Колко струва да се построи един стадион?
Публикувано: 17 фев 2010 23:25
Това е едно велико интервю според мене. Ако е вярно това, което казва човека, нашите клубни собственици са си за е...е наистина, с извинение.
Кметът на българския квартал в Истанбул:
За нула време ще ви вдигна стадион като слънце
Първият човек на "Авджилар" Мустафа Дерменджи, който е потомък на великия Ататюрк, построил 17-хиляден красавец само за 11 месеца и 4 млн. Евро
Докато чакам за срещата с кмета на турския квартал "Авджилар", се чудя срещу що за човек ще се изправя. Представите ми за турците се люшкат от образа на башибозука по нашите земи до гелосаните типове, каращи майка ми да плаче, като гледа "Листопад". Не вярвам обаче башкънът (на турски - кмет) да е от последните, тъй като си спомням какво представляват турските политици, идвали у нас - дебели чичковци с все по-олисяващо теме. Когато обаче секретарката ми казва, че Мустафа Дерменджи е готов да ни приеме, влизам в кабинет, който е два пъти по-голям от този на българския министър-председател и поне три пъти по-добре обзаведен. А бижуто в този кабинет е самият кмет - млад мъж, стилно облечен и с маниери, все едно преди малко се е прибрал от Холивуд. Вътре е пълно с купи, отличия и безброй портрети на Кемал Ататюрк, основателя на съвременната светска турска държава. От една прилика идва и първият ми въпрос:
- Г-н Дерменджи, на някои от фотосите се забелязва удивителна прилика между вас и Кемал Ататюрк?
- Спокойно мога да кажа, че аз съм далечен роднина на този велик човек. Неговият род вече е пристигнал от Солун в Турция, когато моят в средата на 20-те години на миналия век се мести тук от Шумен.
- И как един потомък на Ататюрк реши да се захване с... футбол в Бешикташ?
- Винаги съм бил болен на тема спорт. Футболът беше моята първа страст. Втората е кикбоксът, който практикувам и до днес, макар и на аматьорско ниво. Тренирах няколко години в Бешикташ, това и досега е любимият ми турски отбор. Когато обаче видях, че нямам качествата един ден да стигна до националния отбор, реших да се откажа. Аз съм максималист, искам винаги да се реализирам на сто процента в каквото и да било. Затова сложих точка рано-рано на футболната си кариера
Иначе имах възможности да поритам по долните дивизии, а сега да съм учител по физическо или треньор на юноши.
- Заради страстта към футбола ли направихте това чудо в центъра на "Авджилар" - уникалния 17-хиляден покрит стадион с осветление. И защо ви е, при положение че вашият тим играе в трета дивизия?
- Откакто съм в политиката, смятам, че трябва да се инвестира в бъдещето на Турция. А кое е бъдещето на Турция, ако не децата? Този стадион е за тях, да ходят там да спортуват, а не само да чакат петък вечер за дискотека и по цял ден да се тъпчат с дюнери. Няма да спрем само със стадиона. От тази година край него започваме да изграждаме 4 тенис корта, открит и закрит плувен басейн, спортна зала, зала за бойни изкуства. Целта ни е децата на "Авджилар" да мислят само за уроците си и за спорт. Е, ще се радваме, ако благодарение на условията, които сме създали на спортистите, един ден те продължат кариерата си в Бешикташ, Галатасарай или Фенербахче. Иначе нямаме болни амбиции да вкарваме отбора си в по-горни групи знаем си докъде ни се простират възможностите.
- Ако не е тайна, колко струва изграждането на такъв стадион?
- 4 милиона евро.
- Моля?
- Да, 4 милиона евро.
- Извинявайте, но в България това са само парите под масата, за да почнеш въобще да преговаряш за подобен мащабен строеж.
- България е суверенна република, аз не мога да се бъркам в делата й. Не знам как е при вас, но при нас е така - вадиш 4 милиона евро и за 11 месеца си имаш вече готов стадион.
- Искате да кажете, че 17-хиляден стадион, с осветление, с 95 процента покрити трибуни и уникална архитуктура се прави за 11 месеца? Невъзможно!
- Защо да е невъзможно? Изберете си място в България, дайте ми 11 месеца и ще ви направя и там същия стадион срещу 4 милиона евро. А ако искате и допълнителните неща, за които говорих като зала, кортове, басейни и т.н. - цената е 8 милиона евро!
- Ще ви кажа, че в Самоков за тези пари - 8 милиона евро, смогнаха да си направят единствено зала за 2500 души, при това не стигнаха парите за климатик... Да не би проектът за стадиона да е бил вашият предизборен ход миналата година?
