Помни титаните (3) - Куцащият папагал

[Vojdek]

"Аз не живея животът,животът живее в мен!"
Брилянтно изказване!Гаринча.
Преди финала на световното,което Бразилия печели в съблекалнята пита треньора:
"Тренер, какъв мач имаме днес?"
"Финалът!" - отговаря тренера.
"Ясно защо има толкова хора..."
Просто без думи.Жалко, че не е бил поне малко като Пеле.Но пък от друга страна, ако беше - нямаше да е Гаринча.Хвала на такива като него!Той, Бест, Стенли Матюс и подобни на тях ми пълнят душата!

[защо]

Да разкажа още една от щуротиите му. На една контрола с Фиорентина преди световното в Швеция, Гаринча излъгал вратаря и спрял пред празната врата, да изчака защитника, който тичал на помощ. Когато човекът дошъл, Гаринча се изтеглил встрани от вратата, след това с рязък финт го принудил да залитне и да се натресе в гредата и чак тогава вкарал гола. Затова на първенството отначало Гаринча бил резерва на Жоел от Фламенго. Първите два мача (3:0 с Австрия и 0:0 с Англия) бразилците не били особено убедителни, затова по-опитните играчи - капитанът Белини, Диди, Нилтон Сантос - помолили треньора Феола да смени Жоел с Гаринча за решителния мач със СССР. Феола категорично отказал да разчита на този несериозник, и чак когато тримата заплашили и те да бойкотират мача, отстъпил. По време на мача със СССР в първата минута Гаринча излъгал 4-ма човека и ударил греда, във втората пробил по крилото и подал на непокрития Пеле, който пак ударил греда, в третата подал на Вава, който най-накрая вкарал и въпросът кой да играе дясно крило отпаднал от самосебеси.

Впрочем, чел съм различни числа за разликата в дължината на краката му - най-голямото беше 23 сантиметра, най-малкото до днес - 7, тук виждам, че Деян е намерил някъде и 6. Във всеки случай разлика е имало, и тя, заедно с кривите крака, е правела финтовете му неуловими - просто като го гледаш, не можеш да разбереш, какво точно се опитва да направи и накъде мисли да тръгне.
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Od6KVVCScto[/youtube]

[защо]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=qx1jfndUXqk&feature=related[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=FaVEexI8gfM&NR=1[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Tk2C4LUvaxc&feature=related[/youtube]

[Yanev]

Гаринча е гений .. Поне доколкото съм чувал,той пръв е въвел екстравагантните финтове,които в наши дни използват Роналдо,Робиньо и т.н.

[DeyanFCK]

Ето и още малко снимки за Гаринча:


Гаринча, роден под името Мануел Франсиско дош Сантош, си проправя път до националния отбор от най-ниското футболно равнище - улицата. Роден е на 28 октомври 1933, а през 1955 г. той изиграва първия си мач за "селесао".


Гаринча няма най-добрите физически данни, за да започне футболна кариера. Левият му крак е Х-образен и е с 6 см по-къс от кривия му десен долен крайник. Невероятните му финтове обаче го правят един от най-великите крила във футболната история.


Заедно с Пеле (в средата) Гаринча става световен шампион през 1958 г. в Швеция. Четири години по-късно "Кралят на футбола" е контузен и в Чили моторът на бразилците е Гаринча. Вляво до двамата седи Белини, който също е част от тима на Бразилия през 1958 и 1962 г.


С двата си гола в четвъртфиналния мач срещу Англия през 1962 г., Гаринча има решаваща роля за победата с 3:1. С общо четирите си гола в турнира бразилецът е не само световен шампион, но и голмайстор на първенството.


Във футбола Гараинча е на върха, но личният му живот е катастрофа. За задлъжнелия и страдащ от тежка форма на алкохолизъм Гаринча е непосилно в края на краткия му живот да издържа множеството деца от браковете си и краткотрайните си връзки. Бившият футболист умира на 20 януари 1983 г. на 49 години в клиника в Рио де Жанейро от алкохолно отравяне. На снимката той целува през февруари 1965 г. една от осемте си дъщери от първия си брак.


