Финалът в Мюнхен – битка на „живот и смърт“
Публикувано: 16 май 2012 13:27
Футболът е странна игра. Ще си призная, че винаги съм търсил някаква логика в нейното развитие. Вероятно това е причината да съм толкова изненадан от факта, че Челси е на финал в Шампионската Лига. Факта, че „сините“ от Лондон достигат до финала в най-престижният европейски клубен футболен турнир, в годината, в която завършват на 6-то място, сам по себе си е изненада. Но нищо във футбола вече не е в състояние да ме изненада.
Всеки сезон (с изключение на сезон 2010-2011, след първият дубъл в историята на Челси) след 2008 година феновете и играчите на Челси си задават един и същи въпрос – „кой ще е новият ни мениджър“. Тази „сигурност“ направи от Челси отбор, които да не е в психическото състояние да се бори за титлата в Англия и за КЕШ. Естествено е, предвид непрестанните „жужения“ на английските медии, които непрестанно си врът носа навсякъде, плетат интриги и създават около всеки един мениджър на голям отбор в Англия (освен срещу Манчестър Юнайтед, защото там са обречени на пълен провал) непоносима обстановка, ако недай си боже си позволи 3 поредни мача без победа, камо ли пък те да са само загуба, да цари подобна несигурност. Истината е че няма уважаващ себе си мениджър в Европа, които да се съгласи да поеме Челси, освен ако Роман Абрамович не му размаха пачките. Защото, то е ясно какво ще се получи – блестящ старт, всеки „коронясва“ Челси след, примерно 5 изиграни кръга, следва първата загуба, и се почва канските мъки и безконечното търсене на виновника за състоянието на Челси, а през това време Манчестър Юнайтед си трупат точка след точка. Е, може и да не описвам точно всеки един сезон на Челси след специалната раздяла през 2007 година, но в общи линии това е. Изключение прави Карло Анчелоти, които сякаш успя на сложи юздите на този Челси, до го подчини, да го накара да вкара повече от 100 гола в Англия и да спечели първият дубъл. Отпадането от татко Моу пък още на 1/8 финалите през 2010 и от „вечният съперник“ Манчестър Юнайтед година по-късно на ¼ финал, прибавено и 2 място в Англия не стигнаха на притенциозният олигарх и веднага бе разкаран „Кинг Карло“, както започнаха да го наричат част от феновете на отбора. Дойде „наследникът на Моу“, или поне така се говореше за него, тромав старт, последван от гръмко сгромолясване и резултата е налице – Челси от 2003 година не се класира в Топ 4, което значи, че ще пропусне Шампиоската Лига през следващият сезон. Седем мениджъра, от 2004 година насам, се провалят в опитите си да донесът „свещенният Граал“ на Роман Абрамович.
Но ето че в най-нещастният сезон Челси (откъм класиране в Англия, 6-ти с 64 точки, в ерата „Абрамович“) е на финал. От това по-голямо постижение едва ли има. Дълбок поклон пред всички играчи, те успяха да вдигнат на крака цяла футболна Европа подчинявайки действащият все още еврошампион, които мнозина наричаха най-добрият отбор, които футболна Европа е виждала. Нпаравиха го не по категоричен начин, не с невероятна игра, а с интелигентна, което в съвременният футбол, като че ли е е най-важното (питайте Венгер, ако не ми вярвате) и достигнаха до финала на Шампионската лига. Те вдигнаха вече ФА Къп, за 7 път в своята история, с победа срещу Ливърпул (2:1), така че за Челси сезона, поне откъм купи, е осмислен. Но Челси е пред абсолютно реалната опасност да пропусне следващият сезон в лигата на богатите, и да влезе във вторият по значимост турнир в Европа. Но отборът от северен Лондон просто е създаден, за да играе в този турнир (б.р. спомнете си защо бе закупен от Роман Абрамович през 2003г.). Евентуално неучастие в турнира ще лиши Челси от сериозни финансови постъпления и сериозно ще увреди международният им авторитет. Не искам да си представям как ще реагира Роман Абрамович...