- Моят предизборен ход е винаги един - обещавам нещо и после го изпълнявам
Вече 10 години съм кмет на "Авджилар". Първите избори спечелих с 29 000 от гласовете, вторите - с 47 000, третите - с 98 000. Никой няма заради един стадион да гласува за теб. Гласуват за нас заради друго. За 10 години, откакто съм кмет, нашата община е инвестирала в спортни площадки, в училищни салони, в детски състезания, въобще в спорта сред подрастващите над 5 милиона евро! Извадили сме пари от бюджета, за да подтикнем всяко едно дете на "Авджилар" да спортува.
- Подобни мащабни инвестиции в спорта са политика на държавата, или вашата община е частен случай?
- Едно е държавната политика, друго е кметската политика. Нашите инвестиции в спорта са си изцяло наши, държавата тук няма нищо общо. Държавата помага по-скоро на частните фирми, на големите корпорации да вкарват пари във футбола, в баскетбола...Тя им гарантира данъчни облекчения, ако инвестират в спорта. Благодарение на този ход и на тоталната кметска заинтересуваност смея да твърдя, че се осъществи турският бум в спорта.
- В "Авджилар" живее един от най-знаменитите спортисти в света за всички времена - Наим Сюлейманоглу. Това стимул ли е за младите хора, за неговите комшийчета да спортуват?
- Мога да кажа, че той, че голям шампион като бореца Ефраим Камбероглу (б.а. - двукратния европейски шампион Ефраим Камберов) са стимул не само за младите, но и за нас като управа на квартала. Когато такива хора предпочитат да живеят до теб, с теб, ти трябва да направиш така, че да се чувстват добре в квартала си.
Наим е наистина велик човек много е преживял, жалко че сега има лекарска забрана да напуска къщата си, иначе щеше и той да е при нас в кабинета. Камбероглу пък е един от спортните ми съветници, които най-много слушам.
- Приятел сте с наистина знаменит борец, в кабинета ви пък виждам огромен портрет на явно известен турски пехливанин. Да не би борбата да е другата ви спортна страст?
- Това на портрета е един велик турски шампион, мисля, че е бил №1 в света преди вашия Дан Колов. Борбата е обожаван спорт в Турция, да не говорим за традиционните ни мазни борби. Интересът към тях е феноменален. Знаете, че нашият квартал е на брега на морето. Решихме да се възползваме от това и до един от плажовете вдигнахме арка за 10 000 души, там са големите състезания. Нашият тим по женска борба пък е шампион на Турция отборно.
- Женска борба в Турция? Звучи странно на фона на традиционния образ на забулената кадъна?
- Това са отживелици. Турция отдавна е светска страна, така че е време да се разделите с някои разбирания за нас.
- А как върви кариерата ви като кикбоксьор?
- Добре, печелим по някой и друг аматьорски турнир.
- Как гледате на един сблъсък на ринга с нашия министър-председател Бойко Борисов, който е каратист?
- Ако ще е в полза на добрите българо-турски взаимоотношения, защо не.
Бойко е мой приятел още от времето, когато беше кмет на София
- А кой ще победи в подобен сблъсък?
- Ще ви отговоря като спортист - не се познаваме, не си знаем силните и слабите страни, така че докато не се изправим един срещу друг, най-силният знак си остава "Х".
- Знаете ли, че двама български футболисти са играли в Бешикташ?
- Естествено, аз съм фен и знам всеки състезател на любимия си отбор. Лечков беше фантастичен халф, понякога имах чувството, че има трето око на гърба, така виждаше играта. А Златко имаше уникалния хъс да се бори до последно, да се раздава винаги, заради което бе един от любимците на публиката. Жалко че не успяха да станат шампиони.
- Какво бихте казали на българските политици?
- Да не се главозамайват, да изпълняват това, което обещават, преди да ги изберат, и да не се дистанцират от избирателите си. В Турция е немислимо народен представител да отиде с джип за 150 000 евро при хората от региони, където едва свързват двата края. Това не е политика, това е финансова демагогия.
- И последно - как гледате на новите амбиции на Истанбул за домакинство на лятна олимпиада?
- Това е много отговорна кандидатура. Тя е добра, но ще стане отлична само ако я подкрепим с още няколко реализирани инфраструктурни проекти. Иначе Истанбул е велик град, огромен, в момента жителите ни са около 18 милиона
Та Истанбул като град е по-голям от поне 20 държави в Европа, защо да не приеме олимпиада!
- Благодаря за интервюто и успешен мандат, г-н кмете.
- Благодаря и на вас и хубав Свети Валентин!
- Ама вие в ултрарелигиозна доскоро Турция вече и този католически празник ли отбелязвате?
- Естествено, ще видите навън мои плакати, с които поздравявам жителите на "Авджилар" с празника на влюбените. Човек е хубаво да е влюбен.
