Любимата на Сокачеви
Публикувано: 26 апр 2012 11:03
Любимата на Сокачеви
Кеворк Кеворкян
Гледането на футбол понякога се превръща в голямо изтезание. Особено когато ни гостуват коментаторите Сокачев и Делов.
Делов мести думите толкова бавно, че да ти призлее - сякаш всеки път се готви да ти каже най-великата мъдрост на света.
А пък Сокачев е толкова приповдигнат, че не знам какво ще се случи, ако някаква машина на времето го върне назад и той види как играеше навремето Пеле. Пеле пък, ако чуе някои наши коментатори, ще реши, че е играл не футбол, а някаква друга игра.
Навремето Сокачев и Делов бяха свежо ново присъствие в залинялата среда на футболните коментатори. Сега обаче са толкова далеч от качествата на момчетата от ДИЕМА, че просто да ти е жал. Сякаш няма кой да ги накара да се променят. Краси Минев, който е мениджърът на този екип, трябва да се опита да ги събуди, докато не е късно.
Двамата умират да говорят неща, които всички отдавна знаят, а редовно пропускат онова, което се случва пред очите им. Изречение като "Ние ще ви кажем в хода на мача ("Апоел" - "Реал"-Мадрид) как отборите стигнаха дотук", е напълно несъстоятелно. Наивният зрител, който ви търпи, знае това много добре - затова не му обещавайте банални неща, сякаш му обещавате печалба от тотото.
Делов, който мисля, че е българин, непрекъснато ни напомня, че трудно се ориентира в българския език. По някое време се кани да обясни защо публиката в Кипър освирква турчина Месут Йозил. Но понеже не знае как да го каже, просто вметва: "Причината вие много добре я знаете." Този подход би бил много подходящ изобщо за коментарите му: "Абе, вие си знаете, какво да ви казвам!" Отгоре на всичко той обичайно коментира със закъснение от минимум 3-4 секунди ситуации, които отдавна сме видели.
Особено досаден е Сокачев, когато коментира нарушения или съдийски решения - както ви е известно, той седи тук, в едно софийско студийце, но винаги вижда всичко по-добре от съдията, който е на един метър от нарушението. Така е поне според него.
Минев би могъл да каже на Сокачев, че в българския език изречението не завършва във възходяща интонация - другото е смешно и издава неуравновесеност и патетичност, които много често нямат нищо с онова, което наблюдаваме. Но Сокачев е в непрекъснат режим на екзалтираност: "Подаването е насочено към Роналдо в наказателното полЕЕЕЕЕЕЕЕ!" Тази възходяща интонация, вместо да подсили драматизма на ситуацията, я комизира и просто разсейва зрителя. Той си казва, че този човек е с много слаби нерви и е опасно да го срещне нощем.
Може би и тази екзалтираност е причината със закъснение от 7-8 минути да разбере кой е контузеният футболист - това се случва чак когато се извършва неговата смяна. И ако той това не може да види, как пък тогава ще успее да прецени някое съдийско решение. Или казва колко е ценен играчът, който ще бъде сменен, пък след това се оказва, че това изобщо не е същият играч. Това е добър пример за лъжливо, за кухо познание.
