Някъде из Черната гора
Публикувано: 07 сеп 2008 23:41
Приказките за добро начало на световните квалификации се изпариха. Отървахме пореден срам с незаслужено равенство, подобно на гостуването ни на Албания от предишните квалификации. В първи официален мач във футболната си история Черна гора беше на път да запише победа. Поне щяхме да ощастливим някоя нация с играта си. Публиката в Подгорица не заслужаваше разочарованието дошло в 90-ата минута - изравнителният гол на Благой Георгиев.
Успяхме да поведем благодарение на комбинация, извела Стилиян Петров на изгодна позиция. След гола вместо да търсим развръзка и окончателно да си решим мача последва хаотичност и неориентираност. На моменти отборът ни забравяше за какво се разхожда по тревата. Явно националите очакваха черногорците сами да се бият, страхувайки се от името България. Само че то отдавна не буди страх, а както е тръгнало скоро ще загуби и уважение. Вучинич и компания демонстрираха хъс и амбиция. Черна гора тепърва ще създава футболния си облик, но жаждата за доказване ще им помогне да се спасят от определението „футболно джудже".
Българският запалянко видя 11 момчета, които изпаднаха в безсилие. Приковалият погледите към себе си в последните години Димитър Бербатов не изплаши навитите противници. Ще трябва да се примирим, че това ни е потенциалът. С подобна игра и второто място в групата си остава чисто и просто мираж. Очаквания и думи за класиране към днешна дата будят само смях. Редно е да отчетем положението в което се намираме, като премахнем спомените за националния ни отбор от средата на 90-те години. Стандартизираните клишета на футболистите ни за пред камера или диктофон отдавна не трогват, а тормозят слуха на хората, които все пак вярват в доброто бъдеще на отбора. Колко такива останаха след вчерашния мач? Не знам.
Искаше ни се да се настани оптимизъм преди сблъсъка със световния шампион Италия. Искаше ни се отново да почувстваме, че под герба още бият сърца на победители и непримирими бойци. Най-вече ни се искаше поне да видим игра. Защото футболът е велик заради непредвидимостта си. Не е трагедия равенството, а начинът по който се стигна до него. Нека всеки от вас момчета, които представлявате България на зеления килим, да си даде обяснение защо така се получава вече доста дълго време? Не говорете с медиите, говорете на терена. Каквото и да кажете пред журналистите преди или след поредния мач няма да има значение, ако пак сме унижени.
В днешно време думата патриотизъм се тълкува превратно, но на българина все пак му се иска да има с какво да се гордее. Тъй като със стандарт на живот и политически прогрес не можем да се похвалим, доскоро ни радваше спортът и футбола в частност. След Пекин 2008 и вчерашния мач в Подгорица следващите усмивки по лицата се отлагат за неопределено време. Големи думи, големи обещания, а слаби резултати. Футболът ни заприлича на политиката ни. Уж вървим напред, а всъщност тъпчем на едно място. Дори се връщаме назад. Едната точка от гостуването на Черна гора е колкото да поизмием фасона от калта, която сами си хвърляме. Ако преди като оправдание можеше да служи младостта и липсата на опит, то днес вече националите са на добра футболна възраст и повечето играят зад граница. Някои дори играят за Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Астън Вила, но кой би предположил за това, съдейки по мача вчера. Отговорността не може да се хвърля само върху един или двама, но всеки някой трябва да я поеме. С какво заслужи българският запалянко да види такъв национален отбор?
Умишлено никъде не споменах „лъвове", защото лъвът на първо място има сърце, а и се ражда цар. Мондиал 2010 ще мине и без нас, както минаха и Мондиал 2002 и 2006. На тези,които викат „Българи юнаци!" няма да им мине. Историята помни само победителите!
Успяхме да поведем благодарение на комбинация, извела Стилиян Петров на изгодна позиция. След гола вместо да търсим развръзка и окончателно да си решим мача последва хаотичност и неориентираност. На моменти отборът ни забравяше за какво се разхожда по тревата. Явно националите очакваха черногорците сами да се бият, страхувайки се от името България. Само че то отдавна не буди страх, а както е тръгнало скоро ще загуби и уважение. Вучинич и компания демонстрираха хъс и амбиция. Черна гора тепърва ще създава футболния си облик, но жаждата за доказване ще им помогне да се спасят от определението „футболно джудже".
Българският запалянко видя 11 момчета, които изпаднаха в безсилие. Приковалият погледите към себе си в последните години Димитър Бербатов не изплаши навитите противници. Ще трябва да се примирим, че това ни е потенциалът. С подобна игра и второто място в групата си остава чисто и просто мираж. Очаквания и думи за класиране към днешна дата будят само смях. Редно е да отчетем положението в което се намираме, като премахнем спомените за националния ни отбор от средата на 90-те години. Стандартизираните клишета на футболистите ни за пред камера или диктофон отдавна не трогват, а тормозят слуха на хората, които все пак вярват в доброто бъдеще на отбора. Колко такива останаха след вчерашния мач? Не знам.
Искаше ни се да се настани оптимизъм преди сблъсъка със световния шампион Италия. Искаше ни се отново да почувстваме, че под герба още бият сърца на победители и непримирими бойци. Най-вече ни се искаше поне да видим игра. Защото футболът е велик заради непредвидимостта си. Не е трагедия равенството, а начинът по който се стигна до него. Нека всеки от вас момчета, които представлявате България на зеления килим, да си даде обяснение защо така се получава вече доста дълго време? Не говорете с медиите, говорете на терена. Каквото и да кажете пред журналистите преди или след поредния мач няма да има значение, ако пак сме унижени.
В днешно време думата патриотизъм се тълкува превратно, но на българина все пак му се иска да има с какво да се гордее. Тъй като със стандарт на живот и политически прогрес не можем да се похвалим, доскоро ни радваше спортът и футбола в частност. След Пекин 2008 и вчерашния мач в Подгорица следващите усмивки по лицата се отлагат за неопределено време. Големи думи, големи обещания, а слаби резултати. Футболът ни заприлича на политиката ни. Уж вървим напред, а всъщност тъпчем на едно място. Дори се връщаме назад. Едната точка от гостуването на Черна гора е колкото да поизмием фасона от калта, която сами си хвърляме. Ако преди като оправдание можеше да служи младостта и липсата на опит, то днес вече националите са на добра футболна възраст и повечето играят зад граница. Някои дори играят за Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Астън Вила, но кой би предположил за това, съдейки по мача вчера. Отговорността не може да се хвърля само върху един или двама, но всеки някой трябва да я поеме. С какво заслужи българският запалянко да види такъв национален отбор?
Умишлено никъде не споменах „лъвове", защото лъвът на първо място има сърце, а и се ражда цар. Мондиал 2010 ще мине и без нас, както минаха и Мондиал 2002 и 2006. На тези,които викат „Българи юнаци!" няма да им мине. Историята помни само победителите!