Владимир Зарков
Sportline.bg
Кметът на българския квартал в Истанбул:
За нула време ще ви вдигна стадион като слънце
Първият човек на "Авджилар" Мустафа Дерменджи, който е потомък на великия Ататюрк, построил 17-хиляден красавец само за 11 месеца и 4 млн. Евро
Докато чакам за срещата с кмета на турския квартал "Авджилар", се чудя срещу що за човек ще се изправя. Представите ми за турците се люшкат от образа на башибозука по нашите земи до гелосаните типове, каращи майка ми да плаче, като гледа "Листопад". Не вярвам обаче башкънът (на турски - кмет) да е от последните, тъй като си спомням какво представляват турските политици, идвали у нас - дебели чичковци с все по-олисяващо теме. Когато обаче секретарката ми казва, че Мустафа Дерменджи е готов да ни приеме, влизам в кабинет, който е два пъти по-голям от този на българския министър-председател и поне три пъти по-добре обзаведен. А бижуто в този кабинет е самият кмет - млад мъж, стилно облечен и с маниери, все едно преди малко се е прибрал от Холивуд. Вътре е пълно с купи, отличия и безброй портрети на Кемал Ататюрк, основателя на съвременната светска турска държава. От една прилика идва и първият ми въпрос:
- Г-н Дерменджи, на някои от фотосите се забелязва удивителна прилика между вас и Кемал Ататюрк?
- Спокойно мога да кажа, че аз съм далечен роднина на този велик човек. Неговият род вече е пристигнал от Солун в Турция, когато моят в средата на 20-те години на миналия век се мести тук от Шумен.
- И как един потомък на Ататюрк реши да се захване с... футбол в Бешикташ?
- Винаги съм бил болен на тема спорт. Футболът беше моята първа страст. Втората е кикбоксът, който практикувам и до днес, макар и на аматьорско ниво. Тренирах няколко години в Бешикташ, това и досега е любимият ми турски отбор. Когато обаче видях, че нямам качествата един ден да стигна до националния отбор, реших да се откажа. Аз съм максималист, искам винаги да се реализирам на сто процента в каквото и да било. Затова сложих точка рано-рано на футболната си кариера
Иначе имах възможности да поритам по долните дивизии, а сега да съм учител по физическо или треньор на юноши.
- Заради страстта към футбола ли направихте това чудо в центъра на "Авджилар" - уникалния 17-хиляден покрит стадион с осветление. И защо ви е, при положение че вашият тим играе в трета дивизия?
- Откакто съм в политиката, смятам, че трябва да се инвестира в бъдещето на Турция. А кое е бъдещето на Турция, ако не децата? Този стадион е за тях, да ходят там да спортуват, а не само да чакат петък вечер за дискотека и по цял ден да се тъпчат с дюнери. Няма да спрем само със стадиона. От тази година край него започваме да изграждаме 4 тенис корта, открит и закрит плувен басейн, спортна зала, зала за бойни изкуства. Целта ни е децата на "Авджилар" да мислят само за уроците си и за спорт. Е, ще се радваме, ако благодарение на условията, които сме създали на спортистите, един ден те продължат кариерата си в Бешикташ, Галатасарай или Фенербахче. Иначе нямаме болни амбиции да вкарваме отбора си в по-горни групи знаем си докъде ни се простират възможностите.
- Ако не е тайна, колко струва изграждането на такъв стадион?
- 4 милиона евро.
- Моля?
- Да, 4 милиона евро.
- Извинявайте, но в България това са само парите под масата, за да почнеш въобще да преговаряш за подобен мащабен строеж.
- България е суверенна република, аз не мога да се бъркам в делата й. Не знам как е при вас, но при нас е така - вадиш 4 милиона евро и за 11 месеца си имаш вече готов стадион.
- Искате да кажете, че 17-хиляден стадион, с осветление, с 95 процента покрити трибуни и уникална архитуктура се прави за 11 месеца? Невъзможно!
- Защо да е невъзможно? Изберете си място в България, дайте ми 11 месеца и ще ви направя и там същия стадион срещу 4 милиона евро. А ако искате и допълнителните неща, за които говорих като зала, кортове, басейни и т.н. - цената е 8 милиона евро!
- Ще ви кажа, че в Самоков за тези пари - 8 милиона евро, смогнаха да си направят единствено зала за 2500 души, при това не стигнаха парите за климатик... Да не би проектът за стадиона да е бил вашият предизборен ход миналата година?
