ULTRAS

[cska_90]

Aбе откъм хореоата го докарваме някакси ,но на мене ми липсват пироефектите напоследък-палят се някакви анемични факли само.Дано сега има нещо повече откъм пироефекти!!

[Rodn1]

Ето тази беше много хубава...
http://storage3.album.bg/1cb/dsc03523_de652_18650697.jpg
А честно казано за дербито есента не беше хореото не беше нищо особено....нашето поне беше измислено умно!

[Rodn1]

Оп...малко се изложих с тая голяма снимка!

[Blue_Lion]

Ето тази беше много хубава...
http://storage3.album.bg/1cb/dsc03523_de652_18650697.jpg
А честно казано за дербито есента не беше хореото не беше нищо особено....нашето поне беше измислено умно!

Да,доста хора казват,че тази и на мача ви с Рома ви бяха двете най-добри хореота за този полусезон ! Нашата на дербито беше доста добра,особенно знамето беше красиво,но ми писна и от Север и от Юг само големи знамена и картони или знаменца ! Няма някво иноваторство А за пирото...еми като има повече хора по стадионите,по-красиво пиро ! Виж,на дербито нашия сектор като беше пълен кво шоу беше,като целия сектор пламна ! А като има 100 човека в сектора и 3000 празни места,това води до малко факли и грозна гледка - важи и за Сини и червени !

[Blue_Lion]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=01UdRnoT5bU[/youtube]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=U_hU-cXAyQo&feature=related[/youtube]


[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=kYrcxCRZxxs[/youtube]

НАЙ-ДОБРАТА ХОРЕОГРАФИЯ

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=3tRzH412wuM[/youtube]

Lech Poznan

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=51RuqiyGBsQ[/youtube]

Cracovia !

П.П. Песента на клипчето на Краковия е на Kiara - Cracovia !

[cska_90]

Tака е да -абе говори се ,чение готвим нещо много добро-ама да видим!!!!Вие незнам с тази трагична игра -дали ще имате желание да правите нещо???

[_RoKi_]

Tака е да -абе говори се ,чение готвим нещо много добро-ама да видим!!!!Вие незнам с тази трагична игра -дали ще имате желание да правите нещо???

Във вечното дерби роля не играят класиране,предишни мачове и моментна форма.... Там просто се забравя всичко и всеки гледа да направи нещо запомнящо се

[Blue_Lion]

Tака е да -абе говори се ,чение готвим нещо много добро-ама да видим!!!!Вие незнам с тази трагична игра -дали ще имате желание да правите нещо???

Нашата игра е на трибуните и за нас "назад" не е посока,без значение играта и резултатите на отбора ! Левски е име,традиция и история и тя се брани до край ! Дано и други,освен феновете ни,го знаят...

[cska_90]

Ето нещо интересно ,на което се натъкнах:




С Емо Луканката, фен на ЦСКА, продължаваме поредицата за българските хулигани.

- Кое е по-важно за теб - на терена или на трибуните?

- А бе на терена е важно, ама и горе също. Сега, нали знаеш как станаха законите, и тия, по-буйните глави, ни направиха стюарди-мюарди, щото всяка банда си има някакви глави, и тука да усмиряваме, ако стане нещо по-сериозно. Ама тука говориме за нашия стадион. Вече навънка - както дойде. Като има атаки, естествено, че ще се защитаваме.

- А нападате ли?

- Като ни нападнат, никога не отстъпваме - това ни е принцип. Имахме там някои истории... Най-некоректни бойци са Локо (Пловдив) - държа да го подчертая! Те са най-големите мишки. Интернет хулигани, както се казва. Имаше една история преди 3-4 години - отидохме да премерим сили с другарите от „Lauta Hools", но те не се явиха. и затова ние решихме да отидем пред техния сектор да ги предизвикаме. Стана хубаво меле - 30 на 1000 как ти се вижда? Вярно, прегазиха ни. Но това в Пловдив на тяхна територия. Тука в София идват винаги със закъснение, с много полицаи и т. н. Щото са хипер хулигани, нали...

- Какви травми получи в това меле?

- Бях със счупен нос, лежах в болница, прословутата агитка на Локо (Пловдив) мина през мене, но това е нормално. Както се казва, ние отидохме с голи ръце, мъжки двубой да направим - 30 на 30. Избягахме на полицаите, които ни съпровождаха от София. Човек, като иска да премери сили, намира начин да се отърве. Направихме организацията с нашите момчета от „Торсида Пловдив" - на „Happy"-то преди Пловдив ни чакаха таксита и от рейса се натоварихме по 4-5 човека в кола. Куките бяха втрещени как им избягахме. И отиваме на срещата, а тях ги няма...

