Момчето, което щеше да стане легенда
Публикувано: 12 май 2011 05:32
[center]Пролог[/center]
Не помня кога гледах за първи път Франческо Тоти, но със сигурност бях дете. Казват, че футболистът те избира, а не ти него. В моя случай се получи точно така. Невероятната техника, дрибъл, уникалният поглед върху играта, бързината, лидерските качества – всичко това ме накара да се влюбя в Тоти. Молех се топката да отиде в него, за да може отново да излъже 2-3 футболисти по начин, по който само той можеше, да вкара поредния си уникален гол, за който аз гордо щях да разказвам на следващият ден на приятелите си. Не можех да дочакам следващият мач на Рома, за да се докосна до уникалната магия на Римската десетка. Помня дербитата от 21.45 по Ринг ТВ. Въпреки, че на следващия ден аз бях първа смяна на училище, не се колебаех да оставам до късно, за да гледам поредния мач на Рома, да чакам магията на Златното момче. Забелязах, че в този форум няма статия, посветена на Принца на Рим, и затова се заех да поправя тази грешка. Следва историята на една легенда. Надявам се да ви хареса.
[center] Началото[/center]
[center]
[/center]
Годината е 1976. Във Вечният град на 27-ми септември се ражда Франческо Тоти, който ще стане любимият син на Рим, неговият символ и герой.
‘Топката е всичко за мен, тя е удоволствие, начин на живот.’
Пътят на Франческо е белязан от съдбата. Още от детството му, съдбата го води към спортът на всички спортове – футболът, първият и най-добър приятел на Франческо. Два мита са във сърцето му : Реал Мадрид, символът на слава и забавление в световният футбол; също така и Джузепе Джанини, плеймейкърът, капитан и ключов играч на Джалоросите, известен като ‘Принцът’ заради своята елегантност, както в живота, така и на терена.
Като малък, Франческо се посвещава изцяло на топката. Час след час, ден след ден, момчето и топката са неразделни, обречени да са си верни взаимно. Безкрайни упражнения, състоящи се от ритане на топката към стената, дриблиране и игри на пасове и волета. По този начин белязаното момче придобива невероятната чувствителност, с която контролира топката, и я превръща в извънтелесен елемент на тялото си.
Преходът от ритането в квартала с приятелите си до истинският футбол минава леко и естествено за Франческо. Той дава финес на отборите, за които участва, и треньори и съотборници сипят похвала след похвала по негов адрес. Спокойният му баща, Енцо, успява да премахне всяка нотка на съмнение, която синът му има, като това му позволява да се концентрира върху футболът. Енергията на майка му, Фиорела, винаги помага на младият шампион : тя го подкрепя в трудни моменти.
‘Бях късметлия. Родителите ми никога не са ме притискали, винаги са ми помагали.’
Никой не може да избере възможностите, които животът ще му предостави. Съдбата е решила да постави Франческо на кръстопът: той е желан и от Рома, и от Лацио. Вечните врагове, обратните страни на монетата, двата края на Римската футболна вселена. Франческо се присъединява към детският отбор на Рома, и началото на една легенда започва.
‘Чух, че Рома имат юноша, който е невероятен.’ - Джовани Трапатони по адрес на 15-годишният Франческо Тоти
Четири години минават неестествено бързо. Денят е 18-ти март, 1993, последните минути на Бреша-Рома. Джалоросите водят с 2-0 и треньорът им Вуйадин Бошков, решава да даде шанс на Франческо да дебютира в Серия А. Тоти е едва на 16, но получава шанса да играе рамо до рамо със своя идол, Джузепе Джанини. Реалността се смесва със детските мечти на едно момче.
Следващият сезон Рома е под ръководството на Карло Мацоне. Всеки добър треньор може да забележи бъдещето в един футболист, това е нещо като подарък, като втора натура за големите треньори. Мацоне вижда шампион в Тоти и веднага го взема под крилото си. Отделя време, за да е сигурен, че пътят на Франческо ще е правилен, че няма да го натовари с твърде много отговорност.
‘Хората, включително критиците и феновете, го познават само като играч, но въпреки това неговите най-добри качества са извън терена, не на него. Той е невероятен човек: скромен, харесван и гледа да помогне с каквото може.’ – Карло Мацоне за Франческо Тоти
През Септември 1994, Франческо вкарва своя първи и незабравим гол в Серия А, и то на Стадио Олимпико, срещу Фоджа. След невероятна асистенция, Франческо вкарва с левия си крак. Джалоросите имат изключителни нападатели по това време, като аржентинецът Абел Балбо и уругваецът Даниел Фонсека, но въпреки това, Мацоне дава все повече и повече шансове на Тоти, превръщайки го във важна част от титулярния отбор на вълците.
[center]Номер десет в душата[/center]
Диамантът ставаше все по-шлифован – изобретателност, самочувствие, тактическа грамотност, бърз поглед върху играта. Това бяха част от качествата, които правеха Франческо един от най-добрите атакуващи халфове на своето време. На терена, той се движи между халфовете и нападателите, играейки ролята на втори нападател, играе със свобода, дадена от треньора, която го прави опасен като чакал.
