Трактористите сме ние!
Публикувано: 27 авг 2011 10:10
Че родният ни клубен футбол рине дъно и отдолу, няма съмнение. Финалните акорди на тазгодишната ни еврокампания бих определил като жалки и страхливи. Приказките, че ЦСКА има някакви шансове на реванша срещу Стяуа будеха само смеха у неутралния футболен запалянко. При решен предварително двубой бе редно "червените" да излязат на терена, да се позабавляват, да напълнят душите на 28 хилядното можество и да се приберат в съблекалнята като пичове. Дали резултатът щеше да е 3-2 или 4-5 няма никакво значение. На зомбираните армейски съзнания обаче им се привиждаха отново някакви чутовни епопеи, някакви финали или поне полуфинали, за да се стигне до едно уникално кюскане, маркирано от слаби треньорски решения и откровена уплаха в действията на всеки един червен футболист. Цялата тази пренавитост бе резултат от едноседмичните натяквания, че победа и само победа при това с разгромен резултат би прилягала на родния ни гранд.
Тук никой не отчете силата и класата на противниковия отбор, цялостното разместване на пластовете в европейския футбол, както и това, че вече не сме 73-та година и до финал не се достига като се изиграят 4 мача срещу скандинавски или ирландски аматьори, изправени от провидение или лека ръка срещу нашите представители. Какво имам предвид. Последният кръг в Лига Европа нагледно доказа, че традициите не са това, което бяха. Ако български гранд бе отпаднал от словенския Марибор не мога да си представя какви дивни фолклорни умотворения би създала агитката на вечния съперник. Как да стане това в Шотландия след като и другия им водещ отбор бе прегазен от скромния и непопулярен швейцарски Сион. Към основното блюдо прибавяме и отпадането на единбургските сърца след великолепна "петорка" в първия мач и нулево равенство във втория, изигран срещу смъртните резерви в Тотнъм. И каква стана тя- "гайдарите" са на нашето дередже. Нула брой отбора в същинската част на надпреварата. Говорим за традиционно силна футболна нация и за тимове, доказали през годините истинска еврокласа.
Да вземем за пример братята сърби. Там "гробарите" бяха унижени от тотални анонимници, които между два ейла оставиха смълчани трибуните на "Юна стейдиъм". Ами четворката във вратата на "звездашите" поднесена им акуратно от френския средняк Рен?! Да, същият Рен,който преди няколко години отърва кожата срещу нашия Локо София.
И ето тук някъде можем да търсим квинтесенцията на казаното дотук. Да се успокояваме с неуспехите на сродни по дух и моментно състояние на футбола нам страни няма да ни помогне да изплуваме от блатото. Светъл пример за нас трябва да бъдат низвергнати доскоро държави като Хърватска,Кипър,Беларус...Онази вечер по един от каналите на арабската Ал Джазира наблюдавах с интерес представянето на добилия широка известност в България отбор на Бате Борисов. С риск да бъда подложен на ехидни помятания, считам че от доста време не бях гледал толкова подредена и правилно играеща средноевропейска селекция. Няколкото поредни участия на беларусите в най-силния турнир не са никак случайни, а плод на сериозна работа и системно надграждане. "Бате" биели Левски, гаврили се с Мъри...А бе, пичове, онзи ден бях свидетел на бавно и методично прегазване на един от австрийските грандове. Досущ като мача с националния тим на България, със стегната и лишена от фойерверки игра, момчетата от Беларус достигнаха до желаната цел. Със самочувствие на голям отбор, с налагане на на тотална преса и реализиране на 100 процента на създалите се 2-3 възможности пред противниковата врата. А ние им се присмиваме, че били трактористи и дърводелци. Не, трактористите сме ние и тръгнали по сегашната бразда рано или късно ще стигнем до нищото.
Тук никой не отчете силата и класата на противниковия отбор, цялостното разместване на пластовете в европейския футбол, както и това, че вече не сме 73-та година и до финал не се достига като се изиграят 4 мача срещу скандинавски или ирландски аматьори, изправени от провидение или лека ръка срещу нашите представители. Какво имам предвид. Последният кръг в Лига Европа нагледно доказа, че традициите не са това, което бяха. Ако български гранд бе отпаднал от словенския Марибор не мога да си представя какви дивни фолклорни умотворения би създала агитката на вечния съперник. Как да стане това в Шотландия след като и другия им водещ отбор бе прегазен от скромния и непопулярен швейцарски Сион. Към основното блюдо прибавяме и отпадането на единбургските сърца след великолепна "петорка" в първия мач и нулево равенство във втория, изигран срещу смъртните резерви в Тотнъм. И каква стана тя- "гайдарите" са на нашето дередже. Нула брой отбора в същинската част на надпреварата. Говорим за традиционно силна футболна нация и за тимове, доказали през годините истинска еврокласа.
Да вземем за пример братята сърби. Там "гробарите" бяха унижени от тотални анонимници, които между два ейла оставиха смълчани трибуните на "Юна стейдиъм". Ами четворката във вратата на "звездашите" поднесена им акуратно от френския средняк Рен?! Да, същият Рен,който преди няколко години отърва кожата срещу нашия Локо София.
И ето тук някъде можем да търсим квинтесенцията на казаното дотук. Да се успокояваме с неуспехите на сродни по дух и моментно състояние на футбола нам страни няма да ни помогне да изплуваме от блатото. Светъл пример за нас трябва да бъдат низвергнати доскоро държави като Хърватска,Кипър,Беларус...Онази вечер по един от каналите на арабската Ал Джазира наблюдавах с интерес представянето на добилия широка известност в България отбор на Бате Борисов. С риск да бъда подложен на ехидни помятания, считам че от доста време не бях гледал толкова подредена и правилно играеща средноевропейска селекция. Няколкото поредни участия на беларусите в най-силния турнир не са никак случайни, а плод на сериозна работа и системно надграждане. "Бате" биели Левски, гаврили се с Мъри...А бе, пичове, онзи ден бях свидетел на бавно и методично прегазване на един от австрийските грандове. Досущ като мача с националния тим на България, със стегната и лишена от фойерверки игра, момчетата от Беларус достигнаха до желаната цел. Със самочувствие на голям отбор, с налагане на на тотална преса и реализиране на 100 процента на създалите се 2-3 възможности пред противниковата врата. А ние им се присмиваме, че били трактористи и дърводелци. Не, трактористите сме ние и тръгнали по сегашната бразда рано или късно ще стигнем до нищото.