forum.gong.bg

До преди няколко години бях голям спортен, и в частност футболен фен. Всичко ме вълнуваше, не пропусках нищо по телевизията, радиото, купувах спортни вестници, криво ми беше, когато любимият клуб пада, и се кефех на победите... В един момент не знам как стана, получи се някак по естествен път, почнах да не се връзвам на тези неща, даже вече смятам фенщината за вид инфантилизъм, какъв е смисълът да поставяш емоционалното си състояние в зависимост от това дали некви ръбове са победили или загубили. Пак следя нещата, но не им се връзвам, предпочитам да гледам един красив мач без пристрастия, отколкото да стоя на нокти и да се терзая дали Левски ще бие батето.
Разкажете за най- голямата глупост, която сте правили като фенове, примерно как сте си изхвърлили телевизора през балкона, как сте се сбили с комшията, щото ви е избъзикал за нещо футболно и пр.
Представете си че България играе с Бразилия, нормално ли е от гол патриотизъм да искаш дърводелците да победят "извънземните" виртуози ? Къде е тук справедливостта ?

Най-голямата глупост като фен дето съм правил беше,че не отидох на мача Левски - Chelsea заради едно момиче Голям грях,ще гора в Ада за това и цял живот ще ми остане дупка в душата ама кво да се прай...без момичета не може Както и да е,стига съм споделял Евалата,че гледаш футбола от безпристрастна гледна точка,но поне според мен точно там е магията на футбола,в пристрастните фенове.Именно страстта на феновете прави Футбола красив.Едното без другото е като човек без въздух.Аз лично съм фен не само на ФК Левски,но и на феновете на Левски и като ходя на мачове отивам и заради публиката.Синята публика доказа и доказва,че е най-великата и вярна публика в България

Не бих си представил живота без да съм фен на футбола ... Обожавам си отбора,независимо от моментното им състояние и просто няма такова чуство , когато си на стадиона любимия ти отбор играе а ти с затаен дъх реагираш дори на безмислен тъч като идиот , Просто чуството е неуписуемо ,незнам как си се отказал от спорта... и ако играят България-Бразилия едва ли ще искам красив футбол от нашите... просто , измислям невероятно цветущи обиди срещу противника и съдиата ... Помня веднъж че , бях на мач в Петрич между отборите на Беласица - ЦСКА и седнах в една крайна трибуна , ЦСКА този път играеха с бял екип а беласица с червен ... и точно зад мен имаше един фен който очевидно по диалекта му си личеше че е от Петрич,през цялото време викаше като луд когато белите нападат и не спираше да обижда Стойчо Младенов ... минаха 20 мин докато разбера че човечеца просто незнаеше кой отбор е ЦСКА и кой Беласица ... капакът на всичко беше когато Флорентин Петре вкара гол агитката на ЦСКА се спука да вика след гола,целия стадион мълчеше аз се радвах разбира се, а тоз човечец се радваше на гола (мислейки че е за Беласица) и псуваше адски цветущо Стойчо Младенов... аз паднах да се хиля и неможах да се израдвам на гола заради тоя индивид , странното беше че второто полувреме не го видях тоя човечец май се беше осъзнал

В момента се сещам за миналата седмица, когато се бяхме събрали с приятели у дома да проследим срещата между Левски и Бате.Цялата компания сме левскари , но само 1 от приятелите ми е ЦСКАр.След като Бате поведоха той започна да пуска шеги и дразнещи коментари по адрес на Левски.Аз се вбесих скарах ме се и го изгоних от вкъщи.След това никой от момчетата не обели дума и изгледахме мача в мълчание.Почувствах се много гадно заради постъката си и още на следващия ден отидох и се извиних.След това се сдобрихме с прияртеля ми ЦСКАр и се напихме заедно .Съгласен съм с mundial82, че фенщината е вид инфантилизъм и смятам, че не трябва (както в моя случай) да се излага под съмнение едно дългогодишно приятелство заради фенски страсти.

Пич представи си всички, ако мислят като тебе... Всеки пред телевизора и стадионите празни Мнооооого бъркаш

Чувството да си на стадиона и да подкрепяш любимия си отбор е неописуемо. Това е любовта да обичаш нещо и да не искаш нищо в замяна чистата непорочна обич, аз отивам на мач за да пея за ЦСКА . АЗ обичам ЦСКА не мразя ,аз не ходя на мач за да пея кур за левски под нивото ми е никога няма да го направя. Най-голямата глупост която направих ли еми те са доста една от който беше миналата пролет на мача Левски и ЦСКА дадох на 1 приятел левскар да ми земе билет и отивам аз на мача сложил съм си шала сам съм и влизам в метрото имаше 10 левскара около мен ама аз вместо да не се кача качвам си се и си патуваме заедно викам си няма да ги предизвиквам и всичко ще си е ок. 1 баба ме гледаше жално и сигурно си мислеше край пребиха момчето. Нямаше такова нещо за щастие оказа се че може да патуваме заедно за мач и без да се бием евала на такива фенове. После стигам пред стадион Васил Левски ама понеже не бях ходил досега в А сектор на вечното дерби и си влизам където ми е билета от към страната на Б. Сядам си на мястото и от ложата като са се запровиквали хората махни се ве идиот ще те пребият мани се. Ама упорит викам а тука е А сектор и само културни хора идват няма да имам проблеми. Стоях стоях докато накрая не доидоха 2ма левскара и ми викат премести се момче че като се напълни сектора ще си имаш проблеми. И така преместих се и се прибрах жив и здрав

