Какво е това собственост на футболен клуб?
Публикувано: 06 яну 2009 19:09
Автор: Жаклин Михайлов
Привържениците на даден клуб са единствените реални собственици, защото той съществува единствено заради тях
Покрай поредната сага около смяната на собствеността на ЦСКА изпъкват няколко съществени въпроса, отговорите на които обясняват защо е такова дереджето на българския футбол. В България собственост върху футболен клуб се придобива на принципа "да си купиш кола от Горубляне". Отиваш до софийското село, оглеждаш множеството автомобили, правиш се на голям разбирач, пазариш се и накрая си тръгваш с лъскаво возило.
Футболният клуб обаче е нещо по-различно, той не е шаси, двигател, купе и четири гуми. Той е история, харизма, идеология, привърженици. Всичките тези неща не се съдържат в акциите на акционерното дружество и не се купуват с пари. Хората, които си пазаруват футболни клубове по света, много добре знаят, че на практика осъществяват временен "Джойнт венчър" и че имат правата да управляват клуба за сформиране на печалба, спазвайки историческите ценности на придобитата собственост. У нас отношението е чорбаджийско, дали е футболен клуб с хиляди привърженици или "Опел" на старо, все тая.
Много смешно звучат често споменаваните думи "клубът си е негов, той може да прави каквото си иска с него". Това всъщност е една огромна заблуда. Може би подобно съждение се отнася само за някои чисто фирмени футболни клуба, но дори и те биха могли да съществуват и след ерата на сегашните собственици. Все пак те преди всичко са клубове на градовете и все ще се намери някакъв начин да бъдат съхранени. Да се говори за собственост върху фундаментални клубове като Левски и ЦСКА обаче, е нелепо.
Нима един човек, който е придобил 60-70 или 80 процента, си е купил и голяма част от съзнателния живот на хиляди фенове на клуба, болшинството от които са готови да се хвърлят в огъня заради тази неизкоренима любов? Напротив, той си купува отговорността да управлява по най-добрия начин поверената му от чистата случайност собственост, да спазва принципите и идеологията и да се съобразява във всяко действие с чувствата на феновете. Привържениците на клуба са единствените реални собственици, защото този клуб съществува заради тях. Разбира ли го това някой от така наречените собственици? По нищо не личи да е така!
В тази връзка ще направя един много точен паралел с медиите. Най-успешните български вестникарски медии са собственост на голяма германска групировка. И как според вас ги управляват немците - като "джойнт венчър", без да се бъркат в творческата политика, без да назначават и да уволняват, ръководят само паричните потоци. Точно техния пример трябва да видят футболните собственици. Не да се правят на големи специалисти във футболната материя, каквито не са, а да си намерят безспорните авторитети, които да движат спортните дела. А те да си направят акционерните дружества печеливши.
Ако не се тръгне по този модел, ще си стоим в блатото и приказките "Ама ние даваме парите". Не ги давайте, инвестирайте и печелете. Попаднали сте на златна мина, при толкова много пламенни потребители на продукта да давате, а не да печелите, значи нещо не сте в час с пазарните принципи и правила. Или въобще не искат да направят клубовете си печеливши. Повече им харесва чорбаджийския модел, могат да си удрят стария "Опел", да го карат с мръсна газ, да извършват пътно-транспортни произшествия... Долу-горе това се случва ежедневно с близо стогодишните български клубове и с някои 60-годишни.
Правя извода, че е много смешно и нелепо да се каже - "Титан" стана собственик на ЦСКА. За мен много по-точно е да се каже - "Титан" придоби някакъв мажоритарен пакет акции от акционерното дружество ЦСКА. Титлите на ЦСКА , европейските успехи, четирите поколения цесекари, обичащи до смърт този клуб, не могат да се купят и никой не може да вземе собствеността върху тях. Такава собственост просто не съществува и няма как да се придобие.
Същото е съотнесено и към Левски, нима някой може да купи преживяванията на сините фенове! Да сложи ръка върху миналото на клуба, върху Патрата, Гунди, Соколето, Гибона, Наско. Левски е велик клуб, защото със синята фланелка са играли такива уникални футболисти. И идва някой през 2004-а година и става собственик. Тази велика игра футбол не позволява на никой да дерибейства върху свещените й принципи.
