Английско-български уйдурми
Публикувано: 16 мар 2012 10:26
За първи път чух думата "уйдурма" в реплика от българския сериен филм "Капитан Петко войвода". Тогава бях малък, но от контекста на сцената успях да разбера, че се касае за нещо лошо и предварително нагласено. Вчера бях свидетел на четири класически футболни уйдурми, но не със сценарист покойния Николай Хайтов, ами по идея на един Сър и трима калфи. Всички тези изпълнения бяха продиктувани от една-единствена цел - съхраняване на предвожданите от горепосочените стратези тимове за предстоящите решителни битки за шампионската корона в съответните първенства.
Съгласен съм, че симпатягите от област Баския играят приятен футбол с елементи и на дърводелско майсторство, но нека само да си представим как биха стояли нещата ако се касаеше за осминафинал в Шампионската лига, а не за такъв от отдавна маргинализиралата се Лига Европа. На всички е ясно, че вторият европейски турнир е тотална пунта мара и в него за големите отбори няма нито хляб, нито сирене. Познато разместване на позиции в манчестърския тим, леки експериментчета за фасон и неописуема радост за местните фенове, жадуващи за европейски подвизи. Поредният оттрениниран вариант на сър Алекс.
Явно и калфата Манчини си беше научил урока, защото успя да накара мнозина да повярват в "поредната драма", оставила без дъх единствено футболните романтици и наивници. "Великият" обрат ожули сигурно доста букмейкърски къщи, но той идеално се вписа в общата картина от континента, а от цялата работа най-доволен остана чичко Роберто, освободил се от тегобата на безмислените мачове и съсредоточил се в преследването на английския топ.
И ний дадохме нещо на света с две ясни постановки, протекли обаче по различен сценарий. За всички е ясно, че феновете на ЦСКА не признават някакви си купи и купички, а само шампионския трофей. Играещия по тънката струна на червените запалянковците- Стойчо Младенов умело предугади това и момчетата му моментално усетиха директивата да пазят пищялите в единоборствата и много-много да не си дават зор в офанзивен план. То и терен ли беше, майко, да го опишеш, но това е друга тема. Сега очаквам безпрецедентна серия от победи за "армейците" в първенството до двубоя с Левски. А там нещата ще са вече сабя на кръст или...
Най балами се оказаха в "синия" стан. Непрестанните опити на двайсет и двамата на терена да демонстрират феърплей и автентичност на съперничеството доведоха до едно- пресоляване на манджата, нелепи контузии и непрeдизвикани картони. Въпреки, че все пак съставът на Левски има дълбочина, тези фактори така или иначе ще натежат в предстоящия гъст цикъл, решаващ до известна степен крайната развръзка на родния шампионат, както и съдбата на клуба и на треньора Николай Костов.
В крайна сметка няма нищо лошо човек да консолидира силите и вниманието си в преследванета на една-едничка цел, когато реално е преценил силите и възможностите си. В този смисъл "уйдурмите" на английските грандове и родните им прототипи биха били оправдани само при постигане на желания триумф, преследван неотклонно даже и с такива рискови ходове.
Съгласен съм, че симпатягите от област Баския играят приятен футбол с елементи и на дърводелско майсторство, но нека само да си представим как биха стояли нещата ако се касаеше за осминафинал в Шампионската лига, а не за такъв от отдавна маргинализиралата се Лига Европа. На всички е ясно, че вторият европейски турнир е тотална пунта мара и в него за големите отбори няма нито хляб, нито сирене. Познато разместване на позиции в манчестърския тим, леки експериментчета за фасон и неописуема радост за местните фенове, жадуващи за европейски подвизи. Поредният оттрениниран вариант на сър Алекс.
Явно и калфата Манчини си беше научил урока, защото успя да накара мнозина да повярват в "поредната драма", оставила без дъх единствено футболните романтици и наивници. "Великият" обрат ожули сигурно доста букмейкърски къщи, но той идеално се вписа в общата картина от континента, а от цялата работа най-доволен остана чичко Роберто, освободил се от тегобата на безмислените мачове и съсредоточил се в преследването на английския топ.
И ний дадохме нещо на света с две ясни постановки, протекли обаче по различен сценарий. За всички е ясно, че феновете на ЦСКА не признават някакви си купи и купички, а само шампионския трофей. Играещия по тънката струна на червените запалянковците- Стойчо Младенов умело предугади това и момчетата му моментално усетиха директивата да пазят пищялите в единоборствата и много-много да не си дават зор в офанзивен план. То и терен ли беше, майко, да го опишеш, но това е друга тема. Сега очаквам безпрецедентна серия от победи за "армейците" в първенството до двубоя с Левски. А там нещата ще са вече сабя на кръст или...
Най балами се оказаха в "синия" стан. Непрестанните опити на двайсет и двамата на терена да демонстрират феърплей и автентичност на съперничеството доведоха до едно- пресоляване на манджата, нелепи контузии и непрeдизвикани картони. Въпреки, че все пак съставът на Левски има дълбочина, тези фактори така или иначе ще натежат в предстоящия гъст цикъл, решаващ до известна степен крайната развръзка на родния шампионат, както и съдбата на клуба и на треньора Николай Костов.
В крайна сметка няма нищо лошо човек да консолидира силите и вниманието си в преследванета на една-едничка цел, когато реално е преценил силите и възможностите си. В този смисъл "уйдурмите" на английските грандове и родните им прототипи биха били оправдани само при постигане на желания триумф, преследван неотклонно даже и с такива рискови ходове.