Los Che написа:[center]Футболния антихрист. Историята на Диего Коста.[/center]
Както и в киното, където освен положителните герои трябва да има и злодеи, така и за истинския футболен спектакъл са нужни различни персонажи. Добрите ги знаем: момчето само на 25 години, даващо всичко за играта само срещу един мизерни 20-тина милиона годишно, трупащо като Плюшкин златни топки. И дори данъчните не могат да развалят свещеният му ореол.
Сега ще си поговорим за персонажите даващи УЖ лош пример на зрителите. Те са с лоши характери, провокатори , горят на терена като неокастрени цепеници и „не цепят басма на никого”.
Сетихте се за Диего Коста, нали? Феновете на „душекчиите” го обожават, останалите го мразят, но е сигурно едно – никой не може да остане равнодушен към него.
Звучи невероятно, но лидера на „Атлети” е откритие на школата на „Барселона”! Е, не прочутата „Ла Масия” , която като еничарски корпус събира деца от цял свят. Той е откритие на Barcelona Esportivo Capela малко отборче каквито в Бразилия има много. При това той започва да се занимава с футбол сериозна едва на 16 години. За това явно и характера му е такъв в резултат на суровото детство из улиците на Сан Паоло.
Както с повечето бразилски играчи пътят му към Европа започва от Португалия. И не започва от столичните „Порто”, „Бенфика” или „Спортинг” а от провинциалната „Брага”. Един отбор съставен от млади латиноамериканци като Диего от полупрофесионалната „Барселона”. Дори в „Брага” конкуренцията била висока и 18 год. новобранец изпратили във втора лига в Futebol Clube Penafiel. Там за ½ година Коста изиграл 13 мача и вкарал 5 гола. А получил 9 жълти картона. Тогава от столичния „Атлетико” го забелязали за първи път. Тъкмо от „Брага” го били върнали след наем и дошло щедрото предложение на „индианците” – ½ милион евро за 50% от правата му + остава да играе в „Брага”. На 28.01.2007 все още 18 год . нападател дебютирал срещу Futebol Clube Paços de Ferreira като заменил не кой да е а легендата João Manuel Vieira Pinto. После започнал да излиза и като титуляр. Но за първите 7 срещи не отбелязал , направил само един голов пас. И вече португалците мислели как да се отърват от „драката” , когато в 1/8 финал за УЕФА , гостуване на „Парма”, той влязъл като смяна, когато отбора му губел и бил пред отпадане и в 89 мин. вкарал гола класирал „Брага” напред. Едва сега португалците разбрали какъв безценен диамант са харизали на „Атлети” , но било вече късно.
Коста отпътувал към испанската Примера. Разбира се, за дебют в онова „Атлетико” той не можел и да си мечтае! Там в атаката се подвизавали Агуеро и Форлан, супер-звездата Миста, Луис Гарсия завърнал се от гурбет на Острова. Няма място! И при младежите вече не било за него.
За това го изпратили пак под наем в „Селта” Виго. Те тогава играели в Сегунда, но поне там щял да играе по-често. Във Виго той се срещнал с абсолютно подобен на себе си персонаж - Hristo Stoichkov. Вярно, от гениалния футболист излязъл не много добър треньор. Но Стойков бил перфектния ръководител за Коста. Двамата лика-прилика. Христо бил същия завършен хулиган на терена. Въпреки че играел за реферолюбимата „Барселона” , той често бил гонен от игра, най-често за простотии срещу противника и дори срещу самите съдии. Българина ругаел всички - съперници, свои, президенти, треньори, съдии…а трибуните на „Камп Ноу” го боготворили. Та може би в Коста, Христо видял себе си като млад. Макар че в сравнение с Коста, младият Стоичков бил направо младенец непорочен. Той веднага го поставил като титуляр в атаката, за сметка на своя сънародник Владо Манчев. И макар че Стоичков ги изоставил скоро и при следващите треньори Коста останал титуляр. 30 срещи - 6 гола . За 19 год. не е зле! И 9 ж.к. и 3 ч.к. И за какво? Ето пример: мач с „Херес”. Коста вкарва за 3:1 в края на мача. Идеално! Още няколко минути и отива да празнуват с колегите. Да, ама не! Коста получава в следващата минута директен ч.к. защото отива да дразни гостите от агитката.
