Клубните цветове във футбола, история и значение
Публикувано: 18 сеп 2010 20:56
Привържениците на футболните клубове са склонни да придават изключителна важност и почти митични свойства на цветовете на любимия си отбор. Историята обаче разкрива, че често те са плод или на случайност, или на еднолично решение, а най-често са резултат от чисто прагматични съображения.
За да се запознаем с темата, разбира се, трябва да се върнем към корените на футболната игра, възникнала във вида, в който я познаваме (или възможно най-близо до него) във втората половина на 19. век в Англия. Състезателите от първите отбори се появявали на игрището облечени, както намерят за добре. Разпознавали се по разноцветни шапки или шалчета. Едва със създаването на Футболната асоциация през 70-те години се налага схващането, че двата отбора трябва да играят във фланелки с различен цвят. По това време повечето отбори водели началото си от обществени училища и избирали именно техните цветове. Играчите купували фланелките си сами, затова цената и достъпността били от водещо значение. С нарастването на популярността на играта сред по-ниските класи, именно поради това, че били по-евтини, най-често се срещали бели фланелки. Все пак е имало и доста многоцветни и крайно екзотични комбинации. Интересно е, как промяната на едно правило води до промяна в екипировката - в първите години, по подобие на ръгбито, всеки пас към играч, намиращ се в предна позиция се считал за засада, т. е. футболистите можели да дриблират напред, но да подават само назад. Когато правилото отпаднало, видимостта на съотборниците в предни позиции придобила по-голяма важност, а странните цветови комбинации (какво ще кажете за тънко сиво и кафяво райе) на практика имали обратния ефект на камуфлаж. Чистите цветове - бяло, червено, синьо, както и различните видове райета се наложили като по-удачни. Навлизането на професионализма (в Англия това става още края на 19. век) означава, че клубовете отговарят за закупуването на екипировката и трябва да регистрират титулярни и резервни цветове. Чак до началото на 20. век обаче гащетата (с дължина под коляното) не били униформени и не било рядкост играчите на един отбор, в това число дори националния на Англия, да играят с гащета в бяло, черно и тъмно синьо в даден мач.
Ето и няколко интересни истории за цветовете на някои от най-известните клубове по света. Например, какво е общото между Гарибалди и Спарта (Прага)? Основателите на Нотингам Форест през далечната 1865 г. избират червеното в чест на италианския революционер Джузепе Гарибалди - последователите му носели именно червени ризи. 20 години по-късно се появява лондонският Арсенал. Двама от основателите са бивши играчи на Форест, преместили се в Уулич в търсене на работа. Новият клуб изпитва трудонсти с намирането на екипи, затова двамата нотингамци пишат писмо до родния отбор и в отговор получават пратка с пълен комплект фланелки и топка. Цветът на им е винено червен. Спарта Прага е основана през 1893 г. и първоначално играе в черно. През 1906 г. президентът на клуба д-р Петржик пътува до Лондон и гледа мач на Арсенал, като дотолкова харесва екипите, че купува един комплект и го отнася обратно в Прага. Оттогава Спарта играе във винено червено. Но как самият Арсенал стига до сегашния дизайн на екипите си? През 1933 г. мениджърът Хърбърт Чапман въвежда по-яркото червено и белите ръкави, вдъхновен от облеклото за голф на приятеля си - карикатуристa Том Уебстър.
Интересна е историята и на друг английски гранд - Ливърпул на практика е основан след напускането на Анфийлд от Евертън и през първите 2 години играе в сходни на големия си съперник синьо-бели екипи, преди все пак да се спре на червени фланелки. До 60-те титулярният екип е червено-бяло-бяло. През 1964 г. преди мач с белгийския Андерлехт на легендарният мениджър Бил Шенкли му хрумва да пусне отбора си изцяло в червено. В съблекалнята мята чифт червени гащета на Рони Йейтс и когато го вижда възклива "Божичко, Рони, изглеждаш изумително, страхотно. Все едно си висок 7 фута!"