А пък Делов казва: "Ето го, който в момента е маркирана засадата", вместо: "Ето го момента, в който е маркирана засадата." Изглежда, тия хора понякога просто не си дават сметка какво говорят. Ако простите изречения ги затрудняват, какво ли става с душата на великата игра, когато тя е оставена в техните ръце. Делов има таланта да използва думите така, както никой друг не би го направил. И това е очарователно Например, казва: "Челси" ще отиде на почивката с аванс от един футболист" - но всъщност иска да каже "с футболист в повече". И човек се пита дали знае какво изобщо означава "аванс", дали получава авансово заплата. Друг път си служи с абсолютни измислици: феновете на "Челси" не обичали Рамирес, понеже той нямал качествата на бразилски футболист! Нищо, че горкият Рамирес е утвърден бразилски национал. Изглежда, това е специална дарба - толкова нахално да не зачиташ аудиторията си, която вече отлично познава перипетиите в английската Висша лига. Мисля, че в подобни случаи коментаторите на ДИЕМА си запушват с по три пръста ушите, за да не полудеят. Всичко за Сокачев е "невероятно" - това е любимата му дума. Другите са "изключителен", "фантастичен", "огромен", "страхотен" и пр. Ето така се изхабяват думите.Той е безспорният екранен цар на екзалтациите. След тях зрителите със сигурност остават порядъчно ослюнчени. Краси Минев трябва спешно да го посъветва да се съсредоточи върху играта, а не върху набора от етикети, които ръси непрекъснато. Например казва: "Това бе суперпас към Бензема" - макар да виждаме едно най-обикновено подаване. Пък после се оказва, че адресатът е Коентрао. Приповдигнатостта му пречи да разпознава играчите, а какво остава да вникне в самата игра.
Двамата с Делов са екзотична двойка - единият е полусънлив, а другият - ненужно екзалтиран. И са майстори да говорят всеизвестното. Познанията им биха правили известно впечатление, ако внезапно бъдат закрити ДИЕМА, НОВА СПОРТ, Филм +, Тв + и ЕВРОСПОРТ 2. Тия хора сякаш се събуждат по време на срещите от Шампионската лига и затова всеки нов мач им се вижда огромно постижение във футбола.
Днес българските зрители могат да си позволят едно истинско угощение от над 20 мача седмично, и то от най-класните първенства. Те са отлично информирани, познанията им не са по-оскъдни от тези на някои коментатори, а и не са разглезени като тях - и не си позволяват да говорят каквото им падне.
Делов е истинският извор - нещо като Девин - на баналностите между коментаторите. Той казва изумителни неща - такива, които и един обикновен запалянко няма да си позволи. Примерно: "Сейдорф знае какъв футболист е Меси." Ето такива открития прави той. Или върху кадър на Робиньо, който е направил гримаса от болка, може да каже, че Ночерино е контузен от Кейта.
Предлагат ни разхвърляна мисъл и вихър от баналности - което означава, че ние не можем да очакваме никакво прозрение за великата игра. Човек се чувства неловко, когато играят "Милан" и "Барселона" - на терена има футболисти, чиято обща стойност надхвърля половин милиард евро, това са грамадни инвестиции - и на кого са оставени в случая? И сега си представете един финансов експерт, който има багажа на тия коментатори, да осмисля кризата на Уолстрийт. Незабавно ще го линчуват. Само по отношение на футбола са толкова либерални, той е гигантска индустрия с огромни ресурси и човешки талант - а може да бъде коментирана по удивително примитивен начин. Колко велика игра е наистина, че може да издържи на всякакви посегателства!
Суперлативното говорене трудно прикрива липсата на истинско прозрение за играта. Затова в повечето случаи безкрайните възторзи и епитети просто са хвърлени на вятъра. Наистина е трудно 90 минути да използваш изрядно езика си, но има немалко коментатори, които го правят - например тия от ДИЕМА не можеш да ги хванеш в нито една недовършена фраза, а за завършена глупост не може и дума да става. Има едно правило в писането, което малцина спазват: колкото повече езикови джуфки използваш, толкова по-малко си ефикасен и внушаваш доверие. То е още по-валидно в коментаторския занаят. Сокачев може да гледа 83 минути Пуйол с капитанската лента и все пак да каже, че капитан на "Барселона" е Шави. В подобни случаи става ясно, че приповдигнатостта прикрива липсата на напрегнато взиране в играта, врякането те прави фактически нечувствителен към драмите на терена. Сокачев се държи доста често като радиокоментатор - все едно, че коментира по радиото и ние не виждаме какво се случва на терена - затова си позволява крайно фриволни обобщения и преувеличения. Той има една специална дарба - да вижда това, което никой друг не вижда, понеже то не съществува - и да не вижда онова, което всички виждаме. Например всички виждаме, че защитник на "Бенфика" поваля Ашли Коул, като му нанася удар във врата. Само Сокачев мисли иначе и упорства, макар да е тук, в София, а съдията е на три метра от ситуацията - но, изглежда, тъкмо това му дава предимство да си говори каквото му падне. Подобен тип коментатори смятат, че стават по-значими, когато са винаги настроени опортюнистично - макар понякога това да граничи с глупостта.
