Триумфът на истинските "малки кончета"
Публикувано: 02 май 2014 18:45
Здравейте. И преди съм правил такъв тип анализ на събитията около любимата ни игра, и този път също искам да ви споделя това, което написах. Текстът е авторски и се надявам да го погледнете с интерес. 
Жозе Моуриньо опита всичко, но не успя. Не успя да спечели това, което той така силно желае - Шампионската лига за английски клуб. Няма да направи това поне още една година. Не бе писано на Моуриньо да вдигне Десетата за Реал Мадрид нещо, което изглежда много вероятно да направи Карло Анчелоти. Трябва да кажем, обаче, че през онзи сезон 2011/12 Реал Мадрид и Моуриньо изглеждаха един за друг. Клубът бе готов на всичко за мениджъра си и той бе готов на всичко за клуба.
Жозе Моуриньо не успя да спечели така чаканата Шампионска лига за Реал Мадрид. Отвори се една нова страница в неговата кариера, може би не чак толкова нова. Той пое Челси за втори път. Мнозина очакваха той да прегази конкуренцията във Висшата лига и да спечели титлата убедително. Букмейкъртие виждаха като фаворит и Манчестър Сити, но основния претендент бе Челси именно заради присъствието на Моуриньо.
На другия фронт пък Жозе изтегли дългата клечка и на пръв поглед му се падна лесна група в Шампионската лига. Шалке,Базел и Стяуа не бяха за отписване, но дори и след 2-те загуби в груповата фаза, се видя, че класата на Челси е доста по-голяма. Майсторски Моуриньо преодоля и Галатасарай по пътя към така жадувания успех.
По това време(18 март) Челси водеше с 4т. на Ливърпул в първенството, щеше да играе 1/4 финал срещу ПСЖ. С две думи сезона вървеше повече от успешно за Моуриньо и неговия тим. Там някъде обаче всичко започна да се прекършва. Моуриньо вече бе започнал словесната война срещу съдиите, отборът му вече бе загубил точки срещу Стоук,Астън Вила и Уест Хам, а му предстоеше визита на Анфийлд, а Шампионската лига тропаше на вратата отново.
Челси губеше точки, а преследвачите бавно и методично ги настигаха, а в последствие дори задминаха. Нищо не зависеше от Моуриньо и Челси вече. Кристъл Палас сякаш заби един от първите пирони в ковчега на Челси, но го направи с гръм и трясък. Първите признаци за умора и недостатъчна концентрация, пределна мотивация дори, бяха налице. ПСЖ чакаше "сините" в Париж. Резултатът бе 3:1 в полза на французите. Последователно Висшата лига и Шампионската лига се изплъзваха от ръцете на Моуриньо. Това бе така до онзи момент, когато Демба Ба вкара за втори път топката във вратата на ПСЖ и Челси ликуваше. Сякаш това бе сюблимния момент, в който Челси и Моуриньо тропнаха по масата и обявиха, че нищо не е приключило все още.
Победен бе Суонзи в Уелс, макар и трудно. На Стамфорд Бридж пристигаше Съндърланд, който току-що бе взел точка от Манчестър Сити на Етихад. Коментарите на играчите на Съндърланд символизираха духът, който се е настанил в отбора, вярата, че те ще успеят да се спасят. Челси нямаше как да си позволи право на грешна стъпка, защото при успех Ливърпул се откъсваше на 5 точки пред сините.
Съндърланд победи Челси със спорна дузпа. Жозе Моуриньо "поздрави" рефера на срещата, както и шефа на съдийската комисия Майк Райли. Намеците за действия срещу отборът му ставаха все по-явни(бел.а. - теориите на конспирацията не са чужди на Моуриньо, който през 2011 обяви, че УЕФА работи заедно с Барселона и помага на "каталунците" да печелят всяка година Шампионската лига.), а тъгата и горчилката около Стамфорд Бридж ставаха все по-силни.
Челси на Моуриньо губеше титлата 3 кръга преди края. Челси не държеше съдбата в свои ръце и се надяваше на чудо срещу Ливърпул и грешки на Манчестър Сити, за да запази шансовете си да се нарече Шампион на Англия. Безличният мач в Мадрид ни водеше към дългоочаквания мач-реванш срещу Атлетико. Съдбата на сините щеше да се реши през тези 90 минути.