‘Хората си плащат билета, за да го видят как играе.’ – Нилс Лиедхолм
Специалистите предсказват бляскаво бъдеще за Франческо, а феновете го боготворят. Но внезапно една мечта може да се превърне в кошмар без никакво предизвестие. Никой не си е помислял, че следващата зима може да бъде толкова студена за младият талант. В началото на сезон 1996-97, Франко Сензи назначава Карлос Бианки за треньор на Джалоросите. Аржентинецът е ‘виновникът’ за многото успехи на предният си отбор Велез Сарсфийлд, което кара Сензи да му се довери. Новият треньор идва в Рим, мислейки римските играчи за мързеливи. Възможностите на Тоти са световно известни, специалистите и феновете се маят при вида на математическата точност на действията на Франческо на терена. За учудване на всички, екстравагантният южноамериканец не вижда в Тоти нищо особено и иска да гради отбор без него.
Рома минава през период от слаби игри и неубедителни резултати. Бианки се опитва да убеди ръководството на Рома да продаде Тоти в Сампдория или Аякс, за да може да си набави финладския плеймейкър Яри Литманен в замяна. Колко различен щеше да е пътят на Тоти, ако това беше станало? Никой не може да каже. За радост, нощта е най-тъмна тъкмо преди изгрев слънце. На престижния турнир Чита ди Рома, едноименния италиански колос се изправя срещу Аякс. Франческо изправя Олимпико на крака, бележейки гол и правейки голям мач. По този начин Принцът на Рим триумфира над Литманен.
В края на тази сага, ‘Лудия’ Бианки поставя ултиматум на президентът на Рома Франко Сенси : ‘Избирай: или аз, или Тоти.’ Сенси обича Рома с цялото си сърце, и е готов да вземи всякакви мерки, само и само клубът да успее. Той вижда в Тоти човекът, който ще се превърне в запазена марка на Джалоросите. Тоти ще носи номер 10, тъй като той има таланта и душата за това. След кошмарен сезон Бианки е изхвърлен от Рим. Единственият треньор, който не вярваше във Франческо, беше и един от най-неуспешните...
‘Във Франческо аз виждам синът, който никога нямах.’ Франко Сенси
[center]
[/center]
[center]Командирът[/center]
След Бианки, начело на Рома през сезон 1997 застава Зденек Земан. Името му е символ на бърз и нападателен футбол, истинска наслада за окото. Тренировките са най-трудните, които Тоти е трябвало да направи, но той не се предава и трудът му се отплаща съвсем скоро. Фантазията на Тоти достига най-високата си точка, както и бързината му. Той вече е истински лидер. Тоти е центърът на новата 4-3-3, най-важният играч на Рома, феновете са доволни и идват на Олимпико, за да гледат шоу. Франческо има свободата да се движи по терена, и без проблем захранва предната тройка със невероятните си пасове.
‘Кои са петте най-добри италиански футболисти?’ Пауза. И тогава: ‘Тоти, Тоти, Тоти, Тоти, Тоти.’ – Зденек Земан
Франческо вкарва 13 гола този сезон, включително и красавци като гола срещу Буфон и Парма, първият гол с прехвърлящ удар на геният. Но над всичко е фактът, че Тоти дава безбройни асистенции на Делвекио, Балбо и Паоло Серджо. Благодарение на креативността на римлянина, тримата бележат доста голове. През следващия сезон, капитанската лента вече ще стои на ръката на Франческо Тоти, Принцът на Рим.
‘Един капитан, ние имаме само един капитан.’ – Песен на ***** Суд по адрес на Франческо Тоти
Франческо вече е командирът на половин Рим, тялото му е като щит, използван да защитава ценностите на Джалоросите. Дербито срещу Лацио, мачът на Рим, вълците срещу орлите, това е мачът, който всеки иска да гледа. На дербито през Април 1999, Тоти вкарва гол срещу вечния съперник. Франческо вдига фанелката си, за да покаже надписът ‘Пак ви зашеметих.’ Това докарва до екстаз половин Рим, но и накарва другата част да го мрази по-силно отвсякога. Всички в Рим го познават като Златното момче, прякор, взаимстван от този на Диего Армандо Марадона.
[center]
[/center]
[center]ITALIA![/center]
От ранните си години Франческо записва мачове за юношеските и младежки формации на Скуадра Адзура. През 1995 той става вицешампион на Европа, година по-късно европейски шампион с отбора под 21 години, и носител на златния медал през 1997 на Средиземноморските игри. Франческо бележи и във трите финала, доказвайки безспорната си класа.
Дебютът на Франческо за мъжката гарнитура на Скуадра Адзура е през Октомври 1998 срещу Швейцария в квалификациите за Евро 2000. Първият си гол за Италия Тоти бележи срещу Португалия, и бързо става основен играч в схемата на Дино Дзоф. Евро 2000 чука на вратата скоро, и Франческо е готов за това предизвикателство. Италианците надвиват противниците си един след друг, а Тоти бележи важни и красиви голове: срещу Белгия с глава, последвано от изключително изпълнение срещу Румъния на четвъртфиналите.
