Tottenham Hotspur Football Club 1882

[rakiQ]

Кошмарно съдийство,страшно много пропуски, и пак започнахме да се дъним в най-важните моменти..

Престъпно поведение на страничния съдия,много тъп гол.Идва мач и с Сити,не знам..

[MuFc1878]

Сити най-много да си дооправят головата разлика. И все пак се надявам шпорите да измъкнат един боеви хикс

[DerrickRose]

Ще завършим в ТОП4,казах

[DerrickRose]

Най-важните 5 месеца за Тотнъм в следващите 5 години

Тотнъм - сигурен за четворката

Преди всичко останало малко история. На 4 януари миналата година след 20 мача в лигата, класирането е следното - Манчестър Ю (44), Манчестър С (41), Арсенал (39), Тотнъм (36), Челси (35). Всички знаем какво е крайното класиране. Поради това реших да се върна назад във времето и да видя какво е съотношението между подобни позиции в подреждането по това време на годината и в през май. Ето и няколко извода:
- За последните 10 години има едва един случай, когато даден отбор е бил в тройката след 20-ия кръг и в крайното класиране е извън нея. Става дума за Лийдс Ю от сезон 2001-2002. В онзи сезон обаче разликата между Лийдс и петия Юнайтед е 2 точки, което е доста различно от настоящите 9.
- Нито един друг отбор не е бил в тройката по това време и през май да не е бил поне в четворката на крайното класиране.
- Ако погледнем разликите в точките, виждаме и още нещо. Никога не е имало толкова голяма разлика от точки между третия и петия, която да бъде стопена в крайното класиране. Говорим за този период от 10 години, който включва и сезон 2001-2002. По-назад не съм се връщал, защото ми се стори излишно.

На базата на тези резултати спокойно може да заключим, че Тотнъм би трябвало да си осигури най-важната цел за отбора - влизане в четворката. Ако е в тройката е още по-хубаво, но там вече има доста изключения, така че подобен извод чисто статистически не може да се направи. Но като цяло новината е доста добра за „шпорите".

Титлата

Следващият важен въпрос е дали Тотнъм може да стане шампион. Поне от гледна точка на класирането и моментната ситуация това изглежда напълно възможно. Аз обаче изключвам за себе си подобно развитие. И имам поне два аргумента:

- за да станеш шампион във ВЛ конкретно се изисква определен опит, който „шпорите" нямат. От дълго време те не са се борили за този трофей, а има определени обстоятелства, които трябва да си преживял, за да знаеш как да отреагираш. Същото важи и за техния мениджър, а и за екипа му.
- Струва ми се, че като широчина съставът на „шпорите" отстъпва на всички други тимове от топ 5. Ако на този тим се случат епидемии с контузии, каквито има сега в Манчестър Ю и Арсенал, или пък липсват играчи както е в Манчестър Сити през януари, Тотнъм просто няма шанс. Естествено тук е възможно, „шпорите" да завършат кампанията без подобни проблеми, което и им пожелавам.

Между другото Тотнъм е отборът, който от края на август насам има най-много спечелени точки в лигата. Това е страхотно постижение, защото точно то кара всички да говорят за титла от състава. Домакинската форма е невероятна - имат едва 2 пропуснати точки от възможните 27. За същия период обаче поглеждам гостуванията и виждаме, че „шпорите" нямат победа срещу тим, който е в топ 9. Загубиха от Стоук Сити и направиха равенство с Нюкасъл. Преди това паднаха и от Манчестър Ю, но да приемем, че на „Олд Трафорд" съставът им се сглобяваше в движение и липсата на Адебайор и Паркър е била от съществено значение. Поне аз смятам така. Това пък ме навежда на задължителното преглеждане на програмата.

Програмата

Нека видим какво предстои на състава като разделим мачовете на домакински и гостувания.

Дата Домакинство Дата Гостуване
14.01. Уулвърхямптън 22.01. Манчестър С
31.01. Уигън 06.02. Ливърпул
11.02. Нюкасъл 26.02. Арсенал
03.03. Манчестър Ю 10.03. Евертън
17.03. Стоук С 24.03. Челси
31.03. Суонси 07.04. Съндърланд
09.04. Норич 14.04. Болтън
28.04. Блекбърн 21.04. КПР
13.05. Фулъм 05.05. Астън Вила

В общи линии периодът до края на март е кошмарен като има на пръв поглед два лесни за взимане мачове - с Уулвърхямптън сега през уикенда и после с Уигън. Щеше да е хубаво тази серия да е след това, защото повечето от въпросните съперници имат ангажименти в Европа. Следващите 6 гостувания са срещу отбори, които са силни (след Мартин О'нийл няма как да не причислявам и Съндърланд към това число). Сега лесните на пръв поглед последни двубои може да имат и друго значение в зависимост от това кои тимове са в борбата за оцеляване. Накратко - програмата не е от най-приятните и удобните. Макар това в доста случаи да е относително.

