Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
Thsmith написа:Интересна аналогия с един от първите масови убийци, бейби сталин, един писател с явни личностни проблеми, комплекси и микс от садизъм. Всичко това се сравнява с кройф и в последствие с плешивия. Говори много за същността на този анализ и как може да се гледа на него. Аз лично спрях да чета след това.
CSKA69 написа:Thsmith написа:Интересна аналогия с един от първите масови убийци, бейби сталин, един писател с явни личностни проблеми, комплекси и микс от садизъм. Всичко това се сравнява с кройф и в последствие с плешивия. Говори много за същността на този анализ и как може да се гледа на него. Аз лично спрях да чета след това.
"Чукча не читатель, чукча писатель"
Благодаря за линка! Да му пожелая много любов и да го отпразнуват подобаващо с шейх Мансура довечера. Между другото спортните журналисти обичаха да докладват всяка негова крачка на и извън терена, а по тънката част - пълно информационно затъмнение. Навярно има какво да не казват.
It's maybe the only time in several hours of conversation that Ancelotti turns gloomy.He replaced perhaps the most coveted manager in world football when he agreed to take over Bayern Munich, a guy who won the domestic Double twice in three seasons.
But Pep Guardiola is more than that. He's in that very narrow group of managers who haven't just delivered results, but have also been credited with changing the game and how we think about it. A bit like Ancelotti's footballing mentor, Arrigo Sacchi, 30 years ago.
"I think it's actually more difficult to come to a club where everything is going great and everyone is happy," Ancelotti says. "When you take over from a guy who has been sacked because things weren't going well, it's more straight-forward. Everyone, from the players to the club officials expects change. And it's vital for you to go and make sweeping changed. Plus, people will be patient, because rebuilding takes time.
"So it's not just about Pep being a hard act to follow," he adds. "It's about knowing what to change and tweak. It's a question of details. And realising that you don't necessarily change things because you think they're wrong or because you think they can be improved. But rather changing details to fit into the way you work. It's not easy, because this team had such a clear identity under Pep."
Even for a guy like Ancelotti, schooled in Sacchi's pressing game but also the architect of a Champions League-winning Milan side featuring Andrea Pirlo, Rui Costa and Clarence Seedorf (and thus not averse to the possession game), identifying and executing the changes hasn't been an overnight job.
It's like a world champion race car driver whose team have put together the near-perfect car. When it comes time to replace him, you need to figure out what alterations to make to suit the new driver in terms of style, size and preferences, but without slowing the car down too much.
"The main change is we press a bit more intermittently and we try to play more directly, more vertically," Ancelotti says. "It's taking a while, but I'm encouraged by the players' reactions too. I think it's motivating them, the challenge of winning in a new way, learning a new approach. They've taken to it well."
Sacchi drilled Ancelotti in the ways of the pressing game and he won two European Cups that way, but it must feel strange to see so many sides, especially in Germany, pressing with such intensity, much like Bayern did under Guardiola last year.
"Look, it's a formidable defensive system, but it's not something you can do for 90 minutes I think," he says. "I think it's only worth doing when you're in the right position to do it, otherwise you'll be open at the back and your defenders will be out of position. And, in fact, today it's much harder to do than in the past, because of the way the offside rule has changed. You can't rely on the offside trap as you did before."
In some ways, Guardiola is facing similar challenges at Manchester City. In 22 Premier League games he has already suffered five defeats, as many as he endured in his first 66 matches at Bayern.
"But he has different players now and people sometimes underestimates what this means," Ancelotti says. "Whatever problems he may have I think stem from the adjustment of working with guys he has never worked with before, getting them to come around to his way of thinking and getting to the point where they really get the full benefit of his approach. That takes time.
"I think that's much more of an issue than him having to adapt to the Premier League," he adds. "To get the benefit of Guardiola players have to adapt to him. It's the same for me here at Bayern. The players have to get used to me and it has cost us at times. When I think back to some of the goals we've given up on the break... why, it's enough to drive you insane."
So much for the conceit that English football is some kind of different animal that requires a long period of adjustment. Ancelotti doesn't buy this. Numbers back him up. Of the six foreign managers who have won the Premier League, four -- including Ancelotti -- did so in their first full season in charge.