На полуфиналът чака Холандия. Джанлука Дзамброта е изгонен в 34-тата минута, и италианците трябва да правят чудеса от храброст, за да издържат на атаките на домакините. Все пак това става и дузпи трябва да решат кой ще е финалист, а дузпите през последните десет години изобщо не са на страната на Скуадрата. Франческо ще бие третата дузпа, и прошепва на смаяните си съотборници: ‘Ще я копвам.’ Гигантът Ван Дер Сар е на вратата, а зад него стената от холандски привърженици се опитва да разконцентрира Тоти. Представете си дузпа ала Паненка в този случай. Невъзможно, нали? Тоти обаче спазва обещанието си, и в този ключов момент прави следното: нежно докосване отдолу на топката, Ван Дер Сар е изненадан, и топката влиза бавно в мрежата. Гол, който не може да бъде забравен лесно.
След като преодоляват Холандия, а и собствената си прокоба дузпите, Италия чака Франция на финала. Тоти е светлият лъч на мача в Ротердам : с невероятен пас с пета той изненадва френските защитници, и започва атаката, от която Делвекио бележи за 1-0. След това, той продължава да дърпа конците и да извежда съотборниците си на невероятни позиции, но късметът не е на страната на Италия. След като изтърват невероятни шансове, италианците губят в продълженията с 2-1 след Златен Гол. Въпреки това, Тоти е избран за Играч на мача.
[center]
[/center]
[center]За славата на Рим[/center]
‘Не се съмнявайте в Рома. Обичайте Рома.’ – един от химните на Джалоросите
Има сезони, които са в състояние да променят цялата история на един клуб. Джалоросите чакат нещо, което да смрази кръвта им, нещо, което да им донесе безгранична радост. Триумфът. Скудетото. Лятото на 2000 година, времето на Рома сякаш е дошло. Президентът Франко Сенси превръща мечтите в реалност само за няколко седмици. Няколко гладиатора са привлечени в Рим, за да формират непобедимата армия на Капитана. Треньорът е Дон Фабио Капело. Привлечен е през 1999 заради това, че може да посее манталитет на победители в играчите. Сега той има уникален отбор: бековете Кандела и Кафу, ‘Стената’ Самуел, ‘Пумата’ Емерсон, Наката, Монтела, Батистута. Златното Момче вече не е единствената звезда на отбора от Вечния град, но един куп феноменални играчи, както и феновете, очакват техния Номер 10 да ги поведе напред към победата.
Сезонът се превръща в легендарен за Рома. Тоти е навсякъде: дава невероятни пасове на своите съотборници, мотивира всички в трудните моменти, вкарва важни и красиви голове за Рома. Само Юве може да спре Джалоросите по пътят им към Скудетото. Най-значимите и сърцераздирателни победи винаги са постигани в краят. Денят е 17 Юли, 2001. Мачът е Рома-Парма на Олимпико. Този мач ще реши титлата.
‘Драги фенове на Рома, тези 90 минути са най-важните в нашата история, за тези 90 минути ние мечтаем вече 18 години. Днес всичко зависи от нас. Джалороси, нека гласът ви се чува, подкрепете своя отбор.’ – Карло Зампа, говорител на Рома до 2005
Мачът е равностоен, когато топката идва отляво по земята, и Капитанът я уцелва силно и точно: гол между горната и страничната греда; гол, с който сезонът свършва. След този мач, препълненият Олимпико реве от радост. Джалоросите празнуват и боготворят своите идоли. Рома на Тоти става Кралицата на Италия и член на футболния елит. Нищо вече няма да е същото.
[center]
[/center]
[center]
[/center]
[center]
[/center]
[center]
[/center]
[center] Завинаги до теб[/center]
Казват, че зад всеки силен мъж стои жена. Това важи и за Тоти. Той успява да покори сърцето на своя диамант, Илари Блази. ‘Ти си уникална.’ Това пише на фанелката на Тоти след като той бележи на Лацио в мач, който завършва 5-1. Слънчевата Илари успява да покори сърцето на Франческо. На 19-ти Юли 2005 година, двамата празнуват любовта си пред целият свят. Светът се наслаждава на тяхната сватба, а приходите отиват за благотворителност. През есента на 2005, отколешна мечта на Тоти става факт: той става баща на момче, Кристиян. Година и половина по-късно, Шанел се присъединява към него в семейството на Принца. И двамата имат руса коса и сини очи.
‘Най-хубавото качество на Илари е, че тя е прекрасна майка, и аз искам да прекарам остатъка от живота си с нея.’
Тоти винаги е харесвал честността. Най-ценен за него е брат му Рикардо. Личният му треньор Вито също е един от най-доверените му хора. Лоялността винаги е играла важна роля и в професионалния живот на Франческо. Лоялност към Джалоросите. Най- успелите отбори в света, Реал и Милан, копнеят да го имат, и предлагат умопомрачителни оферти за него. Някои неща обаче не се купуват с пари, като честта и лоялността. Тоти избира да бъде последният символ на честта в един свят, който бързо губи моралите си. Един град винаги ще гледа на него като на герой.
‘Родих се в Рим, и ще умра в Рим.’