Футболът стига до Испания сравнително късно и едни от най-известните сега клубове от страната са основани от чужденци. Атлетик (Билбао) е обединение от два клуба, основани съответно от британски работници от местното пристанище и корабостроителница и баски студенти, завърнали се от Англия. По-късно баски студенти в Мадрид пък са "виновни" за създаването на местния Атлетико. Интересно е, че в началото и двата отбора играят в синьо-бели екипи, като тези на английския Блекбърн Роувърс. Има няколко теории, защо се налага смяната им с червено-бели райета. Според една от тях, при едно от пътуванията си за нови екипи до Англия Хуанито Елордуй купува такива на Съндърланд или Саутхемптън, а не на Блекбърн. Според друга, фланелките произведени от плат, останал при производството на дюшеци, били многократно по-евтини. Атлетико и досега са известни с прякора си "дюшекчиите". Цветовете на Барселона пък са заемка от Базел, за който е играл основателят на каталунския клуб швейцарецa Ханс (Жуан) Гампер. У нас те са взаимствани от Чепинец (Велинград).
Интересна е историята на аржентинския гранд Бока Хуниорс. В първите години те играят в светло синьо и розово, после се спират на черно-бели райета. Но в града има друг отбор с тези цветове - Боедо и двата клуба се разбират да определят, кой има правото да ги запази в директен двубой. Бока губи. Играчите решават да приемат цветовете от знамето на първия кораб, който акостира на пристанището в Буенос Айрес. Оказва се шведският Дротнинг София.
Приемаме, че отбори със сходен замисъл и история ще играят с подобни екипи. В България цветовете на клубовете с име Локомотив са традиционно черно, червено и бяло. Но в Русия, да речем, местните Локомотиви играят в червено и зелено. В страните, появили се след разпада на Югославия, отборите с име Железничар са сини - просто това е бил цвета на югославските железници.
В американските професионални лиги, като NHL, NBA, NFL и MLB, имената, цветовете и клубната символика се избира след модерни маркетингови проучвания и изследвания, както приляга на франчайзинговата структура на тези организации. Уви, често тези клубове изчезват с лекотата, с която са били създадени, без да оставят следа. В европейския футбол се залага много повече на традицията, ако ще и това да изглежда старомодно. На смяната на името, емблемата или цветовете се гледа като на кощунство. Много са случаите, в които клубовете въвеждат ретро елементи, и това обикновено се приема отлично от феновете.
Нови цветове все пак се появяват в клубната символика и в наши дни. През сезон 2003/04 производителят Капа добавя нетрадиционен оранжев елемент към зелено-белите екипи на Вердер Бремен. Вердер изненадващо става шампион и оранжевото е прието като знак за късмет. През един от следващите сезони дори титулярната фланелка бе наполовина оранжева.
http://www.ultras-bg.com/902/Klubnite-c ... enie-.html
За да се запознаем с темата, разбира се, трябва да се върнем към корените на футболната игра, възникнала във вида, в който я познаваме (или възможно най-близо до него) във втората половина на 19. век в Англия. Състезателите от първите отбори се появявали на игрището облечени, както намерят за добре. Разпознавали се по разноцветни шапки или шалчета. Едва със създаването на Футболната асоциация през 70-те години се налага схващането, че двата отбора трябва да играят във фланелки с различен цвят. По това време повечето отбори водели началото си от обществени училища и избирали именно техните цветове. Играчите купували фланелките си сами, затова цената и достъпността били от водещо значение. С нарастването на популярността на играта сред по-ниските класи, именно поради това, че били по-евтини, най-често се срещали бели фланелки. Все пак е имало и доста многоцветни и крайно екзотични комбинации. Интересно е, как промяната на едно правило води до промяна в екипировката - в първите години, по подобие на ръгбито, всеки пас към играч, намиращ се в предна позиция се считал за засада, т. е. футболистите можели да дриблират напред, но да подават само назад. Когато правилото отпаднало, видимостта на съотборниците в предни позиции придобила по-голяма важност, а странните цветови комбинации (какво ще кажете за тънко сиво и кафяво райе) на практика имали обратния ефект на камуфлаж. Чистите цветове - бяло, червено, синьо, както и различните видове райета се наложили като по-удачни. Навлизането на професионализма (в Англия това става още края на 19. век) означава, че клубовете отговарят за закупуването на екипировката и трябва да регистрират титулярни и резервни цветове. Чак до началото на 20. век обаче гащетата (с дължина под коляното) не били униформени и не било рядкост играчите на един отбор, в това число дори националния на Англия, да играят с гащета в бяло, черно и тъмно синьо в даден мач.
