"Време трансферно" или битпазарът на българския футбол
Публикувано: 27 май 2011 23:06
Първенството вече е решено на 99%, отборите играят с резервите. По това време от годината започва голямото наддаване
между собствениците на футболните ни тимове. Мустакати адвокати и боклукчии разпъват сергиите и започват да продават
илюзии на своите купувачи, които колкото и да не ги понасят не могат да преодолеят любовта към отбора, който подкрепят
през цялото си съзнателно съществуване и не биха изхвърлили току-така шалчетата и фланелките, били те и менте, закупени от
пенсионер с нелегална импровизирана сергия пред входовете на стадиона.
В последните години водещите тимове излизат през м. май с гръмки изявления и описателно мънкане, за това, че през
предстоящата пауза ще бъдат закупени български играчи и дори ще се набляга на собственото производство на клуба.
Причината е повече от банална - кризата, поради която в прасенцето- или кравичката-касичка на отборът пари няма и
чужденците не са ни по джоба. В последствие се взимат играчи от "Б", "В", "Г", та до "Ю" групите на "водещите" европейски
футболни нации, както и бразилци, били някога звезди на площадката пред блока. Това от своя страна създава у феновете
илюзията, че, видиш ли, собствениците ги е грижа за клубът, който управляват и са бръкнали, едва ли не в собствените си
кесийки, та да вземат някой "класен" чужденец, който след 3 месеца да бъде освободен, в най-добрия случай - по взаимно
съгласие.
Това хубаво, но къде е проблемът? Нашите млади "надежди" (както наричаме българските футболисти до 27-28 годишна
възраст) са обезверени от недоверието и нетърпението към тях. Не само като играчи, а и като хора. Оказали се "План Б" за
отборите си тяхното самочуствие се приравнява със земната повърност, а при дебюта си във висшият ни ешалон, когато вече са
на 24, не оправдават очакванията, но продължават оакванията. Треньорският щаб започва да се чуди къде да пробута скъпият
им на сърце роден футболист, докато обясняват, че той е още млад и перспективен и че има качества, но му липсва опит. Кой ли
е виновен за това?
[center]Атанас Кирачин[/center]
между собствениците на футболните ни тимове. Мустакати адвокати и боклукчии разпъват сергиите и започват да продават
илюзии на своите купувачи, които колкото и да не ги понасят не могат да преодолеят любовта към отбора, който подкрепят
през цялото си съзнателно съществуване и не биха изхвърлили току-така шалчетата и фланелките, били те и менте, закупени от
пенсионер с нелегална импровизирана сергия пред входовете на стадиона.
В последните години водещите тимове излизат през м. май с гръмки изявления и описателно мънкане, за това, че през
предстоящата пауза ще бъдат закупени български играчи и дори ще се набляга на собственото производство на клуба.
Причината е повече от банална - кризата, поради която в прасенцето- или кравичката-касичка на отборът пари няма и
чужденците не са ни по джоба. В последствие се взимат играчи от "Б", "В", "Г", та до "Ю" групите на "водещите" европейски
футболни нации, както и бразилци, били някога звезди на площадката пред блока. Това от своя страна създава у феновете
илюзията, че, видиш ли, собствениците ги е грижа за клубът, който управляват и са бръкнали, едва ли не в собствените си
кесийки, та да вземат някой "класен" чужденец, който след 3 месеца да бъде освободен, в най-добрия случай - по взаимно
съгласие.
Това хубаво, но къде е проблемът? Нашите млади "надежди" (както наричаме българските футболисти до 27-28 годишна
възраст) са обезверени от недоверието и нетърпението към тях. Не само като играчи, а и като хора. Оказали се "План Б" за
отборите си тяхното самочуствие се приравнява със земната повърност, а при дебюта си във висшият ни ешалон, когато вече са
на 24, не оправдават очакванията, но продължават оакванията. Треньорският щаб започва да се чуди къде да пробута скъпият
им на сърце роден футболист, докато обясняват, че той е още млад и перспективен и че има качества, но му липсва опит. Кой ли
е виновен за това?
[center]Атанас Кирачин[/center]