[center]
[/center]
[center]
[/center]
[center]
[/center]
[center]
[/center]
[center]Изстрелът, който покори небето[/center]
‘Тоти е изключителен шампион, който аз уважавам дълбоко, защото той остана верен на отбора си. За някои хора в Рим, той е по-важен дори от Папата.’ – Тиери Анри
През 2005 Рома учудва футболните почитатели с атрактивната си игра. Това става факт заради новия начин на придвижване и позициониране на футболистите, мотивирани от новият треньор, Лучано Спалети. Много хора се учудват, като виждат позицията на Тоти в този отбор: Франческо е нападател. Той е подкрепян от трима халфове, които знаят как да стрелят отдалеч и да пробиват защитите на противниците. Резултатът е наистина изненадващ: Тоти се скъсва да бележи, като освен това създава положения за своите съотборници. През Декември, Рома започва серия от 11 поредни победи: нещо, което никой в Италия не е постигал. Де Роси стои до Тоти, жаден да попива всяка негова дума и действие. Той следва примера на Франческо и става един от най-важните играчи на Рома.
През следващите сезони двубоят в Италия е между Интер и Рома. Джалоросите се противопоставят на огромната икономическа сила на Нерадзурите с невероятен футбол, водещ до 2 Купи на страната и 1 Суперкупа. През Октомври 2005 Златното момче вкарва може би най-брилянтният гол в своята кариера. Тоти поема топката в своята половина и дриблира покрай футболистите на Интер. Вратата е далеч, но Жулио Сезар е излязъл доста напред. Капитанът копва топката и с гениално изпълнение прехвърля бразилеца. Сан Сиро аплодира Тоти, защото това е футболът, красивата игра, която всички ние искаме да гледаме.
‘Тоти е най-добрият от всички.’ – Масимо Морати
[center]
[/center]
[center] CAMPIONI DEL MONDO!!![/center]
Италия изиграва един от най-важните си мачове на Световното през 2006 на 1/8 финала срещу Австралия на Хидинк. Скуадрата играе с 10 човека накрая и тимът е изморен. В продълженията италианците може и да не издържат. Но в края на мача е дадена дузпа за Скуадрата. Всичко трябва да свърши сега. Тоти се засилва, човекът, който никога не се крие, човекът, който обича големите мачове. Времето е спряло, светът гледа Италия и Франческо. Това не е просто удар, това е бомба, която е поставена между гредите, точна като дартс и силна като чук. Вратарят е безпомощен. Това е моментът, в който вратата към 4-тата световна титла можеше да бъде затворена за Скуадрата. За тяхна радост, Тоти имаше ключът.
А само като си помисли човек, че три месеца преди това Принцът на Рим изживяваше кошмар. В мач от Серия А срещу Емполи, капитанът е атакуван брутално отзад, пада на тревата и глезенът му се предава. Жесток удар, който може да прекрати кариери. Дали това беше краят? Точно в тези моменти си личи силата на характера на един човек. Франческо има железни нерви. Асът постига чудото : никой не е успявал да се възстанови толкова бързо от такава контузия преди. ‘Отивам в Германия.’ Това заявява Франческо, с усмивка на лице.
Марчело Липи знае качествата на Тоти и затова го чака. Тоти помага на Скуадрата да преодолее всичко по пътя към финала, включително и домакините Германия с 2-0 в продълженията. Денят за реванш е дошъл. Французите чакат на финала. Тюрам и Макелеле са залепени за Тоти, Доменек осъзнава важността на Кралят на Рим. Но никой не може да избяга от съдбата си. Франческо най-накрая може да вдигне Световната купа към звездите...
‘Вижте къде сте сега, никога няма да го забравите! Вижте с кого сте сега, никога няма да ги забравите! Помислете си за най-голямата спортна радост. Това може да е най-дългият момент в живота ви!’ – Фабио Кареза, спортен коментатор
[center]
[/center]
[center]
[/center]
[center]
[/center]
[center]
[/center]
[center] Безсмъртният[/center]
‘Не завиждам на никого. Имам всичко: най-добрата работа и едно задружно семейство.’
Сърцето на човекът Тоти е нещо,с което повечето привърженици не са запознати. Успехът не го беше променил, обичта към близките му го правеше щастлив, усмивката не слизаше от лицето му.
‘Обичам децата, като племенницата ми Джулия, която бяга към мен и целува чичо Франческо, а не Тоти.’
Опитът е направил Франческо по-силен, мотивацията и енергията му позволяват винаги да е с една стъпка напред. Помогна на Рома да направят фурор в Шампионската Лига, превземайки стадиони като Бернабеу и Жерлан. Римският номер 10 държи рекорда за най-много призове от Италианската Асоциация на Футболистите, Тоти е избиран в няколко отбора на годината, както и във ФИФА 100, списък с най-добрите 100 живи футболисти. През 2007 Тоти печели Златната Обувка, оставяйки зад себе си Ван Нистелрой. Франческо не вижда движението на своите съотборници, но го чувства. Друг като него наистина няма.
