forum.gong.bg

Турция е страната с най-ненормалните ултраси и фенове, които много често се люшкат от едната крайност в другата. Имал съм щастието да попадна в агитката на един турски отбор, не е важно кой и не е важен резултатът, но точно този ден за мен беше истински празник. Страхотна хореография, идеална организация - благородно им завидях даже... След мача цели два дни косата ми миришеше на барут и димки. Обаче турските копелета са и много корави, когато решат да бият, та същия ден не си отворих грам устата. След малко ще разберете защо.

Чували сте навярно, че в Турция всичко е въпрос на чест. Сигурно се досещате, че ако засегнете честта на някой отбор, или не дай Боже кажете нещо лошо за Фенербашче, например, могат да ви убият като едното нищо. Особено по време на мач. 80% от турското население живее под прага на бедността, редица други страни са в същото положение, но Турция определено влиза в барометъра на страните с най-силно изразено футболно насилие. Може би защото така разпускат, кой знае...

Фенербахче и Галатасарай са двата най-големи турски клубове. Има една интересна подробност, която ги различава – това е протока Босфора, който праща Галатасарай от европейска страна, а Фенербахче в азиатската част на Истанбул. Интересно, нали?

Ултрасите на Фенербахче се наричат KFY – Ще убием за вас, които имат страст към насилие и няма да спрат нищо, за да защитят отбора си. Феновете, които имат по-екстремни особености и защитават честта на Галатасарай са известни като UltrAslan. Техни членове има по целия свят.

Ултрасите на Галатасарай бяха замесени в насилствени сблъсъци през 2000 г., когато двама от феновете на Лийдс са били намушкани до смърт. Турците твърдят, че пияните английски фенове са били шумни и предизвикателни, но аз не вярвам. Като фен на Ливърпул бях в Турция преди няколко години, когато нашите играха там. Няма да ви обяснявам как ми бяха омазали колата с разни нечистотии, само защото имаше вътре едно шалче на любимия ми отбор. А и след като са ултраси, сигурно знаят, че тих може да бъде само глухонемият ултрас.

Но да са върнем към многострадалните фенове на Лийдс. Те са били атакувани с железни пръти и ножове. В крайна сметка невинните английски братя са се оказали на грешното място в грешния момент.

По онова време във Великобритания много се разшумя по случая, даже някакво напрежение се усещаше дълго време, защото се заформи една кампанията против турските ултраси и медиите призоваха Галатасарай да бъде отстранен от европейския футбол.

Тези призиви бяха игнорирани и Галатасарай си остана там, където беше, за да спечели Купата на УЕФА и да бие Арсенал на финала. Имаше тогава още повече безредици след мача, и четирима фенове бяха намушкани в резултат от омразата между английските и турските ултраси, която тогава стана още по-силна. сега нещата са се уравновесили, но въпреки това аз с голямо густо бих отишъл на мач в Турция още веднъж. Този път ще гледам да не забравям нищо в колата.
http://www.ultras-bg.com/606/Turskite-u ... remni.html

Усещат че темата няма да я има много време

и какво казваш с тая статия това според мен всеки който се интересува от футбол го знае

Бешикташ-най шумните в света

Ултрасите често пъти вдигат плакати с лика на Бащата на нацията Ататюрк.

Членовете на "Чаршъ" са готови да бранят до последно любимия си "Бешикташ".

Привържениците на тима държат световния рекорд за най-гръмогласна агитка.



Ултрас групировката "Чаршъ" не пропуска възможност да афишира политически лозунги или обществени кампании
Фанатизъм, преданост и омраза се преплитат в неповторима комбинация, която турците описват семпло: „Добре дошли в ада”. Този път оставаме в Истанбул, за да ви предстим последния елемент от голямото трио Genc Fenerbahceliler (Фенербахче)– ultrAslan (Галатасарай) – Carsi (Бешикташ).

