forum.gong.bg

В българското футболно пространство съществува една нагласа за възвеличаване или тотално отричане на даден отбор след победа или съответно загуба в един мач от първенството. Тук неща като целенасоченост на подготовката и планиране на момента за върхова форма през сезона са чужди и непонятни. Затова и собствениците хич не бавят тренерите и ги харзулват на втория месец.
Ето изминаха два кръга от родния шампионат, а вече присъдите са раздадени- Литекс-шампион, ЦСКА гази, Левски позорно слаб. Трогателно първичен бе в реакцията си Миленчо Радуканов при първия гол на ЦСКА в Бургас. Ръце в джобовете на шубата, но с обърнат взор към редовете от ложата, досущ като римски гладиатор току що забил меча си в сърцето на противника. Гордост и слава! Милият бе забравил мачове като този с Академик първия полусезон, като същевременно отпъждаше мисълта за предстоящите кални борби във Варна.
Наслади се на момента!
А и Левски! Стъпкан и унижен, чака всеки предстоящ съперник да се упражнява на негов гръб. С хаотична халфова линия, крила-фантоми и келева защита какво ли му предстои през цялата пролет?! Предстои ли...? Ааа, не! Тук е важна моментната форма, конкретния мач, ден за ден, каквото дойде. Без дългосрочни планове и стратегии.
Ами летящия високо Литекс? Два мача-две победи, куп голове, отиграни комбинации, Доки, Моки, мед и масло...А Илиян Илиев ще говори за месец юни. Ай сиктир, месец юни!
А на Острова Сър Фъргюсън го бият кат тъпан на сватба, пердашат го във всяко дерби, а той благородно споделя след всяка загуба бутилката си вино с противниковия мениджър. Е случва се и да поизбухне малко, ама...Мислил човека, чертал, прогнозирал, дозирал! Знае кога да натисне, кога да отнеме газта, кога да бие с половин гол и кога да си позволи загуба от Уулвърхямптън. Затова и ставите на рьцете го болят от вдигане на трофеи.
По нашите географски ширини е друго- юруш на маслините, бий чорбата, чики-рики, живей за мига. Въпрос на манталитет и разбиране за великата игра.

Кънчара от Стралджа

Този които е писал статията е психо просто Анти БГ ФУТБОЛ

Трогателно първичен бе в реакцията си Миленчо Радуканов при първия гол на ЦСКА в Бургас. Ръце в джобовете на шубата, но с обърнат взор към редовете от ложата, досущ като римски гладиатор току що забил меча си в сърцето на противника. Гордост и слава! Милият бе забравил мачове като този с Академик първия полусезон, като същевременно отпъждаше мисълта за предстоящите кални борби във Варна.

смятайте.... какъв човек е писал статията,човек без грешки няма.

Що бе,Делукс?Не е ли истина това което е писал автора на статията?

Баш така си е! Паднахме от ЦСКА. Чудо голямо!Нека и те бият веднъж (мача дето Батков продаде на казанците не го броя). Червените играха с по-голямо желание, надиграха ни и ни биха. Ако не беше смотания съдия, можеше да получим още някой парцал.
А колко отбелязаха, че от години не бяха вкарвани 4 гола? Че стана мача, макар и едностранно... Ма не. То е по-добре да се гледа грозното, негативното.
Получи се Дерби от 5 години насам.
Доскоро успокоявали с "абе дайте да дадем шанс на Ясен", сега си правят харакирита. Чупят си пръстите по клавиатурите и псуват като каруцари по Петров. Слаб треньор е. От самолет щяхте да го видите още в началото. Е,и?! Първия ли е в последните години? Мога да ви кажа, че е много по-добър от Кокала, Вили и Ратко взети заедно... което не прави силен треньор всъщност.
Ма не! Трябва "иху-аху, дай". Я слезте на земята!
Ей сега като дойде Балъка и като навземе някакви анонимници, ще отидат още две години. Ще си спомняме Ясен като последният кадърен треньор.

Що бе, статията е ок. Само че примера с Радуканов е безумен, поради простата причина, че той неможе да носи отговорност за мачовете от пролетният сезон. Носи я този, който провежда подготовката. От 3те изиграни мача (срещу Левски, Черноморец и последните) се вижда разлика! Бягат като обезумели, борят се, имат желание. Физически са подготвени прекрасно. Тактическата подготовка, вече е нещо съвсем друго.

Това написах точно днес в личният ми блог. Можете да разгледате още нещица на http://dizzie.blog.bg/

Напоследък все по-често ми се налага да гледам мачове от българската „А Група”, по чисто професионални задължения. Гледам и не вярвам. Нивото на родният футбол наистина е толкова ниско, че ако падне още малко, пре-спокойно можем и да закрием шампионата, най-малкото за да не се излагаме, нито пред самите нас си, нито пред чужденците. Но какви са причините за това ниско ниво, и какви решения предлагам аз? Продължете да четете, за да разберете (хубава рима се получи тук).

