Нотингам Форест - Един отбор със славна история и традиция

[Siegfried]

Те са един истински отбор от миналото , те са били един от най-силните европейски грандове , но днес те не могат да се похвалят с такива успехи , защото просто истинският футбол умря - днес футболът е пари , пари и пак пари , а този отбор не разполага с бюджетите на Манчестър Юнайтед или на Арсенал , но те могат да се похвалят с нещо далеч по-добро . Тяхната история от миналото е славна . Те са печелили 2 пъти КЕШ и са ставали веднъж шампиони на Англия . Аз не крия пристрастието си и обичта си към този отбор . Те са ми другият най-любим английски тим . Там се играе футбол заради самия футбол . Това днес не се вижда навсякъде . Наскоро се върнаха в Чемпиъншип след дълго изгнание в по-долните дивизии . Те бяха орисани да страдат - защото просто не се като другите - те са нещо по-различно . Но сега те се надигат и може би скоро ще се върнат в Премиършип . А там им е мястото . Един отбор легенда заслужава да играе с най-големите . Вярвам - че те заслужават да имат тема тук - подбрал съм и кратко инфо за тях (директно от Екип Нюз) .

Много отбори са ставали по веднъж шампиони на страните си. Това му е интересното на футбола, че с малко късмет и прилични умения или с много късмет и посредствени възможности все някак е възможно да се стигне до върха. Когато това стане само веднъж, въпросният шампион остава по-скоро екзотична добавка във футболната история на съответната страна, отбор „за цвят”. Смята се, а си е и вярно, че зад системните успехи стои дълъг и упорит труд, често основан на дълбока традиция. Почти всяка страна има своите шампиони еднодневки. Повечето от тях са почти неизвестни извън кръга на собствените си фенове. „Нотингам Форест” е бил шампион на Англия само веднъж. Той трябваше да си мине в статистиката на английската футболна история, която има доста шампиони, тъй като е много дълга. В момента тимът дори не е в Премиършип и има всички шансове да се озове догодина и в Трета дивизия. Защо тогава става дума за такъв отбор? Защото „Нотингам” е написал блестяща страница не в английската, а в европейската футболна история. Той е собственикът на практически неподобряем рекорд. „Нотингам Форест” е единственият клуб, който е бил шампион на Европа повече пъти, отколкото на собствената си страна.
Васил Димов

„Нотингам Форест” е един от най-старите футболни клубове. За футболната история той си е направо от времето на динозаврите. Основан е през 1865 година, три години след местния съперник „Нотс Каунти” (1862), който е смятан за най-стария съществуващ футболен клуб. Името на клуба не е инспирирано от легендарната Шеруудска гора на Робин Худ (близо до Нотингам), както е прието да се мисли, а е свързано с много по-прозаичния Нотингамски горски парк, място за отдих на север от центъра на града, където клубът е играл преди да се установи окончателно на открития през 1898 г. стадион „Сити граунд” в градското предградие Западен Бриджфорд.
Чак през 1892 „Нотингам” си заслужи включването в Английската лига и оттам започва неговата история, увенчана с безпрецедентни контрасти на блясък и провал.
През 1898 година отборът печели първата си голяма титла: Купата на Англия. Той побеждава на финала „Дарби Каунти” с 3:1. Успехът се повтаря чак в 1957 година, като в междинния огромен за футболната история период тимът се подвизава предимно във втората английска дивизия.
Постиженията на клуба не са впечатляващи за Англия: за цялото си съществуване „Нотингам” е шампион веднъж (1978), вицешампион два пъти (1967, 1979), носител на Купата на Англия два пъти (1898, 1957), четирикратен носител на Купата на лигата (1978, 1979, 1989, 1990) и двукратен победител за „Черити Шийлд” (1919, 1978). За 143 години история не е никак много и затова до 70-те години на миналия век „Нотингам Форест” е смятан за малко отборче, каквито в Англия никога не са липсвали.