‘Франческо Тоти е най-добрият футболист в света.’ – Пеле
http://www.francescototti.com/main.html - официалния сайт на Тоти, от който взех доста от информацията
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=t7tgRsZfrqk[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=bHiv3JngHoU[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=FxV7Ni5eFRU[/youtube]
Не помня кога гледах за първи път Франческо Тоти, но със сигурност бях дете. Казват, че футболистът те избира, а не ти него. В моя случай се получи точно така. Невероятната техника, дрибъл, уникалният поглед върху играта, бързината, лидерските качества – всичко това ме накара да се влюбя в Тоти. Молех се топката да отиде в него, за да може отново да излъже 2-3 футболисти по начин, по който само той можеше, да вкара поредния си уникален гол, за който аз гордо щях да разказвам на следващият ден на приятелите си. Не можех да дочакам следващият мач на Рома, за да се докосна до уникалната магия на Римската десетка. Помня дербитата от 21.45 по Ринг ТВ. Въпреки, че на следващия ден аз бях първа смяна на училище, не се колебаех да оставам до късно, за да гледам поредния мач на Рома, да чакам магията на Златното момче. Забелязах, че в този форум няма статия, посветена на Принца на Рим, и затова се заех да поправя тази грешка. Следва историята на една легенда. Надявам се да ви хареса.
[center] Началото[/center]
[center]
[/center]Годината е 1976. Във Вечният град на 27-ми септември се ражда Франческо Тоти, който ще стане любимият син на Рим, неговият символ и герой.
‘Топката е всичко за мен, тя е удоволствие, начин на живот.’
Пътят на Франческо е белязан от съдбата. Още от детството му, съдбата го води към спортът на всички спортове – футболът, първият и най-добър приятел на Франческо. Два мита са във сърцето му : Реал Мадрид, символът на слава и забавление в световният футбол; също така и Джузепе Джанини, плеймейкърът, капитан и ключов играч на Джалоросите, известен като ‘Принцът’ заради своята елегантност, както в живота, така и на терена.
Като малък, Франческо се посвещава изцяло на топката. Час след час, ден след ден, момчето и топката са неразделни, обречени да са си верни взаимно. Безкрайни упражнения, състоящи се от ритане на топката към стената, дриблиране и игри на пасове и волета. По този начин белязаното момче придобива невероятната чувствителност, с която контролира топката, и я превръща в извънтелесен елемент на тялото си.
Преходът от ритането в квартала с приятелите си до истинският футбол минава леко и естествено за Франческо. Той дава финес на отборите, за които участва, и треньори и съотборници сипят похвала след похвала по негов адрес. Спокойният му баща, Енцо, успява да премахне всяка нотка на съмнение, която синът му има, като това му позволява да се концентрира върху футболът. Енергията на майка му, Фиорела, винаги помага на младият шампион : тя го подкрепя в трудни моменти.
‘Бях късметлия. Родителите ми никога не са ме притискали, винаги са ми помагали.’
Никой не може да избере възможностите, които животът ще му предостави. Съдбата е решила да постави Франческо на кръстопът: той е желан и от Рома, и от Лацио. Вечните врагове, обратните страни на монетата, двата края на Римската футболна вселена. Франческо се присъединява към детският отбор на Рома, и началото на една легенда започва.
‘Чух, че Рома имат юноша, който е невероятен.’ - Джовани Трапатони по адрес на 15-годишният Франческо Тоти
Четири години минават неестествено бързо. Денят е 18-ти март, 1993, последните минути на Бреша-Рома. Джалоросите водят с 2-0 и треньорът им Вуйадин Бошков, решава да даде шанс на Франческо да дебютира в Серия А. Тоти е едва на 16, но получава шанса да играе рамо до рамо със своя идол, Джузепе Джанини. Реалността се смесва със детските мечти на едно момче.
Следващият сезон Рома е под ръководството на Карло Мацоне. Всеки добър треньор може да забележи бъдещето в един футболист, това е нещо като подарък, като втора натура за големите треньори. Мацоне вижда шампион в Тоти и веднага го взема под крилото си. Отделя време, за да е сигурен, че пътят на Франческо ще е правилен, че няма да го натовари с твърде много отговорност.
‘Хората, включително критиците и феновете, го познават само като играч, но въпреки това неговите най-добри качества са извън терена, не на него. Той е невероятен човек: скромен, харесван и гледа да помогне с каквото може.’ – Карло Мацоне за Франческо Тоти
През Септември 1994, Франческо вкарва своя първи и незабравим гол в Серия А, и то на Стадио Олимпико, срещу Фоджа. След невероятна асистенция, Франческо вкарва с левия си крак. Джалоросите имат изключителни нападатели по това време, като аржентинецът Абел Балбо и уругваецът Даниел Фонсека, но въпреки това, Мацоне дава все повече и повече шансове на Тоти, превръщайки го във важна част от титулярния отбор на вълците.
[center]Номер десет в душата[/center]
Диамантът ставаше все по-шлифован – изобретателност, самочувствие, тактическа грамотност, бърз поглед върху играта. Това бяха част от качествата, които правеха Франческо един от най-добрите атакуващи халфове на своето време. На терена, той се движи между халфовете и нападателите, играейки ролята на втори нападател, играе със свобода, дадена от треньора, която го прави опасен като чакал.