1. Броят на отборите в „А група” е твърде голям. 16 отбора са доста за родните стандарти, като се има предвид, че качеството което предлагат половината от тези тимове е смехотворно. Отбори като Видима-Раковски, Академик (София), Сливен, Калиакра, Монтана…защо въобще се мъчат? Нито допринасят с нещо за развитието на футбола, нито са атрактивни за гледане, нито имат кой знае каква фенска база, нито пък им е исторически предразположено да са „футболни сили”. Най-логично би било форматът на първенството да бъде променен изцяло, с 12 състава в елита, и обединяване на сега съществуващите две „Б групи” в една, както бе преди години, с не повече от 16 отбора там. Смятам, че не би било лош ход, да се копира форматът на Шотландският Премиършип. Само че, вместо нашите отбори да играят по 3 пъти един с друг, да си го правят по 2 пъти. След изиграването на 22 мача, тимовете се разделят на 2 групи по 6. Изиграват се допълнителни 5 мача, които решават титлата, и съответно изпадащите. Предлагам, също така, директно да изпада само последният в класирането, а този преди него да играе бараж с вторият в „Б група”. По този начин, би имало доста по-интересни мачове, доста повече стимул за игра. 3 пъти на година дербита като Левски-ЦСКА, Литекс-Левски, Литекс-ЦСКА и т.н. Пък и така няма да ни се налага да гледаме откровено скучни и безсмислени мачове, какъвто бе ЦСКА-Видима вчера, например. А и рискът от неприятни контузии, получени в такива срещи също би бил по-малък (отново мачът снощи, Мишел Платини).

2. Споменах вече за чужденците. Това е болна тема, дъвкана дълго, и ще продължава да бъде говорено за нея, предполагам и в бъдеще. Предлагам да бъде ограничена бройката на чужденците по следният модел- максимум 3 играчи от държави извън ЕС, и още толкова- от страни-членки на Съюза. Мярка необходима, защото ако погледнем сегашните селекции на родните клубове, ще видим колко малко са качествените играчи от чужбина: Сержиньо, Мюлдер, Тасевски и Дембеле (Левски), Маркиньос (ЦСКА), Савио и Борел (Черноморец), Том и Сандриньо (Литекс), братята Бенжелюн (Локо Пловдив). 11 души от 16 отбора! А какво да кажем за недоразуменията- Матондо, Майкъл Тевия, Килиан Шеридън, Лукас Трекаричи и бандата италианци в ЦСКА, сбирщината наемници в Черноморец, братята нигерийци в Славия… Също така, предлагам да се вземе пример от Англия, където бройката играчи, които могат да се регистрират за сезона са 25. Освен това, нека е задължително да има картотекирани поне 6 юноши на отборите, като в групата за даден мач да фигурират минимум двама. По тази начин младите футболисти ще имат стимул да тренират, ще се развиват по-добре, и могат да излезнат в чужбина още млади, където да станат сносни играчи. Това, естествено, е важно както за самите тях, така и за националният отбор, където кризата в момента е видима.

3. Крайно време е да бъде изяснен въпроса с базите. Да седнат собствениците на клубове, ръководството на БФС и правителството, и да се разберат. Половината от терените на които се играе футбол в „А група” не са достойни и за селски мачове, ситуацията с трибуните също не е добра, и факта, че не се е стигнало до сериозна трагедия, е единствено и само поради причината че на мач ходят по 1000 души. За условията, в които тренират деца и юноши не искам да отварям дума, защото там вече положението е скандално. Е, с малки изключения, но това не ме топли особено.

4. Финансирането на отборите също не е без значение. За да няма явления от типа на Локомотив (Мездра) и Черноморец-Бургас-София-Ивайло Дражево, е хубаво да има малко по-строг контрол и в тази насока.

Смятам, че ако започне да се работи сериозно и последователно по изброените от мен точки, нещата в българският футбол ще се подобрят постепенно. Защото на нас феновете ни омръзна от постни игри, съмнителни негри и разорани ниви за игрища. Омръзна ни да чакаме с нетърпение мачовете от европейските турнири, където още на втория мач любимците ни отпадат. Омръзна ни националният ни отбор да е боксова круша, дори вече за отбори като Кипър и Черна Гора. Но представете си, след като мачът между Левски и ЦСКА е бил гледан от около 500 000 души по ТВ, а в същият ден „Забраненият плод” по БТВ е привлекъл 1 800 000 зрители пред екраните… струва ли си въобще да се ядосваме?

me4oka написа:Това написах точно днес в личният ми блог. Можете да разгледате още нещица на http://dizzie.blog.bg/

Напоследък все по-често ми се налага да гледам мачове от българската „А Група”, по чисто професионални задължения. Гледам и не вярвам. Нивото на родният футбол наистина е толкова ниско, че ако падне още малко, пре-спокойно можем и да закрием шампионата, най-малкото за да не се излагаме, нито пред самите нас си, нито пред чужденците. Но какви са причините за това ниско ниво, и какви решения предлагам аз? Продължете да четете, за да разберете (хубава рима се получи тук).