- Моят предизборен ход е винаги един - обещавам нещо и после го изпълнявам
Вече 10 години съм кмет на "Авджилар". Първите избори спечелих с 29 000 от гласовете, вторите - с 47 000, третите - с 98 000. Никой няма заради един стадион да гласува за теб. Гласуват за нас заради друго. За 10 години, откакто съм кмет, нашата община е инвестирала в спортни площадки, в училищни салони, в детски състезания, въобще в спорта сред подрастващите над 5 милиона евро! Извадили сме пари от бюджета, за да подтикнем всяко едно дете на "Авджилар" да спортува.
- Подобни мащабни инвестиции в спорта са политика на държавата, или вашата община е частен случай?
- Едно е държавната политика, друго е кметската политика. Нашите инвестиции в спорта са си изцяло наши, държавата тук няма нищо общо. Държавата помага по-скоро на частните фирми, на големите корпорации да вкарват пари във футбола, в баскетбола...Тя им гарантира данъчни облекчения, ако инвестират в спорта. Благодарение на този ход и на тоталната кметска заинтересуваност смея да твърдя, че се осъществи турският бум в спорта.
- В "Авджилар" живее един от най-знаменитите спортисти в света за всички времена - Наим Сюлейманоглу. Това стимул ли е за младите хора, за неговите комшийчета да спортуват?
- Мога да кажа, че той, че голям шампион като бореца Ефраим Камбероглу (б.а. - двукратния европейски шампион Ефраим Камберов) са стимул не само за младите, но и за нас като управа на квартала. Когато такива хора предпочитат да живеят до теб, с теб, ти трябва да направиш така, че да се чувстват добре в квартала си.
Наим е наистина велик човек много е преживял, жалко че сега има лекарска забрана да напуска къщата си, иначе щеше и той да е при нас в кабинета. Камбероглу пък е един от спортните ми съветници, които най-много слушам.
- Приятел сте с наистина знаменит борец, в кабинета ви пък виждам огромен портрет на явно известен турски пехливанин. Да не би борбата да е другата ви спортна страст?
- Това на портрета е един велик турски шампион, мисля, че е бил №1 в света преди вашия Дан Колов. Борбата е обожаван спорт в Турция, да не говорим за традиционните ни мазни борби. Интересът към тях е феноменален. Знаете, че нашият квартал е на брега на морето. Решихме да се възползваме от това и до един от плажовете вдигнахме арка за 10 000 души, там са големите състезания. Нашият тим по женска борба пък е шампион на Турция отборно.
- Женска борба в Турция? Звучи странно на фона на традиционния образ на забулената кадъна?
- Това са отживелици. Турция отдавна е светска страна, така че е време да се разделите с някои разбирания за нас.
- А как върви кариерата ви като кикбоксьор?
- Добре, печелим по някой и друг аматьорски турнир.
- Как гледате на един сблъсък на ринга с нашия министър-председател Бойко Борисов, който е каратист?
- Ако ще е в полза на добрите българо-турски взаимоотношения, защо не.
Бойко е мой приятел още от времето, когато беше кмет на София
- А кой ще победи в подобен сблъсък?
- Ще ви отговоря като спортист - не се познаваме, не си знаем силните и слабите страни, така че докато не се изправим един срещу друг, най-силният знак си остава "Х".
- Знаете ли, че двама български футболисти са играли в Бешикташ?
- Естествено, аз съм фен и знам всеки състезател на любимия си отбор. Лечков беше фантастичен халф, понякога имах чувството, че има трето око на гърба, така виждаше играта. А Златко имаше уникалния хъс да се бори до последно, да се раздава винаги, заради което бе един от любимците на публиката. Жалко че не успяха да станат шампиони.
- Какво бихте казали на българските политици?
- Да не се главозамайват, да изпълняват това, което обещават, преди да ги изберат, и да не се дистанцират от избирателите си. В Турция е немислимо народен представител да отиде с джип за 150 000 евро при хората от региони, където едва свързват двата края. Това не е политика, това е финансова демагогия.
- И последно - как гледате на новите амбиции на Истанбул за домакинство на лятна олимпиада?
- Това е много отговорна кандидатура. Тя е добра, но ще стане отлична само ако я подкрепим с още няколко реализирани инфраструктурни проекти. Иначе Истанбул е велик град, огромен, в момента жителите ни са около 18 милиона
Та Истанбул като град е по-голям от поне 20 държави в Европа, защо да не приеме олимпиада!
- Благодаря за интервюто и успешен мандат, г-н кмете.
- Благодаря и на вас и хубав Свети Валентин!
- Ама вие в ултрарелигиозна доскоро Турция вече и този католически празник ли отбелязвате?
- Естествено, ще видите навън мои плакати, с които поздравявам жителите на "Авджилар" с празника на влюбените. Човек е хубаво да е влюбен.
Владимир Зарков
Sportline.bg
Едно свястно нещо да нямаме...ама едно