Нещо, което не е възможно при класните коментатори на ДИЕМА - те никога не са категорични за съдийските решения и са прави, защото са на майната си в София, освен това онлайн следят реакциите на колегите си от Англия и не могат да си позволяват евтино да се направят на интересни. Другото е продукт на странен манталитет.
Напоследък футболните коментатори на ДИЕМА, които много харесвам, проявяват известна наивност и са на път да ерозират страхотните си възможности. В някои случаи ги обзема непремерена бъбривост, понеже прекаляват с данните, които им сервира компютърът. Това може да се отрази на класата им, на вникването в играта. Някои от тях прекаляват и с описанието на вече видяното от нас ("Челси" - "Куинс Парк Рейнджърс", коментатор Виктор Врачев). А понякога момчетата от ДИЕМА, които в началото на 90-те години са били хлапета, а може би дори са ходели с памперси, така коментират, сякаш са свидетели на футболните събития поне от Втората световна война насам. Придават си роля, която не им се полага. А и нямат нужда от това, понеже са качествени специалисти. Номерът е друг - да вникваш в душата на състезанието и да виждаш онова, за което зрителят само се досеща. Но те отлично знаят това.
Тия дни открих със закъснение - понеже не обичам немския футбол, един чудесен тандем: това са Георги Филипов и гостът му Иван Тишански от ЕВРО-
СПОРТ 2. Партнирането им е направо непознато за нашия ефир. Никога не се повтарят един друг. Винаги намират още нещо в една ситуация. Дори когато се улавят в грешки или се осмеляват да си противоречат и да спорят, го правят много деликатно. Демонстрират чудесно владеене на езика, нито една глупост не може да чуе човек от тези хора. Много са уверени, но могат да си признаят грешките и чудесно се допълват. Разсъжденията им над определени ситуации са просто великолепни. Когато Тишански коментира съдийско решение, ние му вярваме безусловно. Казва например че "съдията е малко дребнав" - толкова. Няма го перченето на дилетантите. Всичко е с мярка и е казано така, че несъмнено събужда доверие. Да не говорим, че двамата много рядко изпадат във възторжени състояния. Коментарите им за треньорските решения са удивително коректни и почтени. Не съм чувал друг коментатор да каже като Тишански: "А може пък ние да грешим, може би треньорът е прав." А отгоре на всичко никак не досаждат, дори в определен момент не ги чуваш - толкова деликатно те водят за ръката. Слушаш ги, безспорно ти влияят, но не се натрапват. Няма друг коментатор, който да каже като Тишански: "Нека да не се правим на по-големи познавачи от футболистите!" Това е удивително почтено. А когато коментира конкретно действие на футболист, Тишански има смелостта да каже: "Дали пък не искаше да направи еди-какво си?" Никога не е категоричен и тази коректност е особено впечатляваща.
Да спомена накрая, че в нашия занаят само спортните коментатори останаха незасегнати от политическите вмешателства - и заради това публиката лесно разбира кои са добрите между тях.
Други публикации на автора можете да намерите в сайта
http://www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg,
който представя звездни моменти от легендарната програма "Всяка неделя".
http://www.standartnews.com/mneniya-pri ... 44789.html
Кеворк Кеворкян
Гледането на футбол понякога се превръща в голямо изтезание. Особено когато ни гостуват коментаторите Сокачев и Делов.