Стотици хиляди бразилци изпращат "Папагала" след кончината му през 1983 г. Това е корицата на една от биографиите на легендарния футболист.

[Botevist_1912]

Гаринча основно е използвал един финт, пускал си е топката на една страна и същевременно прави лъжливо движение, че ще тръгна на другата страна и лъже защитника. Той е бил природен талант, от махалата директно е заиграл в професионалния футбол. Не се е поддавал на никакви треньорски указания, затова треньорите са го оставяли да прави каквото си иска, да задържа топката колкото си иска, да импровизира. Гаринча е играл срещу България на световното през 1966 година в Англия, Бразилия побеждава с 2 гола от пряк свободни удари на Пеле и Гаринча. Имал е много деца (предимно дъщери ). За Гаринча футболът е бил радост, а не работа. Той е играел не за пари, а за удоволствието от играта. И за удоволствието на публиката.
Мачът срещу СССР на световното през 1958 в Швеция е считан за един от най-добрите мачове в историята на футбола. Ако не ме лъже паметта това е дебюта на Пеле и Гаринча в националния на Бразилия.
Един от играчите на Съветския съюз казва, че никога не е очаквал да играе срещу такива виртуозни футболисти. Разказваше, че Пеле е поддавал топката на място, където няма играчи той отивал за топката, но тя така била фалцирана, че като топне се връщала в краката на Пеле.
Друг велик мач за Гаринча е срещу Англия 1962 година в Чили, когато Пеле се контузва и Гаринча е лидера в отбора на Бразилия и ги извежда до втората световна титла. Гаринча е двукратен световен шампион.
Съжалявам, че не съм имал възможността да наблюдавам на живо такива гениални футболисти !

[защо]

Сетих се за още една щурава история, по повод на мача на бразилците с Англия през 62-ра. Той е един от най-силните на Гаринча в националния отбор и легендата е, че преди мача Жоао Салданя (голям бразилски треньор, практическият откривател на Гаринча, защото когато поел Ботафого му дал пълна свобода, обявявайки, че указанията му се отнасят за останалите 10, които по време на мача нямат работа на дясното крило), който по това време бил някакъв кореспондент на бразилски радиа и вестници на световното, предложил на Уолтър Уинтърботъм, треньора на англичаните, да се хванат на бас, че до 10-тата минута ще прати някой да помага на левия бек. Почтеният англичанин се дърпал, защото от него зависело, дали да прати и съответно, дали да спечели баса, но Салданя заявил, че не е така, че и да не прати никой, от самосебеси поне още един човек ще се задържи постоянно в тази зона и Уинтърботъм накрая се навил на бутилка шампанско. След това Салданя отишъл при Гаринча и му разказал, че си е говорил с Уинтърботъм и той му е казал, че в Англия има един защитник Флауърс, който го е гледал предишния мач и е заявил, че е много по-добър от него и Гаринча няма шансове. Гаринча се ядосал и попитал как изглежда тоя. Салданя казал: „Абе един висок, рус...“ . „Те са такива всичките“, отговорил Гаринча, и тогава Салданя го посъветвал, да вземе да ги накаже всичките, един от тях ще е неговият човек. На другия ден Бразилия елиминирала Англия с 3:1 (това е било 1/4 финал), Гаринча вкарал два гола и подал за третия, а след мача Уинтърботъм купил каса шампанско на Салданя.

[medenka]

Деяне, уцелил си шестицата с този пост. Любим играч на моя баща, за когото оказва се, аз не знам достатъчно. Разказвано ми е много, но е избледняло. Ще намеря книгата „Пеле, Гаринча и футболът..." за начало.