- Друг път такива уговорки правили ли сте си с някого?

- Разбирали сме се с левскарите от „София запад" и сме се били. Имало е техни момчета пострадали, имало е и наши. Но те са коректни - като се каже нещо, се изпълнява. Както и от Ботев (Пловдив) са коректни.

- Колко на колко се уговаряте обикновено?

- Имало е 5 на 5, 10 на 10, 20 на 20. Това 30 на 30 беше най-голямото, но не се получи.

- Каква е „головата ти разлика"?

- Като се биеш, няма как да не пострадаш. Не ме е срам да си призная, че носът ми е чупен три пъти, ръган съм на шест места. Ама това са нормални работи.

- Къде си ръган?

- По гърба, в корема, и парченце от ухото ми също го няма. Някой ако се хвали: „Пребихме тия, ония, мен ме удариха един път и нищо ми няма", не му вярвай. На мен ми се е случвало в мелето дори мой човек да ме удари по погрешка. Или пък когато се бием с полицаи, те нахлуват в сектора и ние сме най-отпред. Отгоре нашите хора хвърлят седалки и целят куките, но ни счупиха главите и на нас.

- Имаш ли други битки с органите на реда?

- Пак в Пловдив веднъж тия от Локо-то нахлуха на терена, когато поведоха с 1:0, и тръгнаха към нашата агитка. А ние бяхме 700 човека, от които примерно 200 да стават за нещо, а те поне 2000 се изсипаха на терена. И полицаите решиха да се направят на интересни. А ние не сме тръгнали да нахлуваме, просто да направим първа - тия, които можем да се бием, да посрещнем удара, разбираш ли. И влезнахме в една лека ръкопашна битка около 2-3 минути с полицаите, и готово - всичко притихна.

- Какви бяха резултатите?

- Имаме като трофеи една палка, една каска, два пагона, и така...

- Споделяш ли мнението, че това вече не е само футбол?

- Да. Как се появява агресията: тия, които са по-малки - 17-18 годишни, те четат вестници, гледат телевизия, влизат в разни сайтове, искат да се докажат. Примерно сега има една групировка - RSS (по името на някаква подводница), и най-големият от тях е на 19. Както аз имам разни истории, Дучето, другите имат, и малките, и те искат. А ние вече сме хора на възраст...

- А като беше по-малък...

- Първата ми истинска битка беше срещу «канарчетата» от Ботев - дет се вика, съм се калявал срещу тях. Тогава още живеех в Смолян и с приятели отидохме да гледаме ЦСКА срещу Ботев (тогава още Тракия). Бяхме само шест човека и ни нападна една внушителна групичка. Но не се предадохме и стана хубаво меленце. Тогава правеха подлеза на автогарата в Пловдив и имаше и камъни, имаше така, доста материал за употреба.

- Откога си в София? Какви качества трябва да има едно момче, за да стане един от лидерите в агитката?

- Дойдох в София 1994 година. Какви качества? Трябва да си коректен към хората и да даваш всичко за отбора. Като ходим в чужбина (преди ходехме само по 20-30 човека) и като се ступаме с чуждите агитки, и то се вижда - кой е страхлив, кой такова... и почват да говорят вече с по-друго име, разбираш ли. И тука вече като се сбиеш с основните врагове - Левски... след като «София запад» ми имат снимката и съм «персона нон гранта» там, значи вече съм много лош. Аз познавам много момчета, които членуват в «София запад» и взаимно се уважаваме, щото и те са някакви лидери там. Като пътуваме в чужбина за националния отбор, никога не сме били партия с тях. Примерно в Хърватия като арестуваха десет човека от нашите при мача, в който свършихме 2:2, трябва да ти кажа, че Левски и Локо-то не ги видяхме къде са. Те си пътуват заедно, а ние пътуваме с Ботев, със Славия, с по-малките фенклубове, но стабилни момчета, разбираш ли...

- Други екшъни в чужбина?