Играта

Категория: Анализи > Статии
Анализът е добавен от: Петър Велков, 14 Януари 2012, 11:59

starstarstarstarstar
От общо 1 глас
Прочети още за: , Хари Реднап, Тотнъм, Боби Борисов

Тотнъм вече има толкова мача, колкото и останалите отбори и разликата между първото и петото място е изяснена. От тази гледна точка вече може да се направят доста изводи за положението на клуба. Бих го нарекъл уникално, защото не се е случвало в последните 15 и повече години. Поради това и реших да напиша следващите редове.




Тотнъм - сигурен за четворката

Преди всичко останало малко история. На 4 януари миналата година след 20 мача в лигата, класирането е следното - Манчестър Ю (44), Манчестър С (41), Арсенал (39), Тотнъм (36), Челси (35). Всички знаем какво е крайното класиране. Поради това реших да се върна назад във времето и да видя какво е съотношението между подобни позиции в подреждането по това време на годината и в през май. Ето и няколко извода:
- За последните 10 години има едва един случай, когато даден отбор е бил в тройката след 20-ия кръг и в крайното класиране е извън нея. Става дума за Лийдс Ю от сезон 2001-2002. В онзи сезон обаче разликата между Лийдс и петия Юнайтед е 2 точки, което е доста различно от настоящите 9.
- Нито един друг отбор не е бил в тройката по това време и през май да не е бил поне в четворката на крайното класиране.
- Ако погледнем разликите в точките, виждаме и още нещо. Никога не е имало толкова голяма разлика от точки между третия и петия, която да бъде стопена в крайното класиране. Говорим за този период от 10 години, който включва и сезон 2001-2002. По-назад не съм се връщал, защото ми се стори излишно.

На базата на тези резултати спокойно може да заключим, че Тотнъм би трябвало да си осигури най-важната цел за отбора - влизане в четворката. Ако е в тройката е още по-хубаво, но там вече има доста изключения, така че подобен извод чисто статистически не може да се направи. Но като цяло новината е доста добра за „шпорите".


Титлата

Следващият важен въпрос е дали Тотнъм може да стане шампион. Поне от гледна точка на класирането и моментната ситуация това изглежда напълно възможно. Аз обаче изключвам за себе си подобно развитие. И имам поне два аргумента:

- за да станеш шампион във ВЛ конкретно се изисква определен опит, който „шпорите" нямат. От дълго време те не са се борили за този трофей, а има определени обстоятелства, които трябва да си преживял, за да знаеш как да отреагираш. Същото важи и за техния мениджър, а и за екипа му.
- Струва ми се, че като широчина съставът на „шпорите" отстъпва на всички други тимове от топ 5. Ако на този тим се случат епидемии с контузии, каквито има сега в Манчестър Ю и Арсенал, или пък липсват играчи както е в Манчестър Сити през януари, Тотнъм просто няма шанс. Естествено тук е възможно, „шпорите" да завършат кампанията без подобни проблеми, което и им пожелавам.

Между другото Тотнъм е отборът, който от края на август насам има най-много спечелени точки в лигата. Това е страхотно постижение, защото точно то кара всички да говорят за титла от състава. Домакинската форма е невероятна - имат едва 2 пропуснати точки от възможните 27. За същия период обаче поглеждам гостуванията и виждаме, че „шпорите" нямат победа срещу тим, който е в топ 9. Загубиха от Стоук Сити и направиха равенство с Нюкасъл. Преди това паднаха и от Манчестър Ю, но да приемем, че на „Олд Трафорд" съставът им се сглобяваше в движение и липсата на Адебайор и Паркър е била от съществено значение. Поне аз смятам така. Това пък ме навежда на задължителното преглеждане на програмата.



Програмата
Нека видим какво предстои на състава като разделим мачовете на домакински и гостувания.


Дата Домакинство Дата Гостуване
14.01. Уулвърхямптън 22.01. Манчестър С
31.01. Уигън 06.02. Ливърпул
11.02. Нюкасъл 26.02. Арсенал
03.03. Манчестър Ю 10.03. Евертън
17.03. Стоук С 24.03. Челси
31.03. Суонси 07.04. Съндърланд
09.04. Норич 14.04. Болтън
28.04. Блекбърн 21.04. КПР
13.05. Фулъм 05.05. Астън Вила

В общи линии периодът до края на март е кошмарен като има на пръв поглед два лесни за взимане мачове - с Уулвърхямптън сега през уикенда и после с Уигън. Щеше да е хубаво тази серия да е след това, защото повечето от въпросните съперници имат ангажименти в Европа. Следващите 6 гостувания са срещу отбори, които са силни (след Мартин О'нийл няма как да не причислявам и Съндърланд към това число). Сега лесните на пръв поглед последни двубои може да имат и друго значение в зависимост от това кои тимове са в борбата за оцеляване. Накратко - програмата не е от най-приятните и удобните. Макар това в доста случаи да е относително.