Делов мести думите толкова бавно, че да ти призлее - сякаш всеки път се готви да ти каже най-великата мъдрост на света.
А пък Сокачев е толкова приповдигнат, че не знам какво ще се случи, ако някаква машина на времето го върне назад и той види как играеше навремето Пеле. Пеле пък, ако чуе някои наши коментатори, ще реши, че е играл не футбол, а някаква друга игра.
Навремето Сокачев и Делов бяха свежо ново присъствие в залинялата среда на футболните коментатори. Сега обаче са толкова далеч от качествата на момчетата от ДИЕМА, че просто да ти е жал. Сякаш няма кой да ги накара да се променят. Краси Минев, който е мениджърът на този екип, трябва да се опита да ги събуди, докато не е късно.
Двамата умират да говорят неща, които всички отдавна знаят, а редовно пропускат онова, което се случва пред очите им. Изречение като "Ние ще ви кажем в хода на мача ("Апоел" - "Реал"-Мадрид) как отборите стигнаха дотук", е напълно несъстоятелно. Наивният зрител, който ви търпи, знае това много добре - затова не му обещавайте банални неща, сякаш му обещавате печалба от тотото.
Делов, който мисля, че е българин, непрекъснато ни напомня, че трудно се ориентира в българския език. По някое време се кани да обясни защо публиката в Кипър освирква турчина Месут Йозил. Но понеже не знае как да го каже, просто вметва: "Причината вие много добре я знаете." Този подход би бил много подходящ изобщо за коментарите му: "Абе, вие си знаете, какво да ви казвам!" Отгоре на всичко той обичайно коментира със закъснение от минимум 3-4 секунди ситуации, които отдавна сме видели.
Особено досаден е Сокачев, когато коментира нарушения или съдийски решения - както ви е известно, той седи тук, в едно софийско студийце, но винаги вижда всичко по-добре от съдията, който е на един метър от нарушението. Така е поне според него.
Минев би могъл да каже на Сокачев, че в българския език изречението не завършва във възходяща интонация - другото е смешно и издава неуравновесеност и патетичност, които много често нямат нищо с онова, което наблюдаваме. Но Сокачев е в непрекъснат режим на екзалтираност: "Подаването е насочено към Роналдо в наказателното полЕЕЕЕЕЕЕЕ!" Тази възходяща интонация, вместо да подсили драматизма на ситуацията, я комизира и просто разсейва зрителя. Той си казва, че този човек е с много слаби нерви и е опасно да го срещне нощем.
Може би и тази екзалтираност е причината със закъснение от 7-8 минути да разбере кой е контузеният футболист - това се случва чак когато се извършва неговата смяна. И ако той това не може да види, как пък тогава ще успее да прецени някое съдийско решение. Или казва колко е ценен играчът, който ще бъде сменен, пък след това се оказва, че това изобщо не е същият играч. Това е добър пример за лъжливо, за кухо познание.
А пък Делов казва: "Ето го, който в момента е маркирана засадата", вместо: "Ето го момента, в който е маркирана засадата." Изглежда, тия хора понякога просто не си дават сметка какво говорят. Ако простите изречения ги затрудняват, какво ли става с душата на великата игра, когато тя е оставена в техните ръце. Делов има таланта да използва думите така, както никой друг не би го направил. И това е очарователно Например, казва: "Челси" ще отиде на почивката с аванс от един футболист" - но всъщност иска да каже "с футболист в повече". И човек се пита дали знае какво изобщо означава "аванс", дали получава авансово заплата. Друг път си служи с абсолютни измислици: феновете на "Челси" не обичали Рамирес, понеже той нямал качествата на бразилски футболист! Нищо, че горкият Рамирес е утвърден бразилски национал. Изглежда, това е специална дарба - толкова нахално да не зачиташ аудиторията си, която вече отлично познава перипетиите в английската Висша лига. Мисля, че в подобни случаи коментаторите на ДИЕМА си запушват с по три пръста ушите, за да не полудеят. Всичко за Сокачев е "невероятно" - това е любимата му дума. Другите са "изключителен", "фантастичен", "огромен", "страхотен" и пр. Ето така се изхабяват думите.Той е безспорният екранен цар на екзалтациите. След тях зрителите със сигурност остават порядъчно ослюнчени. Краси Минев трябва спешно да го посъветва да се съсредоточи върху играта, а не върху набора от етикети, които ръси непрекъснато. Например казва: "Това бе суперпас към Бензема" - макар да виждаме едно най-обикновено подаване. Пък после се оказва, че адресатът е Коентрао. Приповдигнатостта му пречи да разпознава играчите, а какво остава да вникне в самата игра.