- С Тирана - там вече си имаше и политически мотиви, шиптърите, знаеш, са мръсна нация... Всичко започна от едно знаме на ЦСКА. Полицаите не искаха да пуснат знамената на стадиона. Докато приберем знамената, бяха останали около 30 човека отвънка. 10-15 минути преди да почне мачът, секторът се затваря с някакви решетки, и не ни пуснаха, а всички имахме билети. Така че минахме през агитката на Тирана - влязохме през техния вход, оттам с тупаници си направихме път до нашите момчета и после целият мач не беше мач, ами артилерия. Целиха ни със стъклени бутилки, дори с обувки. Дучето го уцелиха с една джапанка - и той се чуди що него го целят, а той е най-голямата мишена в нашия сектор...

- Къде ти е било най-гадното гостуване?

- Там, в Хърватска. Нападнаха ни Динамо (Загреб) и Хайдук - бяха се организирали. При тях националността е на много голямо ниво, както и при сърбите. Ние сме някви... никви. Щото никога не може да се обединим, както те го направиха. Направиха го много тарикатски: на групички, на групички - в тая кръчма, в оная кръчма. Докато се организираме, доста хора ядоха бой. Най-обидното беше, че посегнаха на туристи - на деца, на момичета. Е това не мога да го оправдая. Аз примерно, като съм отивал на мач Левски - ЦСКА, и гледам в автобуса дечица със сини шалчета - никога не ми е пречило, не ми е кеф да му взема шала, нека си бъде от неговия отбор. И много се дразня някой като тръгне да взима шал на по-малък. Аз съм спирал наши момчета и даже съм ги и пляскал, щото, като искаш да се пребориш, нека да е някой колкото тебе. За мен е под достойнството да набиеш някой 50-60-килограмов.

- А ти самият свалял ли си шалчета?

- Взимал съм шалчета, знамена. Имаше един период, в който на едно място си ги събирахме на «Кравай». И като дойде папата, ги махнаха, щото беше неприлично някак си.

- На тебе взимали ли са ти шалче?

- Никога. Засега, да чукнем на дърво, имам само един скъсан суитшърт, и това е техният трофей.

- А в България кое е най-гадното гостуване?

- В България няма гадни гостувания, да ти кажа.

- И в Перник ли?

- В Перник, да... Там е малко деликатно. Имат много луди фенове. Те са си държава в държавата. И те мразят София повече, отколкото обичат Перник, това е. Цялата година чакат мачовете с Левски и ЦСКА. И повече мразят Левски, отколкото нас. Щото ние сме били комбина с Миньор. Последния път като ги наказаха с Левски, като хвърляха камъни, имаше около 100 човека цесекари.

- 1996 имаше наръгани с ножове перничани в София преди мача с вас...

- Да, тогава групата на Миньор, която идваше с влака, я водеха перничани, които са от Левски. И тия, които са от фенклуба на Левски в Перник, са яли най-много бой. Значи, това ножове, това е много глупаво. Аз дори джобно ножче нямам.

- Може да ти послужи да си нарежеш луканка...

- Вече навсякъде има заведения, един нож ще ми дадат... Пък и аз не обичам да режа - хрупам си парчето като вафла.

- Имал ли си проблеми със закона?

- Да. Законите в България имам чувството, че се правят за шофьори и фенове... Най-сериозният ми случай е две седмици работа в тухларната в Ловеч. Даже и мача не можахме да гледаме. Не ни пуснаха, щото закъсняхме, полицаите се направиха на интересни и ние къде, къде - в някво кафе се набихме да гледаме мача все пак. И на полувремето идват фенове на Литекс - ние сме били точно срещу техния сектор. И като излезна тая гад, и стана леш. И кой е виновен - естествено ние. Арестуваха ни в събота, в неделя ни осъдиха по няква много странна процедура бърза. И в понеделник вече работихме. Но пък, трябва да ти кажа, и там беше весело. Не знаех как се правят тухлите, сега вече знам. Аз бях пекар, поддържах пещите.

- Гледал ли си филми като "Green Street Hooligans", "Football Factory"...?

- Гледал съм. Това е измислена работа. Тия филми са за малките да се забавляват и те после се опитват да ги повтарят. Много по-хубав е „Кучетата на Шадуел" (Бел. ред.: Оригиналното заглавие на английски е „ID". Шадуел е измислен клуб, чийто прототип е Милуол). Там се разправя за едни полицаи, които влизат в агитката като агенти, но един от тях много се вживя и си стана най-върлият фен на отбора. Това «Football factory» какво да ти кажа... Там дават наркотиците, курвите... Как нападнаха пъба на Тотнъм - това никога не може да се случи. Ние, като се събираме някъде, винаги си имаме отцепки - слагаме от по-малките на 2-3 улици разстояние да гледат дали идва някой. То се знае - и ние сме ги нападали, и те са ни нападали...

