет на гърба.Паоло Роси, Паоло Роси- голмайстор на света." Нито дума за основата фигура за успеха на адзурите- касапина Джентиле, обезличил в мача на живота си най-талантливия футболист за всички времена- Диего Армандо Марадона. И тук стигаме до неблагодарността на професията защитник. Защото , за да ги имаше непрежалимите Гари Спийд и д-р Сократес, на света бяха нужни и такива като Ниийл Ръдък и Анди Бреме. А, за да го има Лео Меси и за да продължава да кове история, са необходими също така и неколцина Нести и малко Серхиорамовци. Замислете се само колко съм прав.
Далеч съм от мисълта да правя кой знае какви задълбочени анализи на игровото поведение на аржентинската мегазвезда Лео Меси, нито да да се включа яростно в общия хор на ежедневни словославения- провокирани къде от недостатъчна футболна компетентност, къде от сляпо фенско залитане към силните на деня. Няма спор, това е човекът-оркестър за големите неща, правени от каталунската селекция и съм убеден, че едно дълго негово отсъствие от терените/ недай боже да се случва/ би поставило в патова ситуация Пеп Гуардиола,а оттам и постамента върху който се гради феномена "Барса" не само би се разклатил, но и навярно би рухнал с пълна сила.
С тези мои разсъждения със сигурност ще предизвикам попържните на широка част от феновете на горепосочения отбор, но нека си кажем нещата право в очите. Еретично ще бъде да се усъмня и грам във възможностите на "Малкия Мук", но също отговорно мога да заявя, че същият си е най-обикновен човек от плът и кръв и има своите дефекти. Евалла за непринуденото му поведение и радостта, която изпитва от играта. Но нека признаем- и той се подлъгва по симулативните шменти-капели на своите съотборници и понякога неволно участва в груби погазвания на футболното законодателство. И това от солидарност с бразилски ментета като Дани Алвеш- деен провокатор и проводник на мръсни номера, уязвяващи по-принцип феърплей тимове. И Лео усети същността на поговорката "Мама носи, татко меси." / в случая " Бусака носи, Лео меси."/, докосна се до мекото на белия хляб и перманентните падания с умоляващ взор към главния му станаха патент. Извън футбола и той сигурно в неделя сутрин коси райграса пред дома си, изхвърля кофите за смет и отпива чаша бира след тежък физически труд.
И точно тук е разковничето на всичко казано по-горе. Ще дам пример с Мондиала през 82-ра година в Испания. Сещам се за едно култово хард- чалга изпълнение със следния текст: "Паоло Роси, Паоло Роси с номер двайсет на гърба.Паоло Роси, Паоло Роси- голмайстор на света." Нито дума за основата фигура за успеха на адзурите- касапина Джентиле, обезличил в мача на живота си най-талантливия футболист за всички времена- Диего Армандо Марадона. И тук стигаме до неблагодарността на професията защитник. Защото , за да ги имаше непрежалимите Гари Спийд и д-р Сократес, на света бяха нужни и такива като Ниийл Ръдък и Анди Бреме. А, за да го има Лео Меси и за да продължава да кове история, са необходими също така и неколцина Нести и малко Серхиорамовци. Замислете се само колко съм прав.