На 6 януари 1975 се случва събитие, което променя битието на „Нотингам” като средняк, чийто фенове живеят с преувеличаване на редките успехи за купите и с удовлетворението от някоя победа над местния съперник.
В клуба пристига легендата Браян Клъф, човекът, който ще издигне отбора до ранг на европейско футболно страшилище.
От сезона 1976-1977 година „Нотингам” започва да завоюва футболните височини една след друга: първата малка стъпка е класирането трети във Втора дивизия, което довежда до издигане в елитната група. Още на следващото първенстово, 1977-78 година, „Нотингам” е шампион! Поредицата „промоция – шампионска титла” е почти уникална, последният отбор, който я постигна, е „Кайзерслаутерн” в Германия под ръководството на гениалния Рехагел. „Лаутерите” обаче не успяха да продължат успеха си така бомбастично, както „Нотингам” на Браян Клъф.
В първия кръг на турнира за КЕШ жребият е отредил за съперник на английският шампион… европейския шампион „Ливърпул”, който участва по право като носител на купата.
Тимът на Браян Клъф, събрал и няколко английски национали, категорично детронира мърсисайдци след 2:0 на „Сити граунд” и 0:0 в Ливърпул. Европейската корона остава вакантна.
Второто голямо изпитание е на полуфинала срещу германския шампион „Кьолн”. С домакинско 3:3 и 1:0 като гост “червените” от Нотингам прекрачиха и това високо препятствие и на 5 май 1979 г. застанаха от едната страна на терена на „Олимпиящадион” в Мюнхен. 57 000 зрители станаха свидетели на почти непрекъснат натиск на англичаните срещу шведския „Малмьо”, увенчал се само с един, но победен гол на иконата на феновете Тревър Франсис в 45-ата минута.
Футболна Европа е в шок. Купата на шампионите не напуска Англия, тя просто се премества от Ливърпул в Нотингам. Един английски футболен великан е детрониран от следващия такъв. „Нотингам” реализира безпрецедентния спринт класиране в първа лига – шампион – еврошампион и едва ли ще бъде дублиран в своя успех.
Отборът заблестя още повече и затвърди могъществото си като спечели и Европейската суперкупа срещу „Барселона” с общ резултат 2:1.
На следващата година тимът не успя (а и никога след това) да дублира титлата си в Англия. Първи става „Ливърпул”, който опозори английския футбол, като отпадна още в предварителния кръг за КЕШ от „Динамо” (Тбилиси) с 2:1 и 0:3.
Англия отново остава с един отбор – шампионът на Европа „Нотингам Форест”.
Отборът играе с непретенциозни опоненти до полуфинала, където се изправя срещу легендата от миналото „Аякс”. След 2:0 и 0:1 “червените” са отново на финал. В другия полуфинал „Реал” започва с победа в къщи над „Хамбургер” с 2:0, но на реванша Калц и компания разчекнаха „белия балет” с 5:1 и дадоха заявка за първа европейска купа.
Към края на пролетта на 1980 година „Нотингам” е в зараждаща се криза. Играта не върви както предишната година, отдавна е ясно, че шампионска титла няма да има, като цяло специалистите не предвещават успех във финала, особено след бомбастичната победа на „Хамбургер” над „Реал”.
На 28 май 1980 година тълпата на „Сантяго Бернабеу” в Мадрид става свидетел на раждането на една неповторима футболна легенда и отлагането на изгрева на друг голям отбор.
За „Нотингам” мачът е съвсем различен от предишния финал. Феновете на този тим не обичат да си спомнят самия мач, а само резултата от него. На терена не присъства Тревър Франсис. Срещу Питър Шилтън, Вив Андерсън и Джон Робъртсън са се изправили легендите Манфред Калц, Каспар Мемеринг, Феликс Магат и … изненаадаааа, Кевин Кигън, един от най-добрите играчи на самата Англия. Той и сърбинът Булян са единствените чужденци в германския тим, ако не броим треньора Бранко Зебец.
В титулярите на „Нотингам” има четирима „шотландски бойци”, все още с главите си, другите са си англичани.
Именно един от шотландците, Робъртсън, отправи паметния си удар по земя в 21-ата минута, който срещна дясната греда на вратаря Каргус и влезе във вратата – 1:0 за защитаващия титлата си шампион.
Оттам до края на срещата англичаните се чувстваха, сякаш отбраняват крепостта на Нотингамския шериф. „Хамбургер” атакуваше непрекъснато, на смяна влезе бъдещият европейски шампион с Бундестима Хорст Хрубеш. Манфред Калтц в типичния си стил си изхвърли корите от чорапите и се захвана с тевтонска методична решимост да сипе опасни центрирания през цялото второ полувреме, като изобщо заряза защитата на своята зона пред Каргус.