Байерн Мюнхен от своя страна може да постигне нещо наистина историческо. Тъй като финала е на техният „Алианц Арена“, те ще имат възможността да станат първият домакин на финала, който да го спечели. Баварците разполагат с наистина впечатляващ състав. Бастиан Швайнщайгер, бившата перла на Челси Ариен Робен, Франк Рибери, невероятният Мануел Нойер, и истинската опасност за вратата на всеки отбор – Марио Гомес. Последният прави пореден силен сезон, вкарал е, за сега, 41 гола във всички турнири. След унижението с 2:5 от Борусия Дортмунд на финала за Купата на Германия, футболистите на Юп Хайнкес ще са длъжни да се реабилитират пред своите фенове. След два загубени финала през 1999 година от Манчестър Юнайтед , и през 2010 година от Интер, сега Байерн има шанс да завоюва 5 титла в своята история и да се нареди редом до Ливърпул по спечелени титли в най-престижният европейски клубен футболен турнир. А Юп Хайнкес ще се нареди редом до Отмар Хитцфелд и Жозе Моуриньо, след като веднъж вече е вдигнал трофея през 1998 с Реал (Мадрид).
И двата отбора са с наказани играчи за финала, като впечатление прави отсъствието на капитана на Челси Джон Тери. Човека, които от мнозина е определян за символа на духа на съвременният футболист остави отбора си с играч по-малко цели 50 минути насред Кам Ноу, същият този Тери, в краката на които бе титлата в Шампионската лига през 2008 година, но направи невъзможното и пропусна от бялата точка. Ще кажете само големите се нагърбват с подобни изпълнения, е, вероятни и същите тези „големи“ остават отбора си без капитан, когато им е нужен най-много.
Когато се казваш Байерн Мюнхен и си един от футболните колоси на старият континент и когато играеш на своя стадион финала в Шампионската Лига е просто няма как да не го спечелиш!
Моята прогноза за финала в Мюнхен е победа с два или повече чисти гола за баварците, Челси не е дорасъл още за тази титла. Нещата там подлежат на сериозна поправка. Ако „сините“ успеят да намерят стабилност в мениджърското кресло, то тогава могат да постигнат нещо сериозно в Европа. А предизвикателството ще е налице – Лига Европа ги очаква, а няма съмнение те ще са основният фаворит в турнира, е не е като да вдигнеш купата на Европейските шампиони, но все пак от някъде трябва да се започне.
Всеки сезон (с изключение на сезон 2010-2011, след първият дубъл в историята на Челси) след 2008 година феновете и играчите на Челси си задават един и същи въпрос – „кой ще е новият ни мениджър“. Тази „сигурност“ направи от Челси отбор, които да не е в психическото състояние да се бори за титлата в Англия и за КЕШ. Естествено е, предвид непрестанните „жужения“ на английските медии, които непрестанно си врът носа навсякъде, плетат интриги и създават около всеки един мениджър на голям отбор в Англия (освен срещу Манчестър Юнайтед, защото там са обречени на пълен провал) непоносима обстановка, ако недай си боже си позволи 3 поредни мача без победа, камо ли пък те да са само загуба, да цари подобна несигурност. Истината е че няма уважаващ себе си мениджър в Европа, които да се съгласи да поеме Челси, освен ако Роман Абрамович не му размаха пачките. Защото, то е ясно какво ще се получи – блестящ старт, всеки „коронясва“ Челси след, примерно 5 изиграни кръга, следва първата загуба, и се почва канските мъки и безконечното търсене на виновника за състоянието на Челси, а през това време Манчестър Юнайтед си трупат точка след точка. Е, може и да не описвам точно всеки един сезон на Челси след специалната раздяла през 2007 година, но в общи линии това е. Изключение прави Карло Анчелоти, които сякаш успя на сложи юздите на този Челси, до го подчини, да го накара да вкара повече от 100 гола в Англия и да спечели първият дубъл. Отпадането от татко Моу пък още на 1/8 финалите през 2010 и от „вечният съперник“ Манчестър Юнайтед година по-късно на ¼ финал, прибавено и 2 място в Англия не стигнаха на притенциозният олигарх и веднага бе разкаран „Кинг Карло“, както започнаха да го наричат част от феновете на отбора. Дойде „наследникът на Моу“, или поне така се говореше за него, тромав старт, последван от гръмко сгромолясване и резултата е налице – Челси от 2003 година не се класира в Топ 4, което значи, че ще пропусне Шампиоската Лига през следващият сезон. Седем мениджъра, от 2004 година насам, се провалят в опитите си да донесът „свещенният Граал“ на Роман Абрамович.