[cska_90]

Пешо Буфера е тарторът на агитката на Миньор (Перник). С него продължаваме поредицата си за българските хулигани.

- Ти си дългогодишен лидер на агитката на Миньор, от която треперят много съперници. Предстои ви мач в София с Левски - отборът, с чиято публика си имате най-голямата закачка. Какво е настроението в агитката на Миньор?

- Време е за битка. Преди малко бех на среща с полицията и уговорихме придвижването и настаняването на стадион "Славия". Очаквам да има засади, но както винаги, ние сме подготвени да отвърнем.

- Това означава ли, че няма да нападате първи?

- Ние не нападаме първи. Едно време беше друго. Нямаше толкова полиция, охрана. Сега е различно. За 2 години откак сме у "А" група, имаме 20-30 отсъдени! Виждаш, че вече няма толкова инциденти. И миналата година гостуването на Левски мина кротко. Е, имаше един застрелян със сачма, ама поне не беше боен куршум...

- Е пак не беше много приятно, момчето можеше да умре или да ослепее, ако сачмата го беше уцелила в окото... Кой го направи това?

- Нямам никаква представа. Те като идват, чупят, обиждат хората и на некой му е прекипело и от балкона с пушката...

- Разкажи за тактиката ви при посрещане на гости в миналото.

- Едно време не смееха много да идват тука в Перник организирано - идваха на групички по трима-четирима и се криеха. Като слезнеха на гарата, със скрити шалове, знамена... Пречаквахме ги... което е нормално, навсекъде е така, нали, и ги проверявахме - паспорт нещо, документ кой откъде е... Стискахме ги на гарата и нема мърдане.

- И ако в паспорта пише, че е от София, кво става?

- Ами бой! Значи, имах случай, където видех на един паспорта, че е от София. Има мач Миньор - Левски, а той ми казва, че е тръгнал в университета на изпит. А в Перник няма университет! Тогава получи една доза юмруци и така...

Това в беше в началото на 90-те, после изпаднахме, после се върнахме... Имахме в началото проблем с агитката на ЦСКА - в София намушкаха няколко наши момчета некви скинари и после им направихме една засада на спирка Метал. Беха тръгнали към Кюстендил и тогава бех си пратил разузнавачи на София, които да ми кажат у кой вагон са по-точно, колко човека са... И ние организирано - една група на гара Метал, една на гара Разпределителна, но тя първата група свърши работата. Влезнахме и тия беха вътре като пилци. Не оставаме длъжни на никой, разбираш ли. Ние с бухалки, с боксове, с вериги... и ги изтепахме - ония беха целите у кръв. Въпреки че отнесох един нож тогава - и мене ме намушкаха в крака, още пазим ножа.

Много истории са! Едно време се биехме всеки ден по София. Миньор имаше много силен баскетбол - шест пъти шампиони на България! Говорим за 80-те години - тогава с левскарите се гонихме по Универсиада, по Студентски град - баскетбол, волейбол, хандбал, квото има. Засади се залагат, бомбички, рейсове се чупат, беше страшно! Това ако е днеска, гаранция ще има смъртни случаи. Ама тогава я немаше дрогата, това-онова, само пиене! Даже е имало някой път - сбием се с левскарите и после седнем и пием по ракия. Ама сега нема да стане никога това, това е отврат. Нашата агитка сме пияници, ама нема наркомани. Аз съм работил 10 години по дискотеки охрана, предлагали са ми, имал съм възможност, не съм опитал, заклевам се, нема и да опитам.

- Сега какво работиш?

- Пак съм охрана - на една фирма. Обикновен работник, не съм със собствен бизнес като Дучето, като Тепсиев.

- Бил си и ръгбист?

- Да, 15 години играх в Миньор, който после се прекръсти на Валяците.

- Кои са най-големите ти битки?

- Имаше един случай: те ни нападнаха у един трамвай - ние вътре 30 човека, те - 100. Но тогава имаше друго нещо, не ставаше веднага боя, защото имаше вътре граждани. Докато гражданите не слязоха, левскарите не ни скочиха и чак когато слезна последната жена, тогава се сбихме. Имаше някакво възпитание. Стана боят, изхвърлихме ги от трамвая и те тогава с камъни го изпочупиха.

