WARNING!Сръбски футболни хулигани!
Гръбнак на организираната престъпност, маша на крайния национализъм – почти 20 години след Тигрите на Аркан агитките на Звезда и Партизан напомниха за себе.
„Протест срещу федерацията? Айде стига глупости, моля ви се!” П.Т. пали пореден „Ronhill” и разлиства новия брой на „Вечернье новости”. Първата страница е траурна, а заглавието „Сърбия се черви от срам” осъжда ексцесиите на генуезкия стадион „Луиджи Ферарис”, където ултраси от агитката на гостите прекъснаха европейската квалификация срещу Италия. Няколко дни по-рано група хулигани атакува първия за XXI век гейпарад в Белград, а властите моментално откриват връзка между двата инцидента. „Очевидно някой иска да покаже, че Сърбия нито е готова, нито достатъчно зряла, за да влезе в ЕС”, отсича секретарят на правосъдното министерство Слободан Хомен и зачерква останалите версии за случилото се в Генуа – а именно демонстрация срещу местния футболен съюз, уволнил Радомир Антич и поставил на негово място Владимир Петрович-Пижон, и агресивно недоволство на запалянковците на Цървена звезда по повод трансфера на вратаря Владимир Стойкович в кръвния враг Партизан. „Разберете – спортните страсти отдавна не са водещата емоция на феновете. За никого не е тайна, че шефовете на агитките живеят от престъпността. Знаят го всички – от министрите до пияниците в парковете. Основният приход е от продажба на наркотици, след това – изнудване, рекет, в някои случаи – и „заплата” от съответния клуб”, разказва П.Т. Самият той в продължение на 13 години е бил лидер на крайна формация, а от 2006 по собствените си думи е просто „заможен бизнесмен”. „В живота си нямам нито един работен ден, а в момента имам собствена фирма. Без стадиона никога нямаше да си осигуря такъв стандарт. В Сърбия
фенщината е както доходоносен бизнес, така и лесна политическа маша,
а двете доста често са свързани.”
Потвърждението на думите му идва от близкия до правителството вестник „Политика”, според който две ултранационалистки организации са платили над 280 хиляди долара на запалянковците, за да прекратят двубоя с Италия. „Едни и същи 500 човека стоят зад всички размирици в страната от 90-те години насам. Това са пионки на мафията, а не истински футболни фенове”, коментира кореспондентът на ДПА в Белград Борис Бабич. Президентът Тадич също смята, че организираната престъпност стои зад зачестилите инциденти: „Това е отговор на опитите да се въведе законност в Сърбия. Нито за момент не бива да се забравя, че мафията използва екстремните спортни агитки, за да дестабилизира държавата, да осуети съдебната реформа и да провали опитите ни да влезем в Евросъюза. Този път обаче Сърбия ще победи!” „Сърбия – това е именно загубеното поколение на днешните ултраси”, с усмивка репликира П.Т. „Държавата осигури почва за настоящата реколта анархисти.” Сценарият е ясен – генерацията, израснала във времената на Милошевич, на разпада на СФРЮ, на ембарго, беднотия, война, репресивен режим, пълна изолация и постоянни бомбардировки, посреща реформата с огромни надежди; в следващите десет години обаче се оказва, че икономическата ситуация е също толкова плачевна, колкото и преди, високата безработица и абсолютният колапс на държавността лепват към трагичното минало и мрачно настояще и бъдеще, което в най-добрия случай е неясно. „Ситуацията напомня на Пакистан, където Ал Кайда набира нови членове на същия принцип”, коментира Миклош Биро, психолог към университета в Нови Сад. „По подобен начин действат и неонацистите в останалата част от Европа – вербуват хора в тежко положение, обезверени от чувството за неизбежност. От тях не се очаква да изповядват ценностите на съответната организация, напротив – връзката в повечето случаи е плитка и ефимерна.
Хулиганите пък най-сетне получават шанс да реализират мечтата си, тоест – да хвърлят камъни по други хора. Ефективността им е като ударни бойни единици, това са хедонистични нихилисти, които невинаги вярват, но винаги изпълняват.”
Формулата е доказано успешна вече повече от 70 години – още през 1934 Мусолини използва футбола за популяризиране на фашистката идеология (черните фланелки на италианския национален отбор влизат в митологията на световните първенства), по-късно пък Франко трупа дивиденти на гърба на Реал Мадрид. В книгата си „Между главорезите” Бил Бъфорд обяснява феномена така: „футболът е комбинация от пищна иконография, милитаристични ценности и свирепо чувство на племенна принадлежност” – а точно това са нужните съставки за превръщането на агитките в оръжия, особено в държави с разпадащи се политически и икономически институции. През 80-те години на миналия век английският Нешънъл Фронт (движение, прокламиращо превъзходството на бялата раса) организира партита, за да флиртува със спортните хулигани, италианските хардкор фенове се превръщат в основна цел на радикалната MSI, скинарите от публиката на Пари Сен Жермен пък вкупом се присъединяват към Националния фронт на Жан-Мари Льо Пен. И до днес израелският Бейтар Йерусалим има сериозни връзки с десни ционистки организации, а голяма част от ултрасите в Полша симпатизират на крайно десните. „Да – младите фенове могат да се използват еднакво успешно и за политически, и за икономически дивиденти”, признава П.Т. „Моята работна ръка бяха онези, които нямат какво да губят – лесните за манипулация рецидивисти, заблудени тийнейджъри и анархисти. Най-хубавото е, че са лесно заменими, тъй като по тези географски ширини природата ги създава в излишък
Със самото членство в банда или агитка животът им добива някакъв смисъл, ако пък имат късмет, стават босове като мен.” Арестуван над 20 пъти, П.Т. е прекарал само 16 месеца в затвора. „Хващан съм за продажба на хероин, имам дела за рекет, насилие, тежки телесни повреди. В началото родителите ми, заможни и образцови граждани, ме измъкваха. После пък започнах сам да откупвам свободата си – в Сърбия това изобщо не е трудно. По-трудното е да си извоюваш уважението и позицията на водач. Всеки, който мисли, че запалянковщината е само развяване на шал и псуване, се лъже жестоко. Можеш да станеш професионален фен само ако имаш големи ташаци и още по-голям мозък!”
