forum.gong.bg

Като всяко дете и аз исках да стана какво ли не. В мечтите си бях Ван Бастен, Моцарт, Жул Верн, Едисон, Майкъл Джордън, Бен Джонсън. Колкото пъти съм започвал, толкова пъти съм спирал поглеждайки безкрайният път който трябва да бъде извървян за да достигнеш и ти до уменията на героите на деня. След като натрупаш повечко непредвидени сирания и връщания обратно в реалноста се научаваш да измисляш все по-верни и обстойно докази оправдания, опитвайки се да се унивиниш пред съвеста си за поредният провал, който си претърпял. Ватерло след Ватерло. Все едно си записал играта до най-трудното ниво и не можеш и не можеш да го преминеш, въпреки постояните рестарти. Накрая спираш. Отказваш се да скачаш под асмата и отиваш в магазина да си купиш горзде. Ти не можеш да си като най-големите защото те имат талант а ти нямаш. Това е лекарството против детски мечти. Повтаряй тези думи достатъчно дълго време и ти гарантирам, че ще се излекуваш напълно от желанието да бъдеш най-големият и най-умният, най-бързият и най-силният. Но това лекарство на мисълта има и странични ефекти. То убива желанието за развитие, като те оставя да си седиш в посредственоста. Без желание няма развитие.
Гледам от скоро Меси. Голям футболист. Играе превъзходно. Гледам и му се радвам. Меси е един. Най-добрият. Талант и още нещо. В наши дни има много добри футболисти, може би най-добрите в историята на играта. Не подценявам старите магьосници, но футболът днес изисква много повече от играчите. Всички са тръгнали от нула и са стигнали до висините на професията. Всички са били деца, вкупчени на центъра на игрището, борейки се за топката без значение към коя врата я ритат. И нашите футболисти и техните. Попитайте Стоичков, как той може да дава пасове по 50 метра които се лепят за краката на съотборниците му. Попитайте Балъков как може да излъже колкото си поиска защитници. Попитайте Сираков как вкарва гол с глава от края на наказателното поле. Попитайте ги. Всички те ще ви отговорят, че са постигнали своето можене с много рабта и желание, защото преди години когато те са били деца нямаше нищо друго освен желанието. Сега първо се открива, че имаш талант, после на дневен ред е заплатата, колата, къщата и рзбира се трансферът мечта в голям западен отбор и някъде там накрая забутано си стои и желанието хванало се за ръка със също толкова пренебргнатото полагане на допълнително усилие необходимо за развитието на таланта. Таланта обаче отдавна е станал приятел с други и не иска да има нищо общо с онези двамата, които само искат и нищо не дават. И когато човек разбере, че е сбъркал изпада в ситуацията „вечният талант” придружена в най-добрият случай с трансфер я в Турция я в Румъния или потенциялен изпадащ в руското първенство. Това става при най надарените от към талант български футболисти рожби на новото време. Тези които имат по-малко от него биват изпращани от школата за звезди на роден гранд в някой отбор някъде там из България. Днес си в Мичурин утре в Монтана а вчера беше готов да заминеш за Мадрид или Лондон.
Не става само с талант трябва и желание.
Добре, че има все още младежи като Костов, около който ще се формира бъдещето на Българският футбол. Стига да не изневери на думи те си и продължи да мисли само за развитие а не за пари съм сигрен в неговото голямо бъдеще. Сега чакам да видя от къде ще се появят останалите 10 играчи готови да надминат последното, мислещо преди всичко за футбол поколение развило се с огромно желание и много малко пари.

Football 7
12.01.2011

гледах интервюто с Костов във видео секцията и ми направи впечатление, че е много надъхан младеж. Въпреки, че съм левскар и предпочитах да дойде при нас, му пожелавам успех!

Kато четях написаното се сетих за едно име Валери Божинов - докато играеше в Италия и никой не знаеше за него - играеше добре ! В момента който го поканиха в национала и стана звезда и се забърка с манекенки и чалгаджийки си остана само талант и само сменя отбори и от тогава няма един добър сезон ! И все си мисля , че неговата контузия се остана - тя не беше физическа и за нея няма оправия докато се занимава с манакенки и чалгаджийки и е по-важно да е звезда в Син Сини от колкото на Сан Сиро , Ноу Камп или Манчестър !

Костов и другите млади момчета, които сега дойдоха в ЦСКА вероятно имат талант. Нормално е в началото и ентусиазмът им да е голям, да се трудят повече и да искат да се докажат.
Обаче си мисля, че няма да мине много време и ще започнат да обикалят чалготеките, да връткат манекенките, да се напиват да правят скандали и футболът ще остане на заден план. Както са тихи и скромни сега след една година няма да ги познаете /особено ако направят няколко добри мача и се помислят за звезди/.
Такъв ни е манталитета на нас българите и спасение от него няма.
Дано поне 1-2 ма от тях да ме опровергаят.