Интересни колеги имал : Mario Suárez / сега също са колеги/, Michu / сега на Острова/, Iago Aspas / и той сега си губи таланта нейде на Острова/. И с тези колеги те останали в края на сезона в средата на таблицата в Сегунда! А те не били за там! Договора за наем изтекъл. Коста трябвало да се върне в столицата. Но в „Атлети” все още нямало място за него. Атгуеро и Форлан вършели чудеса а и бил привлечен Синама Понгол.
Младежа пратили пак под наем в „Албасете” отново в Сегунда. Там попаднал на истински треньор – Хуан Игнасио Мартинес , същия извел „Леванте” до евро турнирите година по-късно. На Х.И.М. точно такъв нападател му и трябвал за неговата философия за играта – прагматизъм, ефикасност и физика. Тук Коста почнал да бележи редовно. И отново старата слабост – за 35 срещи = 13 ж.к. и САМО 2 ч.к. Даже и след наема в „Албасете” Коста не получил шанс за завръщане в „Атлетико”. „Ройобланкос” купили Серхио Асенко от „Валядолид” срещу 7 000 000 + Диего Коста. Сега тази размяна звучи смешно, но тогава Асенко бил смятан за най-переспективният вратар в Света.
Коста трябвало да замени продадения Педро Леон.
Той отговарял на условието лидер на отбора – вече бил на 21 год. За първите 14 срещи отбелязал 6 и подал за 4 гола. Иначе си оставал все същия гамен.
Епизод 1. „Пурпурните” посрещат „Ла Коруня” и ги напляскали с 4:0. Третия гол отбелязал Коста . А след гола отишъл пред сектора с гости и им показал , че отдолу е с фланилка на „Селта”. Виго и „Депортиво” са местни врагове.
Епизод 2. Мач с „Еспаньол”. Асиер дел Орно извършил нарушение срещу Дидак Вила. Онзи обаче „умрял” на терена и съдията извадил ж.к. за дел Орно. Специалиста по симулации Коста обаче решил да накаже симуланта и го проснал в нокаут . Дали му ч.к. а мача бил прекъснат докато успокоят Диего. Дидак Вила пък бил сменен и напуснал терена след него.
Шефовете на „Валядолид” решили да освободят треньора Менделибар . Новият наставник Онесимо обаче докарал отбора до изпадане в Сегунда. Може би това се дължало и на факта, че налагал като №9 анголеца Манушу , който вкарал два пъти по-малко от Коста предишнния сезон. Може би след изпадането в Сегунда кариерата на Коста щяла да тръгне надолу , но слава Богу, най-сетне го върнали в „Атлети”. Още първия мач срещу „Хихон” той заменил Форлан в 60-тата мин. и подал за гола на Шимао.
Quique тогава решил да върти нападателите и така Коста получава добър шанс макар и като смяна на Форлан и Агуеро. Отгоре на всичко 22 мача той не успявал да вкара гооооооол. Всичко свършило при гостуване на „Осасуна”. В първите минути Форлан се контузил и като партньор на Кун влязъл Диего. И като почнали „най-домакинската команда в Примера”! Срещата свършила 2:3 а Коста вече бил титуляр, докато Форлан го гледал от пейката.
На края на сезона Агуеро и Форлан били продадени а като двойка нападатели вече играели Коста и ново привлечения Радамел Фалкао. В пред сезонната подготовка всичко било ОК. Новата двойка нападатели бележела. И точно в началото на сезона Коста се контузил. И то за 6 месеца. Обидно! А началото на сезона било кошмарно за „Атлети” – от 17 мача само 5 победи. Сменили треньора. Новият Диего Симеоне отпратил Коста под наем в „Райо Валекано” до края на сезона. На Чоло трябвали боеспособни в добра кондиция играчи а след контузията Коста не бил такъв.