„Професионалното” развитие на водача най-лесно се разпознава по материалното благополучие. По неписано правило се започва с червено Юго-45, а с всяко стъпало се сменя и превозното средство. Подобно на наркодилърите, и лидерите на агитки обожават старите голфове, аудита и беемвета, а с окупирането на властта идват джиповете, поршетата и къщите за по над 300 хиляди евро. „И съседите”, уточнява П.Т. „В лъскавите квартали на Белград един до друг живеят хулигански лидери, турбофолк певачици, министри, посланици и известни личности от джет-сета. Всички са наясно с живота на другия – никой не може да ме убеди, че властите не знаят как точно агитките печелят пари.” Логично най-лесният начин е чрез продажба на наркотици. „Нашите и чуждите хулигански банди са изградили сериозни връзки – публиката на Звезда и Партизан например е в
добри отношения с феновете на софийския ЦСКА
Запалянковците са в постоянен контакт и с гръцките ПАОК и Олимпиакос, както и с руските хулигани, които са най-навътре в криминалния свят.”
Точно публиката на Звезда и Партизан е бойният юмрук на организираната престъпност и политическия екстремизъм – факт, доказан още с мача между червено-белите и Динамо в Загреб през 1990, когато масов бой между агитки, футболисти и полиция реално дава старт на агресивното разцепване на СФРЮ. По-късно Делиите (хард феновете на Звезда) са използвани за всичко – брутални пехотинци по време на етническото прочистване в Хърватска и Босна, революционери, свалящи от власт президента Милошевич през 2000, отскоро – и улични бойци в неофашистката кампания срещу правителството, останалата част от Европа и САЩ. Най-паметният им момент идва на 22 март 1992, когато Тигрите на Аркан демонстрират бойни трофеи на дербито с Партизан. Една след друга на трибуните изникват табелки „Вуковар – 20 км”, „Вуковар – 10 км”, накрая – „Добре дошли във Вуковар” – все знаци на триумфа на сръбските паравоенни в Хърватска. В „Как футболът обяснява света” Франклин Фоер разказва за футболните песни и рефрени, озвучавали бойните полета на цяла бивша Югославия.
Затова и днешните демонстрации на тема „Косово” въобще не изглеждат изненадващи. По време на гей парада на 10 октомври шестте хиляди ултранационалисти и неофашисти атакуват централата на Демократическата партия на Борис Тадич, държавната телевизия и редакции на различни либерални медии с викове „Убий шиптъра”. Същата фраза е скандирана и на „Луиджи Ферарис”, където по трибуните горят албански знамена. Посланието е ясно –
Сърбия няма да се откаже толкова лесно от Косово
„Надяваме се правителството да се съобрази с предупрежденията ни, за да се предпази от следваща вълна атаки”, заявява Владан Глишич, лидер на група „Двери” – движение, проповядващо традиционните сръбски ценности. Според колумниста на „Уърлд Сокър” Пади Агню голяма вина за ексцесиите в Генуа имат и самите футболисти, провокирали феновете с традиционното съчетание от три пръста, означаващо „Велика Сърбия”: „Самите играчи подклаждаха публиката, която вдигаше банери „Косово е наше”, размахваше гребла, петарди, метални пръчки и ножици и мяташе димки и фойерверки.”
„Имахме информация, че нещо подобно ще се случи. Тези деца са само изпълнителите, а поръчителите са в Белград”, твърди председателят на сръбския футболен съюз Томислав Караджич. Повечето от „децата” са копия на добилия скандална известност Иван Богданов – безработни от крайните квартали, необразовани, с бръснати глави и покрити с татуировки с религиозно значение или исторически дати, свързани с историята на Косово, което смятат за туптящото сърце на Сърбия. В „цивилните” моменти носят големи ланци с кръстове, за всеки случай – и бейзболните бати, щангите и боксовете, популярни и на изток от Калотина. „Сърбия е земя на спортни герои, а не на вандали”, коментира ядно спортният министър Снежана Маркович-Самарджич, а П.Т. контрира: „Държавата е виновна за това вандалите да се превръщат в истински герои. Англичани, германци, италианци – всички те не ни дадоха да си свършим работата, затова сега косоварите ще им откраднат и парите, и територията”.
В крайна сметка случката в Генуа се разминава с 16 човека в болница, 17 арестувани запалянковци и няколко забранени фракции, което звучи твърде невинно на фона на пребития до смърт фен на Тулуза през 2009 и на сигналната ракета, отнела живота на тийнейджър по време на Звезда-Партизан 10 години по-рано. За външните наблюдатели обаче днешните инциденти следва да попаднат не в графата „черна хроника”, а в „потенциална опасност”. Заключението на частното американско бюро за разследване „Стратфор” е достатъчно категорично: „Ултранационалистичната Сърбия може отново да взриви Европа – този път чрез организирани футболни запалянковци.”
Източник
Офтопик:
