Футболните умения срещу тактиката
Публикувано: 07 май 2009 14:27
Двете срещи Челси - Барселона показаха няколко неща: Гуардиола не е готов за битки, футболът както и животът не е за страхливц, съдиите са грешни не само у нас, барометърът на Барселона не е Меси, а Анри и най – печеливш от цялата ситуация може да се окаже Сър Алекс.
Още в първия двубой се видя, че с трима в халвота линия Барселона е безпомощна срещу смазващите ги физически в средата на терена Челси. Барса атакуват ли атакуват, а Челси като че ли без усилия им дава отпор. Гуардиола не си взе поука от първата среща и продължи със същата безмислена тактика. Халфовата линия на Челси не позволи на тази на Барселона да захранват с пасове нападателите, а Меси изглеждаше като пале пред сините футболисти.
Челси се възползваха най – умело от всяка грешка в играта на Барселона и можеха да решат мача до средата на второто полувреме, ако не бяха пропуските на Дрогба и артистичните търкаляния по терена. След червения картон всички очакваха лондончани да довършат съперника си когато на един от най – добрите рушители в треньорско отношения му хрумна гениалната идея отбора му да се окупае и да се наслади на агонизиращата Барса и ехидно да изгледа как капка по капка кръвта на съперника му изтича. Какво ли щеше да се случи, ако Чърчил беше чакал Хитлер сам да се предаде? Същото което се случи и снощи. Безпомощните каталунци се хвърлиха по пет на нож. Едно допуснато камикадзе във вражеска територия взриви подпорната стена на Темза и за Иниеста не остана нищо друго освен да влезе победоносно в разрушения Челси.
Е, да съдиите опорочиха мача. Помогнаха на Dream Team, но това се случи и в първия двубой когато тогава главния рефер помогна на лондончани. Квит са.
Меси във втори пореден двубой срещу силови играчи доказа, че не е най – добрия играч в света. Същото се случи миналата година срещу Манчестърн Юнайтед и преди два сезона срещу Ливърпул. Когато започнат да му дишат във врата харда му забива.
Липсваше Анри. Един от най – пренебрегваните футболисти в анкетата на France futbol, който без да блести с кой знай какви финтове с ленивата си физиономия преминава минорно покрай противниковите състезатели, за да сложи топката на крака на свой съотборник и за него да остане най – лесното - просто да вкара на опразнената врата.
Сър Алекс може да се усмихне и с удоволствие да сложи поредната си дъвка в устата преди финала. Срещу себе си ще има един неопитен треньор с идеали във футбола, които с всяка година все по – жестоко се отричат, но трябва да има едно на ум. Никога не знаеш дали звездите няма да бъдат с Барселона.
Още в първия двубой се видя, че с трима в халвота линия Барселона е безпомощна срещу смазващите ги физически в средата на терена Челси. Барса атакуват ли атакуват, а Челси като че ли без усилия им дава отпор. Гуардиола не си взе поука от първата среща и продължи със същата безмислена тактика. Халфовата линия на Челси не позволи на тази на Барселона да захранват с пасове нападателите, а Меси изглеждаше като пале пред сините футболисти.
Челси се възползваха най – умело от всяка грешка в играта на Барселона и можеха да решат мача до средата на второто полувреме, ако не бяха пропуските на Дрогба и артистичните търкаляния по терена. След червения картон всички очакваха лондончани да довършат съперника си когато на един от най – добрите рушители в треньорско отношения му хрумна гениалната идея отбора му да се окупае и да се наслади на агонизиращата Барса и ехидно да изгледа как капка по капка кръвта на съперника му изтича. Какво ли щеше да се случи, ако Чърчил беше чакал Хитлер сам да се предаде? Същото което се случи и снощи. Безпомощните каталунци се хвърлиха по пет на нож. Едно допуснато камикадзе във вражеска територия взриви подпорната стена на Темза и за Иниеста не остана нищо друго освен да влезе победоносно в разрушения Челси.
Е, да съдиите опорочиха мача. Помогнаха на Dream Team, но това се случи и в първия двубой когато тогава главния рефер помогна на лондончани. Квит са.
Меси във втори пореден двубой срещу силови играчи доказа, че не е най – добрия играч в света. Същото се случи миналата година срещу Манчестърн Юнайтед и преди два сезона срещу Ливърпул. Когато започнат да му дишат във врата харда му забива.
Липсваше Анри. Един от най – пренебрегваните футболисти в анкетата на France futbol, който без да блести с кой знай какви финтове с ленивата си физиономия преминава минорно покрай противниковите състезатели, за да сложи топката на крака на свой съотборник и за него да остане най – лесното - просто да вкара на опразнената врата.
Сър Алекс може да се усмихне и с удоволствие да сложи поредната си дъвка в устата преди финала. Срещу себе си ще има един неопитен треньор с идеали във футбола, които с всяка година все по – жестоко се отричат, но трябва да има едно на ум. Никога не знаеш дали звездите няма да бъдат с Барселона.