Добро утро сини, червени, оранжеви и бели... Спахте ли добре
Публикувано: 27 авг 2011 16:18
Добро утро сини, червени, оранжеви и бели... Спахте ли добре?
Август си е отпускарски месец откъдето и да го погледнеш. Слънце, плаж, море, коктеили... Даже си е някак нещо като лятната Коледа - да си направим равносметка какво сме свършили досега през годината и къде сме заслужили да почиваме. Във някое бунгало из покрайнините на морските ни курорти сред боклуци тръни водорасли, във що годе приличен семeeн хотел на брега на морето, в супер-лукс на баровския Слънчев Бряг или някъде незнайно далече из кътчета които сме чували колко били екзотични от някой дето били му казвали че един познавал брата на някой, че пък на неговата сестра приятелят и, на неговия баща 3-тия братовчед по бащина линия бил посещавал.
Има и друг вариант общо взето най неприемливият - никаква почивка, стоим си вкъщи че цяла година никаква не сме я свършили. Жената се мотае наляво надясно и тук пере, там пере, пере където свари. А комшията бай Танас - тракториста от 3-тия етаж осмърдява душата ни всяка вечер със дебърцините хвърлени на скарата на балкона, докато 10 малки негърчета от съмнителен ромски произход лудеят долу боси пред блока гонейки оръфана футболна топка из търнаците крещейки неистово - БАТЕ подай уе, БАТEEEE!.
Мила жалка родна картинка. Тази година ще почиваме не през Август а от Август. През Август почиват големите - тези които са го заслужили. Онези с пълните стадиони, дето чакат един жребий за групите който им е горе долу през оная работа на масажиста им. А около тях тръпнат едни други малки гладни да изкарат някоя кинта покрай големите. А пък ние "бай Танасовците" жулим дебърцини на скара и псуваме на 2 големи домашни - играли смо добро ама сме немали шансу! И докато разни голобради тимчета със 20 годишна история се бутат между шамарите на големите и от време на време успяват и на тях да им зашлевят по един (не толкова че да ги заболи но поне да си начешат крастата) ние си седим на домашната ракийца и си разказваме колко сме били велики някога, eeeех бай Танасе ти помниш ли великата победа над.... Еeeeх!
Тя всичката ни е такава. Великите ни успехи са постигани някъде по времто когато Дучето (не онзи от Сектор Г ами първообразът му) си е играел с дървени колички и е скачал на ластик в някоя италианска махала. Великите битки срещу титанични еврограндове са толкова прашасали че скоро няма да имат живи свидетели. А успехите ни през последните 20 години са горе долу един кайзерски гол от 50 метра, дето 50 пъти да я ритнеш 51 ще излезе извън стадиона... Един гол след една изсипана парашутистка топка в 90-тата минута за 1-1 в Италия. Едно участие (или по точно присъствие) в Шампионска Лига след победа над италиански гранд едва додрапал 8-9 място през сезона и едно участие на 1/4 за купата на УЕФА след победа над резервите на Марислия и гол във 90-тата минута срещу един румънски колос. Имаме и тук таме някоя победа над грандове като Ливърпул, Спортинг, Лацио итн дошли в мачове колкото за статистиката.
На нас всичко ни е в 90-тата минута. И великото ни американско лято пак беше в 90-тата минута.
Кофти е че ние продължаваме да си живeeм само в тази 90-та минута. Там ако стане нещо, Господ пак ако дръпне шлифера и отдолу заблестят цветовете на трибагреника ни. Ама ако може пак в 90-тата минута да вземем да бием Англия, пък после пак в 90-тата някой да я ритне криво и да вземе да влезе във вратата на часовникарите. А и да - в 90-тата минута господата от тъмната планина да вземат да паднат някъде от някой ако може. Че най боли в 90-тата минута.
Обаче 90-тата минута изтече... Изтече в Клуж, в Търнава, в Киев и в София. Хей червени, сини, оранжеви и бели - чухте ли свирката на съдията и най вече СЪБУДИХТЕ ЛИ СЕ?
