ЦСКА - Левски

[nikolay_]

(Привърженик съм на ЦСКА)
Два колабирали отбора, в спор: малко по - слаб от слабия. Битка за безсмислен шампион на измислено първенство. Един отбор с претенции за най - добрия български отбор в последните 20 години и друг с претенции за най - добрия участник в европейските турнири за всички времена. Един мачкан и репресиран от държавата отбор, срещу друг подпомаган от държавата. Един спор, една агония, една неангажираща връзка, едно нежелано забременяване.
В годините на преход единственото здраво нещо в държавата ни бе разрушено и това е спорта, в частност футбола. Нещото, с което целия бългасрки народ се гордееше и радваше истински през онези времена на изкуствени усмивки е на път да си отиде бавно, но сигурно. Двата гранда в българския футбол от година, на година стават все по - слаби и жалки. Единственото интересно случващо се около тях е извън футболния терен. В центъра са не футболистите, а собствениците; не играта на зеления килим, а управлението.
Отбора с повече титли след 1989 безспорно е Левски, но броя на титлите им в сравнение с ЦСКА след този период не е никак голям. Да след 89 те имат повече победи срещу тях, но какво от това, какво друго значимо са постигнали. Едно достигане до 1\4 финал за купата на УЕФА и едно ПРИСЪСТВИЕ в групите на шампионската лига.
Как така Левски е бил репресиран от държавата отбор след като успехите му започват именно през този период в който се появява и ЦСКА? Питам Ви, армията ли е била силната ръка в онези времена или милицията. Левски отбора на народа. Не знам от къде им идва попрището, но по всяка вероятност може да е от народната любов към милцията.
Как така, като Левски са били толкова мачкани от държавата; обявения за най - добър български футболист за 20 век е от Левски? Преди три години в едно заведение случайно чух как двама души единия на около 60, другия на около 25 си говореха за Левски и ЦСКА и за Гунди. Двамата бяха левскари. За възрастния господин разбрах, че е бил състезател по водна топка и от неговата уста чух, че Георги Аспарухов е имал огромно желание да играе за ЦСКА и дори е имал фланелка на червения отбор, но обстоятелствата са го отвели в Левски.
ЦСКА, евробойците. В последните 20 години се тупат в гърдите с успехи, които голяма част от привържаниците им не са виждали, освен в архивни кадри. Най - интересния въпрос който ми възниква в главата е как след като всичко най - добро е отивало в ЦСКА нямат нито една еврпейска титла. Или не всичко най - добро е било там или просто и футбола ни по него време не е бил толкова добър за колкото го смятаме.
Полуфинали и четвъртфинали това не са абсолютно никакви успехи. Историята помни единствено шампионите, а останалите остават само в спомените на привържениците на съответния отбор.
Двата лагера живеят със спомени за миналото, със спомени за зрелищна игра със спомени за пълни стадиони. Стадиони пълнещи се благодарение на липсата на някакво друго забавление и принудително закарване до стадиона от старана на работодателите.
Отборите със спомените.

[elit]

Тъй като явно насреща има един възпитан и еруди-
ран фен на противникаовия отбор, дължа да му изяс-
ня някои исторически факти.
1. Като приятел на Гунди, мога да твърдя, че той ви-
наги е бил фен на синия отбор. При постъпването в
казармата и по съществуващия тогава закон, той бе
привлечен в цска, но според треньора на отбора,
Г.Аспарухов не е класен ф утболист и бе отпратен към
Ботев Пловдив. До 16 години Гунди тренираше волей-
бол и футбол и се разкъстваше между двата спорта.
Истнина е и че като волейболист, той също беше на
ниво. Неговата сестра, както и съпругата му, също
бяха волейболистки и се състезаваха в Левски.
Зет на ГУНДИ е най-големия български разпре-
делител, състезаващ се в цска и нац. отбор -
М.Каров.

[slavia_forever]

(Привърженик съм на ЦСКА)
Два колабирали отбора, в спор: малко по - слаб от слабия. Битка за безсмислен шампион на измислено първенство. Един отбор с претенции за най - добрия български отбор в последните 20 години и друг с претенции за най - добрия участник в европейските турнири за всички времена. Един мачкан и репресиран от държавата отбор, срещу друг подпомаган от държавата. Един спор, една агония, една неангажираща връзка, едно нежелано забременяване.
В годините на преход единственото здраво нещо в държавата ни бе разрушено и това е спорта, в частност футбола. Нещото, с което целия бългасрки народ се гордееше и радваше истински през онези времена на изкуствени усмивки е на път да си отиде бавно, но сигурно. Двата гранда в българския футбол от година, на година стават все по - слаби и жалки. Единственото интересно случващо се около тях е извън футболния терен. В центъра са не футболистите, а собствениците; не играта на зеления килим, а управлението.
Отбора с повече титли след 1989 безспорно е Левски, но броя на титлите им в сравнение с ЦСКА след този период не е никак голям. Да след 89 те имат повече победи срещу тях, но какво от това, какво друго значимо са постигнали. Едно достигане до 1\4 финал за купата на УЕФА и едно ПРИСЪСТВИЕ в групите на шампионската лига.
Как така Левски е бил репресиран от държавата отбор след като успехите му започват именно през този период в който се появява и ЦСКА? Питам Ви, армията ли е била силната ръка в онези времена или милицията. Левски отбора на народа. Не знам от къде им идва попрището, но по всяка вероятност може да е от народната любов към милцията.
Как така, като Левски са били толкова мачкани от държавата; обявения за най - добър български футболист за 20 век е от Левски? Преди три години в едно заведение случайно чух как двама души единия на около 60, другия на около 25 си говореха за Левски и ЦСКА и за Гунди. Двамата бяха левскари. За възрастния господин разбрах, че е бил състезател по водна топка и от неговата уста чух, че Георги Аспарухов е имал огромно желание да играе за ЦСКА и дори е имал фланелка на червения отбор, но обстоятелствата са го отвели в Левски.
ЦСКА, евробойците. В последните 20 години се тупат в гърдите с успехи, които голяма част от привържаниците им не са виждали, освен в архивни кадри. Най - интересния въпрос който ми възниква в главата е как след като всичко най - добро е отивало в ЦСКА нямат нито една еврпейска титла. Или не всичко най - добро е било там или просто и футбола ни по него време не е бил толкова добър за колкото го смятаме.
Полуфинали и четвъртфинали това не са абсолютно никакви успехи. Историята помни единствено шампионите, а останалите остават само в спомените на привържениците на съответния отбор.
Двата лагера живеят със спомени за миналото, със спомени за зрелищна игра със спомени за пълни стадиони. Стадиони пълнещи се благодарение на липсата на някакво друго забавление и принудително закарване до стадиона от старана на работодателите.
Отборите със спомените.

Само като споменаваш Славия (ако нея си имал в предвид, в първото изречение), сети се за това, че когато Славия е бил шампион, ЦЦКА се е намирала в еротичните фантазии на Милко Балев, докато е чакал да излезе от шумата. А когато отборът на Славия, е играл на полуфинал в Европейски турнир, ЦЦКА е мечтала да играе в Европа, след втори кръг!