Спартак Плевен
Публикувано: 07 дек 2011 02:49
18 000 срещу ЦСКА показаха защо Спартак (Пл) ще го има
Плевен изигра своя мач на годината, сега на ход е управата
За Спартак (Плевен) - ЦСКА си има прекрасно клише - мачът на годината. За домакините, де. Тях отдавна ги няма в елита, градът пък изпадна от картата на професионалния футбол. Срещата обаче бе една от онези лудости, на които се крепи футболът. Мач не на годината, а мач на града! За да усетиш лудостта, трябваше да си в Плевен от предния ден. Да видиш как се подготвя агитката на Спартак, как във въздуха трепти някаква надежда за изненадващ развой на мача. И как през очите на феновете отстраняването на ЦСКА не ти изглежда толкова налудничаво.
В събота по обяд пред градския стадион осъзнаваш, че си постъпил неразумно, след като не си си взел билет предварително. Огромни опашки пред метална барака. Най-нормалното е да я отминеш - толкова е грохнала. Това обаче е нейния ден, всеки тръгнал си от бараката с билет е блажен. Същата опашка е и на входа, влиза се трудно. Това предизвика няколко човека да креснат недоволно: "Ушев, пускай ни, ще почне мача". Само дето Ушев го нямаше, беше се уплашил от "опасния" стадион. Нищо, благодарение на стотината стюарди приказката на Плевен беше спасена.
В града и покрай стадиона изобилие от шалчета в синьо-бяло няма. Което е и нормално - 10 години са минали, откакто Спартак е играл за последно в "А" група. От тогава сигурно нищо с емблемата на клуба не е произведено. Ако не броим фабриката за гафове, докарала клуба до мизерния аматьорски футбол. Който е пазил в скрина шал, наметнал го е, пак бил той и позахабен. В агитката на Спартак обаче всичко е синьо - знамена, шалове, фланелки. Някои са отпреди 15 години. Ама като няма други!? Феновете са на стадиона 2 часа и половина преди началото на мача. Пеят още отсега, скандират, стягат хореография. Не ги притеснява, че отсреща е разпънат транспарант: "Червени и горди, в Плевен родени, трибуната северна за нас е свещена". Някога пак ще ви е страх да играете в Плевен, припомня около 40-годишен запалянко. За последно ЦСКА направи тук 0:0 в "А" група. Пак имаше 18 000 на трибуните. А Вили Вуцов от нерви едва не си разби голямата глава в бетона.
А той и бетона вече се е разрушил. Добре, че стадионът е пълен, за да не видиш жалкото състояние - дупки, застлани с...вестници, почупените пейки, гротескното табло, срутена ограда. Става ти ясно защо с такъв ентусиазъм се говори из Плевен за новото ръководство, чиято първа задача ще бъде реконструкцията на стадиона. След първия съдийския сигнал Спартак разкрива големия си коз - привържениците. Те пеят като под строй:
"Кой не скача и не пей,
той за Спартак не милей"!
Не млъкват до края на срещата. И при 0:1, и при 0:2, и при 0:3. За тях е важен не резултатът, а че са показали, че благодарение най-вече на тях България видя: Спартак още го има. Такива двубои са мотивацията на феновете пак да пътуват по "разбитите пътища на Северозапада" (цитат от сайта на клуба) и да вярват, че Спартак ще се върне в елита. Защото мястото му е там. Най-малкото заради онези 18 000 на стадиона.
Автор: Адриана Димитрова
http://www.sportline.bg
http://www.sportline.bg/news/83826/18-0 ... ste-go-ima
Плевен изигра своя мач на годината, сега на ход е управата
За Спартак (Плевен) - ЦСКА си има прекрасно клише - мачът на годината. За домакините, де. Тях отдавна ги няма в елита, градът пък изпадна от картата на професионалния футбол. Срещата обаче бе една от онези лудости, на които се крепи футболът. Мач не на годината, а мач на града! За да усетиш лудостта, трябваше да си в Плевен от предния ден. Да видиш как се подготвя агитката на Спартак, как във въздуха трепти някаква надежда за изненадващ развой на мача. И как през очите на феновете отстраняването на ЦСКА не ти изглежда толкова налудничаво.
В събота по обяд пред градския стадион осъзнаваш, че си постъпил неразумно, след като не си си взел билет предварително. Огромни опашки пред метална барака. Най-нормалното е да я отминеш - толкова е грохнала. Това обаче е нейния ден, всеки тръгнал си от бараката с билет е блажен. Същата опашка е и на входа, влиза се трудно. Това предизвика няколко човека да креснат недоволно: "Ушев, пускай ни, ще почне мача". Само дето Ушев го нямаше, беше се уплашил от "опасния" стадион. Нищо, благодарение на стотината стюарди приказката на Плевен беше спасена.
В града и покрай стадиона изобилие от шалчета в синьо-бяло няма. Което е и нормално - 10 години са минали, откакто Спартак е играл за последно в "А" група. От тогава сигурно нищо с емблемата на клуба не е произведено. Ако не броим фабриката за гафове, докарала клуба до мизерния аматьорски футбол. Който е пазил в скрина шал, наметнал го е, пак бил той и позахабен. В агитката на Спартак обаче всичко е синьо - знамена, шалове, фланелки. Някои са отпреди 15 години. Ама като няма други!? Феновете са на стадиона 2 часа и половина преди началото на мача. Пеят още отсега, скандират, стягат хореография. Не ги притеснява, че отсреща е разпънат транспарант: "Червени и горди, в Плевен родени, трибуната северна за нас е свещена". Някога пак ще ви е страх да играете в Плевен, припомня около 40-годишен запалянко. За последно ЦСКА направи тук 0:0 в "А" група. Пак имаше 18 000 на трибуните. А Вили Вуцов от нерви едва не си разби голямата глава в бетона.
А той и бетона вече се е разрушил. Добре, че стадионът е пълен, за да не видиш жалкото състояние - дупки, застлани с...вестници, почупените пейки, гротескното табло, срутена ограда. Става ти ясно защо с такъв ентусиазъм се говори из Плевен за новото ръководство, чиято първа задача ще бъде реконструкцията на стадиона. След първия съдийския сигнал Спартак разкрива големия си коз - привържениците. Те пеят като под строй:
"Кой не скача и не пей,
той за Спартак не милей"!
Не млъкват до края на срещата. И при 0:1, и при 0:2, и при 0:3. За тях е важен не резултатът, а че са показали, че благодарение най-вече на тях България видя: Спартак още го има. Такива двубои са мотивацията на феновете пак да пътуват по "разбитите пътища на Северозапада" (цитат от сайта на клуба) и да вярват, че Спартак ще се върне в елита. Защото мястото му е там. Най-малкото заради онези 18 000 на стадиона.
Автор: Адриана Димитрова
http://www.sportline.bg
http://www.sportline.bg/news/83826/18-0 ... ste-go-ima