Август си е отпускарски месец откъдето и да го погледнеш. Слънце, плаж, море, коктеили... Даже си е някак нещо като лятната Коледа - да си направим равносметка какво сме свършили досега през годината и къде сме заслужили да почиваме. Във някое бунгало из покрайнините на морските ни курорти сред боклуци тръни водорасли, във що годе приличен семeeн хотел на брега на морето, в супер-лукс на баровския Слънчев Бряг или някъде незнайно далече из кътчета които сме чували колко били екзотични от някой дето били му казвали че един познавал брата на някой, че пък на неговата сестра приятелят и, на неговия баща 3-тия братовчед по бащина линия бил посещавал.
Има и друг вариант общо взето най неприемливият - никаква почивка, стоим си вкъщи че цяла година никаква не сме я свършили. Жената се мотае наляво надясно и тук пере, там пере, пере където свари. А комшията бай Танас - тракториста от 3-тия етаж осмърдява душата ни всяка вечер със дебърцините хвърлени на скарата на балкона, докато 10 малки негърчета от съмнителен ромски произход лудеят долу боси пред блока гонейки оръфана футболна топка из търнаците крещейки неистово - БАТЕ подай уе, БАТEEEE!.
Мила жалка родна картинка. Тази година ще почиваме не през Август а от Август. През Август почиват големите - тези които са го заслужили. Онези с пълните стадиони, дето чакат един жребий за групите който им е горе долу през оная работа на масажиста им. А около тях тръпнат едни други малки гладни да изкарат някоя кинта покрай големите. А пък ние "бай Танасовците" жулим дебърцини на скара и псуваме на 2 големи домашни - играли смо добро ама сме немали шансу! И докато разни голобради тимчета със 20 годишна история се бутат между шамарите на големите и от време на време успяват и на тях да им зашлевят по един (не толкова че да ги заболи но поне да си начешат крастата) ние си седим на домашната ракийца и си разказваме колко сме били велики някога, eeeех бай Танасе ти помниш ли великата победа над.... Еeeeх!
Тя всичката ни е такава. Великите ни успехи са постигани някъде по времто когато Дучето (не онзи от Сектор Г ами първообразът му) си е играел с дървени колички и е скачал на ластик в някоя италианска махала. Великите битки срещу титанични еврограндове са толкова прашасали че скоро няма да имат живи свидетели. А успехите ни през последните 20 години са горе долу един кайзерски гол от 50 метра, дето 50 пъти да я ритнеш 51 ще излезе извън стадиона... Един гол след една изсипана парашутистка топка в 90-тата минута за 1-1 в Италия. Едно участие (или по точно присъствие) в Шампионска Лига след победа над италиански гранд едва додрапал 8-9 място през сезона и едно участие на 1/4 за купата на УЕФА след победа над резервите на Марислия и гол във 90-тата минута срещу един румънски колос. Имаме и тук таме някоя победа над грандове като Ливърпул, Спортинг, Лацио итн дошли в мачове колкото за статистиката.
На нас всичко ни е в 90-тата минута. И великото ни американско лято пак беше в 90-тата минута.
Кофти е че ние продължаваме да си живeeм само в тази 90-та минута. Там ако стане нещо, Господ пак ако дръпне шлифера и отдолу заблестят цветовете на трибагреника ни. Ама ако може пак в 90-тата минута да вземем да бием Англия, пък после пак в 90-тата някой да я ритне криво и да вземе да влезе във вратата на часовникарите. А и да - в 90-тата минута господата от тъмната планина да вземат да паднат някъде от някой ако може. Че най боли в 90-тата минута.
Обаче 90-тата минута изтече... Изтече в Клуж, в Търнава, в Киев и в София. Хей червени, сини, оранжеви и бели - чухте ли свирката на съдията и най вече СЪБУДИХТЕ ЛИ СЕ?