Всеизвестен факт е, че много от организациите на футболни привърженици ясно афишират политическите си убеждения. Сред тези с крайно-десни възгледи се отличават Irriducibili („Лацио”), Ultras Sur („Реал Мадрид”), Boys San („Интер”), Boulogne Boys („Пари Сен Жермен”) и др., които често издигат келтски кръстове или свастики по време на мачове на своите отбори. Привържениците на „Ливорно” от Brigate Autonome Livornesi, групировки на „Санкт Паули”, АЕК (Атина), „Омония” (Никозия) и „Марсилия" пък отговарят със символите на социализма – знамена със сърп и чук, петолъчки, портрети на Че Гевара.
Разбира се, поддръжниците на един клуб никога не могат, а и не бива, да бъдат поставяни под общ знаменател. Най-точният пример за това са Балканите. Тук сред агитката могат да се срещнат крайно-десни групи, националисти, анархисти, демократи, а не малка част изпитва носталгия по отминалите времена на социализма.
Когато говорим за ултрас организацията на „Бешикташ” обаче без особени притеснения можем да направим общ портрет от характеристики, който с точност до 99% ще отговаря за всеки един от членовете й.
Спорен е въпросът дали Carsi (на бълг. Чаршъ, идва от турската дума за базар) е най-влиятелната или многочислена групировка в Турция, но тя със сигурност е най-политичната. Дори бегъл поглед върху логото на фракцията веднага откроява анархичния символ, който засвидетелства лявата ориентация на „черно-белите” ултраси. Те са и едни от най-ревностните защитници на принципите и идеологията на бащата на нацията Кемал Ататюрк. И всеки, който иска да им посегне, трябва първо да е готов да се изправи срещу Carsi.
За разлика от организациите на привържениците на другите два истанбулски гранда „Фенербахче” (Genc FB, 1999 г.) и „Галатасарай” (ultrAslan, 2001 г.), Carsi е основана през далечната 1982 г., което я прави една от малкото дългогодишни групировки в Турция. Организираната подкрепа за „Бешикташ” започва скоро след основаването на Carsi, които бързо превръщат дома на отбора - стадион „Исмет Иньоню” - в ад за гостуващите отбори. Според всеобщото мнение в южната ни съседка това е най-гръмогласната и шумна агитка на територията на Турция. Това се дължи както на фанатичната подкрепа, така и на уникалната акустика на северната трибуна – легендарната Капалъ. „Черно-белите” ултраси държат световния рекорд за най-шумна подкрепа от трибуните – невероятните 132 децибела, постигнати по време на скандирането „Орли, гол, гол”.
Както вече стана ясно, освен с уникалния шум, Carsi се отличават и с това, че използват северната трибуна за политически и обществени каузи: от лозунги против комерсиализацията на модерния футбол, ядрените електроцентрали, глобалното затопляне, до демонстрации против ислямизирането на турското общество и расизма.
Когато бившият турски премиер от демократическата левица Бюлент Еджевит почина, Carsi обявиха ден за траур и интернет адресът на привържениците на „Бешикташ” бе заменен от черен фон в продължение на няколко дни.
В знак на протест срещу корупционната афера Шушурлук, съпътствана с трагичен инцидент, Carsi спират осветлението на стадиона преди мач от първенството. Най-популярното им скандиране е „Carsi her seye karsi”, което ще рече „Пазарът е против всички”.
Освен със злокобния си лозунг, „пазарската” ултра групировка е популярна и с факта, че дава прякора на отбора „черните орли”. През януари 1941 г., когато тимът играе с подмладен състав, от трибуните все по-често започват да се чуват скандирания „Напред, черни орлета!”. Мощната подкрепа в решаващия за титлата двубой надъхва младите играчи и те наистина атакуват като хищни птици. „Бешикташ” размазва съперника с 6:0, а на следващия ден пресата гръмва: „Черните орли бяха безпощадни”.
В момента „Бешикташ” има последователи из цялата страна, като сред най-многочислените фракции на Carsi извън Истанбул са от Анкара и Измир. Организацията разполага и с подразделения дори в Берлин, Мелбърн, Съединените Щати.
Традицията повелява преди всеки двубой, без значение от неговия залог, фракциите да се събират около кръчмата Казан. Оттам тръгват прословутите мащабни шествия на „черно-белите” по булевард „Долмабахче” в посока „Иньоню”. Стадионът е един от най-красивите в целия свят, като от неговите трибуни могат да се видят Босфора, дворецът и джамията Долмабахче и часовниковата кула. „Иньоню” е единственият стадион в света, от който се виждат територии на два континента – Европа и Азия. Но повярвайте, на никой гостуващ тим не му е до прекрасната гледка, когато стъпи на терена на „Иньоню”. Защото от трибуните дебнат „черните орли” от Carsi.



Визитка:
Име: Carsi
Рождена дата: 1982 г.
Дом: стадион „Исмет Иньоню”, северна трибуна „Капалъ”
Приятели: няма
Врагове: Genc FB, ultrAslan, Texas („Бурсаспор”)

Много са далеч от ултрас културата, турците. Много са силни, когато са голяма бройка и са с ножове в ръцете, а иначе са по-ниски и от тревата. Див фанатизъм примесен с балканска цигания. Не са ми интересни...

фанатични,екстремни и леко обрязани

Кемал Ататюрк е българин !

Аре гид,гид стига сте ги възнасяли тия маймуни турски

IORGOS PAPADOPULIS написа:Аре гид,гид стига сте ги възнасяли тия маймуни турски

Най точно казано

Атомната бомба ги оправя тия