Когато обаче някой е вдъхновен да постигне нещо велико, може да издържи всичко. Английско-шотландската стена пред Питър Шилтън отби почти всичко, а когато се пропукваше, самият той показа защо го смятат за конкуренция на легендарния национален вратар Рей Клемънс.
След 90 минути сензацията „Нотингам” придоби небивали размери, защото отборът издържа и направи постиженията си още по-невероятни. Браян Клъф тържествуваше, а „Хамбургер” трябваше да изчака още две години и да изгуби още един финал (за Купата на УЕФА от „Гьотеборг”), преди също да се запише като еврошампион.
„Нотингам Форест” стана шампион на Европа два пъти само с една английска титла.
След двата си успешни финала идва нерадостната част на тази приказка, която, отсега да е ясно, няма хепиенд.
Тимът все още е на уважение и дава играчи в националния отбор, но изглежда изчерпан и губи както Суперкупата (от „Валенсия”) така и европейската си корона, и то по срамен за Англия начин: той отпада още в първия кръг за КЕШ от ЦСКА „Септемврийско знаме” с две загуби по 0:1, а „Ливърпул” си взе европейската купа обратно. Изобщо това беше кошмарния за европейците период, когато купата само се разнасяше из английските градове, все едно че е собственост на кралицата. Край на английската футболна тирания сложи „Хамбургер” през 1983, като най-после изведе отличието на екскурзия извън Острова след 6 поредни години на английско притежание.
„Нотингам Форест” не успя повече да се доближи до величието си. Най-големият европейски успех след 1980 е полуфинал за УЕФА, загубен от „Андерлехт”.
В Англия тимът стига до две купи на лигата и няколко финала, но това е далеч от най-доброто му време.
През 1993 година приключва 18-годишното „царуване” на Браян Клъф в „Нотингам”. През 1997 бившият еврошампион за пръв път от много години изпада от Първа дивизия и това е ясен маркер за западане, въпреки че тимът се върна само година по-късно. До 2001 на треньорския пост се изреждат имена като Стюърт Пиърс, Рой Аткинсън и Дейвид Плат, но никой не успява да реанимира отбора.
През 1999 година бившото европейско страшилище изпада във Втора лига и регистрира срамни резултати, между които и грозно размазване с 1:8 от „Манчестър Юнайтед”.
Финансовите проблеми след колапса на спонсора ITV направо забиха „Нотингам” на дъното, тъй като отборът остана с големи дългове, разпродаде по-свястните си играчи и остана да рита с каквото Бог дал.
През 2005, за пръв път от 54 години, великият „Нотингам Форест” беше съборен в Трета дивизия.
През 2007, след като е сменил 12 треньори за последните 13 години, „Нотингам” се провали на плейоф за Втора дивизия, но тази година успя да се изкачи дотам. Засега обаче тимът се класира на 16-о място, и ако не обърне нещата, догодина пак ще посети долния ешелон.
Историята на „Нотингам” е може би най-вълнуващата и поучителна клубна биография. Отборът има международни успехи, които, смело можем да кажем, превъзхождат неговите национални. Много съвременни клубове с бюджети на малка държава мечтаят за международните успехи на този клуб и ще си останат само с мечтите. Миналото на отбора дава надежда, че големият футбол не зависи само от парите, че бойният дух и ясната треньорска концепция могат да направят от обикновения провинциалист европейски футболен император.
Настоящото падение на английския великан предизвиква носталгичното съжаление на феновете, които с умиление си спомнят моментите, в които отборът тържествуваше не с шампионската титла на Втора дивизия (в Англия победителят се титулова Шампион на Втора дивизия), а с европейската купа. Наистина е чудно, че в установилата се мода съмнителни или оядени мангизлии да съвземат английски неудачници (какво са постигнали „Челси” и „Манчестър Сити” в сравнение с „Нотингам?) още не се е намерило кой да възкреси един истински гигант. Защото е очевидно ясно, че това няма да сторят нито Нотингамският шериф, нито Робин Худ (самоназначил се за горски в Шеруудската гора) – и двамата отдавна живеят само в света на литературното творчество и легендите, накъдето, за съжаление, се е запътил и великият някога клуб „Нотингам Форест”.