‘Хората си плащат билета, за да го видят как играе.’ – Нилс Лиедхолм
Специалистите предсказват бляскаво бъдеще за Франческо, а феновете го боготворят. Но внезапно една мечта може да се превърне в кошмар без никакво предизвестие. Никой не си е помислял, че следващата зима може да бъде толкова студена за младият талант. В началото на сезон 1996-97, Франко Сензи назначава Карлос Бианки за треньор на Джалоросите. Аржентинецът е ‘виновникът’ за многото успехи на предният си отбор Велез Сарсфийлд, което кара Сензи да му се довери. Новият треньор идва в Рим, мислейки римските играчи за мързеливи. Възможностите на Тоти са световно известни, специалистите и феновете се маят при вида на математическата точност на действията на Франческо на терена. За учудване на всички, екстравагантният южноамериканец не вижда в Тоти нищо особено и иска да гради отбор без него.
Рома минава през период от слаби игри и неубедителни резултати. Бианки се опитва да убеди ръководството на Рома да продаде Тоти в Сампдория или Аякс, за да може да си набави финладския плеймейкър Яри Литманен в замяна. Колко различен щеше да е пътят на Тоти, ако това беше станало? Никой не може да каже. За радост, нощта е най-тъмна тъкмо преди изгрев слънце. На престижния турнир Чита ди Рома, едноименния италиански колос се изправя срещу Аякс. Франческо изправя Олимпико на крака, бележейки гол и правейки голям мач. По този начин Принцът на Рим триумфира над Литманен.
В края на тази сага, ‘Лудия’ Бианки поставя ултиматум на президентът на Рома Франко Сенси : ‘Избирай: или аз, или Тоти.’ Сенси обича Рома с цялото си сърце, и е готов да вземи всякакви мерки, само и само клубът да успее. Той вижда в Тоти човекът, който ще се превърне в запазена марка на Джалоросите. Тоти ще носи номер 10, тъй като той има таланта и душата за това. След кошмарен сезон Бианки е изхвърлен от Рим. Единственият треньор, който не вярваше във Франческо, беше и един от най-неуспешните...
‘Във Франческо аз виждам синът, който никога нямах.’ Франко Сенси
[center]
[/center][center]Командирът[/center]
След Бианки, начело на Рома през сезон 1997 застава Зденек Земан. Името му е символ на бърз и нападателен футбол, истинска наслада за окото. Тренировките са най-трудните, които Тоти е трябвало да направи, но той не се предава и трудът му се отплаща съвсем скоро. Фантазията на Тоти достига най-високата си точка, както и бързината му. Той вече е истински лидер. Тоти е центърът на новата 4-3-3, най-важният играч на Рома, феновете са доволни и идват на Олимпико, за да гледат шоу. Франческо има свободата да се движи по терена, и без проблем захранва предната тройка със невероятните си пасове.
‘Кои са петте най-добри италиански футболисти?’ Пауза. И тогава: ‘Тоти, Тоти, Тоти, Тоти, Тоти.’ – Зденек Земан
Франческо вкарва 13 гола този сезон, включително и красавци като гола срещу Буфон и Парма, първият гол с прехвърлящ удар на геният. Но над всичко е фактът, че Тоти дава безбройни асистенции на Делвекио, Балбо и Паоло Серджо. Благодарение на креативността на римлянина, тримата бележат доста голове. През следващия сезон, капитанската лента вече ще стои на ръката на Франческо Тоти, Принцът на Рим.
‘Един капитан, ние имаме само един капитан.’ – Песен на ***** Суд по адрес на Франческо Тоти
Франческо вече е командирът на половин Рим, тялото му е като щит, използван да защитава ценностите на Джалоросите. Дербито срещу Лацио, мачът на Рим, вълците срещу орлите, това е мачът, който всеки иска да гледа. На дербито през Април 1999, Тоти вкарва гол срещу вечния съперник. Франческо вдига фанелката си, за да покаже надписът ‘Пак ви зашеметих.’ Това докарва до екстаз половин Рим, но и накарва другата част да го мрази по-силно отвсякога. Всички в Рим го познават като Златното момче, прякор, взаимстван от този на Диего Армандо Марадона.
[center]
[/center][center]ITALIA![/center]
От ранните си години Франческо записва мачове за юношеските и младежки формации на Скуадра Адзура. През 1995 той става вицешампион на Европа, година по-късно европейски шампион с отбора под 21 години, и носител на златния медал през 1997 на Средиземноморските игри. Франческо бележи и във трите финала, доказвайки безспорната си класа.
Дебютът на Франческо за мъжката гарнитура на Скуадра Адзура е през Октомври 1998 срещу Швейцария в квалификациите за Евро 2000. Първият си гол за Италия Тоти бележи срещу Португалия, и бързо става основен играч в схемата на Дино Дзоф. Евро 2000 чука на вратата скоро, и Франческо е готов за това предизвикателство. Италианците надвиват противниците си един след друг, а Тоти бележи важни и красиви голове: срещу Белгия с глава, последвано от изключително изпълнение срещу Румъния на четвъртфиналите.
