Усещане за дерби
Публикувано: 28 авг 2011 11:40
Когато си отдаден на Играта и си честен към нея, тя винаги ти се отблагодарява с незабравими спектакли и преживявания. Във вчерашния топъл августовски ден реших да игнорирам цялата съвкупност от телемачове с марка "Европа", за да се впусна в дълбините на родната ни футболна джунгла, за което не съжалявам и за миг. Изиграното дерби между отборите на Сливен и Ботев бе наситено с толкова първичност и емоции, че спектъра от предложения продукт по телевизията бледнее пред него. Обличайки си късметлийската фланелка на ПСЖ се замислих, че тя също в един определен момент се е ситуирала в града под Сините камъни. Да, нейната история е интересна. Настоящият градоначалник на Сливен играе контрола с неговия "Бешикташ" срещу френския гранд. След края на мача се ръкува със звездата на гостите Лоран Льороа и разменят фланелки. Впоследствие гениялният плешивец в знак на приятелство я подарява на мой познат, от който аз с кански мъки успях да я изврънкам. Уникалното в нея е, че има щемпел на Шампионската лига на ръкава и е дефилирала по доста европейски сцени.
Но да се върнем на конретния двубой. И друг път съм посещавал мачове на отбора на Сливен, даже и срещу вечните съперници Левски и ЦСКА, но никога не съм ставал свидетел на такава мощна подкрепа, уникална хореаграфия и бурна като врящ котел атмосфера на градския стадион. Около 2000 бултраси на Ботев окупираха не само клетката за гостуващите фенове, но поради многочислеността си и съседните сектори. Факли,димки, песни възхваляващи силата на любимия тим...въобще тръпки да те полазят по цялото тяло.
А действията на зеления килим? Без капка доза съмнение считам, че вчерашните съперници с успех биха се подвизавали в групата на майсторите без притеснение за статута си. В Сливен Димчо Ненов е изградил хомогенен отбор, чийто гръбнак са вратарят-капитан Караманов, безкомпромисният десен бек Живко Динев, мощният Хашев и завърналият се от Етър Мирослав Миндев. Около тези пичове израстват в игрово отношение местни момчета и млади таланти от региона. Определено най-добър в редиците на домакина бе едно здраво момче с номер 9 на гърба, чийто име и фамилия така и не разбрах и когото местните кибици зовяха "Барона". Не знам на какво се дължи този негов прякор, но определено в поемането и боравенето му с топката личи класа и благороднически финес. Той бе инициатора на всичко по интересно пред вратата на гостите и само малшанса при завършващия удар на неговите съотборници лишиха Сливен от заслужена победа.
В същата степен тя би прилягала и на тима на Ботев. Учудих се на физическата подготовка на Сашо Александров- "Кривия". Даже в добавеното време търчеше като обезумял, пресираше и се хвърляше за безнадежни топки. Интересно беше да се види включването на ексфутболистите на ЦСКА Тодор Тимонов-"Лимона" и Николай Манчев. Същите обаче май имаха проблеми с контузии, тъй като само се поразтъпкаха по екип на тартановата писта. Не можахме в пълна степен да се насладим и на голмайсторските умения на безотказната машина Курдов, но влизайки двадесетина минути преди края на срещата определено раздвижи играта на "ботевистите" , но или перфектни намеси на Караманов или слаба постановка при ударите на неговите съекипници спомогнаха за запазване на нулевото равенство. Равенство, което не топли нито едните, нито другите. Амбицията за призово място и последващо влизане в "А" републиканската ни футболна група изисква дълги победни серии и бетониране на място около върха още през есенния полусезон. Дали ще сполучат в това си начинание тези два симпатични отбора един Господ знае.
Тръгваме си удовлетворени и пълни с емоция от стадиона под Сините камъни. После в автомобила и след това на по чаша бира дискутираме с часове, приживяното от нас. А то е толкова силно, наситено и шарено, че трудно би могло да се опише с думи.
Но да се върнем на конретния двубой. И друг път съм посещавал мачове на отбора на Сливен, даже и срещу вечните съперници Левски и ЦСКА, но никога не съм ставал свидетел на такава мощна подкрепа, уникална хореаграфия и бурна като врящ котел атмосфера на градския стадион. Около 2000 бултраси на Ботев окупираха не само клетката за гостуващите фенове, но поради многочислеността си и съседните сектори. Факли,димки, песни възхваляващи силата на любимия тим...въобще тръпки да те полазят по цялото тяло.
А действията на зеления килим? Без капка доза съмнение считам, че вчерашните съперници с успех биха се подвизавали в групата на майсторите без притеснение за статута си. В Сливен Димчо Ненов е изградил хомогенен отбор, чийто гръбнак са вратарят-капитан Караманов, безкомпромисният десен бек Живко Динев, мощният Хашев и завърналият се от Етър Мирослав Миндев. Около тези пичове израстват в игрово отношение местни момчета и млади таланти от региона. Определено най-добър в редиците на домакина бе едно здраво момче с номер 9 на гърба, чийто име и фамилия така и не разбрах и когото местните кибици зовяха "Барона". Не знам на какво се дължи този негов прякор, но определено в поемането и боравенето му с топката личи класа и благороднически финес. Той бе инициатора на всичко по интересно пред вратата на гостите и само малшанса при завършващия удар на неговите съотборници лишиха Сливен от заслужена победа.
В същата степен тя би прилягала и на тима на Ботев. Учудих се на физическата подготовка на Сашо Александров- "Кривия". Даже в добавеното време търчеше като обезумял, пресираше и се хвърляше за безнадежни топки. Интересно беше да се види включването на ексфутболистите на ЦСКА Тодор Тимонов-"Лимона" и Николай Манчев. Същите обаче май имаха проблеми с контузии, тъй като само се поразтъпкаха по екип на тартановата писта. Не можахме в пълна степен да се насладим и на голмайсторските умения на безотказната машина Курдов, но влизайки двадесетина минути преди края на срещата определено раздвижи играта на "ботевистите" , но или перфектни намеси на Караманов или слаба постановка при ударите на неговите съекипници спомогнаха за запазване на нулевото равенство. Равенство, което не топли нито едните, нито другите. Амбицията за призово място и последващо влизане в "А" републиканската ни футболна група изисква дълги победни серии и бетониране на място около върха още през есенния полусезон. Дали ще сполучат в това си начинание тези два симпатични отбора един Господ знае.
Тръгваме си удовлетворени и пълни с емоция от стадиона под Сините камъни. После в автомобила и след това на по чаша бира дискутираме с часове, приживяното от нас. А то е толкова силно, наситено и шарено, че трудно би могло да се опише с думи.