Сините от Лондон победиха Ливърпул и завързаха още повече битката за титлата с една брилянтна игра в дефанзивен план. Геният на Моуриньо проработи. Те поеха куп упреци за начина си на игра и поведението си на терена, но с гордо вдигнати глави приемаха Атлетико в Лондон. Мечтаещият за европейски финал от 40 години отбор на Диего Симеоне направи на пух и прах тактическият гений Моуриньо и неговите футболисти. Атлетико стигна до финал в турнира в памет на Луис Арагонес. Атлетико постигна впечатляваща победа и накара хората отново да повярват във футбола. Атлетико накара онези малки, наречени фантазьори от някой, фенове да повярват в красивата игра. Накраха ги да повярват в мечтите си !
Единственото, което можеше да каже Моуриньо след мача е "ПОЗДРАВЛЕНИЯ!" и всеки футболен човек знае, че това е достатъчно. Същият този Моуриньо, който в кариерата си има какви ли не победи срещу велики отбори, същият този, който тотално обезличи, смятан от мнозина за най-великият отбор в историята, Барселона. Геният на Моуриньо в този двубой изчезна. Той не бе на себе си, както Челси не бе това, което всички очакваха да видят. А не е ли това красотата на футбола ?
Двама, безспорно, велики ума във футболната игра си отидоха от тазгодишното издание на Шампионската лига както и се появиха на тази сцена - с гръм и трясък. Могъщият Байерн Мюнхен бе направен за посмешище пред собствена публика от Реал Мадрид. Точно така както и Челси бе направен за посмешище от Атлетико в Лондон. В Германия излязоха на нож срещу Пеп Гуардиола и може би с право, но тези от Англия все още се бавят. А дали чакането си заслужава, когато цялата ти философия за футбола не може да бъде възприета от футболистите и от феновете ? На този въпрос вече 3-ти ден ни отговаря германската преса...
Жозе Моуриньо опита всичко, но не успя. Не успя да спечели това, което той така силно желае - Шампионската лига за английски клуб. Няма да направи това поне още една година. Не бе писано на Моуриньо да вдигне Десетата за Реал Мадрид нещо, което изглежда много вероятно да направи Карло Анчелоти. Трябва да кажем, обаче, че през онзи сезон 2011/12 Реал Мадрид и Моуриньо изглеждаха един за друг. Клубът бе готов на всичко за мениджъра си и той бе готов на всичко за клуба.
Жозе Моуриньо не успя да спечели така чаканата Шампионска лига за Реал Мадрид. Отвори се една нова страница в неговата кариера, може би не чак толкова нова. Той пое Челси за втори път. Мнозина очакваха той да прегази конкуренцията във Висшата лига и да спечели титлата убедително. Букмейкъртие виждаха като фаворит и Манчестър Сити, но основния претендент бе Челси именно заради присъствието на Моуриньо.
На другия фронт пък Жозе изтегли дългата клечка и на пръв поглед му се падна лесна група в Шампионската лига. Шалке,Базел и Стяуа не бяха за отписване, но дори и след 2-те загуби в груповата фаза, се видя, че класата на Челси е доста по-голяма. Майсторски Моуриньо преодоля и Галатасарай по пътя към така жадувания успех.
По това време(18 март) Челси водеше с 4т. на Ливърпул в първенството, щеше да играе 1/4 финал срещу ПСЖ. С две думи сезона вървеше повече от успешно за Моуриньо и неговия тим. Там някъде обаче всичко започна да се прекършва. Моуриньо вече бе започнал словесната война срещу съдиите, отборът му вече бе загубил точки срещу Стоук,Астън Вила и Уест Хам, а му предстоеше визита на Анфийлд, а Шампионската лига тропаше на вратата отново.
Челси губеше точки, а преследвачите бавно и методично ги настигаха, а в последствие дори задминаха. Нищо не зависеше от Моуриньо и Челси вече. Кристъл Палас сякаш заби един от първите пирони в ковчега на Челси, но го направи с гръм и трясък. Първите признаци за умора и недостатъчна концентрация, пределна мотивация дори, бяха налице. ПСЖ чакаше "сините" в Париж. Резултатът бе 3:1 в полза на французите. Последователно Висшата лига и Шампионската лига се изплъзваха от ръцете на Моуриньо. Това бе така до онзи момент, когато Демба Ба вкара за втори път топката във вратата на ПСЖ и Челси ликуваше. Сякаш това бе сюблимния момент, в който Челси и Моуриньо тропнаха по масата и обявиха, че нищо не е приключило все още.