Жалко, че все още у нас разбиранията за собствеността са много далеч от модерните представи. И затова сме на тоя хал...
Привържениците на даден клуб са единствените реални собственици, защото той съществува единствено заради тях
Покрай поредната сага около смяната на собствеността на ЦСКА изпъкват няколко съществени въпроса, отговорите на които обясняват защо е такова дереджето на българския футбол. В България собственост върху футболен клуб се придобива на принципа "да си купиш кола от Горубляне". Отиваш до софийското село, оглеждаш множеството автомобили, правиш се на голям разбирач, пазариш се и накрая си тръгваш с лъскаво возило.
Футболният клуб обаче е нещо по-различно, той не е шаси, двигател, купе и четири гуми. Той е история, харизма, идеология, привърженици. Всичките тези неща не се съдържат в акциите на акционерното дружество и не се купуват с пари. Хората, които си пазаруват футболни клубове по света, много добре знаят, че на практика осъществяват временен "Джойнт венчър" и че имат правата да управляват клуба за сформиране на печалба, спазвайки историческите ценности на придобитата собственост. У нас отношението е чорбаджийско, дали е футболен клуб с хиляди привърженици или "Опел" на старо, все тая.
Много смешно звучат често споменаваните думи "клубът си е негов, той може да прави каквото си иска с него". Това всъщност е една огромна заблуда. Може би подобно съждение се отнася само за някои чисто фирмени футболни клуба, но дори и те биха могли да съществуват и след ерата на сегашните собственици. Все пак те преди всичко са клубове на градовете и все ще се намери някакъв начин да бъдат съхранени. Да се говори за собственост върху фундаментални клубове като Левски и ЦСКА обаче, е нелепо.
Нима един човек, който е придобил 60-70 или 80 процента, си е купил и голяма част от съзнателния живот на хиляди фенове на клуба, болшинството от които са готови да се хвърлят в огъня заради тази неизкоренима любов? Напротив, той си купува отговорността да управлява по най-добрия начин поверената му от чистата случайност собственост, да спазва принципите и идеологията и да се съобразява във всяко действие с чувствата на феновете. Привържениците на клуба са единствените реални собственици, защото този клуб съществува заради тях. Разбира ли го това някой от така наречените собственици? По нищо не личи да е така!
В тази връзка ще направя един много точен паралел с медиите. Най-успешните български вестникарски медии са собственост на голяма германска групировка. И как според вас ги управляват немците - като "джойнт венчър", без да се бъркат в творческата политика, без да назначават и да уволняват, ръководят само паричните потоци. Точно техния пример трябва да видят футболните собственици. Не да се правят на големи специалисти във футболната материя, каквито не са, а да си намерят безспорните авторитети, които да движат спортните дела. А те да си направят акционерните дружества печеливши.
Ако не се тръгне по този модел, ще си стоим в блатото и приказките "Ама ние даваме парите". Не ги давайте, инвестирайте и печелете. Попаднали сте на златна мина, при толкова много пламенни потребители на продукта да давате, а не да печелите, значи нещо не сте в час с пазарните принципи и правила. Или въобще не искат да направят клубовете си печеливши. Повече им харесва чорбаджийския модел, могат да си удрят стария "Опел", да го карат с мръсна газ, да извършват пътно-транспортни произшествия... Долу-горе това се случва ежедневно с близо стогодишните български клубове и с някои 60-годишни.
Правя извода, че е много смешно и нелепо да се каже - "Титан" стана собственик на ЦСКА. За мен много по-точно е да се каже - "Титан" придоби някакъв мажоритарен пакет акции от акционерното дружество ЦСКА. Титлите на ЦСКА , европейските успехи, четирите поколения цесекари, обичащи до смърт този клуб, не могат да се купят и никой не може да вземе собствеността върху тях. Такава собственост просто не съществува и няма как да се придобие.
Същото е съотнесено и към Левски, нима някой може да купи преживяванията на сините фенове! Да сложи ръка върху миналото на клуба, върху Патрата, Гунди, Соколето, Гибона, Наско. Левски е велик клуб, защото със синята фланелка са играли такива уникални футболисти. И идва някой през 2004-а година и става собственик. Тази велика игра футбол не позволява на никой да дерибейства върху свещените й принципи.
Жалко, че все още у нас разбиранията за собствеността са много далеч от модерните представи. И затова сме на тоя хал...