Двамата с Делов са екзотична двойка - единият е полусънлив, а другият - ненужно екзалтиран. И са майстори да говорят всеизвестното. Познанията им биха правили известно впечатление, ако внезапно бъдат закрити ДИЕМА, НОВА СПОРТ, Филм +, Тв + и ЕВРОСПОРТ 2. Тия хора сякаш се събуждат по време на срещите от Шампионската лига и затова всеки нов мач им се вижда огромно постижение във футбола.
Днес българските зрители могат да си позволят едно истинско угощение от над 20 мача седмично, и то от най-класните първенства. Те са отлично информирани, познанията им не са по-оскъдни от тези на някои коментатори, а и не са разглезени като тях - и не си позволяват да говорят каквото им падне.
Делов е истинският извор - нещо като Девин - на баналностите между коментаторите. Той казва изумителни неща - такива, които и един обикновен запалянко няма да си позволи. Примерно: "Сейдорф знае какъв футболист е Меси." Ето такива открития прави той. Или върху кадър на Робиньо, който е направил гримаса от болка, може да каже, че Ночерино е контузен от Кейта.
Предлагат ни разхвърляна мисъл и вихър от баналности - което означава, че ние не можем да очакваме никакво прозрение за великата игра. Човек се чувства неловко, когато играят "Милан" и "Барселона" - на терена има футболисти, чиято обща стойност надхвърля половин милиард евро, това са грамадни инвестиции - и на кого са оставени в случая? И сега си представете един финансов експерт, който има багажа на тия коментатори, да осмисля кризата на Уолстрийт. Незабавно ще го линчуват. Само по отношение на футбола са толкова либерални, той е гигантска индустрия с огромни ресурси и човешки талант - а може да бъде коментирана по удивително примитивен начин. Колко велика игра е наистина, че може да издържи на всякакви посегателства!
Суперлативното говорене трудно прикрива липсата на истинско прозрение за играта. Затова в повечето случаи безкрайните възторзи и епитети просто са хвърлени на вятъра. Наистина е трудно 90 минути да използваш изрядно езика си, но има немалко коментатори, които го правят - например тия от ДИЕМА не можеш да ги хванеш в нито една недовършена фраза, а за завършена глупост не може и дума да става. Има едно правило в писането, което малцина спазват: колкото повече езикови джуфки използваш, толкова по-малко си ефикасен и внушаваш доверие. То е още по-валидно в коментаторския занаят. Сокачев може да гледа 83 минути Пуйол с капитанската лента и все пак да каже, че капитан на "Барселона" е Шави. В подобни случаи става ясно, че приповдигнатостта прикрива липсата на напрегнато взиране в играта, врякането те прави фактически нечувствителен към драмите на терена. Сокачев се държи доста често като радиокоментатор - все едно, че коментира по радиото и ние не виждаме какво се случва на терена - затова си позволява крайно фриволни обобщения и преувеличения. Той има една специална дарба - да вижда това, което никой друг не вижда, понеже то не съществува - и да не вижда онова, което всички виждаме. Например всички виждаме, че защитник на "Бенфика" поваля Ашли Коул, като му нанася удар във врата. Само Сокачев мисли иначе и упорства, макар да е тук, в София, а съдията е на три метра от ситуацията - но, изглежда, тъкмо това му дава предимство да си говори каквото му падне. Подобен тип коментатори смятат, че стават по-значими, когато са винаги настроени опортюнистично - макар понякога това да граничи с глупостта.
