forum.gong.bg

След добрия анализ на liverpool96 ( liverpool/viewtopic.php?f=24&t=113745&st=0&sk=t&sd=a ) реших да отворя тема за подобни тактически анализи на отбори.

Да разгледаме първо отбора на градския съперник на Ливърпул - Евертън, според мен го заслужават заради играта, която показаха срещу МЮ.

На първо място трябва да се отбележи ролята на Фелайни. Той заема мястото на Тим Кейхил в Евертън, но не прилича на Кейхил по стил на игра. Той е играч мечта за всеки треньор (лично мнение). Може да играе като нападател (тип таран), може да играе подобна роля и зад нападателя, но не само да сваля топката, а и с добрата си техника да преминава противници и да създава положения за себе си и своите съотборници или да изпълнява роля, в която според мен е най-добър - box-to-box midfielder - полузащитник, който да е "център на внимание". Да изпълнява ролята на опорен халф, когато изостане в организацията на атаката или пък атаката на противника се развива бавно и в същото време да се включва в атаките на отбора и да придава допълнителни опции в атаката на тима и да притеснява противниците с присъствието си в близост до наказателното поле, а може да се превърне и в изключително оръжие при статичните положения. Друго, което прави впечатление в играта на карамелите - добрите атаки по фланговете и играта на Никица Йелавич. Най-големите опасности за противниците на Евертън трябва да идват точно от фланговете, където пробивите на Леон Озман и Стивън Пиенар да тормозят непрестанно бековете, а същевременно в наказателното поле със страхотния си голов нюх хърватина да дебне за всяка грешка на противника, но и неговата роля е много важна, защото може да "задържа" централните бранители и те да нямат време на помогнат на бековете при включванията на Озман и Пиенар.

П.П. Според мен карамелите са един непредсказуем отбор, като има и други варианти на игра, с които Мойс може да изненадва, но ще изкажа мнението си за тях по-късно, може би довечера

Манчини изготви план Б

По време на мача за Къмюнити Шийлд се случиха няколко интересни неща. Челси поведе чрез Фернандо Торес, Бранислав Иванович получи червен картон, а Манчестър Сити успя да обърне мача.

Футболните анализатори забелязаха още едно доста интересно нещо в този мач, а именно тактическата промяна към 3-4-2 – схема, която Манчини използваше в повечето мачове от предсезонната подготовка.

Миналия сезон нямаше особена тактическа вариативност в Сити. Формациите на отбора се сменяха измежду 4-4-2, 4-2-3-1 и 4-4-2-2. Промяната на постройката зависеше най-често от избора на флангови играчи и тяхната функция в съответния мач. Възможно е Яя Туре да променя постройката, в зависимост от това дали играе като опорен или атакуващ полузащитник. В общи линии, Манчини не изглеждаше креативен и способен да променя отбора си, когато се наложи. Ключът към титлата бе преместването в някои мачове на Яя Туре зад нападателя – позиция, която донесе решителни попадения за Гражданите.

Всичко това принуди Манчини да преосмисли този аспект от играта. Той хвърли поглед към Серия А, където Ювентус, Удинезе и Наполи впечатлиха с различен тип формация. Именно Наполи изхвърлиха Сити от Шампионската лига, използвайки типичните за тях бекове-крила, в чиито роли са Кристиан Маджо и Андреа Досена. С този подход Наполи покрива голяма част от крилата и успява да овладее центъра с числено превъзходство.

Докато Манчини бе критикуван за „типично италианския” отбранителен подход (критика, която той срина през миналия сезон), то той типично по италиански подхожда с недоверие към типичните крила. Не е изненада фактът, че Адам Джонсън почти не получава минути игра, имайки предвид предишната употреба на крилата в отборите на Манчини. В Интер, например, той игра с тясно 4-3-2-1 (през 2006/2007) или 4-4-2 без типични крила – бекове като Санети и Сезар бяха използвани в предни позиции, а централни халфове като Деян Станкович и Камбиасо често бяха забелязвани в нетипични позиции по крилата. Разбира се, има и изключения като Луиш Фиго, който си е типично крило, но в 10-те си години треньорска кариера Роберто Манчини рядко използва стандартни флангови играчи в стартовата си единадесеторка. През изминалия сезон той използва Самир Насри и Давид Силва най-често, които се впиваха към вътрешността на терена и със сигурност бяха всичко друго, но не и типични флангови футболисти.

