България- една стара приказка...
Публикувано: 17 окт 2008 21:39
3.10.08
Това е форум който написах след отпадането на българските клубове от евротурнирите:
Две години отминаха... а след тях нищо не поникна...
От както моя любим отбор постигна своята заветна мечта да играе в най-богатия турнир, само разруха...
И да не си мислят ЦСКА-рите, че те са успели да ни прокълнат.
В тази държава който изкочи над другите, сягаш го застига тегобата с големите очаквания, която му натиска вирнатата глава надолу.И не е страшно, че футболистите са губещи,(защото е много условно) но фактът,че България показа за пореден път макар и на спортно равнище, че вече тотално се е размил българския дух,характер!... име.Е това което обезпокоява.
"Къде сме ние?" имаше едно системно социологическо проучване по Панорама,която преди малко завърши."Ние сме някъде там" както пък вървеше резонната реплика, но по отношение на истината, преди време в един почти хитов сериал.
Само дето това-там! е много неприятна истина...
Защото преди 2006 всички български фенове си вярвахме, заради онова лято на 94-та, че все още го има българския дух.Богат на сила и способен на невъзможното.Така както днес ни звучи на моменти българската история.
След вчерашния нищо и никакъв мач обаче пролича, че "туй" вече го няма, и отдавна(а и никога вече може би) не го е имало.Просто въпрос на късмет.
Дали УЕФА ни помогна с невероятния шанс за Киево.Или да се върнем по назад...
Та отбора на Артмедия нямаше нищо общо с този от шампионската лига( че той и вчера отпадна).
Удинезе имаха един Якуинта и както знаем за птичката и пролетта това не им стигна...
Да не говорим за шедьовъра на Йовов който си остана единствен по рода си и не само по това единствен.
Ами, че помните ли Публикум...
Аз тогава щях да си изям пръстите от нерви (особенно след 10 малки негърчета). Имаше положения, които гарантираха отпадане на Левски и лишаване от всичкото това футболно удоволствие.
Ами да се върнем на най-паметната дата...
Там нещата бяха още по- на косъм след като Костадинов би абсолютно на "интуиция" при положение, че (мисля Йорданов) бе на чиста позиция встрани.
И най странното е, че утре отново ще гледаме Берба и ще му стискаме палци, станали изведнъж почти всички българи от Ман. Юнайтед.А после ще се надяваме да покаже същото срещу адзурите и когато не успее или ще го упрекваме или ще се примирим или бог знае какво...
Но най важното е да вярваме, защото когато загубиш вярата си е по-добре да гледаш театър( но не на мечтите) там поне знаеш кой какво ще направи...
При футбола нещата са малко по различни...
.....
....
.....
Това е форум който написах след отпадането на българските клубове от евротурнирите:
Две години отминаха... а след тях нищо не поникна...
От както моя любим отбор постигна своята заветна мечта да играе в най-богатия турнир, само разруха...
И да не си мислят ЦСКА-рите, че те са успели да ни прокълнат.
В тази държава който изкочи над другите, сягаш го застига тегобата с големите очаквания, която му натиска вирнатата глава надолу.И не е страшно, че футболистите са губещи,(защото е много условно) но фактът,че България показа за пореден път макар и на спортно равнище, че вече тотално се е размил българския дух,характер!... име.Е това което обезпокоява.
"Къде сме ние?" имаше едно системно социологическо проучване по Панорама,която преди малко завърши."Ние сме някъде там" както пък вървеше резонната реплика, но по отношение на истината, преди време в един почти хитов сериал.
Само дето това-там! е много неприятна истина...
Защото преди 2006 всички български фенове си вярвахме, заради онова лято на 94-та, че все още го има българския дух.Богат на сила и способен на невъзможното.Така както днес ни звучи на моменти българската история.
След вчерашния нищо и никакъв мач обаче пролича, че "туй" вече го няма, и отдавна(а и никога вече може би) не го е имало.Просто въпрос на късмет.
Дали УЕФА ни помогна с невероятния шанс за Киево.Или да се върнем по назад...
Та отбора на Артмедия нямаше нищо общо с този от шампионската лига( че той и вчера отпадна).
Удинезе имаха един Якуинта и както знаем за птичката и пролетта това не им стигна...
Да не говорим за шедьовъра на Йовов който си остана единствен по рода си и не само по това единствен.
Ами, че помните ли Публикум...
Аз тогава щях да си изям пръстите от нерви (особенно след 10 малки негърчета). Имаше положения, които гарантираха отпадане на Левски и лишаване от всичкото това футболно удоволствие.
Ами да се върнем на най-паметната дата...
Там нещата бяха още по- на косъм след като Костадинов би абсолютно на "интуиция" при положение, че (мисля Йорданов) бе на чиста позиция встрани.
И най странното е, че утре отново ще гледаме Берба и ще му стискаме палци, станали изведнъж почти всички българи от Ман. Юнайтед.А после ще се надяваме да покаже същото срещу адзурите и когато не успее или ще го упрекваме или ще се примирим или бог знае какво...
Но най важното е да вярваме, защото когато загубиш вярата си е по-добре да гледаш театър( но не на мечтите) там поне знаеш кой какво ще направи...
При футбола нещата са малко по различни...
.....
....
.....
Прав си за късмета, а всички тези успехи, които изброяваш са наистина плод на късмет, защото чисто и просто няма държавна политика за развитие на спорта и ще разчитаме на стечение на обстоятелствата. Колкото до националния обаче, в този му вид, ни трябва просто свесен чуждестранен тренйор, който да не се поддава на мениджърски интереси и да ги нарежда правилно играчите. И ми смешно като кажат националите ''няма да ги подценим''. Абе, пичове, кого да подценяваме, че ние едно че нямаме успехи на национално и клубно равнище и ни бие кой ни хване, едно че младите тренират на порутени стадиони и няма сила, която да инвестира в спортните бази. И за да е пълно шоуто си купуваме недохранени бразилци (перем пари). Е тогава, какви спортни успехи сънуваме ??