Герд Мюлер- най-завършеният голмайстор за всички времена
Публикувано: 08 окт 2015 09:28
Бомба покоси Бомбардира
08.10.2015 06:33 | Футбол Свят
Бомба удари като гръм Бомбардира на нацията. Всички в Германия така наричат великия Герд Мюлер. Безпощадно той покосяваше вратите на всички съперници. Сега, също така безпощадно, вече е ясна диагнозата - болестта на Алцхаймер. Всъщност Мюлер знае за съдбата си още от февруари, а неговият „Байерн“ чак сега реши да съобщи черната новина и помоли всички за респект. Такова е желанието на семейството му...
„Без Герд Мюлер нашият „Байерн“ нямаше да живее в палат като крал, а щеше да е в дървена къщичка“, каза Франц Бекенбауер. Кайзера е голям приятел на болния Бомбардир, който на 3 ноември ще навърши 70 години. Вместо голям юбилей празникът ще мине тихо и тъжно.
Герд Мюлер е пример за всеки централен нападател. Неговите рекорди са на практика недостижими. Дори ювелирни голмайстори като Кристиано Роналдо и Лионел Меси могат да завиждат. За „Байерн“ Бомбардира игра от 1964-та до 1979-а. В този период бе на терена 585 пъти и вкара 533 гола! С националния отбор коефициентът мачове/попадения е ненадминат - 62 срещу 68! Европейски и световен шампион с „Байерн“ и с Бундестима. „Без него нашият футбол никога нямаше да е същият - признава Карл-Хайнц Румениге, силният човек на баварците днес. - Нападатели като Герд вече няма. Той е заслужил да покажем най-големия възможен респект. А в момента трябва да го оставим да се лекува на спокойствие.“
С края на кариерата си Мюлер остана на работа в своя „Байерн“. До февруари бе помощник-треньор в дублиращия тим. „С голямата подкрепа на съпругата му и лоялността на „Байерн“ през годините бе възможно Мюлер да се интегрира към клуба - рече лекуващият го д-р Ханс Фьорстел. - За човек, който започва да се бори с алцхаймер, е нужно да бъде възможно най-дълго с обкръжението, на което вярва.“
Херман Герланд, помощникът на Пеп Гуардиола в първия тим на „Байерн“, е един от най-близките му приятели. И последният, който го посети в дома му. „Изпрати поздрави на всички, но най-вече на своите момчета, които е тренирал - Томас Мюлер, Дейвид Алаба и Бастиян Швайнщайгер - разказа Герланд. - После се разплака. Толкова е тъжно.“
Германия никога не е имала такъв нападател. Още в първия си тим - аматьорския „Ньорнлинген“, 17-годишният Мюлер вкарва 180 от 204-те гола на тима през сезона. Когато отива в „Байерн“, отборът е във втора лига. С неговите голове баварците не само влизат в Бундеслигата, но си отвоюват да са отбор №1 в Европа през 70-те. Европейски шампион от Евро ‘72. Световен шампион от Мондиал ‘74 и автор на победния гол срещу Холандия за 2:1 във финала...
Да, болестта на Алцхаймер може да го удари тежко, но Герд Мюлер винаги ще бъде Бомбардира на нацията.
Ученикът Томас Мюлер: Той ме научи как се вкарват голове
- Как приехте новината за болестта на Герд Мюлер?
- Все едно някой ми заби юмрук в корема. Но аз съм сигурен, че той ще преодолее и тази болест. Герд е изключителен борец, смел и непоколебим.
- Каква роля в живота ви е изиграл великият голмайстор?
- Той е големият ми пример. Имах честта да се запозная с него, когато дойдох в школата на „Байерн“. Още от началото се разбирахме чудесно. Даваше ми съвети какво трябва да прави един нападател в наказателното поле. И до днес ги ползвам. Реално той ме научи да вкарвам голове.
- Как го чувствате - като идол, като треньор или като партньор в реклами?
- На първо място като един великолепен човек. Никой в Германия няма да успее да подобри головите му рекорди. Такъв сърдечен тип като Герд рядко се среща. Когато някой фен отиде при него, винаги му обръща внимание. Никога не е отказвал молба за автограф.
