Игра на две докосвания
Публикувано: 08 мар 2012 07:47
Докато гледах мача на Бока Жуниорс и Флуминензе, се сетих за теорията на „двете докосвания”, която тук в Лат.Америка е боготворена от специалистите във футбола и се преподава от 5-6 години задължително и във детски-юношеските школи. И както често се случва, направих аналогия с това, което се вижда по нашенските терени и заключението, че сме на заслуженото 88 или 87 място в класацията на ФИФА не беше най-тежкото, с което трябваше да си легна. Най-тежкото беше, да приема истината, че пак сме на „светлинни години зад най-добрите”, което е очевадно от маса време, но някак си, поне на мен – ми беше трудно да преглътна.
Та ето за какво става дума, когато тук говорят за „игра на две докосвания”.
Правило #1: Когато между теб и противников играч има по-малко от 15 метра свободно пространство, НЯМАШ право да докоснеш топката повече от 2 пъти преди да я подадеш на твой съиграч! От теб зависи, дали първото докосване ще бъде „авто-пас”, за да напреднеш или веднага можеш да откриеш твой съотборник да подадеш: а/ в посока напред или, което по-малко предпочитано, б/успоредно или ,с/назад – в зависимост от положението. Погледа е винаги НАПРЕД!
Правило #2: Можеш да си позволиш 3-то и 4-то и 5-то докосване, само ако искаш да приложиш техника в бързина, за да преодолееш противников играч (например, това, което прави Меси в Барса!), но трябва да си много умел технически и ДА ИМАШ позволението на треньора!!! Например, Гуардиола в Барса не дава на Санчес да се „прави на Меси”, но в националният на Чили, треньорът Борги – му позволява и резултата е налице! В Барса, Санчес е един от добре смазана машина, а в Чили много често е обвиняван като екстремен индивидуалист, който проваля много добри атаки увлечен да прави безкрайни финтове, които най-накрая завършват с отнемане на топката и провалянето на добри атаки.
Та така, игра с две докосвания с две прости правила, на които тук , в Лат.Америка, треньорите както на професионалните, така и на аматьорските отбори отдават много голямо значение, защото:
1. дава ДИНАМИКА на играта, а като има динамика се откриват неочаквани пространства, където твоите съотборници могат да се пласират и да очакват пас.
2. предпазва играчите от контузии, защото бързо се освобождават от топката и търсят нови пространства, за да се пласират.
Представете си, че още от деца са ви тренирали така. Как ви се струва? Хубаво, нали?
А такава игра от нашите футболисти сме я виждали само, когато загряват „в кръгче и си я цъкат един на друг”, но след това в истинският мач – нищо подобно!
Най-добрият представител на игра с две докосвания (“Juego con dos toques”) в Европа е Барса, а в снощният мач между Бока Жуниорс и Флуминензе – е Флу! Без съмнение! Който може да гледа на повтоение този мач, нега брои докосванията на топката, които всеки играч на Флуминензе правеше. А , ако ли пък не – тогава на следващият мач на Барса! Бройте и ще се убедите!
Надявам се де се отвори една добра дискусия, която би заинтересувала футболните специалисти и журналисти в БГ. С приятелски поздрав от Чили!
Та ето за какво става дума, когато тук говорят за „игра на две докосвания”.
Правило #1: Когато между теб и противников играч има по-малко от 15 метра свободно пространство, НЯМАШ право да докоснеш топката повече от 2 пъти преди да я подадеш на твой съиграч! От теб зависи, дали първото докосване ще бъде „авто-пас”, за да напреднеш или веднага можеш да откриеш твой съотборник да подадеш: а/ в посока напред или, което по-малко предпочитано, б/успоредно или ,с/назад – в зависимост от положението. Погледа е винаги НАПРЕД!
Правило #2: Можеш да си позволиш 3-то и 4-то и 5-то докосване, само ако искаш да приложиш техника в бързина, за да преодолееш противников играч (например, това, което прави Меси в Барса!), но трябва да си много умел технически и ДА ИМАШ позволението на треньора!!! Например, Гуардиола в Барса не дава на Санчес да се „прави на Меси”, но в националният на Чили, треньорът Борги – му позволява и резултата е налице! В Барса, Санчес е един от добре смазана машина, а в Чили много често е обвиняван като екстремен индивидуалист, който проваля много добри атаки увлечен да прави безкрайни финтове, които най-накрая завършват с отнемане на топката и провалянето на добри атаки.
Та така, игра с две докосвания с две прости правила, на които тук , в Лат.Америка, треньорите както на професионалните, така и на аматьорските отбори отдават много голямо значение, защото:
1. дава ДИНАМИКА на играта, а като има динамика се откриват неочаквани пространства, където твоите съотборници могат да се пласират и да очакват пас.
2. предпазва играчите от контузии, защото бързо се освобождават от топката и търсят нови пространства, за да се пласират.
Представете си, че още от деца са ви тренирали така. Как ви се струва? Хубаво, нали?
А такава игра от нашите футболисти сме я виждали само, когато загряват „в кръгче и си я цъкат един на друг”, но след това в истинският мач – нищо подобно!
Най-добрият представител на игра с две докосвания (“Juego con dos toques”) в Европа е Барса, а в снощният мач между Бока Жуниорс и Флуминензе – е Флу! Без съмнение! Който може да гледа на повтоение този мач, нега брои докосванията на топката, които всеки играч на Флуминензе правеше. А , ако ли пък не – тогава на следващият мач на Барса! Бройте и ще се убедите!
Надявам се де се отвори една добра дискусия, която би заинтересувала футболните специалисти и журналисти в БГ. С приятелски поздрав от Чили!