[Sagittarius]

За радост много мачове съм гледал на Гаринча по телевизиите и съм абсолютно категоричен,че това е най-великото крило в историята на футбола,баща на всичките финтове и дрибъли,които се прилагат от най-добрите флангови играчи,а това,че е бил самороден талант никога не тренирал футбол освен по улиците,че се е борел с жесток физически недъг и превърнал една чиста инвалидност в гениалност,че е играел само заради феновете и заради играта го превръща съвсем естествено в абсолютен любимец за всеки фен.На играчи като Гаринча дължим величието на футбола и романтизма в играта

[DeyanFCK]

Радостта на народа
(очерк на Оле Шулц, превод от германски: DeyanFCK)

Той винаги е гледал на нещата под ъгъл. Заради двата си криви крака, единият от които е с 6 см по-къс от другия, изглежда всеки момент ще загуби равновесие. Обаче Мануел Франсиску душ Сантуш никога не пада или ако го прави, то е след многобройните ритници на противниковите защитници.

Той получава много прякори през своя живот, но всички го помнят като Гаринча, малката птичка, с която е сравняван поради лекотата, с която играе. Понеже при раждането си краката му са Х- и О-образни, някои го наричат "Ангела с кривите крака". Когато става известен запалянковците са единодушни - той е "Алегрия де пово", "радостта на народа". Писателят Нелсон Родригес го нарича в своите хроники "Чарли Чаплин на футбола".

И изглежда точно така, когато човек види на старите ленти танцуващия дервиш с топката. Това е чистата радост, забавният трик, с който някой става смешен, а публиката се превива от смях. В повечето случаи трикът е един и същ: той се накланя, веднъж, два пъти, върти тялото си, скача напред-назад, изчаква и изведнъж разминава противника. Понякога той спира, за да изчака защитника да го догони, само за да прекара топката отново през краката му.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=RZFd_m2yJzQ&feature=player_embedded[/youtube]

Гаринча беше "маландро" - един калпазанин, един мошеник на терена - фигура, която днес също може да се открие в бразилския футбол. В лицето на хора като Едмундо и Ромарио - тези "маландрос" доскоро радваха хората по трибуните. Но в тази категория попадат и симпатични типове като Жозимар, десният бранител, който на световното първенство през 1986 г. изскочи от нищото и вкара два фантастични гола почти от ъгловото флагче, а след това отново изчезна от светлините на футболната сцена и намери своя край в блатото на дрогата. В днешния отбор на "селесао" малкият Робиньо напомня за този вид играчи.

Най-известният от всички тях обаче е Гаринча, двукратен световен шампион с Бразилия от 1958 и 1962 г., дясно крило на Ботафого от Рио, един "маландро" и "мулеренго" ("герой сред жените") от малкото градче Пау Гранде. В Бразилия се говори, че Пеле се цени, но "Мане" Гаринча се почита и обожествява. "И аз съм сигурен, че Гаринча днес би играл десет пъти по-добре", казва биографът Руй Кастро. "Докато Гаринча се състезаваше, все още нямаше жълти картони и той беше постоянно ритан и фаулиран, без това да бъде санкционирано по някакъв начин."

Но това си остава само едно предположение, при това безсмислено. Кой знае как Гаринча би се държал днес в сгъстените халфови линии на съвременния футбол и в светлините на безбройните медии. Той беше дете на своето време. Когато звездата му изгрява по време на Мондиал'58 в Швеция, първо зрителите по стадионите забелязват, че един необикновен футболист прави своя дебют. Такова нещо до онова време не е виждано - такива трикове, финтовете, тези така първични и почти наивни радости от играта. Той интуитивно измисля и развива такива трикове, каквито другите футболисти трябва да изучават и тренират с години.