Головете
365 гола в 427 мача в Бундеслигата
68 гола в 62 мача за Германия
78 гола в 62 мача за Купата на Германия
66 гола в 74 мача в евротурнирите
Титлите
Световен шампион през 1974 г.
Европейски шампион през 1972 г.
Световен клубен шампион през 1976 г.
Европейски клубен шампион през 1974, 1975 и 1976 г.
Носител на КНК през 1967 г.
Шампион на Германия през 1969, 1972, 1973 и 1974 г.
Носител на Купата на Германия през 1966, 1967, 1969 и 1971 г.
Носител на „Златната топка“ през 1970 г.
Футболист на годината в Германия през 1967 и 1969 г.
Голмайстор на Мондиал ‘70 - 10 гола
Голмайстор на Евро’72 - 4 гола
Носител на „Златната обувка“ за голмайстор на Европа - 38 гола през 1970 г. и 40 гола през 1972 г.
Голмайстор на Бундеслигата - през 1967, 1969, 1970, 1972, 1973, 1974 и 1978 г.
А тук ще си позволя да вмъкна и нещо от самия себе си. Извинявам се предварително за прекалено дългия материал, който сигурно ще се получи, но пък читателят има право да избира дали да продължи с четенето.
Просто защото Герхард Мюлер бе мой идол в детството ми и защото съм от малцинството, което е имало удоволствието да се наслаждава на живо /разбира се- по телевизията/ по онези времена на гениалния Герхард Мюлер.
Бях на 11 години, когато за първи път гледах мач на Мюлер. На Световното през 1970 г. в Мексико мачовете почваха в 01.00 ч. БГ време и аз си навивах часовника, за да не пропусна нищо. Бяхме в една група с ГФР и във втория мач /първият го загубихме злощастно с 2:3 от Перу/ паднахме с 2:5. Четири от головете вкара именно Мюлер.
На 1/4-финала се срещнаха ГФР- Англия /тогава- действащ шампион/.
Този и следващият, полуфиналът са два от най-лудите мачове, които някога съм имал честта да гледам на живо.
Англичаните поведоха с 2:0 и второто полувреме сър Алф Рамзи извади Боби Чарлтън, за да го запази за полуфинала. На всичкото отгоре Бекенбауер се контузи и тъй като Хелмут Шьон нямаше право на повече смени, Кайзера остана да доиграва с превързана и бинтована през рамото ръка- представяте ли си?
Както по-късно ще стане резонно, германците намалиха и буквално в последната секунда изравниха- 2:2. Продължения, центриране към Мюлер, странична или Бог знае каква точно ножица и 3:2!
Полуфинал ГФР- Италия. Италианците поведоха още в началото, катеначо до края, но не съвсем, защото в последната секунда отново се стигна до проява на немския дух- 1:1 и продължения, в които на два пъти Мюлер извеждаше германците напред, но в крайна сметка жегата и умората си казаха думата и Италия победи с 4:3, за да загуби безславно от Бразилия с 1:4, а кой знае какво зрелище би било финал Бразилия на Пеле срещу най-великият за свички времена без съмнение германски състав- със Сеп Майер, Бекенбауер, Оверат, Мюлер...
През 1971 г. навръх вечерта срещу Великден /съвсем умишлено- за да не отидат хората на църква/ Българската телевизия излъчи пряко 1/4-финала от ЕП Англия-ГФР. Това е може би най-красивият, най-съвършеният мач, който съм гледал някога. Защото видях един неповторим и до днес може би плеймейкър- Гюнтер Нетцер, който няма как да бъде засенчен от никого никога... поне в представянето си именно в този двубой. И- разбира се- отново Мюлер, който макар и пазен най-щателно отбеляза третия гол. Топката уж нямаше как да мине отникъде, но той я ритна между трима защитници- не силно, дори напротив, но тя се търколи по земята, докосната от пръстите на Гордън Бенкс, удари се в гредата и затвърди победата на Германия с 3:1.
В периода 1973-1975 г. Байерн спечели три пъти поред КЕШ, разбира се винаги с неизменната голова помощ на Мюлер, като в единия от тези три спечелени финала Атлетико Мадрид водеше до последната секунда на продълженията и в мига, в който съдията почти налапваше свирката за да свирне за последно, далечен, немислим, нереален удар от 35 или 40 м на германците доведе до преиграване /тогава нямаше все още дузпи/ и сещате се, в преиграването Байерн победи и то категорично с 4:0, а Мюлер вкара 2 или 3 гола, вече не помня.