The manager at the top of the Premier League now, Antonio Conte, is also a debutant. Some managers, of course, are easier to adapt to than others. But, always, it's about the players getting used to the new boss, not the other way around.
That said, when you think back to what Guardiola said after City's December defeat at Leicester -- "The main thing in English football is controlling the second ball. Without that you cannot survive." -- you wonder if it's quite that simple. Second balls become crucially important when a team decides to press, particularly when they do it as much as Guardiola's sides.
"The formula to beat the press is simple, it's the execution that's tough," Ancelotti explains. "If you have the quality to do so, you pass your way through it. And if you don't, you just boot it over the top. And then it becomes a game of winning 'second balls'. English clubs pretty much wrote the book on this, having the mentality and the ability to go and win those second balls."Guardiola made headlines recently when he said that he got more satisfaction from performance than results.
"The result is an empty thing; the result is [that] I'm happy for the next two days and I get less criticism and more time to improve my team," he told NBC Sports. "But what satisfies me the most in my job is to feel emotions, the way we play... the process is the reason."
It's quite a statement and one that that leaves no doubt where he stands on the spectrum of managers who value outcomes versus how they're achieved. Ancelotti agrees.
"Sure he's right," he says. "And I'll go further. The only thing a manager can't control is the result. Seriously, when it comes to our clubs, when you reach a certain level, we have almost total control. But this is an unpredictable sport; it's a low-scoring sport where individual episodes have an outsized influence. And a manager can't really control that. There are good managers and there bad ones, sure, but nobody can control outcomes. All you can do is give yourself a better chance to succeed and you do it by working well and performing well. Of course, good performances are correlated with good results, but only in the long term, not in a month of games and sometimes not in a whole season."
Ancelotti knows all about this. He lost a league title at Juventus when his side were defeated by a team with nothing to play for in a downpour on the last day of the season. He lost another the following season when Edwin Van der Sar fumbled Hidetoshi Nakata's shot in injury time, allowing Roma to grab a late equalizer.
And then, of course, there was Milan's 2005 defeat to Liverpool in Istanbul. He wrote in his biography that, of the four Champions League finals in which he was been involved, this was his team's best performance by far. And it ended in heartbreak after one of the most incredible comebacks in history.
It works the other way around as well. If Sergio Ramos jumps a split-second earlier or later or half an inch to either side, then there is no Decima for Real Madrid in 2013-14. And if the linesman's flag doesn't stay down at Manchester United in 2009-10, Ancelotti doesn't win the Premier League at Chelsea.
"That's the irony though isn't it?" he says. "You as a manager are judged on results and not on the work you do and the performance of the team. Imagine paying a guy a huge amount of money and then judging him not on the things he can control, but on those he can't."
Ancelotti is very clear on the fact that managers earn their pay on the training pitch and that, once the players are out there, it's out of your hands. You're reminded of the archer in "On Children," a poem by Khalil Gibran: You can aim the most stable of bows, but once you let go, it's out of your hands.
"The fact is on match days there's very little a manager can do," Ancelotti says. "You do your work during the week. Even before a game, there's only so much you can add that you haven't already said. As for reading the game and adjusting... I don't know. First of all, you don't see the game well from the dugout. When I watch our games back, I spot plenty of things I missed the first time around because I have a different vantage point. And anyway, most of the changes a manager will make are common sense, playing the percentages. Or things that you had already planned ahead for, based on game situations."
Where a manager can make a difference is in preparing a team, man-managing a squad and giving them a tactical and footballing identity. The Bayern Ancelotti inherited was based on Guardiola's precepts, which generally involved tactical organisation and positioning in defence and midfield and greater freedom in the final third, as explained by Thierry Henry, who played for Guardiola in Barcelona.
"There's no question Guardiola gives a lot of freedom to his players in the final third," Ancelotti says. And it's something I've tried to maintain. Where I'm a bit different maybe is when not in possession and in the buildup."
It's a slightly different vision from that of his compatriot, Conte. The Chelsea boss once said that, speaking from his own experience as a hard-tackling midfielder, tactical systems help less gifted players because they don't have to think as much, they know where their teammates are going to be and thus they don't have to think as much. Instead, they can devote time and mental energy to controlling and passing the ball.