Angoff написа:Не бих си представил живота без да съм фен на футбола ... Обожавам си отбора,независимо от моментното им състояние и просто няма такова чуство , когато си на стадиона любимия ти отбор играе а ти с затаен дъх реагираш дори на безмислен тъч като идиот , Просто чуството е неуписуемо ,незнам как си се отказал от спорта... и ако играят България-Бразилия едва ли ще искам красив футбол от нашите... просто , измислям невероятно цветущи обиди срещу противника и съдиата ... Помня веднъж че , бях на мач в Петрич между отборите на Беласица - ЦСКА и седнах в една крайна трибуна , ЦСКА този път играеха с бял екип а беласица с червен ... и точно зад мен имаше един фен който очевидно по диалекта му си личеше че е от Петрич,през цялото време викаше като луд когато белите нападат и не спираше да обижда Стойчо Младенов ... минаха 20 мин докато разбера че човечеца просто незнаеше кой отбор е ЦСКА и кой Беласица ... капакът на всичко беше когато Флорентин Петре вкара гол агитката на ЦСКА се спука да вика след гола,целия стадион мълчеше аз се радвах разбира се, а тоз човечец се радваше на гола (мислейки че е за Беласица) и псуваше адски цветущо Стойчо Младенов... аз паднах да се хиля и неможах да се израдвам на гола заради тоя индивид , странното беше че второто полувреме не го видях тоя човечец май се беше осъзнал

хахахаахахахах абе не се знае дали се е осъзнал или някой му е помогнал да се осъзнае По стадионите има такива "образи" че цели книги могат да се напишат На един мач с Марек в София имаше един от наште дето надвика целия сектор "Б" и в един момент всички млъкнаха и се обърнаха към него да го видим кой е да си земем автографи от него щото беше некъв култов,а през това време тоя не спря и всички паднахме от смях.Да не говорим че отвяхме Марек с 8:0 и вече към 4тия гол ни стана скучно,съдията в тоя момент даде втора дузпа за нас и решихме да си правим гаври и почнахме да викаме "Мафия" Ест. не цялата агитка ми 20 - 30 човека де ма си беше яко Абе важното,освен да подкрепяш отбора си е и да си правиш шоуто на стадиона.Angoff най-вече за псувните към съдия и враг съм съгласен с теб...викай квото се сетиш колко ти гърло дава ! Шоу да става

miki85

Изключително съм съгласен с тебе.Аз съм от Габрово и ако имах възможността да заделям по 150 лв. на месец за да пътувам сам дори по обикновените междуградски линии щях да го правя независимо дали ЦСКА играе с Родопа в предпоследния кръг преди който е паднал от Левски и се е сбогувал с титлата или мач за влизане в групите на УЕФА.Аз си обичам отбора и не ме интересува дали е трети или първи за да реша да бия ли 300 км път и да го гледам във Варна например.Истински верните фенове не се познават на мача с Тулуза който е супер важен и има 20 000 на стадиона а на мачове като тези с Родопа.Няма да забравя 96-тата минута на мача с Тулуза и онзи Жиняк.След гола се чуваха само пукания на балони (такава бе хореографията тогава) и чупене на седалки.В един момент едни пичове на първите редове които мислех че са по скоро анти-левскари отколкото цесекари подеха "Даже и накрай света, и в сърцето на врага" и т.н.Започнах да пеят с тях и макар това да бе един ужасен момент се почувствах наистина горд с тези момчета които обичаха и пееха за ЦСКА независимо от шибания Жиняк.
Относно този пич дето се е отказал да е пристрастен защото не му се стои на тръни цял мач...че за какво гледаш ако не си за някои и ако не се изкефиш като вкара или да се ядосаш като му го натикат.Снощи гледах Реал и Валенсия и понеже беше фантастичен мач а нямах някакви предпочитания си избрах Валенсия (може би цял сезон ще съм за тях като ги видях как играят) за да ми е интересно.Иначе просто щеше да ми е тъп мач независимо че и двата отбора играеха фантастично.

ВЪН РАСИСТИТЕ ОТ "БЪЛГАРСКА АРМИЯ"

А относно екземплярите по стадионите ще дам един пример от Габрово.Миналия сезон на Янтра-Локомотив Мездра близо 20-мин един капут до мене засипваше с обиди от всякакъв сорт треньора на гостите.Беше направо ми надул главата но понеже имаше фенове от Мездра нямаше как да мина покрай техния сектор за да отида там където съм обичайно.Интересното бе този тип през цялото време обиждаше треньора на Мездра (който беше прав край тъчлинията)...Анатоли Тодоров.Мина половин час докато този миндил забеляза че това не е изобщо Анатоли Кирилов (някога е бил треньор на Мездра) а Георги Бачев.Извини му се че го е объркал и започна да го обижда на нова сметка но с истинското му име.

ВЪН РАСИСТИТЕ ОТ "БЪЛГАРСКА АРМИЯ"!!!

Аз не бих могъл да живея без играта наречена "футбол". Според мен е много хубаво човек да има любим отбор и всяка седмица да го подкрепя било то пред телевизора или на живо на стадиона. Това, че съм фен и подкрепям моя любим отбор ми дава сили да изкарам тежката натоварена седмица и с затаен дъх да дочакам уикенда в който аз отново ще подкрепям моя отбор. Не ме интересува в коя дивизия се намира той или колко трофея ще спечели през сезона, аз винаги ще го подкрепям каквото и да става. Не знам как се запалих по този отбор, но както казва един приятел "Отбора избира теб, а не ти него". В България има много хора които наистина милеят за БГ футбол и го обичат истински. Любовта към твоя отбор те кара да правиш какви ли не жертви понякога.