[niki87]

И на мен са ми много симпатични Форест,жалко че са в такова положение!Но те имат нещо,което някои други имащи себе си за грандове нямат-КЕШ!Дано Нотингам се завърне там където му е мястото-във Висшата лига!

[Forest_fan]

Поздравления за автора на темата

Този сезон нещата са доста по-различни за Форест, играят стабилно и се движат само на точка-две от зоната за плейофи.

Направило ми е впечатление, че като цяло в България повечето фенове симпатизират на Форест ... а ние почитателите на наследниците на Робин Худ си имаме 1-2 места в българското виртуално пространство, където се събираме и споделяме вижданията си за отбора (ако някой проявява интерес ще му пратя адресите на лично съобщение, мисля че рекламата на други форуми не е разрешена тук).

[Parmalat]

Нотингам Форест са един от любимите ми отбори Имат също така и проект за нов стадион за 45 000-50 000 места.

[niki87]

По добре да си седят на "Сити Граунд",а с парите за стадиона да купят футболисти!

[kelio]

Поклон за уникалния рекорд (Единствен път ШАМПИОН на страната си и носител два пъти КЕШ)

[Parmalat]

По добре да си седят на "Сити Граунд",а с парите за стадиона да купят футболисти!

Просто сегашният им стадион е тесен за феновете и не може да побере всички желаещи да гледат Нотингам смятай за какво става на въпрос!Според мен Нотингам трябва 100 % да е във Висшата лига за разлика от отбори като Уигън и Болтън

[kartago]

Честно казано, започнах повече да следя английския футбол, когато нашите момчета се появиха там. Не че и преди не го гледах, но не както сега благодарение на Диемите. Това беше страшен отбор, вратаря на националния отбор и един от любимците ми Питър Шилтън играеше там. Беше страхотна емоция, когато играха с ЦСКА, никой не вярваше, че червените ще продължат. 1-0 тука, беше нормално в тези години, а после като в каменната ера, през нощта ловихме станции да разберем как е завършил мача там. Е аз лично е успях. На другия ден в училище ми казаха, че ЦСКА е победил с 1-0, а ние си мислехме, че си правят майтап. На едно приятелче баща му донесе вестник от Англия, където на първа страница беше написано : " Едно циганче разплака Англия"..............ако не бъркам там гола го вкара Керимов..................

[Parmalat]

kartago едно време имахме отбори и футболисти сега ... нямаме нищо

[kartago]

kartago едно време имахме отбори и футболисти сега ... нямаме нищо

Аз затова написах, че победа на наш терен беше нещо нормално тогава! Не дописах, че когато започнах да следя повече английския футбол бях искренно изненадан, че Нотингам не е сред най-добрите отбори в Англия. Просто като дете ми е останала емоцията колко много се бяхме уплашили от този отбор.