На финала на СП74 Герд вкара победния гол срещу Холандия- пак така съвсем по мюлеровски- уж не много силен удар, уж вратарят реагира, но топката някакси попада точно там, където Герд Мюлер винаги е намирал с гениалния си голов нюх.
Аз мисля, че такъв голмайстор не се създава, не се учи, не се усъвършенства. Той се ражда такъв. Стига да бъде оставен от наставниците си да се шматка там някъде в предни позиции дори тогава, когато изглежда, че за 90 минути не е докоснал повече от 5-6 пъти топката. Но почти винаги!- поне един, а нерядко два или повече пъти е успял да порази противниковата мрежа!
И това е видно от професионалната му визитна картичка.
И накрая ще завърша със спомена си от очерк, който някъде съм чел за началото на кариерата на Мюлер.
Когато скаут на Байерн довежда за пръв път Герд Мюлер на базата на клуба, треньорът -сърбинът Златко Чайковски избухва не на шега:
-Каква е тая мечка? За какво ми е тоя? Да отива на село и да копае картофи!
Действително, Герд е нисък, набит и изобщо няма фигура на футболист или на атлет, но само след час Чайковски разбира, че това е нешлифован диамант, работи неуморно върху техниката му, изготвя му специална хранителна диета, в която любимото му ястие- картофите е абсолютно изключено и докрая на кариерата си Герд я спазва безпрекословно!/, а и самият Мюлер редовно остава и след тренировките и благодарение на изключително ниския си център на тежестта, на упорития труд и най-вече на вродения си голов нюх става най-великия голаджия за всички времена!
Това, последното е мое лично мнение и не ангажирам никого с него.
Пак по мое мнение най-близко до головите качества на Герд Мюлер през годините са се доближавали Марко ван Бастен, Йън Ръш, Дитер Мюлер, Юрген Клинсман и Шиърър.
08.10.2015 06:33 | Футбол Свят
Бомба удари като гръм Бомбардира на нацията. Всички в Германия така наричат великия Герд Мюлер. Безпощадно той покосяваше вратите на всички съперници. Сега, също така безпощадно, вече е ясна диагнозата - болестта на Алцхаймер. Всъщност Мюлер знае за съдбата си още от февруари, а неговият „Байерн“ чак сега реши да съобщи черната новина и помоли всички за респект. Такова е желанието на семейството му...
„Без Герд Мюлер нашият „Байерн“ нямаше да живее в палат като крал, а щеше да е в дървена къщичка“, каза Франц Бекенбауер. Кайзера е голям приятел на болния Бомбардир, който на 3 ноември ще навърши 70 години. Вместо голям юбилей празникът ще мине тихо и тъжно.
Герд Мюлер е пример за всеки централен нападател. Неговите рекорди са на практика недостижими. Дори ювелирни голмайстори като Кристиано Роналдо и Лионел Меси могат да завиждат. За „Байерн“ Бомбардира игра от 1964-та до 1979-а. В този период бе на терена 585 пъти и вкара 533 гола! С националния отбор коефициентът мачове/попадения е ненадминат - 62 срещу 68! Европейски и световен шампион с „Байерн“ и с Бундестима. „Без него нашият футбол никога нямаше да е същият - признава Карл-Хайнц Румениге, силният човек на баварците днес. - Нападатели като Герд вече няма. Той е заслужил да покажем най-големия възможен респект. А в момента трябва да го оставим да се лекува на спокойствие.“
С края на кариерата си Мюлер остана на работа в своя „Байерн“. До февруари бе помощник-треньор в дублиращия тим. „С голямата подкрепа на съпругата му и лоялността на „Байерн“ през годините бе възможно Мюлер да се интегрира към клуба - рече лекуващият го д-р Ханс Фьорстел. - За човек, който започва да се бори с алцхаймер, е нужно да бъде възможно най-дълго с обкръжението, на което вярва.“
Херман Герланд, помощникът на Пеп Гуардиола в първия тим на „Байерн“, е един от най-близките му приятели. И последният, който го посети в дома му. „Изпрати поздрави на всички, но най-вече на своите момчета, които е тренирал - Томас Мюлер, Дейвид Алаба и Бастиян Швайнщайгер - разказа Герланд. - После се разплака. Толкова е тъжно.“
Германия никога не е имала такъв нападател. Още в първия си тим - аматьорския „Ньорнлинген“, 17-годишният Мюлер вкарва 180 от 204-те гола на тима през сезона. Когато отива в „Байерн“, отборът е във втора лига. С неговите голове баварците не само влизат в Бундеслигата, но си отвоюват да са отбор №1 в Европа през 70-те. Европейски шампион от Евро ‘72. Световен шампион от Мондиал ‘74 и автор на победния гол срещу Холандия за 2:1 във финала...