Ето и няколко интересни истории за цветовете на някои от най-известните клубове по света. Например, какво е общото между Гарибалди и Спарта (Прага)? Основателите на Нотингам Форест през далечната 1865 г. избират червеното в чест на италианския революционер Джузепе Гарибалди - последователите му носели именно червени ризи. 20 години по-късно се появява лондонският Арсенал. Двама от основателите са бивши играчи на Форест, преместили се в Уулич в търсене на работа. Новият клуб изпитва трудонсти с намирането на екипи, затова двамата нотингамци пишат писмо до родния отбор и в отговор получават пратка с пълен комплект фланелки и топка. Цветът на им е винено червен. Спарта Прага е основана през 1893 г. и първоначално играе в черно. През 1906 г. президентът на клуба д-р Петржик пътува до Лондон и гледа мач на Арсенал, като дотолкова харесва екипите, че купува един комплект и го отнася обратно в Прага. Оттогава Спарта играе във винено червено. Но как самият Арсенал стига до сегашния дизайн на екипите си? През 1933 г. мениджърът Хърбърт Чапман въвежда по-яркото червено и белите ръкави, вдъхновен от облеклото за голф на приятеля си - карикатуристa Том Уебстър.
Интересна е историята и на друг английски гранд - Ливърпул на практика е основан след напускането на Анфийлд от Евертън и през първите 2 години играе в сходни на големия си съперник синьо-бели екипи, преди все пак да се спре на червени фланелки. До 60-те титулярният екип е червено-бяло-бяло. През 1964 г. преди мач с белгийския Андерлехт на легендарният мениджър Бил Шенкли му хрумва да пусне отбора си изцяло в червено. В съблекалнята мята чифт червени гащета на Рони Йейтс и когато го вижда възклива "Божичко, Рони, изглеждаш изумително, страхотно. Все едно си висок 7 фута!"
Футболът стига до Испания сравнително късно и едни от най-известните сега клубове от страната са основани от чужденци. Атлетик (Билбао) е обединение от два клуба, основани съответно от британски работници от местното пристанище и корабостроителница и баски студенти, завърнали се от Англия. По-късно баски студенти в Мадрид пък са "виновни" за създаването на местния Атлетико. Интересно е, че в началото и двата отбора играят в синьо-бели екипи, като тези на английския Блекбърн Роувърс. Има няколко теории, защо се налага смяната им с червено-бели райета. Според една от тях, при едно от пътуванията си за нови екипи до Англия Хуанито Елордуй купува такива на Съндърланд или Саутхемптън, а не на Блекбърн. Според друга, фланелките произведени от плат, останал при производството на дюшеци, били многократно по-евтини. Атлетико и досега са известни с прякора си "дюшекчиите". Цветовете на Барселона пък са заемка от Базел, за който е играл основателят на каталунския клуб швейцарецa Ханс (Жуан) Гампер. У нас те са взаимствани от Чепинец (Велинград).
Интересна е историята на аржентинския гранд Бока Хуниорс. В първите години те играят в светло синьо и розово, после се спират на черно-бели райета. Но в града има друг отбор с тези цветове - Боедо и двата клуба се разбират да определят, кой има правото да ги запази в директен двубой. Бока губи. Играчите решават да приемат цветовете от знамето на първия кораб, който акостира на пристанището в Буенос Айрес. Оказва се шведският Дротнинг София.
Приемаме, че отбори със сходен замисъл и история ще играят с подобни екипи. В България цветовете на клубовете с име Локомотив са традиционно черно, червено и бяло. Но в Русия, да речем, местните Локомотиви играят в червено и зелено. В страните, появили се след разпада на Югославия, отборите с име Железничар са сини - просто това е бил цвета на югославските железници.
В американските професионални лиги, като NHL, NBA, NFL и MLB, имената, цветовете и клубната символика се избира след модерни маркетингови проучвания и изследвания, както приляга на франчайзинговата структура на тези организации. Уви, често тези клубове изчезват с лекотата, с която са били създадени, без да оставят следа. В европейския футбол се залага много повече на традицията, ако ще и това да изглежда старомодно. На смяната на името, емблемата или цветовете се гледа като на кощунство. Много са случаите, в които клубовете въвеждат ретро елементи, и това обикновено се приема отлично от феновете.
Нови цветове все пак се появяват в клубната символика и в наши дни. През сезон 2003/04 производителят Капа добавя нетрадиционен оранжев елемент към зелено-белите екипи на Вердер Бремен. Вердер изненадващо става шампион и оранжевото е прието като знак за късмет. През един от следващите сезони дори титулярната фланелка бе наполовина оранжева.
http://www.ultras-bg.com/902/Klubnite-c ... enie-.html