В „Райо” го чакал негов стар познат от „Селта” – Мичу. За 11 мача за „пчеличките” Коста отбелязал 8 и подал за 4 гола. И чакал момента за завръщане в „Атлети”. За да се докаже пред Чоло, той започнал да играе още невъзстановен от контузията. За това при всяко падане той се гърчел от болка. А околните си мислели , че симулира. После контузията отминала, но Коста не спрял да „умира от болка” при падане. Било му станало навик, просто. Точно бил пред завръщане след наем и от ръководството на „Атлети” решили да го разменят с Рикардо Куарешма от „Бешикташ”. Но понеже отбора бил пред влизане в Лига Европа от отбора решили да не продават Фалкао. И понеже имали нужда от свежи пари разпродали няколко играчи за да разчистят ведомоста за заплати. Така Коста отново се озовал на любимия столичен стадион. Всички останали ново привлечени били свободни агенти и върнати след наем. Сред тях Коста намерил и своята „половинка” Раул Гарсия. Двамата били като близнаци – еднакво нагли и готови за щурм на противника. И били типичните 100 % хора на Симеоне. Сега на тях се възлагала главната роля – да поднасят снаряди за Фалкао а той да ги праща във вратите. В първите 4 мача Коста имал вече 5 голови паса. А при гостуването си на „Сантяго Бернабеу” Коста се държал така, че дори Пепе се почувствал плах ученик. Такива футболни мръсотийки насътворил нашия герой, че веднага си спечелил „любовта” на бялата част от Мадрид.Заради него изгонили Рамос, който го наплюл. Но те не знаели какво още ги чака от Коста! А под благосклонния поглед на Чоло , Д.Каоста продължил във всеки мач да си върши неговите си пиратски пакости. И някак между другото и да бележи. 11 гола за Фалкао – 8 за Коста + 5 голови паса.
Коста изиграл и два мача за нац. отбор на Бразилия. И тогава получил испански паспорт. И вече можел да реши за кой отбор да играе на Световното. Тогава Сколари се направил на принципен и казал: „Може и да го вземе в националния, но трябва да го пробва в още няколко контроли”. Хайде бе, точно Човека с Голямото Его ще проверяваш в „няколко” контроли. А и треньора му е аржентинец, който предпочита Коста да играе в Европа а не да пътува през месец до Америка. Така че бразилеца Коста ще играе в Бразилия може би срещу своята Бразилия! Типично за Диего! Трибуните на „Маракана” ще го освиркват? Ще го ругаят? Какво по-приятна атмосфера за този изпечен провокатор?
Коста е Най-мразен в Сарагоса. 1. Защото редовно ги наказва и 2. Защото редовно показва след гола отношението си към тях. Предстои му да си спечели тази титла и на „Камп Ноу”. Там туристите по трибуните, свикнали на доброто момченце Лео, добрият чичко Хави, добрият Плешивец Андрес, добрият … прощавайте не можах да се сетя в какво е добър Пике, добрият симулант Бускетс и най-новия добричък Неймар … Та щракащите с фотоапарати ще се срещнат с един провокатор, симулант, разбойник, хитрец, пират способен на всичко с цел победа за отбора си ръководен от същия разбойник, хитрец, способен на всички за успеха на отбора. И отбор способен на всичко за победата.
Това лято го искаха на Острова в „Арсенал” и „Ливърпул”. Даже Луис Соарес му изпрати лична покана.
Диего отказа и остана за да замени Фалкао начело на отбора. В Мадрид бе привлечен Давид Вия. Всички мислеха , че отново Коста ще свири втора цигулка. Да, ама не! Коста е първа но не цигулка а първа китара, хъшлашка китара. И в момента си съперничи с боговете Меси и Роналдо в голмайсторската класация. А е само на 25 год.
материал на "Football Tribune"
[rimg]http://1.bp.blogspot.com/-5L9TsfF44Lc/UnR_AfG0L1I/AAAAAAAAEVg/ZMxiuk4kg6Q/s1600/DiegoCostaWeb.jpg[/rimg]
[/center]