Играта

Всъщност това е най-интересното нещо. В представянето на Тотнъм има няколко елемента, които са в пъти по-добри в сравнение с миналия сезон. Главно в индивидуалната клас на футболистите. Нека сравним играчите и да видим кои са новите лица в този отбор в сравнение с предходното първенство.
- Брад Фридъл е страхотно попълнение, защото извади от пасива на отбора лесните, чисто вратарски голове, които тимът неизменно получаваше в следствие на присъствието на Еурелио Гомес там. Това са поне 10 точки на сезон. И говорим за изключително груби грешки. А е трудно да изчислим какъв е приносът му на базата на синхрона със защитата и спокойствието, което дава на отбраната. Или пък за спасяванията, защото съм убеден, че поне три мача, тимът щеше да загуби, а спечели, защото рано в двубоите той правеше уникални спасявания.


- Кайл Уокър - със сигурност един от най-добрите десни бранители в лигата, който наподобява изключително много на Глен Джонсън, но поне за мен е доста по-дисциплиниран от него в дефанзивен план. Да, включванията му не са толкова добри, но това не е задължително. Скоростта, която демонстрира е невероятна и има чудесен синхрон с Ленън, който е пред него.
- За Скот Паркър и Адебайор сме говорили вече твърде много пъти, за да се повтарям.

Това са 4 човека, което съставлява 36% от отбора. Почти с такова число виждам и прогресът на Тотнъм в сравнение с миналата година. А и на практика това е по един човек във всяка линия на състава. При това чрез тях се забелязват знаци на сериозен прогрес и при хората на техните позиции. Убеден съм, че Ливърмор играе толкова зряло точно защото имаше възможност ежедневно да гледа Паркър около себе си. През цялото време на миналия сезон говорихме за лошите показатели на централните нападатели на Тотнъм. Тогава твърдях, че тимът има нужда от човек, който знае как да играе сам на върха на нападението и Адебайор е точно такъв. За грешките на Гомес също сме говорили много.

Но не само приносът на новите футболисти трябва да се изтъкне. Вижте гола на Ленън срещу Евертън! Той влиза към наказателното поле и стреля. Това сме виждали невероятно рядко в предишните сезони. Ленън бе човек, който просто се опитваше да надбяга от външната страна бранителите. Да, той все още не е завършил този процес на разнообразяване на представянето си, но вече се виждат достатъчно много знаци в тази посока. Гарет Бейл пък вече е различна класа. При него се вижда дори по-ясно придобиване на различни опции в играта. Вече не стои просто на тъча, а е напълно свободен да си сменя позицията. На моменти изглежда дори по-впечатляващо в дясната зона, отколкото в лявата, защото от там може да използва и силния си удар. Влизането му в коридора между централния и крайния бранител е доведено почти до съвършенство (справка втория гол с Норич).

Между другото включването на Ледли Кинг също бе от съществено значение. През миналия сезон той има общо 6 двубоя в лигата, като 7 от тях са до средата на октомври, а другите два са през май. Сега вече е изиграл 11, в които тимът има 9 победи и 2 равенства. Стана ми любопитно и се върнах назад във времето. Оказа се, че Ледли Кинг не е участвал в загуба в лигата от онзи двубой с Уигън през есента на 2010 година. Неприятно е, че се контузи за 6 или 8 седмици, но със сигурност приносът му е над това, което бе през предишната кампания.

Поради присъствието на Паркър, Модрич вече не се налага да приема роля различна от естествената му и се нагърби с организацията на играта. Да, има само един гол, но това не е чак такъв проблем. Дори в този аспект може да намерим положително развитие, защото на него вече не му се налага да се занимава и с това. Изненадващото за мен бе дисциплината на Асу-Екото. Винаги се е виждало, че този футболист има изключителни качества, но някак несериозно гледаше на представянето си. Или поне така изглеждаше в доста мачове. Сега е различно. Дори и голът, който реализира го показа.

