Atletico Madrid (Фен тема)

[Los Che]

Браво за темата.
Май пазя едни работи за Атлети от един друг форум.
С Jack сме били на един и същи мач.

И успех срещу Racing Santander

[JackPackage]

Браво за темата.
Май пазя едни работи за Атлети от един друг форум.
С Jack сме били на един и същи мач.

И успех срещу Racing Santander

Мятай ги тия неща за Атлети, че не ми се занимаваше да търся много днес, пък и трябва да превеждам, че нашите медии са невежи и друго освен Реал и Барса не знаят и само за тях си има инфо

И на вас успех... с/у Барса

За мача - тогава тук Кико май 2 гола им заши.... ти да не си фен на червените ?!

[Blagoy]

На мен също Атлети са ми най-симпатичния отбор в Испания. Харесвам ги още откакто Любо Пенев беше там и взеха титлата с негова помощ.
А и това, което написа Мирони- напълно съм съгласен! Прекалено са комерсиални Реал и Барса, при Атлети се е запазил повече истинския дух на футбола. Френте Атлетико и Бирис Норте на Севия са едни от малкото фен-фракции, които все още показват запомнящи се неща. Няма да забравя финала за Купата на Краля 2010г. на Камп Ноу с 50 000 атлети по трибуните и несекващата подкрепа от трибуните въпреки загубата:

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=zu0wSOHlBl4&feature=related[/youtube]

И още един клип поздрав за другите фенове на Атлети:

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=8-D8PEkjidA[/youtube]

Джак- поздравления за темата. "Отивам" и аз да гледам мача.

[frostbite]

Бахти, за Реал и за барса може да има sopcast с HD качество, апък не може да има за мачовете с по-малките отбори.

[storm]

Атлети ме разочароваха нещо.. Бях се настроил за мач с много голове, ама Йок..

[Blagoy]

Дам, доволно скучен мач. Фалкао, Диего и Арда Туран бяха най-големите разочарования.

[Los Che]

Плакат издигнат от атлетикос на мача с лос че

[JackPackage]

Демек "Духът от 96" (сезона с дубъла ?!) ?!

[JackPackage]

[center]Бавната надпревара за последната испанска квота в ШЛ[/center]
07 февруари 2012 | 15:40 7

Бавната надпревара за последната испанска квота в ШЛ

Отборът, който завърши 4-ти миналия сезон в Примера и взе последното място за Испания в Шампионската лига, сега е 16-и само на точка от зоната на изпадащите и изживява подобрение с новия си треньор. Отборът, който завърши 5-и и бе един от фаворитите за място в Топ 4 през този сезон, се раздели с наставника си, защото не го сметна за достатъчно добър само за да открие по-късно, че нещата винаги могат да са и по-лоши. Сега е на 11-о място и току-що смени треньора си, след като в неделя вечер стадионът бе огласен от скандирания “Оставка! Оставка!”.

А пък отборът, пръснал нетно почти 60 млн. евро – повече от всички останали (да, включително и от онези двата), загуби толкова пъти, колкото и спечели. В момента е на 8-мо място, а головата му разлика сочи -6. Ако бе взела дербито срещу Гранада в понеделник вечер, Малага щеше да се изкачи само на точка от място в Шампионската лига. Защото макар и “бяло-сините” да не са особено силни – а те, с една победа в седем мача, не са, - в такова състояние са и останалите. В момента най-силните от тях са насочили вниманието си другаде: предстоят полуфинали за Купата на краля, а и Лига Европа наближава.

Отборът веднага зад Малага в класирането имаше Топ 4 в обсега си само преди няколко седмици, макар да допусна седем гола срещу Реал Мадрид и осем срещу Барселона. Сега е в серия от пет кръга без победа. Тимът на 7-мо място уволни треньора си по Рождество след само три победи в 12 мача. Този на 6-о не спечели първите си пет. Този на 5-о изгуби четири от първите си шест. А този на 4-то... ами този на 4-то е Леванте.

Да, Леванте. Знаете ги, Леванте. Футболният еквивалент на “Заменимите”, отборът с “добрия, злия и лошия футбол”, макар да го казват самите те. Отборът, чието чудо приключи в 10-ия кръг – преди повече от три месеца. Никой не очаква те да останат там. Само че те останаха. Цели 15 поредни седмици Леванте заема място в зона Шампионска лига – не толкова заради саможертвена защита на позицията (намира се в серия без победа в шест мача и само с две победи в 12), а защото никой не ги атакува. Подвижният мост бе спуснат, ала напредващата армия все така не напредва.

Същевременно отборът на 3-то място е отборът на 3-то място и това е част от неговия проблем. Както Унай Емери призна странно в неделя вечер, Валенсия има особен психологически проблеми: тимът живее в капана на собствения си успех в един вид преддверие, където мотивацията не идва лесно. “Лос че” се утвърдиха на 3-то място и затръшнаха задната врата, а Мадрид и Барселона заприщиха предната.

Валенсия бе трета миналия сезон, трета сезона преди това и трета през този. Клубът е дори трети във вечното класиране. Трето място е най-малкото, което привържениците му могат да очакват, а също и най-многото. Дълбоко у себе си Валенсия знае, че няма да завърши по-високо в таблицата, както и че вероятно няма да завърши по-ниско. Има много малко емоции и още по-малко мотивация.