На полуфиналът чака Холандия. Джанлука Дзамброта е изгонен в 34-тата минута, и италианците трябва да правят чудеса от храброст, за да издържат на атаките на домакините. Все пак това става и дузпи трябва да решат кой ще е финалист, а дузпите през последните десет години изобщо не са на страната на Скуадрата. Франческо ще бие третата дузпа, и прошепва на смаяните си съотборници: ‘Ще я копвам.’ Гигантът Ван Дер Сар е на вратата, а зад него стената от холандски привърженици се опитва да разконцентрира Тоти. Представете си дузпа ала Паненка в този случай. Невъзможно, нали? Тоти обаче спазва обещанието си, и в този ключов момент прави следното: нежно докосване отдолу на топката, Ван Дер Сар е изненадан, и топката влиза бавно в мрежата. Гол, който не може да бъде забравен лесно.
След като преодоляват Холандия, а и собствената си прокоба дузпите, Италия чака Франция на финала. Тоти е светлият лъч на мача в Ротердам : с невероятен пас с пета той изненадва френските защитници, и започва атаката, от която Делвекио бележи за 1-0. След това, той продължава да дърпа конците и да извежда съотборниците си на невероятни позиции, но късметът не е на страната на Италия. След като изтърват невероятни шансове, италианците губят в продълженията с 2-1 след Златен Гол. Въпреки това, Тоти е избран за Играч на мача.
[center]
[/center][center]За славата на Рим[/center]
‘Не се съмнявайте в Рома. Обичайте Рома.’ – един от химните на Джалоросите
Има сезони, които са в състояние да променят цялата история на един клуб. Джалоросите чакат нещо, което да смрази кръвта им, нещо, което да им донесе безгранична радост. Триумфът. Скудетото. Лятото на 2000 година, времето на Рома сякаш е дошло. Президентът Франко Сенси превръща мечтите в реалност само за няколко седмици. Няколко гладиатора са привлечени в Рим, за да формират непобедимата армия на Капитана. Треньорът е Дон Фабио Капело. Привлечен е през 1999 заради това, че може да посее манталитет на победители в играчите. Сега той има уникален отбор: бековете Кандела и Кафу, ‘Стената’ Самуел, ‘Пумата’ Емерсон, Наката, Монтела, Батистута. Златното Момче вече не е единствената звезда на отбора от Вечния град, но един куп феноменални играчи, както и феновете, очакват техния Номер 10 да ги поведе напред към победата.
Сезонът се превръща в легендарен за Рома. Тоти е навсякъде: дава невероятни пасове на своите съотборници, мотивира всички в трудните моменти, вкарва важни и красиви голове за Рома. Само Юве може да спре Джалоросите по пътят им към Скудетото. Най-значимите и сърцераздирателни победи винаги са постигани в краят. Денят е 17 Юли, 2001. Мачът е Рома-Парма на Олимпико. Този мач ще реши титлата.
‘Драги фенове на Рома, тези 90 минути са най-важните в нашата история, за тези 90 минути ние мечтаем вече 18 години. Днес всичко зависи от нас. Джалороси, нека гласът ви се чува, подкрепете своя отбор.’ – Карло Зампа, говорител на Рома до 2005
Мачът е равностоен, когато топката идва отляво по земята, и Капитанът я уцелва силно и точно: гол между горната и страничната греда; гол, с който сезонът свършва. След този мач, препълненият Олимпико реве от радост. Джалоросите празнуват и боготворят своите идоли. Рома на Тоти става Кралицата на Италия и член на футболния елит. Нищо вече няма да е същото.
[center]
[/center][center]
[/center][center]
[/center][center]
[/center][center] Завинаги до теб[/center]
Казват, че зад всеки силен мъж стои жена. Това важи и за Тоти. Той успява да покори сърцето на своя диамант, Илари Блази. ‘Ти си уникална.’ Това пише на фанелката на Тоти след като той бележи на Лацио в мач, който завършва 5-1. Слънчевата Илари успява да покори сърцето на Франческо. На 19-ти Юли 2005 година, двамата празнуват любовта си пред целият свят. Светът се наслаждава на тяхната сватба, а приходите отиват за благотворителност. През есента на 2005, отколешна мечта на Тоти става факт: той става баща на момче, Кристиян. Година и половина по-късно, Шанел се присъединява към него в семейството на Принца. И двамата имат руса коса и сини очи.
‘Най-хубавото качество на Илари е, че тя е прекрасна майка, и аз искам да прекарам остатъка от живота си с нея.’
Тоти винаги е харесвал честността. Най-ценен за него е брат му Рикардо. Личният му треньор Вито също е един от най-доверените му хора. Лоялността винаги е играла важна роля и в професионалния живот на Франческо. Лоялност към Джалоросите. Най- успелите отбори в света, Реал и Милан, копнеят да го имат, и предлагат умопомрачителни оферти за него. Някои неща обаче не се купуват с пари, като честта и лоялността. Тоти избира да бъде последният символ на честта в един свят, който бързо губи моралите си. Един град винаги ще гледа на него като на герой.
‘Родих се в Рим, и ще умра в Рим.’
