Финалът!
Публикувано: 21 дек 2008 21:22
Финалът вече е в историята.И не само на световното клубно първенство и не само на много първенства.Краят на годината иде!
Някакъв фен даде адрес на gsm сайт за нещо си относно някакви точки свързвайки го с ЦСКА за някакви ...точки (или обаждания) не разбрах щото му скъсаха квитанцията.И не че е важно ама наистина тоя фен неуспя да си каже своето за всички които сме имали желание да се запознаем с "проблема"
На вън се задава мъгла... Гледах го! и с интерес проследих... финала!Бербатов се пригърбяше към съотборниците които знаеха защо са там.Но някак нашия ми се струваше че се радва изкуствено.Не е като Стоичков който уплаши и кралицата заради КЕШ.
Жалко, но успеха е привиден, не само Бербатов се приведе тази година.Това което се случи е следното:
Преди десет години мечтаех Левски да е там където беше преди две.Радвах се на успехите на ЦСКА като на наши сънародници защото всъщност са такива.
Спомням си онази година когато Литекс пребори Генк и го чух по радиото на таксито в което се возех.Чувствах се толкова щастлив.Бях полудял от радост за успеха на Левски и това ми изглеждаше като че водещият на Гонг се бъзика с мен.Спомням си че и шофьора издаваше изражение( може би в удивление) от това което се случва, но аз се почуватсвах като в някаква тъпа реклама за онази обикновенната радост...човешка.Бях щастлив и виждах че и шофьора е щастлив, не че това много ме интересуваше.
"Ето, да случило се е " - реших тогава.Пораснали сме.Вече е друго.Най-накрая показахме на съседите и на света къде зимуват раците!Като утре на стадиона.След края на мача...
Но утре след края на мача настъпи мъглата...
Спомням си и хърватите как ги обръснахме със същия този Балъков който сега ни се струва като черна сянка надвиснала националния имитираща Стоичков!
Обаче видяхме твърде много за да повярваме, че чудото ще се повтори отново.По скоро всеки си гледа интереса.
Като почнеш с Данчев минеш през Танев и последния затвори вратата с трясък като обичания Михайлов.
Финалът е тъжен и не като в приказките.Защото може би това не е финалът...
Утре Домо ще набута три на шведската тройка, а Бербатов ще се вразуми и без цветя и вече не на Марков ще дойде да поднесе "букета" на противниците.
Тогава няма да се возя в такси.
Ще се прибирам пеша защото имам твърде много енергия.Ще гледам през прозорците дали и кой колко се радва, че всички сме заедно.Всички сме същите.Като онези дето празнуваха през онази година.
Ще мечтая за финала...
Някакъв фен даде адрес на gsm сайт за нещо си относно някакви точки свързвайки го с ЦСКА за някакви ...точки (или обаждания) не разбрах щото му скъсаха квитанцията.И не че е важно ама наистина тоя фен неуспя да си каже своето за всички които сме имали желание да се запознаем с "проблема"
На вън се задава мъгла... Гледах го! и с интерес проследих... финала!Бербатов се пригърбяше към съотборниците които знаеха защо са там.Но някак нашия ми се струваше че се радва изкуствено.Не е като Стоичков който уплаши и кралицата заради КЕШ.
Жалко, но успеха е привиден, не само Бербатов се приведе тази година.Това което се случи е следното:
Преди десет години мечтаех Левски да е там където беше преди две.Радвах се на успехите на ЦСКА като на наши сънародници защото всъщност са такива.
Спомням си онази година когато Литекс пребори Генк и го чух по радиото на таксито в което се возех.Чувствах се толкова щастлив.Бях полудял от радост за успеха на Левски и това ми изглеждаше като че водещият на Гонг се бъзика с мен.Спомням си че и шофьора издаваше изражение( може би в удивление) от това което се случва, но аз се почуватсвах като в някаква тъпа реклама за онази обикновенната радост...човешка.Бях щастлив и виждах че и шофьора е щастлив, не че това много ме интересуваше.
"Ето, да случило се е " - реших тогава.Пораснали сме.Вече е друго.Най-накрая показахме на съседите и на света къде зимуват раците!Като утре на стадиона.След края на мача...
Но утре след края на мача настъпи мъглата...
Спомням си и хърватите как ги обръснахме със същия този Балъков който сега ни се струва като черна сянка надвиснала националния имитираща Стоичков!
Обаче видяхме твърде много за да повярваме, че чудото ще се повтори отново.По скоро всеки си гледа интереса.
Като почнеш с Данчев минеш през Танев и последния затвори вратата с трясък като обичания Михайлов.
Финалът е тъжен и не като в приказките.Защото може би това не е финалът...
Утре Домо ще набута три на шведската тройка, а Бербатов ще се вразуми и без цветя и вече не на Марков ще дойде да поднесе "букета" на противниците.
Тогава няма да се возя в такси.
Ще се прибирам пеша защото имам твърде много енергия.Ще гледам през прозорците дали и кой колко се радва, че всички сме заедно.Всички сме същите.Като онези дето празнуваха през онази година.
Ще мечтая за финала...