Но ето че в най-нещастният сезон Челси (откъм класиране в Англия, 6-ти с 64 точки, в ерата „Абрамович“) е на финал. От това по-голямо постижение едва ли има. Дълбок поклон пред всички играчи, те успяха да вдигнат на крака цяла футболна Европа подчинявайки действащият все още еврошампион, които мнозина наричаха най-добрият отбор, които футболна Европа е виждала. Нпаравиха го не по категоричен начин, не с невероятна игра, а с интелигентна, което в съвременният футбол, като че ли е е най-важното (питайте Венгер, ако не ми вярвате) и достигнаха до финала на Шампионската лига. Те вдигнаха вече ФА Къп, за 7 път в своята история, с победа срещу Ливърпул (2:1), така че за Челси сезона, поне откъм купи, е осмислен. Но Челси е пред абсолютно реалната опасност да пропусне следващият сезон в лигата на богатите, и да влезе във вторият по значимост турнир в Европа. Но отборът от северен Лондон просто е създаден, за да играе в този турнир (б.р. спомнете си защо бе закупен от Роман Абрамович през 2003г.). Евентуално неучастие в турнира ще лиши Челси от сериозни финансови постъпления и сериозно ще увреди международният им авторитет. Не искам да си представям как ще реагира Роман Абрамович...
Байерн Мюнхен от своя страна може да постигне нещо наистина историческо. Тъй като финала е на техният „Алианц Арена“, те ще имат възможността да станат първият домакин на финала, който да го спечели. Баварците разполагат с наистина впечатляващ състав. Бастиан Швайнщайгер, бившата перла на Челси Ариен Робен, Франк Рибери, невероятният Мануел Нойер, и истинската опасност за вратата на всеки отбор – Марио Гомес. Последният прави пореден силен сезон, вкарал е, за сега, 41 гола във всички турнири. След унижението с 2:5 от Борусия Дортмунд на финала за Купата на Германия, футболистите на Юп Хайнкес ще са длъжни да се реабилитират пред своите фенове. След два загубени финала през 1999 година от Манчестър Юнайтед , и през 2010 година от Интер, сега Байерн има шанс да завоюва 5 титла в своята история и да се нареди редом до Ливърпул по спечелени титли в най-престижният европейски клубен футболен турнир. А Юп Хайнкес ще се нареди редом до Отмар Хитцфелд и Жозе Моуриньо, след като веднъж вече е вдигнал трофея през 1998 с Реал (Мадрид).
И двата отбора са с наказани играчи за финала, като впечатление прави отсъствието на капитана на Челси Джон Тери. Човека, които от мнозина е определян за символа на духа на съвременният футболист остави отбора си с играч по-малко цели 50 минути насред Кам Ноу, същият този Тери, в краката на които бе титлата в Шампионската лига през 2008 година, но направи невъзможното и пропусна от бялата точка. Ще кажете само големите се нагърбват с подобни изпълнения, е, вероятни и същите тези „големи“ остават отбора си без капитан, когато им е нужен най-много.
Когато се казваш Байерн Мюнхен и си един от футболните колоси на старият континент и когато играеш на своя стадион финала в Шампионската Лига е просто няма как да не го спечелиш!
Моята прогноза за финала в Мюнхен е победа с два или повече чисти гола за баварците, Челси не е дорасъл още за тази титла. Нещата там подлежат на сериозна поправка. Ако „сините“ успеят да намерят стабилност в мениджърското кресло, то тогава могат да постигнат нещо сериозно в Европа. А предизвикателството ще е налице – Лига Европа ги очаква, а няма съмнение те ще са основният фаворит в турнира, е не е като да вдигнеш купата на Европейските шампиони, но все пак от някъде трябва да се започне.
Даже може и да разгромят Челсито..
Дори са убедени, че ще бият с разлика на финала ... 