[center]
[/center][center]
[/center][center]
[/center][center]
[/center][center]Изстрелът, който покори небето[/center]
‘Тоти е изключителен шампион, който аз уважавам дълбоко, защото той остана верен на отбора си. За някои хора в Рим, той е по-важен дори от Папата.’ – Тиери Анри
През 2005 Рома учудва футболните почитатели с атрактивната си игра. Това става факт заради новия начин на придвижване и позициониране на футболистите, мотивирани от новият треньор, Лучано Спалети. Много хора се учудват, като виждат позицията на Тоти в този отбор: Франческо е нападател. Той е подкрепян от трима халфове, които знаят как да стрелят отдалеч и да пробиват защитите на противниците. Резултатът е наистина изненадващ: Тоти се скъсва да бележи, като освен това създава положения за своите съотборници. През Декември, Рома започва серия от 11 поредни победи: нещо, което никой в Италия не е постигал. Де Роси стои до Тоти, жаден да попива всяка негова дума и действие. Той следва примера на Франческо и става един от най-важните играчи на Рома.
През следващите сезони двубоят в Италия е между Интер и Рома. Джалоросите се противопоставят на огромната икономическа сила на Нерадзурите с невероятен футбол, водещ до 2 Купи на страната и 1 Суперкупа. През Октомври 2005 Златното момче вкарва може би най-брилянтният гол в своята кариера. Тоти поема топката в своята половина и дриблира покрай футболистите на Интер. Вратата е далеч, но Жулио Сезар е излязъл доста напред. Капитанът копва топката и с гениално изпълнение прехвърля бразилеца. Сан Сиро аплодира Тоти, защото това е футболът, красивата игра, която всички ние искаме да гледаме.
‘Тоти е най-добрият от всички.’ – Масимо Морати
[center]
[/center][center] CAMPIONI DEL MONDO!!![/center]
Италия изиграва един от най-важните си мачове на Световното през 2006 на 1/8 финала срещу Австралия на Хидинк. Скуадрата играе с 10 човека накрая и тимът е изморен. В продълженията италианците може и да не издържат. Но в края на мача е дадена дузпа за Скуадрата. Всичко трябва да свърши сега. Тоти се засилва, човекът, който никога не се крие, човекът, който обича големите мачове. Времето е спряло, светът гледа Италия и Франческо. Това не е просто удар, това е бомба, която е поставена между гредите, точна като дартс и силна като чук. Вратарят е безпомощен. Това е моментът, в който вратата към 4-тата световна титла можеше да бъде затворена за Скуадрата. За тяхна радост, Тоти имаше ключът.
А само като си помисли човек, че три месеца преди това Принцът на Рим изживяваше кошмар. В мач от Серия А срещу Емполи, капитанът е атакуван брутално отзад, пада на тревата и глезенът му се предава. Жесток удар, който може да прекрати кариери. Дали това беше краят? Точно в тези моменти си личи силата на характера на един човек. Франческо има железни нерви. Асът постига чудото : никой не е успявал да се възстанови толкова бързо от такава контузия преди. ‘Отивам в Германия.’ Това заявява Франческо, с усмивка на лице.
Марчело Липи знае качествата на Тоти и затова го чака. Тоти помага на Скуадрата да преодолее всичко по пътя към финала, включително и домакините Германия с 2-0 в продълженията. Денят за реванш е дошъл. Французите чакат на финала. Тюрам и Макелеле са залепени за Тоти, Доменек осъзнава важността на Кралят на Рим. Но никой не може да избяга от съдбата си. Франческо най-накрая може да вдигне Световната купа към звездите...
‘Вижте къде сте сега, никога няма да го забравите! Вижте с кого сте сега, никога няма да ги забравите! Помислете си за най-голямата спортна радост. Това може да е най-дългият момент в живота ви!’ – Фабио Кареза, спортен коментатор
[center]
[/center][center]
[/center][center]
[/center][center]
[/center][center] Безсмъртният[/center]
‘Не завиждам на никого. Имам всичко: най-добрата работа и едно задружно семейство.’
Сърцето на човекът Тоти е нещо,с което повечето привърженици не са запознати. Успехът не го беше променил, обичта към близките му го правеше щастлив, усмивката не слизаше от лицето му.
‘Обичам децата, като племенницата ми Джулия, която бяга към мен и целува чичо Франческо, а не Тоти.’
Опитът е направил Франческо по-силен, мотивацията и енергията му позволяват винаги да е с една стъпка напред. Помогна на Рома да направят фурор в Шампионската Лига, превземайки стадиони като Бернабеу и Жерлан. Римският номер 10 държи рекорда за най-много призове от Италианската Асоциация на Футболистите, Тоти е избиран в няколко отбора на годината, както и във ФИФА 100, списък с най-добрите 100 живи футболисти. През 2007 Тоти печели Златната Обувка, оставяйки зад себе си Ван Нистелрой. Франческо не вижда движението на своите съотборници, но го чувства. Друг като него наистина няма.
‘Франческо Тоти е най-добрият футболист в света.’ – Пеле
http://www.francescototti.com/main.html - официалния сайт на Тоти, от който взех доста от информацията
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=t7tgRsZfrqk[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=bHiv3JngHoU[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=FxV7Ni5eFRU[/youtube]
. Тоти е от един изчезващ вид футболисти /За съжаление/.
По принцип от римските отбори повече ми допада Лацио ,но таланта и величието на Тоти не могат да се отрекат