Нещо, което не е възможно при класните коментатори на ДИЕМА - те никога не са категорични за съдийските решения и са прави, защото са на майната си в София, освен това онлайн следят реакциите на колегите си от Англия и не могат да си позволяват евтино да се направят на интересни. Другото е продукт на странен манталитет.
Напоследък футболните коментатори на ДИЕМА, които много харесвам, проявяват известна наивност и са на път да ерозират страхотните си възможности. В някои случаи ги обзема непремерена бъбривост, понеже прекаляват с данните, които им сервира компютърът. Това може да се отрази на класата им, на вникването в играта. Някои от тях прекаляват и с описанието на вече видяното от нас ("Челси" - "Куинс Парк Рейнджърс", коментатор Виктор Врачев). А понякога момчетата от ДИЕМА, които в началото на 90-те години са били хлапета, а може би дори са ходели с памперси, така коментират, сякаш са свидетели на футболните събития поне от Втората световна война насам. Придават си роля, която не им се полага. А и нямат нужда от това, понеже са качествени специалисти. Номерът е друг - да вникваш в душата на състезанието и да виждаш онова, за което зрителят само се досеща. Но те отлично знаят това.
Тия дни открих със закъснение - понеже не обичам немския футбол, един чудесен тандем: това са Георги Филипов и гостът му Иван Тишански от ЕВРО-
СПОРТ 2. Партнирането им е направо непознато за нашия ефир. Никога не се повтарят един друг. Винаги намират още нещо в една ситуация. Дори когато се улавят в грешки или се осмеляват да си противоречат и да спорят, го правят много деликатно. Демонстрират чудесно владеене на езика, нито една глупост не може да чуе човек от тези хора. Много са уверени, но могат да си признаят грешките и чудесно се допълват. Разсъжденията им над определени ситуации са просто великолепни. Когато Тишански коментира съдийско решение, ние му вярваме безусловно. Казва например че "съдията е малко дребнав" - толкова. Няма го перченето на дилетантите. Всичко е с мярка и е казано така, че несъмнено събужда доверие. Да не говорим, че двамата много рядко изпадат във възторжени състояния. Коментарите им за треньорските решения са удивително коректни и почтени. Не съм чувал друг коментатор да каже като Тишански: "А може пък ние да грешим, може би треньорът е прав." А отгоре на всичко никак не досаждат, дори в определен момент не ги чуваш - толкова деликатно те водят за ръката. Слушаш ги, безспорно ти влияят, но не се натрапват. Няма друг коментатор, който да каже като Тишански: "Нека да не се правим на по-големи познавачи от футболистите!" Това е удивително почтено. А когато коментира конкретно действие на футболист, Тишански има смелостта да каже: "Дали пък не искаше да направи еди-какво си?" Никога не е категоричен и тази коректност е особено впечатляваща.
Да спомена накрая, че в нашия занаят само спортните коментатори останаха незасегнати от политическите вмешателства - и заради това публиката лесно разбира кои са добрите между тях.
Други публикации на автора можете да намерите в сайта
http://www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg,
който представя звездни моменти от легендарната програма "Всяка неделя".
http://www.standartnews.com/mneniya-pri ... 44789.html
Изключвам техните фенски пристрастия (в България това е пандемия по спортните журналисти). Старая се да не слушам обилните статистически данни (повечето безсмислени), с които ни заливат, вместо да следят играта. Но когато при някое критично положение пред една от вратите "момчетата от Диема" започват да се дерат така, сякаш са вкарали кол в задника им, просто не издържам и си запушвам ушите. Някои ще кажат: Да, ама така викат спортните коментатори в Бразилия, Испания.... Да, ама тук е България. 
