Купа на африканските нации
Публикувано: 05 сеп 2016 15:28
Не искам да прозвуча така, както ще прозвуча
, но след като пропуснах да направя тема за предишното издание на турнира няколко души ми писаха, питайки защо няма такава. Явно съм си изградил репутация на голям почитател на африканския футбол (което си е факт) и се почувствах едновременно поласкан и виновен. Така че след като вчера квалификациите приключиха реших да направя тази тема, където ще представя всички отбори спечелили си правото на участие по възможно най-обективен начин, въпреки че имам големи пристрастия
Шампионатът ще се проведе по традиция от средата на януари (14-ти) до началото на февруари (5-ти) в Габон. Да се надяваме, че политическата нестабилност настъпила в страната след президентските избори няма да продължи дълго (е, според медиите уж вече всичко е спокойно, но никога не се знае).
[center]
[/center]
[center]Прозвище: Пантерите (Les Panthères)
Селекционер: Жорже Кощаа
Капитан: Пиер-Емерик Обамеянг[/center]
Започваме със страната домакин. Габон вече се утвърди като един от честите участници на турнира. През 2012, отново като домакини, дори преминаха груповата фаза, изравнявайки най-доброто си постижение от 1996. В моите очи Габон винаги е приличал на Португалия. И това не се дължи само на факта, че наставник на тима е Жорже Коща, а преди него там работи Паулу Дуарте, но най-вече, защото според мен Пантерите също страдат от синдрома one man team. Габон разполага с някои много качествени играчи, но в крайна сметка всичко се свежда до представянето на Обамеянг. Но видяхме какво направи Португалия на ЕП и в Габон могат да се надяват, че техният отбор също е узрял достатъчно и е готов да остави ярка следа в домашния си турнир. Интересно е дали липсата на официални срещи ще е проблем или подобно на Франция ще се справят с този проблем. Истината е, че Габон не се справя кой знае колко добре в контролите тази година (имам предвид най-вече загубите от Сиера Леоне и Судан), но когато дойде време за мачовете на истината настройката ще е съвсем различна. Освен на голямата си звезда, Пантерите ще разчитат на опитни и дългогодишни национали като Дидие Овоно (Остенде), Бруно Екюел Манга (Кардиф), Лойд Палюн (Ред Стар Париж), Едмон Муеле (Мангаспорт) и Гелор Канга (Црвена звезда), но и на по-млади и талантливи играчи, които вече са съществена част от отбора - Марио Лемина от Ювентус (може би вторият най-разпознаваем играч в селекцията), Дидие Ндонг (Съндерланд), Андре Поко (Карабюкспор), Леви Мадинда (Настик Тарагона) и един от моите любимци в футбол мениджър - Жоан Обианг от Шатору. Ако габонци най-после успеят да постигнат стабилност в отбрана ще бъдат много трудно победим отбор. В средата и атака нещата изглеждат много добре.
[center]
Прозвище: Лъвовете от Атлас (أُسُودالأطلس )
Селекционер: Ерве Ренар
Капитан: Мехди Бенатия[/center]
Мароко е един от отборите, затвърждаващи тезата за възраждане на северноафриканския футбол. След трагичните резултати на отбора в последните години сега ситуацията изглежда много по-добре. За треньора Ренар каквото и да се каже ще е малко. Най-успешният човек в съвременната история на КАН. Всички са на мнение, че шансовете да защити титлата си, спечелена с Кот д'Ивоар през 2015, не са никак малки. Атласките лъвове изглеждат впечатляващо в защита, като допуснаха само 1 гол в квалификационния турнир. Това не е изненадващо като имаме предвид наличието на капитана Бенатия и други стабилни бранители, сред които са Ашраф Лазаар преминал от Палермо в Нюкасъл, Мануел да Коста (Олимпиакос), Зуаир Федал (Алавес), Набил Дирар (Монако) и един от най-добрите играчи в Лига 1 от началото на този сезон - Кевин Малкюи (Сен-Етиен). В полузащита и атака Мароко също разполага с много талант - добре познати футболисти като Юнес Беланда, Нордин Амрабат, Файсал Фажр, Омар Ел Кадури, Мунир Обади, Карим Ел Ахмади, Меди Карсела-Гонсалес, но и изгряващи млади звезди като Софиан Буфал (един от големите трансферни удари във ВЛ според мен), Юсеф Ен Несери (Малага; много перспективен играч), Хаким Зийех (Аякс), Усама Танан (Сен-Етиен) и др.. Има шанс в отбора отново да попадне и стража на Локо Пловдив Ясин Ел Каруби. За мен Мароко ще е един от фаворитите за титлата.
[center]
Прозвище: Лисиците фенек; Пустинните воини (الأفناك ; محاربي الصحراء)
Селекционер: Милован Райевац
Капитан: Карл Меджани[/center]
Алжир отново ще влезе в ролята на фаворит №1, не само заради играчите си, но и заради страхотната игра в квалификациите и отбелязаните 25 гола в 6 мача. Съставът им безспорно е много силен - Меджани (Леганес), Аиса Манди (Бетис), Мехди Зефан (Рен), Фаузи Гулам (Наполи), Лиасин Кадамуро (известен повече като съпруг на звездата на френския женски нац.отбор Луиза Несиб, но все пак добър защитник
), Фегули (Уест Хем), Ясин Браими (Порто), Сафир Таидер (Болоня), Набил Бенталеб (Шалке), Рияд Марез (Лестър), Рашид Гезал (Лион), Рияд Будебуз (Монпелие), Ел Араби Судани (Динамо Загреб), Ислам Слимани (Лестър) и др.. Проблем може да е старши треньорът Райевац, който за мен си остава основният виновник Африка все още да не е имала отбор на 1/2 на СП. Имам предвид избора му на изпълнители при дузпите между Гана и Уругвай.
[center]
Прозвище: Неукротимите лъвове
Селекционер: Уго Броос
Капитан: Стефан Мбиа[/center]
Въпреки слабите резултати в последните години Камерун си остава един от футболните великани на континента. Новият треньор ми е непознат, но изглежда, че отборът вече си има изграден стил, наследство от Фолкер Финке - здрава защита и ефективно нападение. Или поне такава е целта, но проблем е, че атаката често изглежда по-скоро ялова. За това говорят и само 7 отбелязани гола срещу Мавритания, РЮА и Гамбия. Камерун е перфектна смес между опит - Карлос Камени, Никола Нкулу, Анри Бедимо, Жоел Матип, Орелиен Шеджу, Ален Ниом, Себастиен Басонг, Стефан Мбиа, Ейон Ено, Ерик Шупо-Мотинг и др. (изключвам Алекс Сонг, който явно няма желание да се завърне, а и по-добре ако трябва да сме обективни) и младост - Дани Нди (Спортинг Хихон), Фабрис Олинга, Жак Зуа, Едгар Сали, големият голмайстор Венсан Абубакар, Фабрис Ондоа. Мисля, че е време за Камерун да се върне на голямата сцена. Дано този път в отбора да няма големи скандали и противоречия и нещата се получат по-добре.
Смятам да пиша на порции по 4 отбора, за да не става прекалено дълго и отегчително
Междувременно нека всеки, който желае да споделя мнението си и за останалите отбори.


