Не само защото сме от Манчестър!
Публикувано: 30 апр 2011 16:44
Формирането на определена симпатия към конкретен отбор е или втълпено поучаване на по-възрастен от теб човек или конкретен детайл, запечатал се в съзнанието ти във времето на съзряването. Един футболен фен е честен вrнаги тогава, когато разкрие истинската причина за привързаността си към една емблема.
За себе си знам категорично кой ме оформи в ориентациятя ми в нашето пространство. Това е толкова тривиално , че едва ли ще бъде интересно. По неординерно е сливането на сърцето ми с един провинциален, но не и второкласен футболен тим от Албиона. А след като споделя и конкретния сантимент, бих събудил смеха у мнозина. E, ще бъда откровен- от Манчестър съм заради една петичка на Лий Шарп в един студен есенен ден срещу един подпиран и откровено симулантски отбор към настоящия момент.
Любовта към английския футбол бе насаждана у мен от съученик и несъществуващия вестник " Албион " -може би промоутъра на най- изконните британски ценности у нас. И тази една петичка ме накара да заобичам този отбор даже повече и от първото си гадже. Бях мечтател, сънувах триумфи, но четата от Манчестър бе пронизана от една "Кама" и всичко приключи. После се появи един Французин, култов и талантлив до безобразие, но последното стъпало все убягваше- дали заради липса на късмет/ с/у Дортмунд/, дали заради вратарски грешки/ с/у Монако/. Но за да получиш върховна наслада са нужни и куп изпитания, калени бойци и идея за бъдещето. И тогава гордите сълзи от "Ноу Камп" и "Лужники" не са случайни, не са ефемерни, а значат много! И тежат на мястото си, защото са изковани без Бусаки и Щарковци, а с кървава пот и неимоверен труд. В този тим никога не са присъствали пикльовци и симуланти, тук са ковани успехи с гладиатори като Робо и Кийно, с таланти като Канто и РВН и никога, ама никога не се е чакало за съдийска милостиня.
В последните седмици главата ми гръмна от насаждани хвалебствия за един откровено "женски" футбол ,невписващ се никъде по рафтовете на прашясалата "Футболна история". Тази игра е измислена не за задоволяване на болни амбиции, градене на положителен имидж или маркетингови машинации. Футболът е феномен, неподвластен на времена и нрави, не търпи гаменски и срамни намеси и затова е велик. И в оставащото време до финала в помпозния турнир, нека се замислим за истинските стойности, да се закичим с шалчето на "Аутсайдера" и да разбием мита за фалшивата футболна естетика. Не само защото сме от Манчестър, но и заради спасението на гениалната амалгама, привличаща милиони по света.
За себе си знам категорично кой ме оформи в ориентациятя ми в нашето пространство. Това е толкова тривиално , че едва ли ще бъде интересно. По неординерно е сливането на сърцето ми с един провинциален, но не и второкласен футболен тим от Албиона. А след като споделя и конкретния сантимент, бих събудил смеха у мнозина. E, ще бъда откровен- от Манчестър съм заради една петичка на Лий Шарп в един студен есенен ден срещу един подпиран и откровено симулантски отбор към настоящия момент.
Любовта към английския футбол бе насаждана у мен от съученик и несъществуващия вестник " Албион " -може би промоутъра на най- изконните британски ценности у нас. И тази една петичка ме накара да заобичам този отбор даже повече и от първото си гадже. Бях мечтател, сънувах триумфи, но четата от Манчестър бе пронизана от една "Кама" и всичко приключи. После се появи един Французин, култов и талантлив до безобразие, но последното стъпало все убягваше- дали заради липса на късмет/ с/у Дортмунд/, дали заради вратарски грешки/ с/у Монако/. Но за да получиш върховна наслада са нужни и куп изпитания, калени бойци и идея за бъдещето. И тогава гордите сълзи от "Ноу Камп" и "Лужники" не са случайни, не са ефемерни, а значат много! И тежат на мястото си, защото са изковани без Бусаки и Щарковци, а с кървава пот и неимоверен труд. В този тим никога не са присъствали пикльовци и симуланти, тук са ковани успехи с гладиатори като Робо и Кийно, с таланти като Канто и РВН и никога, ама никога не се е чакало за съдийска милостиня.
В последните седмици главата ми гръмна от насаждани хвалебствия за един откровено "женски" футбол ,невписващ се никъде по рафтовете на прашясалата "Футболна история". Тази игра е измислена не за задоволяване на болни амбиции, градене на положителен имидж или маркетингови машинации. Футболът е феномен, неподвластен на времена и нрави, не търпи гаменски и срамни намеси и затова е велик. И в оставащото време до финала в помпозния турнир, нека се замислим за истинските стойности, да се закичим с шалчето на "Аутсайдера" и да разбием мита за фалшивата футболна естетика. Не само защото сме от Манчестър, но и заради спасението на гениалната амалгама, привличаща милиони по света.
Аз пък не мога да разбера феновете на БГ "футбола" 