90-та година също си беше голема битка у София, като ни биха 4:2. Тогава ги подценихме левскарите, ние бехме 300 човека, те сигурно се събраха пет пъти повече от нас! Беше такъв бой - ръцете не можех да си чувствам! Камъните се ударяха у въздуха - те оттам, ние оттука... Имаше от наште четирима пострадали, включително и аз. От техна страна - сигурно десетина. Минаха всичките през мене, как оцелех, не знам! Какво е това племе, не знам - удари некой, свали го, па го остави. А то такава злоба, да си паднал и да те ударат с камъни в главата! Целата работа беше в това, че плениха Тони Талисманчето, който е инвалид момчето, не може да бега. Ние отстъпваме, близо два часа се биеме за Подуене. Ония метат бомби, ние немаме, само камъни метаме. И нема полиция, нема нищо. Това стана точно когато запалиха Партийния дом и всичката полиция беше там. Ако не беше Тони, немаше да има ранен от нас, ама те го хванаха, пребиха го и му вземаха маратонките. Представяш ли си такава наглост, това за мене не са хора! И на „Ботевградско шосе" хванах едно държале (Бел. ред.: нещо, което държиш - тояга или железен прът) и с още две момчета отидохме да го спасиме. Ама ония беха хиляда и кусур човека. Първите неколко паднаха, ама после вече нема бегане. Мене като ме шиеха в ИСУЛ, имаше четирима от тех - един без око, един без не знам кво, дойдеха целите в кръв. Спечелиха битката, щото беха повече, но войната не е загубена.

Като ги бихме тука 2:1 98-ма левскарите, бех пратил две момчета да направат, нали ги знаеш, коктейлите Молотов и на полувремето хвърлихме 3-4 през оградата и на няколко им пламнаха якетата. Те беха тогава с тия оранжевите, бомберите.

После наесен на стадион „Васил Левски" ние бяхме настанени у сектор „В" и от левскарската публика ни делеше една пътека и ни пазеха десет полицаи, от които две жени. На полувремето ставаха псувания, дрязги от двете страни, знаеш нещата как са, и на полувремето се опитаха да ни атакуват. Едните откъм сектор „Б" тръгнаха да ни взимат знамената, другите директно се вклиниха в нас, обаче им дадохме отпор здрав аз, брат ми, другите момчета, които бехме...

Иначе, бой не е ставал ръкопашен от поне 10 години, щото винаги ги охраняват полицията.

А ние бехме седем години по селата - значи, в Долна баня местните ни скочиха, те беха с фланелки на Левски. Стана такъв бой, че мача се прекрати. Направо мазало - те имаха кирки, лопати, ние с бутилки и с голи ръце!

- Какво мислиш за перничаните, които подкрепят Левски и ЦСКА?

- Тия хора не можем да ги разберем, аз не мразим толкова Левски и ЦСКА, колкото тия наште тука перничани, защото седат на Миньор и Левски 2001 година, когато Миньор изпада и викат „селяни". След като се прекрати мачът, те първи бегаха.

- Други тежки гостувания по страната имали ли сте?

- Значи, това беше 9 март 85-а, отидехме около 500 човека в Сливен. Спрехме с рейса в центъра и минахме по целия град. Имаше циганета, хвърляхме им по 5, по 10 стотинки и викаха „Миньор". После, като стигнахме до стадиона, почнаха да си викат „Сливен". Как и да е! А стадионът е точно до циганската махала. И нас ни сложиха до местната публика, имаше хора от турски произход и на стадиона пиеха кани вино и се наливаха, разбираш ли, това нема да го забравим никога. И на излизане стана едно сбиване, опитаха се едно наше знаме да го вземат тия хора от малцинствата и ние, нормално, да се защитиме. Стана един ръкопашен бой от две групи по 200-300 човека - кой с какво удари: тояги, кани вино... Бехме тръгнали с 20 знамена, а се върнахме с 18 и само 1 дръжка!

- Какво е твоето приветствие от нашите страници за привържениците на гостуващите отбори, които ще идват в Перник през пролетния полусезон?

- Още, докато се изкачват нагоре към стадиона, ще им се вдигне адреналинът, но нека са добре дошли - все пак старото име на нашия стадион е Стадионът на мира. Нека заповядат, пък живи и здрави - кой оцелее...