Но въпреки тази липса на крила, Манчини иска ширина. Разгромната победа с 6:1 над Манчестър Юнайтед бе постигната след интензивна игра именно по крилата, където Давид Силва и Джеймс Милнър не спираха да тормозят крайните бранители на Сити и това отвори пространства за Мика Ричардс и Пабло Сабалета, които умело намираха пространствата в предни позиции. Бековете на Сити направиха доста асистенции – Гаел Клиши и Александър Коларов (4), а Мика Ричардс (5). Сабалета не записа асистенция, но регистрира голям брой ключови пасове.

Следвайки тази статистика и урока от Наполи, то Манчини е решен да играе с бекове-крила,които да установят контрол по фланга. Това означава, че в защита отборът ще играе с трима централни бранители. По-вероятно е Манчини да използва в тази схема Александър Коларов, който има солиден опит на идентична роля, тъй като в Лацио игра 3-5-2.

Така Манчини има вече алтернативна тактика и тя е 3-4-1-2. Да, това е с един нападател по-малко в предни позиции, но реално погледнато тази формация предразполага към повече гъвкавост в самия процес на мача. Ясно е, че италианецът няма да използва тази схема перманентно, но със сигурност това е опция, която би му донесла позитиви при определен развой на събитията.




Източник:
[offtopic]www.topmatch.bg/[/offtopic]

milen_4o0o написа: 3-4-2 – схема, която Манчини използваше в повечето мачове от предсезонната подготовка.

Миналия сезон нямаше особена тактическа вариативност в Сити. Формациите на отбора се сменяха измежду 4-4-2, 4-2-3-1 и 4-4-2-2. П


Източник:
[offtopic]www.topmatch.bg/[/offtopic]

Тия схеми малко в стил Чичо Митко ми се виждат. "Сега ще играем ли или ще броим"

Седем написа:

milen_4o0o написа: 3-4-2 – схема, която Манчини използваше в повечето мачове от предсезонната подготовка.

Миналия сезон нямаше особена тактическа вариативност в Сити. Формациите на отбора се сменяха измежду 4-4-2, 4-2-3-1 и 4-4-2-2. П


Източник:
[offtopic]www.topmatch.bg/[/offtopic]

Тия схеми малко в стил Чичо Митко ми се виждат. "Сега ще играем ли или ще броим"

Тук виновен е източника извинявам се за грешката

Автора да направи тактически анализ на Монтана !

Интересна тема. Дано се развие !

kambata написа:Автора да направи тактически анализ на Монтана !

Съжалявам ... не съм им гледал мачовете, но може да се пробвам (база за сравнение - играта им миналата година и уменията на "звездите" им)

Според мен, в бъдеще все по-често ще се поглежда към схемите с 3-ма бранителя.
Става въпрос за 3-4-3 и 3-5-2.
Последната беше чудесно онагледена в някои мачове на Италия на Европейското.
А 3-4-3 беше ( а можеби и ще се ) ... Ползвана от Наполи.

На по-късен етап когато имам повече време, ще драсна някои мои виждания и наблюдения за тези схеми и начините им на прилагане.
Тактическите замисли, схеми и начини на игра, са ми отдавнашна слабост.

milen_4o0o написа:

kambata написа:Автора да направи тактически анализ на Монтана !

Съжалявам ... не съм им гледал мачовете, но може да се пробвам (база за сравнение - играта им миналата година и уменията на "звездите" им)

След като разгледах отбора им ...
Монтана, ако намерят качествен треньор, без проблеми могат да останат в А група. Имат солидна защита в лицето Мечечиев,Лахчев,Ковачев,Дениран,Мартин Димов (юноша на Левски), младежкия национал Георги Пашов, всеки може да играе на добро ниво в А група. Като цяло защита им изглежда солидна. В центъра имат биткаджии като Димитър Петков и Антон Костадинов и бързаци като Гущеров и Мичев, които могат да бъдат доста опасни при контра атаки и напред Миро Антонов (щом беше в Левски - за Монтана е добър) и Деян Христов. Не изглеждат слаб отбор и трябва да се внимава. Ако треньор им е някой добър тактик, който да се възползва от тези "силни" страни, могат да победят всеки