"I think it's true, but applies in defence and midfield," Ancelotti says. "Those are areas where you can be schematic and rely on tactics and repetition because you usually have a numbers advantage in those parts of the pitch. So if you're organised even an ordinary player can do very well because he'll have options and he'll know where they are and how to find them. But when you get to the final third, everything changes. That's where you need creativity and freedom because without it you only have sterile possession. Especially if your opponent's defence is organised and has been paying attention."
CSKA69 написа:Пеп Гуардиола е една от най-противоречивите личности в съвременния футбол. Мненията за него са изключително крайни. През годините сме чували такива, които определят Гуардиола за гений, футболен революционер, променил играта из основи. В същото време често срещани са и онези гласове, които твърдят, че испанецът е просто един късметлия, надценен треньор, дори слаб и нищо повече. Самият Гуардиола винаги е проявявал скромност и никога не се е изтъквал, за разлика от един Жозе Моуриньо например. Тогава на какво се дължи тази неприязън към Пеп? И кой е прав всъщност? Гений ли е Гуардиола или просто е имал шанса да попадне на точните отбори в точните моменти?
Самият Гуардиола казва, че не би променил философията си, защото с нея е спечелил достатъчно трофеи. Или всичко възможно във футбола, за да бъдем докрай коректни. И тук сякаш вина носят медиите и журналистите, които през годините въздигаха каталунеца и го определяха за най-добрия, отрупваха го с венци и медали. Сега същите тези медии и журналисти мълчаливо стоят и наблюдават как се превива под тежестта на очакванията, които точно те му наложиха на гърба. Защото Гуардиола не се има за гений. Нееднократно през годините той подчертаваше факта, че е имал възможността да работи с най-добрите футболисти в света. Една доста любопитна негова реплика е: „Мислех си, че ще направя Меси най-добрият футболист в света, но вместо това той ме направи най-добрият треньор“.
Може би ключето към загадката се намира някъде в Каталуния. И по-точно в градчето Сантпедор, където знаменитият треньор е роден пред 1971 година. През 1984 започва неговото приключение, тръгвайки от „Ла Масия“. Преминава през „Б“ отбора на каталунците и в крайна сметка се превръща в сърцето, плеймейкъра на легендарният Дрийм тим, вдигнал Ушатата през 1992-а. Хосеп Гуардиола е закърмен с тоталния футбол на Аякс от началото на 70-те.
Какво е тотален футбол? Атакуващ стил, разиграване на топката, непрекъснато сменяне на игрови позиции от страна на футболистите. Ринус Михелс и Йохан Кройф са двете лица на тази идея – едното лице ръководи от скамейката, а другото е на терена. Михелс е теоретикът, а Кройф - практикът. Като Русо и Робеспиер. И отново, подобно на Русо и Робеспиер, Михелс и Кройф създават истинска революция, която помита установената доминация на италианското катеначо на Нерео Роко (Милан) и Еленио Ерера (Интер), разчитащо на персоналното маркиране – нещо, обречено на провал срещу онзи „тотален“ Аякс. Един след друг двамата холандци преминават в Барселона и налагат същият стил и там. И за да са сигурни, че той ще продължи и след това, се създава школата „Ла Масия“. Един от първите възпитаници, минали през нея и пробили в първият отбор, е Хосеп Гуардиола. И тогава колелото се завърта и всичко се повтаря – този път Кройф командва от скамейката, а неговото друго лице „Пеп“ е на терена.
Гуардиола е каталунец до мозъка на костите си. Лицето му, диалекта, маниерите, поведението – всичко е каталунско от началото до края. Не е изненадващо, че той подкрепя националистическото движение в испанската провинция и идеята за каталунска независимост. Затова толкова добре успя да се впише и като треньор на Барселона. Добре е меко казано. Той спечели всичко възможно и го направи няколко пъти. Общо 14 трофея, сред които 2 Шампионски лиги, 2 Суперкупи на Европа, 2 Световни клубни първенства, 3 поредни шампионски титли на Испания, требъл, и секступъл (единственият треньор, който го е постигал). Най-успешният треньор в историята на Барселона. Задмина дори своя ментор – Йохан Кройф. Методите му бяха прости и ефективни и се характеризираха с думичката „контрол“. Контрол над топката, контрол над играта, контрол над играчите. При Гуардиола статистиката за владение на топката беше впечатляваща, дори нелепа, от порядъка на 80%-20% или дори 89-11% (в онзи паметен мач срещу Селтик преди години). Играчите му бяха принудени да спазват спартански режим. Като орлица Пеп бдеше над тренировките, храненията. Звънеше им в определени часове, за да провери дали са си по леглата.
