Паоло Ди Канио - Последният екшън герой
Публикувано: 02 сеп 2011 22:34
Видях тази много интересна статия във форума на Лацио-България и реших да я пусна и тука да я прочетете и да си кажете мнението за един от най скандалните и същевременно велики играчи ..
Септември 1998 г. можеше да бъде месецът, в който Висшата лига на Англия щеше да загуби голяма част от колорита, страстта и класата си. Така, като стана след оттеглянето на Ерик Кантона. В споменатия вече септември Паоло Ди Канио, тогава играч на Шефилд Уензди, удари съдията Пол Олкок и наказанието бе жестоко. Кариерата му на острова бе пред провал. Знаеше се, че италианецът често е извън всякакъв контрол, оспорва решения, кара се със съдии и съотборници, сбиванията му със съперници пък винаги са "на косъм". Но чак пък да набие съдия... Никой не очакваше това от Ди Канио, а и той бе съкрушен. Не за друго, а за това, че самият той усети, че този път е попрекалил. Че това не е обикновена демонстрация на непримиримост, а гаменска проява, която носи своите тежки, но справедливи последствия.
Ди Канио обаче не бе забравен бързо. Мениджърът на Уест Хем Хари Реднап брои за него 2 милиона паунда през януари 1999 г., за да реанимира кариерата му на Острова. "Невинен", пишеше на фланелките, които се продаваха около "Ъптън Парк" в първия от 4-те сезона, които Ди Канио изкара при "чуковете". Човек би помислил, че феновете на Уест Хем безрезервно вярват, че той все пак не е такъв дявол, за какъвто го изкарват, ако в края на "невинен" нямаше въпросителна. Въпросителна, която казваше много. Феновете искаха да видят всичко от марката "Ди Канио" - и хубавото, и лошото. Всичко онова, което прави от присъствието на Ди Канио на терена истинско шоу. И италианецът им го предложи в пълна степен. Както и в моментана феновете на сегашния му тим Чарлтън.
Паоло Ди Канио е роден през 1968 г. в пролетарския квартал на Рим - Куартичоло. Тежък живот с много жертви от всякакво естество, но живот, който дава на Ди Канио волята и издръжливостта да живее в едно общество, в което солидарността е животоспасяваща добродетел и качество, което трасира пътя напред. Така става и с Ди Канио, който е определен за "Краля на Куартичоло", печелейки един бас, че ще бие на дузпи по-голям от него малчуган.
"Щях да стана или зидар, или футболист. Баща ми беше зидар и аз му помагах, но през останалото време играех футбол и той несъмнено ми доставяше повече удоволствие", спомня си сега Ди Канио.
Кариерата на талантливия младок започва в любимия му Лацио, но там нещата не потръгват и той е преотстъпен на третодивизионния Тернана, където прави фурор с играта си. Виждайки това, шефовете на Лацио го връщат в отбора, но Ди Канио все още не може да спечели доверието на "***** Норд" - сектора с най-темпераментните привърженици на "римските орли".
"Давах всичко от себе си, но головете не идваха и публиката ме освиркваше. В едно дерби с Рома обаче вкарах победното попадение - първия ми гол от много време, и публиката на Лацио полудя. Оттогава ме боготвори независимо къде играя", продължава със спомените Ди Канио в автобиографията си, която излезе на пазара в Англия през 2000г. и веднага се превърна в бестселър.
След това кариерата на талантливия футболист на Ботуша преминава през Ювентус (там играе под ръководството на Майфреди и Трапатони и печели купата на УЕФА), Наполи (прави фурор на стадион "Сан Паоло", а треньор му е Марчело Липи), отново Юве (Липи го взима със себе си, след като е привлечен за треньор на "Старата госпожа") и накрая в Милан (Ди Канио: "Капело е велик треньор, но двама велики в един отбор ставаме много").
След това темпераментният футболист преминава в Селтик, за да започне неповторимата му кариера на Острова. Шефилд Уензди, Уест Хем, Чарлтън... Списъкът със сигурност ще продължи, след като е известно, че Ди Канио трудно се задържа на едно място.