Победен бе Суонзи в Уелс, макар и трудно. На Стамфорд Бридж пристигаше Съндърланд, който току-що бе взел точка от Манчестър Сити на Етихад. Коментарите на играчите на Съндърланд символизираха духът, който се е настанил в отбора, вярата, че те ще успеят да се спасят. Челси нямаше как да си позволи право на грешна стъпка, защото при успех Ливърпул се откъсваше на 5 точки пред сините.
Съндърланд победи Челси със спорна дузпа. Жозе Моуриньо "поздрави" рефера на срещата, както и шефа на съдийската комисия Майк Райли. Намеците за действия срещу отборът му ставаха все по-явни(бел.а. - теориите на конспирацията не са чужди на Моуриньо, който през 2011 обяви, че УЕФА работи заедно с Барселона и помага на "каталунците" да печелят всяка година Шампионската лига.), а тъгата и горчилката около Стамфорд Бридж ставаха все по-силни.
Челси на Моуриньо губеше титлата 3 кръга преди края. Челси не държеше съдбата в свои ръце и се надяваше на чудо срещу Ливърпул и грешки на Манчестър Сити, за да запази шансовете си да се нарече Шампион на Англия. Безличният мач в Мадрид ни водеше към дългоочаквания мач-реванш срещу Атлетико. Съдбата на сините щеше да се реши през тези 90 минути.
Сините от Лондон победиха Ливърпул и завързаха още повече битката за титлата с една брилянтна игра в дефанзивен план. Геният на Моуриньо проработи. Те поеха куп упреци за начина си на игра и поведението си на терена, но с гордо вдигнати глави приемаха Атлетико в Лондон. Мечтаещият за европейски финал от 40 години отбор на Диего Симеоне направи на пух и прах тактическият гений Моуриньо и неговите футболисти. Атлетико стигна до финал в турнира в памет на Луис Арагонес. Атлетико постигна впечатляваща победа и накара хората отново да повярват във футбола. Атлетико накара онези малки, наречени фантазьори от някой, фенове да повярват в красивата игра. Накраха ги да повярват в мечтите си !
Единственото, което можеше да каже Моуриньо след мача е "ПОЗДРАВЛЕНИЯ!" и всеки футболен човек знае, че това е достатъчно. Същият този Моуриньо, който в кариерата си има какви ли не победи срещу велики отбори, същият този, който тотално обезличи, смятан от мнозина за най-великият отбор в историята, Барселона. Геният на Моуриньо в този двубой изчезна. Той не бе на себе си, както Челси не бе това, което всички очакваха да видят. А не е ли това красотата на футбола ?
Двама, безспорно, велики ума във футболната игра си отидоха от тазгодишното издание на Шампионската лига както и се появиха на тази сцена - с гръм и трясък. Могъщият Байерн Мюнхен бе направен за посмешище пред собствена публика от Реал Мадрид. Точно така както и Челси бе направен за посмешище от Атлетико в Лондон. В Германия излязоха на нож срещу Пеп Гуардиола и може би с право, но тези от Англия все още се бавят. А дали чакането си заслужава, когато цялата ти философия за футбола не може да бъде възприета от футболистите и от феновете ? На този въпрос вече 3-ти ден ни отговаря германската преса...
Анализира и Пеп Гуардиола. Явно имаш много високо мнение за себе си, че си позволяваш да даваш оценки за двамата най-велики треньори в историята на футбола. Според мен просто си един от многото футболни философи. Нито Пеп, който откровено ненавиждам, нито Жозе са си заминали, защото никой не е абониран за каквото и да е във футбола. Да си треньор означава да развиваш отбор и да налагаш своите идеи. Пеп успя, като коренно промени Байерн. Отпадна на полуфиналите, но стана шампион в Германия с огромна преднина. Не можеш винаги да си №1 и трябва да приемаш, когато има по-добри от теб. Реал и Атлетико просто бяха по-добри. Драмите и анализите остават за хората, които не могат да преглътнат съществуването на споменатите от мен треньори и отборите им. Когато си голям, малките те мразят и това е всеизвестен факт.