Залогът „Шампионска лига"

Всъщност няколко пъти съм споменавал защо мисля, че влизането на Тотнъм в Шампионската лига е от огромно значение. Вероятно си спомняте, че финансовите резултати на клуба от миналото лято бяха страхотни. Но това бе заради приносът на Шампионската Лига. Това лято няма да са толкова добри със сигурност. Ще има сериозно намаление. Но въпреки това вероятно клубът ще е на печалба. Но не достатъчно, че да е сигурен в задържането на звездите си, при положение, че не влезе в четворката. Нивото на заплатите в клуба е на най-ниското равнище от всички тимове от топ 6 като разликата е значителна. От тази гледна точка се очаква нови договори да подпишат повечето играчи. На опашката, току пред касата, са Бейл и Модрич. Но и останалите няма да закъснеят. Да не говорим, че Адебайор е под наем и за да бъде задържан се изисква сериозна сума, която да му се плати. Накратко - предстоят огромни разходи, ако Тотнъм иска да задържи футболистите си и евентуално да надгради в качество. Дефоу например открито говори за недоволство от липса на игрово време, но мълчи, заради крайната цел. През лятото ще е различно. Задържането на Модрич също няма да е лесна задача, защото ще има клубове, които ще го изкушат с много повече пари, а знаем, че компромисите при играчите продължават точно една година (Роналдо и Сеск са добър пример).

За да осъществи Тотнъм всички тези разходи и да не позволи срив, трябва да влезе в Шампионската Лига. Най-добре като трети в класирането. Плановете за нов стадион вече няколко пъти се обявяват, но когато „шпорите" започнат да строят, това веднага ще се отрази на бюджета им за нови футболисти и за увеличаване на заплатите. А стадионът не може да чака вечно. Дори и картината от „Уайт Харт Лейн", която телевизиите предават вече е от ниска камера. Промяната бе направена, защото от горното положение не се виждат добре рекламите. Просто „Уайт Харт лейн" вече е изостанал в сравнение с изискванията, които клуб като Тотнъм би следвало да има за своя дом. Дори и с Шампионска лига като възможност за приходи, построяването на нов стадион ще си е тежка задача, какво остава без нея.

Има и още два фактора, които са от значение - бъдещето на Хари Реднап и пропуснатия шанс. По отношение на второто, може да се върнем назад към 2006 година. Тогава Тотнъм можеше да е четвърти и пропусна тази възможност в последния кръг. В следствие на това така и не успя да се съвземе до идването на Реднап и преболедува два сезона. Ако това се случи отново, бъдещите планове на Тотнъм във всяко отношение ще бъдат поставени под въпрос. И възстановяването няма да е толкова бързо със сигурност. А и съм почти убеден, че няма да го прави Хари Реднап, който ще предпочете да отиде на мястото на Капело в националния отбор. Това е нещо, което той така или иначе ще бъде изкушаван да направи лятото.


Важно е да отчетем, че в момента отборът и играчите са в най-доброто си възможно състояние. Едва ли могат да играят кой знае колко по-добре от това, което показват. От опит знаем, че това не продължава вечно във Висшата лига. Рано или късно идва срив. Дори и Манчестър Сити, който има огромен ресурс, както се вижда го преживява. А от друга страна Челси и Арсенал са в най-ниската точка на представянето си и аз поне не мога да си представя да играят по-слабо. Така че натиск върху Тотнъм ще има и от двата клуба за място в четворката. И ако за момент Хари Реднап позволи на играчите си да мислят за титлата, а не за реалистичната цел - трето или четвърто място - това може да коства всичко на клуба.


В заключение си мисля, че на Тотнъм предстоят най-важните 5 месеца за следващите поне 5 години. Защото те могат да определят съвсем различна съдба на клуба. И от тези 5 месеца може да зависи твърде много.
Боби Борисов, Нова Спорт

Много хубав и точен анализ на Боби.

[falcao]

След серията мачове със Сити,Юнайтед,Арсенал,Ливърпул и Челси,Тотнъм ще пропадне надолу в класирането и няма да бъде на позицията която заема в момента.Това са 2 много важни месеца и тогава ще се види колко са готови за топ3.Мнението си е лично мое,не е с цел да ви дразня или каквото и да било просто аз така ги виждам нещата .

[Alexx]

Push and run

http://en.wikipedia.org/wiki/Push_and_run

Нещо интересно за тези които се интересуват от история и тактики.

[DerrickRose]

Ливърпул дава 10 млн. паунда за Дефоу

Кени Далглиш смята да реши проблемите си в атаката с привличането на нападателя на Тотнъм

[SuperSpurs]

Push and run

http://en.wikipedia.org/wiki/Push_and_run

Нещо интересно за тези които се интересуват от история и тактики.

Благодаря, но тези, които се интересуваме от история го знаем. С тази тактика печелим шампионата през 1951-ва. При печелене на дубъла през 1961-ра с мениджър Бил Никълсън нещата са коренно променени и запчва изповядването на красив футбол с много разигравания по земя. Оттогава с малки изключения шансовете на Тотнъм да стане шампион са били близки до нула, но винаги на WHL се е играело красив и атакуващ футбол.

[DerrickRose]

Събота, 22 Ян ,15:30 Манчестър Сити - Тотнъм

Пряко по:

[OldTrafford]

Изнасилете ги мощно тия измисленяци!