"Селесао" обединява народа

Световната титла от 1958 г., която облекчава болезнената травма от загубеното домашно първенство през 1950 г., прави Гаринча идентификационна фигура на нацията буквално за една нощ. Зад него застават хората от една страна, която преминава от една политическа криза в друга, която със собствени сили се е освободила от колониална зависимост и е разкъсвана от комплекси за малоценност. "Селесао" обединява народа. Писателят Родригес, който сам е привърженик на военната диктатура, пише: "Това е чудото, което постигна футболът. Всяка победа компенсира бразилците за стари и никога непреодолени разочарования." А Гаринча през тези години е гарант за големи триумфи. Двамата с Пеле повеждат бразилската единадесеторка, а през 1962 г. кривокракият играч сам вдъхновява "кариоките" за защита на купата. Той е в зенита на славата си.

Неговата изключителна игра не се изчерпва само с финтове и голове. Според Родригес Гаринча е прототипът на бразилците: "Той имаше онзи обезоръжаващ чар на едно дете, което стреля с прашка по оградата и в своята безгранична приветливост поздравява дори кучетата в двора. Всички ние сме жертви на своите разбирания. Гаринча обаче никога не е трябвало да се замисля. Гаринча не мисли. При него всичко е инстинктивно."

Гаринча е почитан, въпреки че житейските му трудности стават достояние на обществеността. Той рано още започва да пие, също и за да може да понася болките на кривите си крака. Той е замесен в множество автомобилни катастрофи и дори парите му не го измъкват от неприятностите. Затова не е учудващо, че портретът на Гаринча в обществото е на гениален футболист, но с объркана душевност. Биографията на футболиста ни помага да съживим неговия образ на едва ли не глуповатия Гаринча. Биографът Кастро определя Гаринча като паднал в жертва на алкохола, но въпреки това чувствителен човек, който намира истинско щастие само в провинцията сред природата. Той описва с какви обществени предразсъдъци е трябвало да се бори Гаринча, когато през 1966 г. се разделя с жена си и шестте си деца и заживява със скандалната певица Елза Соареш - красива мулатка, родена в бедните квартали на Рио. В дълбококатолическата страна тази постъпка крещящо противоречи на добрия християнски тон. Буржоазната Бразилия повдига скандализирано вежди.

Хората от улицата не изоставят своя идол. Те изпадат в дълбока депресия, когато през 1966 г. Гаринча обявява отказването си от националния отбор. "Ние се научихме да се смеем. През това време ние живеехме безгрижно и спокойно. Без неговия динамичен, акробатичен и чревоугоднически футбол ние оставаме 80 милиона сираци", описва събитията Родригес. Но Гаринча успява да се завърне още веднъж и до 1972 г. играе за Атлетико Жуниор, Фламенго и Олария. И когато той "изпя лебедовата си песен пред трибуните на Маракана самотен и изпълващ, запалянковците хвърлят толкова много банкноти във въздуха, че замалко не предизвикват инфлация в държавата. А ние, бразилците, се чувствахме почти всемогъщи."

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=r_V6y5P050M&feature=player_embedded[/youtube]

През 1973 г. той слага край на кариерата си с прощален мач на Маракана. И скоро потъва в забвение. Мизерната му пенсия не стига за нищо. Когато той умира от алкохолно отравяне на 20 януари 1983 г. само на 49 години, в джоба му няма нито стотинка, а 14-те му деца и футболната публика отново си спомнят за някогашния си идол. Пътят на Гаринча до гроба е извървян от хиляди тъжни фенове.

И изобщо не е съвпадение, че смъртта на Гаринча съвпада с края на едно футболно изкуство, което изумява масите в края на 50-те и през 60-те години. Година преди кончината на знаменития футболист, на световното първенство в Испания през 1982 г., новият отбор на Бразилия, изграден около Зико, Сократес и Фалкао, губи от хитрите италианци и отпада от турнира. "Красива смърт", казват за това в Бразилия. Започват нови времена.

"Тук почива в мир този, който правеше народа щастлив" пише на надгробния камък на Мануел Франсиску душ Сантуш, наречен Гаринча, умрял преди 27 години в Рио де Жанейро.