В последните два сезона “лос че” завършиха на 21 и 25 точки зад втория и съответно девет и осем точки пред 4-тия. Сега са на 11 точки зад Барса и на 18 зад Мадрид, но само на пет пред 4-тия, а 4-тият е Леванте. И освен всичко, още са в битката за Купата на краля и съответно с шансове всъщност да спечелят нещо. В сряда играят с Барселона полуфинален реванш след 1:1 в първия мач у дома. Те имаха мачове за купата в средата на всяка седмица през януари. В този период не стигнаха до победа в лигата – пет кръга без пълен комплект точки.

Работата е там обаче, че и нямаха нужда да печелят. На “Висенте Калдерон” в неделя Валенсия срещна Атлетико. Това бе голям сблъсък за място в Шампионската лига. Трябваше да е вълнуващ, драматичен и нервен. Дори Пауло Футре реши да отиде – с шал около врата си, пеещ, викащ и скандиращ за “ос.ране на млякото” в хардкор фракцията Френте Атлетико. Вместо това, както писа един вестник, “мачът бе роден грозен и умря грозен”. Равенството 0:0 лиши Атлетико от възможността да заеме последното място в зона ШЛ и вместо това е на 7-мо. Същевременно резултатът задържа седемточковата разлика и предимството в директните двубои за Валенсия срещу “рохибланкос”.

Така че сблъсъкът за място в Шампионската лига, който наистина бе блестящ, беше равенството 3:3 между Атлетик и Еспаньол на “Сан Мамес” – напрегнат, вълнуващ и пълен с великолепни голове. Но дори и там липсваше нещо: вземането на по точка не направи много за разбиване на тенденцията. И там е работата. Ако Валенсия не печели, е защото може да си го позволи. Странното е, че явно и мнозина други могат. Онези, които започнаха добре, се влошиха, а онези, които започнаха лошо, се подобриха. Двама ездачи са се откъснали напред, а зад тях се уголемява взводът.

Думата е “уголемява се”, а не “отива си”. В неделя жребият събра заедно Севиля и Виляреал. Това се предполагаше да е сблъсък за място в Топ 4. А не беше. Със Севиля на 11-о място и Виляреал на 16-о и с неспособността на дори и един отбор между 4-то и 10-о да спечели даже и половината си мачове, последната квота за ШЛ в момента изглежда като една от най-евтините в историята.

Това заприличва на бавна колоездачна надпревара. Мадрид има 55 точки, Барселона – 48, а Валенсия – 37. Следват Леванте и Еспаньол с по 32, Атлетик и Атлетико с по 30, Малага и Осасуна с по 28, Хетафе с 27 и Севиля с 26. С други думи, само четири точки разделят шест отбора, а шест точки разделят осем отбора.

Дори и летящите сега отбори трябваше да идват от толкова задни позиции, че не съумяха да направят устойчива атака за тази последна квота. Поне не и засега. Сега обаче заемат позиции. Севиля и Виляреал вероятно е късно да се възстановят, а предизвикателството на Леванте и Осасуна едва ли ще се задържи. Има обаче четири отбора, разделяни от само четири точки, с втори шанс да се борят за едно място.

Забравете за челната тройка, истинското състезание е за 4-тото място и за всички замесени отбори то би било огромно постижение. За Атлетико би представлявало завръщане в един турнир, където смята, че му е мястото по традиция; за Малага – първа поява там в историята и съответно възвръщаемост на колосалната инвестиция; за Атлетик – най-високото класиране след 1998 г., за Еспаньол – най-високото след онова преди две години.

За всички тях футболът с марка “Шампионска лига” би представлявал върхът на амбициите им в първенството. Напълно неприемливо преди немного време, напълно приемливо сега. С Диего Симеоне начело Атлетико е без загуба и допуснат гол в пет мача; идва от много далеч отзад, но трябва да се смята за истински кандидат. “Те са 11 тестикула, тичащи по терена – написа Роберто Паломар в “Марка” в понеделник. – Когато кръвта най-сетне стигне до мозъка и спрат да помислят малко, ще направят голям отбор.”

Еспаньол на Маурисио Покетино отново прескочи боя си – без загуба в последните шест мача – и, за разлика от миналия сезон, когато направи откачени продажби, сега прибави качество към състава си през зимния прозорец. Малага като че никога не е в близост, но и като че и никога не е далеч, а с Тулалан, Касорла и Иско трябва да гледат на нея сериозно. Когато Жулио Баптища най-сетне се завърне, това “сериозно” ще стане “много сериозно”.

И иде ред на Атлетик Билбао, играещ интензивно и интелигентно, плавно и директно към гърлото ти, открито и атакуващо с общо 19 гола в последните му четири мача. Тимът на Марсело Биелса преодоля съмненията от началото на сезона, наложи нов стил и в момента може да се спори дали не е най-вълнуващият за гледане в Испания.

Лошата новина е, че, досега, това не значи много. Добрата новина е, че, отсега, финалният спринт може да е много специален.

[JackPackage]

Чоло: Липсваше ни точност в последните метри
06 февруари 2012 | 09:17

Старши треньорът на Атлетико Мадрид Диего Симеоне е доволен от представянето на отбора при снощното реми 0:0 с Валенсия. "Играхме срещу силен и тежък съперник, който смени начина си на игра. През първото полувреме, без да играем добре, създадохме две положения. През втората част се справихме по-добре", довери Чоло.

"Хареса ми агресивността на тима, но днес не бяхме прецизни. Липсваше ни точност в последните метри. Доволен съм, защото бяхме близо до успеха", каза още аржентинският спец, който специално похвали Диего Годин и Хуанфран.