Още от марката"Ди Канио": Преминах в Селтик не защото са отбор на католиците, а защото исках да опитам от британския футбол. Аз съм италианец, католик и няма да изменя на вярата си. Искам да опитам обаче футбол от всякакво естество. Ще играя дори в някой мюсюлмански отбор, за да разбера какво е".
И още: "Да, харесва ми политиката на Бенито Мусолини (думи, които предизвикаха невиждан скандал в Италия и Европа - бел. ред.). При него Италия е била много стабилна. Не съм само аз, 25% от младите италианци го одобряват. Комунизъм? Всички да са щастливи и доволни? Не звучи зле, но видяхме, че това е утопия".
Това е той - Паоло Ди Канио. На терена - шоу, извън него - също. Хубавото е, че още нищо не е приключило...
---------------------------------------------------------------
Другите за него
СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ (бивш съотборник на Ди Канио в Уест Хем): "Голям особняк е. Можеш да го видиш на лъскави реклами и билбордове с елегантни костюми и перфектен външен вид, но иначе се движи много небрежно - най-вече с анцуг или дънки. Играе от много години в Англия, но още не е свикнал с обратното движение на Острова и колата му е с ляв волан - както в континентална Европа. Талантът му е неоспорим. Има чепат характер, но ако не беше така, нямаше да се казва Паоло Ди Канио... Веднъж го помолих да се разпише върху една фланелка на Уест Хем. "За един твой фен от България е", му казвам. Той набързо надраска нещо и дори поиска да се обади на нашенеца по моя телефон. Краси Чомаков (той беше този фен) едва не припадна, когато чу италианеца да му пее по телефона".
ХАРИ РЕДНАП (бивш треньор на Ди Канио в Уест Хем): "Знаех, че може да ни създава проблеми с характера си. Аз обаче търсих лидер за моя тим и Ди Канио беше точният човек. Никога не съм съжалявал, че го взехме в Уест Хем".
---------------------------------------------------------------
Име: Паоло Ди Канио
Роден: 9 юли 1968 г. в Рим.
Ръст: 1,78 м. Тегло: 72 кг.
Пост: Нападател.
Успехи: Носител на Купата на УЕФА за 1993 година с Ювентус, Шампион на Италия за 1996 г. с Милан.
Септември 1998 г. можеше да бъде месецът, в който Висшата лига на Англия щеше да загуби голяма част от колорита, страстта и класата си. Така, като стана след оттеглянето на Ерик Кантона. В споменатия вече септември Паоло Ди Канио, тогава играч на Шефилд Уензди, удари съдията Пол Олкок и наказанието бе жестоко. Кариерата му на острова бе пред провал. Знаеше се, че италианецът често е извън всякакъв контрол, оспорва решения, кара се със съдии и съотборници, сбиванията му със съперници пък винаги са "на косъм". Но чак пък да набие съдия... Никой не очакваше това от Ди Канио, а и той бе съкрушен. Не за друго, а за това, че самият той усети, че този път е попрекалил. Че това не е обикновена демонстрация на непримиримост, а гаменска проява, която носи своите тежки, но справедливи последствия.
Ди Канио обаче не бе забравен бързо. Мениджърът на Уест Хем Хари Реднап брои за него 2 милиона паунда през януари 1999 г., за да реанимира кариерата му на Острова. "Невинен", пишеше на фланелките, които се продаваха около "Ъптън Парк" в първия от 4-те сезона, които Ди Канио изкара при "чуковете". Човек би помислил, че феновете на Уест Хем безрезервно вярват, че той все пак не е такъв дявол, за какъвто го изкарват, ако в края на "невинен" нямаше въпросителна. Въпросителна, която казваше много. Феновете искаха да видят всичко от марката "Ди Канио" - и хубавото, и лошото. Всичко онова, което прави от присъствието на Ди Канио на терена истинско шоу. И италианецът им го предложи в пълна степен. Както и в моментана феновете на сегашния му тим Чарлтън.
Паоло Ди Канио е роден през 1968 г. в пролетарския квартал на Рим - Куартичоло. Тежък живот с много жертви от всякакво естество, но живот, който дава на Ди Канио волята и издръжливостта да живее в едно общество, в което солидарността е животоспасяваща добродетел и качество, което трасира пътя напред. Така става и с Ди Канио, който е определен за "Краля на Куартичоло", печелейки един бас, че ще бие на дузпи по-голям от него малчуган.