Да, болестта на Алцхаймер може да го удари тежко, но Герд Мюлер винаги ще бъде Бомбардира на нацията.
Ученикът Томас Мюлер: Той ме научи как се вкарват голове
- Как приехте новината за болестта на Герд Мюлер?
- Все едно някой ми заби юмрук в корема. Но аз съм сигурен, че той ще преодолее и тази болест. Герд е изключителен борец, смел и непоколебим.
- Каква роля в живота ви е изиграл великият голмайстор?
- Той е големият ми пример. Имах честта да се запозная с него, когато дойдох в школата на „Байерн“. Още от началото се разбирахме чудесно. Даваше ми съвети какво трябва да прави един нападател в наказателното поле. И до днес ги ползвам. Реално той ме научи да вкарвам голове.
- Как го чувствате - като идол, като треньор или като партньор в реклами?
- На първо място като един великолепен човек. Никой в Германия няма да успее да подобри головите му рекорди. Такъв сърдечен тип като Герд рядко се среща. Когато някой фен отиде при него, винаги му обръща внимание. Никога не е отказвал молба за автограф.
Головете
365 гола в 427 мача в Бундеслигата
68 гола в 62 мача за Германия
78 гола в 62 мача за Купата на Германия
66 гола в 74 мача в евротурнирите
Титлите
Световен шампион през 1974 г.
Европейски шампион през 1972 г.
Световен клубен шампион през 1976 г.
Европейски клубен шампион през 1974, 1975 и 1976 г.
Носител на КНК през 1967 г.
Шампион на Германия през 1969, 1972, 1973 и 1974 г.
Носител на Купата на Германия през 1966, 1967, 1969 и 1971 г.
Носител на „Златната топка“ през 1970 г.
Футболист на годината в Германия през 1967 и 1969 г.
Голмайстор на Мондиал ‘70 - 10 гола
Голмайстор на Евро’72 - 4 гола
Носител на „Златната обувка“ за голмайстор на Европа - 38 гола през 1970 г. и 40 гола през 1972 г.
Голмайстор на Бундеслигата - през 1967, 1969, 1970, 1972, 1973, 1974 и 1978 г.
А тук ще си позволя да вмъкна и нещо от самия себе си. Извинявам се предварително за прекалено дългия материал, който сигурно ще се получи, но пък читателят има право да избира дали да продължи с четенето.
Просто защото Герхард Мюлер бе мой идол в детството ми и защото съм от малцинството, което е имало удоволствието да се наслаждава на живо /разбира се- по телевизията/ по онези времена на гениалния Герхард Мюлер.
Бях на 11 години, когато за първи път гледах мач на Мюлер. На Световното през 1970 г. в Мексико мачовете почваха в 01.00 ч. БГ време и аз си навивах часовника, за да не пропусна нищо. Бяхме в една група с ГФР и във втория мач /първият го загубихме злощастно с 2:3 от Перу/ паднахме с 2:5. Четири от головете вкара именно Мюлер.
На 1/4-финала се срещнаха ГФР- Англия /тогава- действащ шампион/.
Този и следващият, полуфиналът са два от най-лудите мачове, които някога съм имал честта да гледам на живо.
Англичаните поведоха с 2:0 и второто полувреме сър Алф Рамзи извади Боби Чарлтън, за да го запази за полуфинала. На всичкото отгоре Бекенбауер се контузи и тъй като Хелмут Шьон нямаше право на повече смени, Кайзера остана да доиграва с превързана и бинтована през рамото ръка- представяте ли си?