[center]

[center]Прозвище: Пантерите (Les Panthères)
Селекционер: Жорже Кощаа
Капитан: Пиер-Емерик Обамеянг[/center]
Започваме със страната домакин. Габон вече се утвърди като един от честите участници на турнира. През 2012, отново като домакини, дори преминаха груповата фаза, изравнявайки най-доброто си постижение от 1996. В моите очи Габон винаги е приличал на Португалия. И това не се дължи само на факта, че наставник на тима е Жорже Коща, а преди него там работи Паулу Дуарте, но най-вече, защото според мен Пантерите също страдат от синдрома one man team. Габон разполага с някои много качествени играчи, но в крайна сметка всичко се свежда до представянето на Обамеянг. Но видяхме какво направи Португалия на ЕП и в Габон могат да се надяват, че техният отбор също е узрял достатъчно и е готов да остави ярка следа в домашния си турнир. Интересно е дали липсата на официални срещи ще е проблем или подобно на Франция ще се справят с този проблем. Истината е, че Габон не се справя кой знае колко добре в контролите тази година (имам предвид най-вече загубите от Сиера Леоне и Судан), но когато дойде време за мачовете на истината настройката ще е съвсем различна. Освен на голямата си звезда, Пантерите ще разчитат на опитни и дългогодишни национали като Дидие Овоно (Остенде), Бруно Екюел Манга (Кардиф), Лойд Палюн (Ред Стар Париж), Едмон Муеле (Мангаспорт) и Гелор Канга (Црвена звезда), но и на по-млади и талантливи играчи, които вече са съществена част от отбора - Марио Лемина от Ювентус (може би вторият най-разпознаваем играч в селекцията), Дидие Ндонг (Съндерланд), Андре Поко (Карабюкспор), Леви Мадинда (Настик Тарагона) и един от моите любимци в футбол мениджър - Жоан Обианг от Шатору. Ако габонци най-после успеят да постигнат стабилност в отбрана ще бъдат много трудно победим отбор. В средата и атака нещата изглеждат много добре.
[center]

Прозвище: Лъвовете от Атлас (أُسُودالأطلس )
Селекционер: Ерве Ренар
Капитан: Мехди Бенатия[/center]
Мароко е един от отборите, затвърждаващи тезата за възраждане на северноафриканския футбол. След трагичните резултати на отбора в последните години сега ситуацията изглежда много по-добре. За треньора Ренар каквото и да се каже ще е малко. Най-успешният човек в съвременната история на КАН. Всички са на мнение, че шансовете да защити титлата си, спечелена с Кот д'Ивоар през 2015, не са никак малки. Атласките лъвове изглеждат впечатляващо в защита, като допуснаха само 1 гол в квалификационния турнир. Това не е изненадващо като имаме предвид наличието на капитана Бенатия и други стабилни бранители, сред които са Ашраф Лазаар преминал от Палермо в Нюкасъл, Мануел да Коста (Олимпиакос), Зуаир Федал (Алавес), Набил Дирар (Монако) и един от най-добрите играчи в Лига 1 от началото на този сезон - Кевин Малкюи (Сен-Етиен). В полузащита и атака Мароко също разполага с много талант - добре познати футболисти като Юнес Беланда, Нордин Амрабат, Файсал Фажр, Омар Ел Кадури, Мунир Обади, Карим Ел Ахмади, Меди Карсела-Гонсалес, но и изгряващи млади звезди като Софиан Буфал (един от големите трансферни удари във ВЛ според мен), Юсеф Ен Несери (Малага; много перспективен играч), Хаким Зийех (Аякс), Усама Танан (Сен-Етиен) и др.. Има шанс в отбора отново да попадне и стража на Локо Пловдив Ясин Ел Каруби. За мен Мароко ще е един от фаворитите за титлата.
[center]

Прозвище: Лисиците фенек; Пустинните воини (الأفناك ; محاربي الصحراء)
Селекционер: Милован Райевац
Капитан: Карл Меджани[/center]
Алжир отново ще влезе в ролята на фаворит №1, не само заради играчите си, но и заради страхотната игра в квалификациите и отбелязаните 25 гола в 6 мача. Съставът им безспорно е много силен - Меджани (Леганес), Аиса Манди (Бетис), Мехди Зефан (Рен), Фаузи Гулам (Наполи), Лиасин Кадамуро (известен повече като съпруг на звездата на френския женски нац.отбор Луиза Несиб, но все пак добър защитник

[center]

Прозвище: Неукротимите лъвове
Селекционер: Уго Броос
Капитан: Стефан Мбиа[/center]
Въпреки слабите резултати в последните години Камерун си остава един от футболните великани на континента. Новият треньор ми е непознат, но изглежда, че отборът вече си има изграден стил, наследство от Фолкер Финке - здрава защита и ефективно нападение. Или поне такава е целта, но проблем е, че атаката често изглежда по-скоро ялова. За това говорят и само 7 отбелязани гола срещу Мавритания, РЮА и Гамбия. Камерун е перфектна смес между опит - Карлос Камени, Никола Нкулу, Анри Бедимо, Жоел Матип, Орелиен Шеджу, Ален Ниом, Себастиен Басонг, Стефан Мбиа, Ейон Ено, Ерик Шупо-Мотинг и др. (изключвам Алекс Сонг, който явно няма желание да се завърне, а и по-добре ако трябва да сме обективни) и младост - Дани Нди (Спортинг Хихон), Фабрис Олинга, Жак Зуа, Едгар Сали, големият голмайстор Венсан Абубакар, Фабрис Ондоа. Мисля, че е време за Камерун да се върне на голямата сцена. Дано този път в отбора да няма големи скандали и противоречия и нещата се получат по-добре.
Смятам да пиша на порции по 4 отбора, за да не става прекалено дълго и отегчително