"Щях да стана или зидар, или футболист. Баща ми беше зидар и аз му помагах, но през останалото време играех футбол и той несъмнено ми доставяше повече удоволствие", спомня си сега Ди Канио.
Кариерата на талантливия младок започва в любимия му Лацио, но там нещата не потръгват и той е преотстъпен на третодивизионния Тернана, където прави фурор с играта си. Виждайки това, шефовете на Лацио го връщат в отбора, но Ди Канио все още не може да спечели доверието на "***** Норд" - сектора с най-темпераментните привърженици на "римските орли".
"Давах всичко от себе си, но головете не идваха и публиката ме освиркваше. В едно дерби с Рома обаче вкарах победното попадение - първия ми гол от много време, и публиката на Лацио полудя. Оттогава ме боготвори независимо къде играя", продължава със спомените Ди Канио в автобиографията си, която излезе на пазара в Англия през 2000г. и веднага се превърна в бестселър.
След това кариерата на талантливия футболист на Ботуша преминава през Ювентус (там играе под ръководството на Майфреди и Трапатони и печели купата на УЕФА), Наполи (прави фурор на стадион "Сан Паоло", а треньор му е Марчело Липи), отново Юве (Липи го взима със себе си, след като е привлечен за треньор на "Старата госпожа") и накрая в Милан (Ди Канио: "Капело е велик треньор, но двама велики в един отбор ставаме много").
След това темпераментният футболист преминава в Селтик, за да започне неповторимата му кариера на Острова. Шефилд Уензди, Уест Хем, Чарлтън... Списъкът със сигурност ще продължи, след като е известно, че Ди Канио трудно се задържа на едно място.
Още от марката"Ди Канио": Преминах в Селтик не защото са отбор на католиците, а защото исках да опитам от британския футбол. Аз съм италианец, католик и няма да изменя на вярата си. Искам да опитам обаче футбол от всякакво естество. Ще играя дори в някой мюсюлмански отбор, за да разбера какво е".
И още: "Да, харесва ми политиката на Бенито Мусолини (думи, които предизвикаха невиждан скандал в Италия и Европа - бел. ред.). При него Италия е била много стабилна. Не съм само аз, 25% от младите италианци го одобряват. Комунизъм? Всички да са щастливи и доволни? Не звучи зле, но видяхме, че това е утопия".
Това е той - Паоло Ди Канио. На терена - шоу, извън него - също. Хубавото е, че още нищо не е приключило...
---------------------------------------------------------------
Другите за него
СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ (бивш съотборник на Ди Канио в Уест Хем): "Голям особняк е. Можеш да го видиш на лъскави реклами и билбордове с елегантни костюми и перфектен външен вид, но иначе се движи много небрежно - най-вече с анцуг или дънки. Играе от много години в Англия, но още не е свикнал с обратното движение на Острова и колата му е с ляв волан - както в континентална Европа. Талантът му е неоспорим. Има чепат характер, но ако не беше така, нямаше да се казва Паоло Ди Канио... Веднъж го помолих да се разпише върху една фланелка на Уест Хем. "За един твой фен от България е", му казвам. Той набързо надраска нещо и дори поиска да се обади на нашенеца по моя телефон. Краси Чомаков (той беше този фен) едва не припадна, когато чу италианеца да му пее по телефона".
ХАРИ РЕДНАП (бивш треньор на Ди Канио в Уест Хем): "Знаех, че може да ни създава проблеми с характера си. Аз обаче търсих лидер за моя тим и Ди Канио беше точният човек. Никога не съм съжалявал, че го взехме в Уест Хем".
---------------------------------------------------------------
Име: Паоло Ди Канио
Роден: 9 юли 1968 г. в Рим.
Ръст: 1,78 м. Тегло: 72 кг.
Пост: Нападател.
Успехи: Носител на Купата на УЕФА за 1993 година с Ювентус, Шампион на Италия за 1996 г. с Милан.
.Наскоро гледах едно видео, където се сби със свой играч (Ди Канио е мениджър на Суиндън) - 