Както по-късно ще стане резонно, германците намалиха и буквално в последната секунда изравниха- 2:2. Продължения, центриране към Мюлер, странична или Бог знае каква точно ножица и 3:2!
Полуфинал ГФР- Италия. Италианците поведоха още в началото, катеначо до края, но не съвсем, защото в последната секунда отново се стигна до проява на немския дух- 1:1 и продължения, в които на два пъти Мюлер извеждаше германците напред, но в крайна сметка жегата и умората си казаха думата и Италия победи с 4:3, за да загуби безславно от Бразилия с 1:4, а кой знае какво зрелище би било финал Бразилия на Пеле срещу най-великият за свички времена без съмнение германски състав- със Сеп Майер, Бекенбауер, Оверат, Мюлер...
През 1971 г. навръх вечерта срещу Великден /съвсем умишлено- за да не отидат хората на църква/ Българската телевизия излъчи пряко 1/4-финала от ЕП Англия-ГФР. Това е може би най-красивият, най-съвършеният мач, който съм гледал някога. Защото видях един неповторим и до днес може би плеймейкър- Гюнтер Нетцер, който няма как да бъде засенчен от никого никога... поне в представянето си именно в този двубой. И- разбира се- отново Мюлер, който макар и пазен най-щателно отбеляза третия гол. Топката уж нямаше как да мине отникъде, но той я ритна между трима защитници- не силно, дори напротив, но тя се търколи по земята, докосната от пръстите на Гордън Бенкс, удари се в гредата и затвърди победата на Германия с 3:1.
В периода 1973-1975 г. Байерн спечели три пъти поред КЕШ, разбира се винаги с неизменната голова помощ на Мюлер, като в единия от тези три спечелени финала Атлетико Мадрид водеше до последната секунда на продълженията и в мига, в който съдията почти налапваше свирката за да свирне за последно, далечен, немислим, нереален удар от 35 или 40 м на германците доведе до преиграване /тогава нямаше все още дузпи/ и сещате се, в преиграването Байерн победи и то категорично с 4:0, а Мюлер вкара 2 или 3 гола, вече не помня.
На финала на СП74 Герд вкара победния гол срещу Холандия- пак така съвсем по мюлеровски- уж не много силен удар, уж вратарят реагира, но топката някакси попада точно там, където Герд Мюлер винаги е намирал с гениалния си голов нюх.
Аз мисля, че такъв голмайстор не се създава, не се учи, не се усъвършенства. Той се ражда такъв. Стига да бъде оставен от наставниците си да се шматка там някъде в предни позиции дори тогава, когато изглежда, че за 90 минути не е докоснал повече от 5-6 пъти топката. Но почти винаги!- поне един, а нерядко два или повече пъти е успял да порази противниковата мрежа!
И това е видно от професионалната му визитна картичка.
И накрая ще завърша със спомена си от очерк, който някъде съм чел за началото на кариерата на Мюлер.
Когато скаут на Байерн довежда за пръв път Герд Мюлер на базата на клуба, треньорът -сърбинът Златко Чайковски избухва не на шега:
-Каква е тая мечка? За какво ми е тоя? Да отива на село и да копае картофи!
Действително, Герд е нисък, набит и изобщо няма фигура на футболист или на атлет, но само след час Чайковски разбира, че това е нешлифован диамант, работи неуморно върху техниката му, изготвя му специална хранителна диета, в която любимото му ястие- картофите е абсолютно изключено и докрая на кариерата си Герд я спазва безпрекословно!/, а и самият Мюлер редовно остава и след тренировките и благодарение на изключително ниския си център на тежестта, на упорития труд и най-вече на вродения си голов нюх става най-великия голаджия за всички времена!
Това, последното е мое лично мнение и не ангажирам никого с него.
Пак по мое мнение най-близко до головите качества на Герд Мюлер през годините са се доближавали Марко ван Бастен, Йън Ръш, Дитер Мюлер, Юрген Клинсман и Шиърър.
Аз също имах щастието да наблюдавам майсторската игра на великия голмайстор на живо. Дано медицината да му помогне.