Помним какво се случи с онези, които не спазиха правилата му. Гуардиола им събра багажа още с идването си. Най-яркият случай беше с кавалерът на Златната топка Роналдиньо. Помним какво се случи и с Ибрахимович още след края на сезон 2009-10, също така с Ето‘о... Но Гуардиола наложи имена, които изиграха значителна роля в историята на клуба през следващите години – Алвеш, Пике, Бускетс, Масчерано, Педро, Санчез, Вия. Някои от тях бяха закупени, а други промотирани от школата. Тук трябва да се отбележи, че Пеп имаше възможност да работи с по всяка вероятност най-силното испанско поколение – световните шампиони Пике, Пуйол, Бускетс, Вия...
Особено място заемаше триото гении Шави, Иниеста, Меси, които доминираха в средата на терена срещу всеки отбор. И докато Иниеста не беше точно каталунец, а Меси още тогава бе считан за един от най-великите в историята, то нещата с Шави стояха другояче. Гуардиола искаше да продължи традицията с двете лица – едно на скамейката и едно на терена. И Шави беше точно това лице за него – ключовата фигура, пилотът. И сега колелото се завърта и не след дълго ще видим Шави на треньорската скамейка в Барселона.
Каквото и да смятаме за Гуардиола, не можем да отречем, че това, което Барселона правеше по време на неговият престой като треньор там, беше изкуство. Абсолютна форма на изкуство. Да, Барселона на Енрике също играе красив футбол, но онази Барселона бе нещо друго. Гуардиола имаше идея и успя да я реализира напълно. Да, имаше и правилните играчи. Перфектните, бих казал, за неговата философия. Но можеше ли да я приложи и другаде, освен в Барселона? Сигурен съм, че и самият той се е питал това, защото още през лятото на 2013 година акостира не къде да е, а на „Алианц Арена“, в дома на митичният Байерн Мюнхен.
В Германия, както е известно, вирее само германският футбол. Италиански, испански, английски треньори – всички прескачат Германия щом се стигне до избор на нов клуб. Да не забравяме, че нито Михелс, нито Кройф, нито Рийкард успяха да постигнат други значими успехи като треньори на клубни отбори след престоите си на „Ноу Камп“. Положението се стъжняваше още повече от факта, че в последният сезон на Хайнкес начело на Байерн, баварците спечелиха требъл, а на полуфиналите размазаха и самата Барселона с общ резултат 7:0.
Байерн играеше бърз, доминантен, агресивен футбол с много атаки по крилата. Това бе стил, зададен още от холандеца Луис ван Гаал след закупуването на Ариен Робен през 2009-а и обединяването му с Рибери в легендарното дуо „Робери“. Върхът на това дуо бе наградата „Най-добър играч на УЕФА“ за сезон 2012-2013, връчена на Рибери. Всъщност това бе едно от нещата, които испанецът промени през трите си години начело на отбора – атаките на отбора започнаха да се осъществяват основно през центъра (особено след честите контузии на Рибери и Робен). Медиите вече бяха канонизирали Гуардиола и очакванията бяха да печели требъл всяка година, докато е в Байерн. Но Гуардиола сам едва ли го е очаквал точно това.