1. Броят на отборите в „А група” е твърде голям. 16 отбора са доста за родните стандарти, като се има предвид, че качеството което предлагат половината от тези тимове е смехотворно. Отбори като Видима-Раковски, Академик (София), Сливен, Калиакра, Монтана…защо въобще се мъчат? Нито допринасят с нещо за развитието на футбола, нито са атрактивни за гледане, нито имат кой знае каква фенска база, нито пък им е исторически предразположено да са „футболни сили”. Най-логично би било форматът на първенството да бъде променен изцяло, с 12 състава в елита, и обединяване на сега съществуващите две „Б групи” в една, както бе преди години, с не повече от 16 отбора там. Смятам, че не би било лош ход, да се копира форматът на Шотландският Премиършип. Само че, вместо нашите отбори да играят по 3 пъти един с друг, да си го правят по 2 пъти. След изиграването на 22 мача, тимовете се разделят на 2 групи по 6. Изиграват се допълнителни 5 мача, които решават титлата, и съответно изпадащите. Предлагам, също така, директно да изпада само последният в класирането, а този преди него да играе бараж с вторият в „Б група”. По този начин, би имало доста по-интересни мачове, доста повече стимул за игра. 3 пъти на година дербита като Левски-ЦСКА, Литекс-Левски, Литекс-ЦСКА и т.н. Пък и така няма да ни се налага да гледаме откровено скучни и безсмислени мачове, какъвто бе ЦСКА-Видима вчера, например. А и рискът от неприятни контузии, получени в такива срещи също би бил по-малък (отново мачът снощи, Мишел Платини).

2. Споменах вече за чужденците. Това е болна тема, дъвкана дълго, и ще продължава да бъде говорено за нея, предполагам и в бъдеще. Предлагам да бъде ограничена бройката на чужденците по следният модел- максимум 3 играчи от държави извън ЕС, и още толкова- от страни-членки на Съюза. Мярка необходима, защото ако погледнем сегашните селекции на родните клубове, ще видим колко малко са качествените играчи от чужбина: Сержиньо, Мюлдер, Тасевски и Дембеле (Левски), Маркиньос (ЦСКА), Савио и Борел (Черноморец), Том и Сандриньо (Литекс), братята Бенжелюн (Локо Пловдив). 11 души от 16 отбора! А какво да кажем за недоразуменията- Матондо, Майкъл Тевия, Килиан Шеридън, Лукас Трекаричи и бандата италианци в ЦСКА, сбирщината наемници в Черноморец, братята нигерийци в Славия… Също така, предлагам да се вземе пример от Англия, където бройката играчи, които могат да се регистрират за сезона са 25. Освен това, нека е задължително да има картотекирани поне 6 юноши на отборите, като в групата за даден мач да фигурират минимум двама. По тази начин младите футболисти ще имат стимул да тренират, ще се развиват по-добре, и могат да излезнат в чужбина още млади, където да станат сносни играчи. Това, естествено, е важно както за самите тях, така и за националният отбор, където кризата в момента е видима.

3. Крайно време е да бъде изяснен въпроса с базите. Да седнат собствениците на клубове, ръководството на БФС и правителството, и да се разберат. Половината от терените на които се играе футбол в „А група” не са достойни и за селски мачове, ситуацията с трибуните също не е добра, и факта, че не се е стигнало до сериозна трагедия, е единствено и само поради причината че на мач ходят по 1000 души. За условията, в които тренират деца и юноши не искам да отварям дума, защото там вече положението е скандално. Е, с малки изключения, но това не ме топли особено.

4. Финансирането на отборите също не е без значение. За да няма явления от типа на Локомотив (Мездра) и Черноморец-Бургас-София-Ивайло Дражево, е хубаво да има малко по-строг контрол и в тази насока.

Смятам, че ако започне да се работи сериозно и последователно по изброените от мен точки, нещата в българският футбол ще се подобрят постепенно. Защото на нас феновете ни омръзна от постни игри, съмнителни негри и разорани ниви за игрища. Омръзна ни да чакаме с нетърпение мачовете от европейските турнири, където още на втория мач любимците ни отпадат. Омръзна ни националният ни отбор да е боксова круша, дори вече за отбори като Кипър и Черна Гора. Но представете си, след като мачът между Левски и ЦСКА е бил гледан от около 500 000 души по ТВ, а в същият ден „Забраненият плод” по БТВ е привлекъл 1 800 000 зрители пред екраните… струва ли си въобще да се ядосваме?

Доста неща са верни но сие доста пристрастно написано Сигурно си фен на Локо Пл и левски