През първият си сезон начело на тима от Мюнхен Пеп спечели почти всичко възможно – взе Суперкупата на Европа, Световното клубно първенство, спечели Бундеслигата с лекота (рекордните 7 кръга преди края), вдигна и Купата. Общо 4 трофея още в първия си сезон – нещо, което никой друг треньор в историята на отбора не бе правил. Но това не стигаше. Беше малко. И не говоря за Суперкупата, която Гуардиола отписа още в самото начало като незначителен трофей, а за Ушатата. Някой беше накарал баварските фенове да вярват, че те на всяка цена ще станат първият отбор, дублирал трофея си. И то до такава степен, че те го очакваха като някакъв минимум от Гуардиола. Максимумът беше Бог знае какъв... Абсурд. Нима е имало друг подобен случай в историята? Едва ли... И затова треньорите, които са го правили, се броят на пръсти. Нещо повече – няма треньор, който да го е постигал в ерата на Шампионска лига. Още по-малко в дебютен сезон. Общо за 3 сезона начело на Байерн Гуардиола спечели 7 трофея, което го прави четвъртия най-успешен треньор на отбора. Пред него са Хайнкес с 8 трофея и общо 6 сезона, Латек с 10 трофея и 9 сезона и Хитцфелд с 14 трофея и 7 сезона. Но болното място беше Шампионската лига, където претърпя три последователни отпадания на полуфинална фаза и то от испански отбори. Така общият рекорд на Гуардиола е 7 полуфинала от 7 участия в ШЛ с Барселона и Байерн. Само Моуриньо има повече.
През тези три години Гуардиола се ползваше с пъното доверие на баварските шефове – Румениге, Хьонес, Замер. Играчите също заставаха твърдо зад своя треньор. Само феновете и някои външни анализатори бяха недоволни. Те обвиняваха Гуардиола за всичко. Обвиняваха го загубата от Реал Мадрид с 0:4. За отпадането от Барселона идната година. Имало контузии? Гуардиола беше обвинен веднага. Лекарят Мюлер-Волфарт напуснал? Отново Гуардиола. Швайнщайгер, Кроос, Манджукич напуснаха? Гуардиола ги изгонил. Преди година Байерн отпадна от Атлетико, а решаващият момент беше изпуснатата дузпа на Мюлер. Отново вината бе хвърлена върху Пеп... Образът му бе сатанизиран на моменти, така както не е бил сатанизиран нито един предишен баварски треньор. От светец в Барселона до дявол в Байерн. Така митът за безгрешния Гуардиола се срина, но е важно да се отбележи, че не той създаде този мит, а онези, които го възхваляваха. В случая Гуардиола се оказа без вина виновен. Интересен въпрос: Ако Байерн не беше спечелили требъл през 2013-та, щяха ли да са толкова големи критиките към каталунеца? По всяка вероятност - да.
Изводът, който аз си правя, е че разочарованието идва от разбирането, че Гуардиола не е онова божество, за което бе смятан в Барселона. Той е просто човек с определена идея. С каталунско възпитание. В Барселона тази идея бе повече от успешна. Но голямата промяна и израстване на испанеца дойдоха в Байерн, където също беше успешен. Защото при поражението с 0:4 от Реал тактиката на игра е била избирана от отбора, начело с Швайнщайгер, а не от Пеп (както стана ясно от филмът на Скай спортс). Защото Мюлер-Волфарт напусна след скандал с Румениге (както стана ясно преди няколко месеца). Защото контузии има във всеки отбор (помним, когато Дортмунд бяха последни в Бундеслигата на Нова година 2014-2015). Защото невинаги по-добрият печели, а само пристрастен наблюдател няма да признае, че Байерн смаза Атлетико на „Алианц Арена“ преди година. В крайна сметка Гуардиола адаптира философията си към по-физическият стил на Бундеслигата. И сега Анчелоти разполага с перфектен, завършен състав. Много играчи станаха по-добри при Гуардиола.
Но Висшата лига е друго предизвикателство. Но не защото е по-класно първенство от испанското или германското, точно обратното, а защото Манчестър Сити не разполага с класата на Барселона и Байерн. За пръв път в кариерата си Гуардиола има шанса сам да изгради отбор почти от нулата. И когато го сравняваме с Конте или Клоп (страхотни треньори), да имаме предвид, че Челси и Ливърпул не играят в Европа през този сезон и техните усилия са концентрирани основно в Англия. А Манчестър Сити се борят за всички трофеи. Защото Гуардиола е перфекционист и винаги се бори за всички трофеи. А тези трофеи съвсем скоро ще пристигнат на „Етихад Стейдъм“ право в ръцете на падналият ангел Хосеп Гуардиола.
Любомир Лозанов
Едно голямо БРАВО за тази статия, която е дело не на журналист, а на обикновен фенСъгласен съм с нея на сто процента
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта
